Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 30 18.03.2021
г. Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Ива Рангелова разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов касационно АНД № 17 по описа за 2021 год. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр.с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ .
Образувано е по жалба на ТД на НАП Варна, срещу
Решение № 419 от 20.11.2020 год., постановено по АНД № 457/2020 год. по описа
на районен съд Разград. С него съдът е отменил НП №497665-F530779 от 04.03.2020 год. на началник отдел
„Оперативни дейности” – Варна при ЦУ на НАП Варна, с което на „Ди Ес Ойл” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. Русе е
наложена имуществена санкция от
3200лв. на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за нарушение на чл. 7, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти… / ДВ бр. 106/2006 год./ във вр.
с § 8, ал. 1, изр. 1 от ПР на
Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. / ДВ бр. 10/2019 г./ във вр. с чл. 118,
ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Наведени са довод, според които решението е постановено в нарушение на
материалния закон- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Според
касатора районният съд неправилно е приел, че
административно-наказващият орган неправилно е квалифицирал описаното в
НП деяние. От съда се иска да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение.
Ответникът по касационната жалба – „Ди Ес Ойл” ЕООД, не изпраща представител и
не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди съдебното
решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата
по делото, и след като извърши служебна
проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна, че наказателното постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F530779 от 11.12.2019г., съставен срещу ответното дружество от
инспектор по приходите при ЦУ на НАП гр.Варна. От фактическа страна
в акта и НП е посочено, че на 06.11.2019г. от органите на приходите е била
извършена проверка в търговски обект – бензиностанция, находяща
се в гр. Разград, ул. « Княз Борис I” №59, стопанисвана от “Ди Ес Ойл“ ЕООД. Установено било, че
търговецът извършва зареждане на течни горива без функциониращо, съгласно
изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, фискално устройство.
Използваното в обекта към момента на проверката фискално устройство – ЕСФП
модел Ойл Сис 1.0 – Д-KL, с
регистрационен номер на ФУ в НАП 3946341/20.07.2018г. не е от одобрен тип и не
отговаря на техническите и функционални изисквания на Наредба
№Н-18/13.12.2006г. Органите по приходите приели, че „Ди Ес Ойл“ ООД не
изпълнило задължението си като лице, което използва ЕСФП, да приведе дейността
си в съответствие с изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
МФ в срок до 30.09.2019 г., съгласно §8, ал.1 изр.1 от ПР на същата
наредба. ЕСФП от одобрен тип е въведено в експлоатация на 16.11.2019 г. Така за
периода от 01.10.2019 г. до 16.11.2019 г. дружеството е използвало
устройство, което не е от одобрен тип и не отговаря на техническите и
функционалните изисквания на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Прието е, че е осъществен
състава на чл.7, ал.2 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г
Районният съд е разпитал като свидетел актосъставителя.
Същият посочил, че проверката била насочена спрямо електронните системи на
фискалната памет. Установено било, че дружеството използва в дейността си
фискално устройство, което не отговаряло на изискванията на Наредбата – не било
от одобрен тип. Същото устройство е отговаряло на изисквания, действащи в
предходен момент, но след съответна промяна на нормативните изисквания, вече не
отговаряло на тях. От дружеството била поръчана нова система още през лятото
/по думите на актосъставителя/, но доставката не била изпълнена, търсен бил
друг доставчик и едва след проверката необходимата система била въведена.
При така приетата фактическа обстановка районният съд
приел от правна страна, че НП е незаконосъобразно. Според районния съд АНО
неправилно е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., тъй като за
съставомерността на деянието по тази разпоредба се изисква да бъдат извършвани
конкретни продажби, а такива не са описани в НП. Районният съд е счел, че
описаното от фактическа страна деяние в НП осъществява състава на нарушението
по чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., съгласно която лицата по чл.
3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта. Липсата на такова ФУ, което да отговаря на установените изисквания, според РС представлява нарушение на тази разпоредба,
която вменява конкретно задължение на данъчния субект. Тази разпоредба
обаче
не била посочена като нарушена в акта
и постановлението. Тъй като деянията по
ал. 1 и ал. 2 на чл. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. са самостоятелни състави
на административни нарушения.
Разградският административен съд
намира въззивното решение за правилно, като краен резултат. Обжалваното НП е
незаконосъобазно освен на основанията, които районният съд е изложил и които
частично се споделят от касационната инстанция, но и по следните съображения. Както в АУАН, така и в НП нарушението, за което е наказан търговецът не
е описано по ясен, пълен и разбираем
начин от фактическа страна. Не става ясно какво нарушение се вменява във вина
на наказаното лице - дали, че търговецът извършва продажби без функциониращо, фискално устройство;
дали, че използва в търговския си обект фискално устройство, което не е от
одобрен тип и не отговаря на функционалните и
технически изисквания на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. или, че не е привел
дейността си в съотвествие с изискванията на наредбата в срок до 30.09.2019 год.,
съгласно § 8, ал. 1, изречение първо от ПР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18
от 2006 г /ДВ бр. 10/2019 г./. Нито в
НП, нито в АУАН е посочено на кои функционални или технически изисквания от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. не отговаря установеното в обекта и подробно
описано ЕСФП. Не е посочено също така в съответствие с кои изисквания от
наредбата не е привел дейността си.
По същество АНО е приел, че всички изложени в НП
фактически обстоятелства, осъществяват от обективна страна състава на едно
нарушение, което е неправилно, тъй като
изложените факти са елементи от
съставите на няколко отделни нарушения, които АНО е смесил. Това от своя страна
е довело до неправилна правна квалификация, тъй като приетата от АНО правна конструкция е недопустима, защото
включва в себе си различни отделни нарушения на Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. не се допуска извършване
на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.
