Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер
ІІІ-8 08.03.2021 година Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На
двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година
В
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МАЙСКА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар:
Жанета Граматикова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 2763 по описа за
2020 година,
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от З.М.М., ЕГН **********, Р.П.С.,
ЕГН ********** и М.П.М., ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: гр.А., обл.
Б., ул.,,М. Г.“ №1, чрез адв.Марин Чушков - АК-Пловдив, със съдебен адрес:
гр.Пловдив, ул.,,Петко Каравелов“№26, против Решение № 260026 от 24.09.2020 г.,
постановено по гр. дело № 175/2020 г. по описа на Районен съд - Айтос, с което
съдът е отхвърлил предявения от ищците отрицателен
установителен иск, против ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен,
ул. Христо Г. Данов № 37, с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване
за установено, че ищците не дължат на ответното дружество сумите от по 124, 84
лева за всеки от тях поотделно или в общ размер за тримата ищци на 365, 51 лева
за допълнително начислена, неизмерена ел. енергия за времето от 01.05.2019 г.
до 30.07.2019 г. по фактура № ********** от 13.01.2020 г., издадена на името на
наследодателя им П.Н. М..
Със
същото решение, съдът е осъдил З.М.М., ЕГН **********, Р.П.С., ЕГН **********
и М.П.М., ЕГН **********, да заплатят на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул.
Христо Г. Данов № 37, съдебно- деловодни разноски в размер на 320 лева.
Недоволство от така постановеното
съдебно решение, изразяват въззивниците. Жалбоподателите намират обжалвания
съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, както и в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Излагат подробни съображения.
На първо място се изразява
несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че между страните съществували
облигационни правоотношения по договор за доставка/продажба на електрическа
енергия. Твърди се, че въззиваемото дружество(собственик
на електроразпределителната мрежа) нямало
правомощия по ЗЕ да доставя и продава ел.енергия. Навеждат се доводи в тази
насока.
Посочва се, че съгласно разпоредбата
на чл.83, ал.2 от ЗЗД, длъжникът не дължал обезщетение за вредите, които
кредиторът би могъл да избегне като положи грижи на добър стопанин.
Направено е обобщение на събраните
пред районния съд доказателства.
Излага се становище, че ПИКЕЕ от
2019г. противоречали на ЗЕ, като се изтъква, че не бил упражнен косвен съдебен
контрол съгласно чл.15,ал.3 от ЗНА.
Иска се отмяна на обжалваното решение.
Претендира се присъждане на направените по делото пред двете инстанции съдебно-
деловодни разноски.
В срока, предвиден в ГПК, е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна-
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез юрисконсулт Кристиян Николов, с който
същата се оспорва изцяло.
Излагат се съображения, че
въззиваемото дружество(ответник) спазило
процедурата (съгласно ПИКЕЕ)
по преизчисляване на количествата ел.енергия, поради което претендираната сума
била основателно начислена и дължима от въззивниците. В подкрепа на изложеното
се цитира съдебна практика на окръжните
и районни съдилища.
Навеждат се доводи за
неоснователност на направеното с въззивната жалба искане за преюдициално
запитване.
Иска се
потвърждаване на решението на районния съд като правилно и обосновано.
Претендират се разноски за настоящата инстанция. На основание чл.78,ал.5 от ГПК
е направено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Пред Районен съд- Айтос е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.
При извършена проверка на
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха
основания за нищожност или недопустимост на същия.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Производството пред Районен съд –Айтос е
образувано по искова молба от З.М.М., Р.П.С.
и М.П.М., и тримата с адрес в гр. А., ул. М. Г. № *, против
„Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК *********, с която се твърди, че ответното
дружество е начислило и претендира за заплащане сумата от 365, 51 лева, за което
е издало фактура № ********** от 13.01.2020 г., начислена от него на основание
„вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството енергия за електромер № *********“ с корекционен период от
01.05.2019 г. до 30.07.2019 г. Поддържа се, че процесният електромер не е
монтиран законосъобразно, че не измерва ел. енергия за имота на ищците и че
върху него не е било извършвано неправомерно въздействие. Иска се да се приеме
за установено, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от 365, 51
лева, начислена по фактура № ********** от 13.01.2020 г. вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия по партидата на ищците.
В срока за отговор от ответното
дружество е постъпил отговор, с който оспорва исковата претенция като
неоснователна, като сочи, че посочената в исковата молба сума е начислена на
законово основание поради нерегламентиран достъп на вътрешността на
електромера. Посочва се, че е допустимо извършването едностранно на корекция,
като в случая е без значение наличието на виновно поведение на потребителя.
Представят се писмени доказателства, вкл. констативен протокол от техническа
проверка и се иска събиране на доказателства – СТЕ и гласни доказателства чрез разпит
на свидетел при режим на призоваване.
Бургаският
Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно
е по делото, съществуването на валидно облигационно правоотношение между
въззивниците(ищци) и „ЕВН България Електроснабдяване“ EАД.
По силата на горното, ищците З.М.М., Р.П.С. и М.П.М., са потребители на електроенергия с
клиентски номер ********** и абонати на въззиваемото дружество за имот, находящ
се в гр. Айтос, ул. Мара Гидик № 1, включен в електроразпределителна мрежа чрез
монтирано СТИ № *********, с ИТН 2703585(разкрита партида на името на
наследодателя П.Н. М., починал на 03.02.2004 г.).
Видно от представения по делото
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 515755 от
30.07.2019 г., при извършена проверка с уред еталон, процесният електромер е
отчел грешка - 77.09%, поради което е бил демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ (поставен в безшевна торба и пломбиран с
пломба№587769). Протоколът е подписан от двамата служители на „ЕВН България Електроразпределение“
ЕАД, извършили проверката, и като представител на абоната - А.П. М..
С констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ №
184/10.09.2019 г.(л.18 от делото) по подадено заявление от ответното дружество от
05.08.2019 г., е установено, че е осъществен достъп до вътрешността на
процесния електромер - вдясно от интегралната схема с тинол са свързани два
електронни елемента. Изменени са техническите и метрологичните характеристики
на електромера, а преминаващата през него електрическа енергия се измерва с
отклонение, извън границите на допустимото, посочено в точки: т.4.3 и т.4.5.
На 09.01.2020 г. е изготвена
справка за коригиране на сметката за електроенергия за неотчетена и
нефактурирана ел. енергия, общо 1879 кВт/ч, на стойност 365, 52 лева(л.22 от
делото).
За допълнително начислена
електроенергия, на 13.01.2020 г., от
,,Електроразпределение Юг“ ЕАД е издадена фактура № **********/13.01.2020 г. на
П.Н. М., за сумата от 365. 51 лева (за периода от 01.05.2019 г. до
30.07.2019 г) .
С писмо, изх. №
8358848-1/13.01.2020 г.(л.24), ответното дружество е уведомило за извършената
корекция за периода от 01.05.2019 г. до 30.07.2019 г., като писмото е получено
от ищцата З.М.М. на 23.01.2020г.(видно от приложеното по делото известие за
доставяне).
По делото е допусната и
извършена съдебно-техническа експертиза, в заключението по която, вещото лице
инж.Диана Воденичарова е посочило, че на 28.11.2008 г. е било монтирано средство за техническо измерване№********* на клиент П.Н.М., клиентски
номер№**********, измервателна точка №2703585.
Констатирано е, че СТИ№*********
е демонтирано на 30.07.2019г., след техническа проверка и установена грешка с
уред еталон, по-голяма от допустимата - 77.09%. СТИ е изпратено по установения
ред за метрологична експертиза в БИМ(поставен в безшевна торба и пломбиран с
пломба№587769).