3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен
в случаите, посочени в тази наредба. За да е налице съставомерно деяние по тази
разпоредба следва да бъде установено и вменено във вина на нарушителя, че като
лице по чл. 3 извършва продажби, без функциониращо ФУ/ИАСУТД. В случая обаче в обекта е имало
функциониращо ЕСФП, подробно описано, както в протокола за проверка, така и в
АУАН и в НП, поради което не е налице нарушение на чл. 7, ал. 2 от наредбата.
АНО е обвързал разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. с разпоредбата на
чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същата наредба. Разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и
2 са бланкетни разпоредби. Съгласно ал.
2 фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на
техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено
свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл.
10, ал. 9. В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 пък е
посочено, че фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните
изисквания, съгласно приложение № 1 и на
техническите изисквания, съгласно Приложение 2.
В настоящия случай е посочено, че при проверката на 06.11.2019 г. в
търговския обект на оспорващия е установено
ЕСФП модел Ойл Сис 1.0 – Д-KL, с регистрационен номер на ФУ в НАП
3946341/20.07.2018 г. В протокола за проверка са посочени и индивидуалните
номера на ФУ и на ФП. В НП изрично е посочено, че установеното ЕСФП е със
свидетелството от Българския институт по метрология № 129FS. Очевидно е, че след като ФУ има издадено
свидетелство от БИМ, то с оглед разпоредбите на чл. 8, ал. 3 – чл. 11 от
Наредба Н-18 е отговаряло на функционалните и технически изисквания на
наредбата. От служебно направената справка в публичния Регистър на одобрените
типове електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива /ЕСФП/,
воден от Българския институт по метрология, съгласно чл. 10, ал. 9 от Наредба №
Н-18 е видно, че под № 380 в регистъра на 26.01.2012 год. е вписан одобрен тип
ЕСФП модел Ойл Сис 1.0 – Д-KL, с производител/вносител
„ЕНСИС” ООД. Съгласно чл.12, ал. 1, изречение , от Наредба № Н-18
свидетелството за одобряване се издава за срок 10 години или до промяна в
техническите и/или функционалните изисквания към ФУ, произтичащи по силата на
закон. Следователно 10 годишният срок на валидност на удостоверението не е
изтекъл към датата на проверката, а в НП не са посочени на кои точно променени
технически или функционални изисквания, произтичащи по силата на закон не
отговаря описаното в НП функционално устройство при проверката на 06.11.2019
год., за да се приеме, че срокът на удостоверението е изтекъл, т.е. че то не
е от одобрен тип. По този начин наред с неточното и непълно описание на
нарушението от фактическа страна се нарушава и правото на защита на нарушителя,
което включва в себе си и правото да разбере
какво точно му се вменява във вина от фактическа страна, за да може да
организира защитата си.
Следващата норма от правната конструкция на АНО е
разпоредбата на § 8, ал. 1, изречение първо от ПР Наредба № Н-18 от 2006 г /ДВ
бр. 75/2019 г./. Следва да се посочи, че цитираната от АНО разпоредба не е от
преходните разпоредби на Наредба № Н-18 от 2006 г. , а е от Преходните
разпоредби на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г /ДВ бр. 10/2019 г./. Първоначалната
редакция на разпоредбата е гласяла, че
лицата, които използват ЕСФП, привеждат дейността си в съответствие с
изискванията на тази наредба в срок до 31 март 2019 г. След изменението и с
разпоредбата на § 45 от ПЗ на
Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г /ДВ бр. 23 от 29.03.2019 г./,
разпоредбата гласи, че лицата, които използват ЕСФП, привеждат дейността си в
съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 30 септември 2019 г. Това
е действащата редакция към датата на проверката 06.11.2019 год. Следва да се
посочи, че с тази наредба са направени
изменения в Приложение № 1, раздел III, т. 4, касаещи реквизитите на фискалната бележка по
чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредба Н-18, издавана на клиента, в раздел V е създадена нова б. „аа”, съдържаща образец на
стандартен клиентски фискален бон за продажба/зареждане на течни горива, както
и в Приложение № 2, раздел VI, б. „е”, като
думите "в този случай се допуска
ЕСФП да продължи да работи до 15 минути от прекъсването; в случай че
прекъсването не се възстанови до изтичане на 15-ата минута от момента на
прекъсването, системата се блокира; в случай че връзката/комуникацията се
възстанови преди изтичането на 15-ата минута от началото на прекъсването,
работата на системата продължава, като се изпраща съответно съобщение за
възстановяване на връзката;" се заличават.
При описанието на деянието в АУАН и в НП не е посочено
нито едно фактическо обстоятелство от което да е видно, на кои нови функционални и технически
изисквания въведени с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от
2006 г /ДВ бр. 10/2019 г./ не отговаря
функциониращото в търговския обект на оспорващия ЕСФП, за да е налице за него задължение да го приведе в съответствие с тази наредба,
съгласно § 8, ал. 1, изречение първо от ПР Наредба № Н-18 от 2006 г.
Следователно описаното от АНО деяние не
може да бъде квалифицирано като нарушение на тази разпоредба.
По изложените съображения обжалваното НП е незаконосъобразно, като издадено при допуснато съществено процесуално
нарушение и в нарушение на материалния закон.
Като е стигнал до същия краен извод, районният съд е постановил правилно
решение.
Касационната инстанция не споделя извода на районния
съд, че описаното в НП деяние е съставомерно по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18,
тъй като в процесния обект е имало
монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП ЕСФП
от датата на започване на дейността. Това обаче не води до неправилност на
въззивното решение.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в
жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да
бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 419 от 20.11.2020 год.,
постановено по АНД № 457/2020 год. по описа на районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/