Установено е, че за процесния
период(01.05.2019г.-30.07.2019г.), обектът е снабдяван с ел. енергия, като е
отчитан чрез отчетник посредством терминал с оптична глава. Констатирано е, че
процесният електромер е статичен, еднофазен, двутарифен, тип АСЕ 2000,
производител- Актарис 2008 г. При всяко отваряне на клемния капак се регистрира
датата и часа чрез датчик и данните са запазват в паметта на електромера.
Посочено е в заключението, че на 18.01.2009 г.,
в 00.15 часа, клемният капак е отварян
нерегламентирано, като тези данни се архивират в паметта на електромера.
Според констатациите на вещото лице,
установените в представения констативен протокол на БИМ, нерегламентирани
технически промени, водят до частично измерване/неизмерване на електрическата
енергия. Методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия е
приложена в съответствие с чл.50, ал.1, б. „а“ от ПИКЕЕ. При изчисляване на
неотчетената/неизмерена електроенергия са спазени изискванията на чл.56, ал.3
от ПИКЕЕ.
В
съдебно заседание от 24.08.2020 г,
вещото лице е пояснило, че са спазени сроковете за последваща проверка на СТИ
съгласно заповед № А-616 на Председателя на ДАМТН от 11.09.2018 г., като
проверката е преминала на извадков принцип от 80 електромера, сред които
процесният електромер не попада.
С оглед наведените във въззивната жалба доводи, спорът по делото е за законосъобразност на
едностранно извършената от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД корекция на сметката
за потребена електроенергия за посочения период, а оттам и за дължимостта на
процесната сума, начислена от въззиваемото дружество на основание корекцията по
чл.50, ал.2 ПИКЕЕ.
В
тази връзка, съдът се съобразява с развитието на законодателството и на
съдебната практика, преобладаващата част от която, задължителна по реда на
чл.290 от ГПК.
Безспорно е, че „Електроразпределение ЮГ" ЕАД (ЕР Юг) извършва дейност по
разпределение на електрическа енергия и предоставя на своите клиенти
съпътстващите тази дейност мрежови услуги като достъп до електроразпределителната
мрежа и пренос на електрическа енергия през същата.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от
2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), страни по сделките
с електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия; краен
снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на
електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на
електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на
балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа енергия.
Процесното правоотношение се регламентира и
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, приети на основание чл.98а ЗЕ, одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ –
13/10.05.2008г., Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД
(„Електроразпределение юг”ЕАД) (ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-014 от 10.05.2008 г., както и от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от
председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г. (ПИКЕЕ), уреждащи реда и начина за обслужване и проверка на
измервателните системи и реда за преизчисляване на количеството електрическа
енергия.
Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, Правила за
измерване на количеството електрическа енергия са приети от КЕВР и обнародвани в ДВ, бр.35 от
30.04.2019 г. Случаите, в които е допустимо извършване на корекции на сметки на
потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и
начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството
потребена енергия, са регламентирани в Раздел ІХ (чл.49 – чл.58) от ПИКЕЕ.
Посочено
е в §2 от ПЗР на ПИКЕЕ, че
процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали
въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези
правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния
протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018 г. констативни
протоколи, се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на
съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране.
С приемане измененията на Закона за
енергетиката – ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г., е налице възможност за извършване на едностранна
корекция на сметките за предоставена електрическа енергия. Доколкото
констативният протокол е съставен на 10.09.2019г., следва да се направи извода
за приложимост и относимост на ПИКЕЕ (обн.в ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г.) към
процесната корекция.
В раздел
IX от приетите нови ПИКЕЕ се урежда редът и начинът за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, като в сравнение с отменените ПИКЕЕ се
разкрива по-детайлна правна регламентация.
С новите
правила, титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на
електроразпределителната мрежа. Това негово право се извежда от изричните норми
на чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ, съгласно които в
случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този
раздел, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя
на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия,
както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена
мощност), ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа
дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал.1.
Титуляр на вземането по корекционната фактура
в конкретния случай е електроразпределителното
дружество- "ЕР ЮГ" ЕАД, което е легитимирано да
отговаря по предявения отрицателен установителен иск, а задължено лице е
"ползвателят на мрежата".
Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.41а от ДР към ЗЕ,
"ползвател на мрежата" е физическо или юридическо лице – ползвател на
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа
енергия в електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано
от такава мрежа. Ползвател на мрежата е
и крайният потребител, в случая ищците, доколкото като потребители на
електрическа енергия, притежавания от тях имот е снабдяван от
електроразпределителната мрежа, която те ползват, за да получават
електроенергия.
Не е спорно
между страните, че сумата от 365.51 лева, чиято недължимост въззивниците се
стремят да установят, представлява стойността на допълнително начислените от
възиваемото дружество 1879 kWh електроенергия.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС,
в случаи като процесния, приложение намира правилото на чл.183 от ЗЗД и общия
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Производството по ГПК гарантира равни права на
страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези
гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. По тази
причина, гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на
предварителни процедури за защита на потребителите, а са длъжни да се
произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства. Решаващо значение за изхода на спора в тези случаи имат
последиците от нарушаването на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, а
не процедурата по корекция на сметки, която е предвидена в Общите условия на
съответните енергоразпределителни дружества. Ако редът за уведомяване на
клиента при извършване на корекция, предвиден в общите условия, противоречи на
чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, потребителят не може да се постави
в забава за задължението си да заплати коригираната сметка. Това нарушение обаче,
не може да послужи като основание за недължимост на сумата, когато тази
недължимост се установява по съдебен ред.
Позовавайки се на чл.183 от ЗЗД, ВКС
приема, че потребителят дължи заплащане на разликата между доставената и
отчетената електрическа енергия, когато тази разлика се дължи на грешка при
отчитането.
Дължимостта на разликата следва от общото
правило на чл.183 от ЗЗД и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване, дори при липсата на специална правна уредба за това (преди приемането на
ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по АХД №
2385/2016г., в сила от 14.02.2017г. и по АХД № 3879/2017г., в сила от
23.11.2018г.)
В този смисъл са решение №
124/18.06.2019г., постановено по гр.д. № 2991/2018г., III ГО, ГК на ВКС; решение № 150/
26.06.2019г., постановено по гр.д. № 4160/2018г., III ГО, ГК на ВКС; решение № 21/01.03.2017г.
по гр.д. № 50417/2016г., I ГО, ГК на ВКС, както и решение № III – 16 /10.02.2020г.
на БОС.
Предвид изложеното, въпросът за установяване
виновно поведение от страна на абоната, не подлежи на обсъждане, доколкото в
хипотезите на неоснователно обогатяване, то е насочено към разместването на блага.
От
заключението по извършената съдебно-техническа експертиза се установява,
че измервателното устройство в обекта на въззивниците(ищци) към момента на
проверката, е „манипулирано”, в резултат на което същото отчита по-малко
количество електрическа енергия от реално доставената. Интервенцията върху
устройството е осъществена чрез осъществен достъп до вътрешността на
електромераелектромер - вдясно от интегралната схема с тинол са свързани два
електронни елемента. Изменени са техническите и метрологичните характеристики
на електромера, а преминаващата през него електрическа енергия се измерва с
отклонение, извън границите на допустимото.
При това положение, потребителят на електрическа
енергия дължи заплащането на разликата между доставената и отчетена енергия на основание чл.183 от ЗЗД (решение № 150/ 26.06.2019г., постановено по гр.д. №
4160/2018г., III ГО, ГК на ВКС). Този извод следва и от
текстовете на чл.11, т.1 и чл.18, ал.1 от Общите условия на ЕВН ЕС и от чл.42
от ОУ на ЕВН ЕР, издадени по делегация от чл.98а от ЗЕ, които се основават на
общите правила на чл.183, ал.1 и чл.200, ал.1 от ЗЗД и прогласяват задължението
на купувача по договор за продажба да заплати цената на доставяната стока или
услуга.
Настоящата
инстанция намира за неоснователни доводите за незаконосъобразност на ПИКЕЕ.
Същите са приети от компетентен орган – Комисията за енергийно и водно
регулиране, на която е възложено с разпоредбата на чл.21, ал.1, т.3 ЗЕ, да
приема подзаконови нормативни актове, предвидени в този закон, а именно правила
за измерване на количествата електрическа енергия, съгласно чл.83, ал.2 ЗЕ.
Отделно от това не противоречат на Закона за енергетиката, както и на Директива
2009/72/ЕО.
За оператора на електроразпределителната мрежа съществува
възможност за начисляване на количество електрическа енергия в изрично
предвидените от правилата случаи, при спазване на стриктни формални изисквания,
целящи максимална защита на правата на потребителя. В случаите на неточно
отчитане следва да се установи реалното количество потребена ел. енергия, а при
грешка в отчитането, причинена от неизправност на СТИ или вследствие на външна
намеса (както е в случая), да се заплати прогнозната пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологични разходи.
От изложеното следва, че разпоредбите на
ПИКЕЕ, относими към механизма на корекция на количеството ел.енергия при
установена промяна в схемата на измервателната система, са били действащи към
процесния период и съдът намира, че дават пълна регламентация на
предпоставките, даващи основание на ответника да извършва едностранна корекция
на потребената енергия, респ. методиката, по която се извършва корекцията. Те
намират приложение в разглеждания случай и регулират спорното правоотношение.
Следва да се отбележи,че с Решение № 118 от
18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о. по отношение на
доставчика „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е
прието, че в чл. 24 от ОУ е предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.
енергия за извършената корекция, като разпоредбата на чл. 24 от ОУ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е почти идентична с тази в общите условия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, и на „Електроразпределение юг” ЕАД.
Законодателната
идея, заложена в нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е да се гарантира
възможността на потребителя да узнае за корекцията в хода на извършването
ѝ т.е. крайният снабдител да е положил усилия да запознае клиента с
резултата от проверката и с параметрите на евентуално предстоящата корекция,
при това по начин, позволяващ на потребителя надлежно да се запознае със същите
и да възрази срещу тях.
По делото са представени и приети
доказателства, че ответното дружество е уведомило ищците за констативния
протокол и доначислената сума за консумирана, но незаплатена електрическа
енергия. Видно от подадената искова молба по настоящото дело, същите са узнали за корекцията на сметката и са
имали възможността да защитят правата си, подавайки иск до съда. С Решение №
124 от 18.06.2019 г. по гр.д. 2991/2018 г. на ВКС, III ГО е прието, че ако в
общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не
е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че при извършена на 30.07.2019 г. проверка от служители
на ответното дружество е установено, че средството за техническо измерване на
консумираната ел.енергия в процесния обект измерва с грешка. В рамките на изслушаната СТЕ е посочено е, че
промените в електромера водят до промяна на техническите и метрологичните му
характеристики, което пък води до частично измерване/неизмерване на
електрическата енергия.
Вещото
лице е установило, че в случая е възможно да бъде установен началния момент на
неточно отчитане на електрическата енергия, който е определен от записите на
схемата за дистанционно отчитане. Констатирано е, че съгласно тези записи,
манипулацията е извършена на 18.01.2009 г. в 00.15 часа.
Вещото
лице е посочило, че допълнително начислената енергия по методиката, заложена в чл. 50, ал.1, б.
„а“ от ПИКЕЕ и стига до извода, че ответното дружество правилно е преизчислило енергията, както и е
остойностило неизмереното количество ел.енергия Установено е и, че към момента
на извършване на процесната проверка и съставяне на констативния протокол са
действали правилата на чл. 49-58 от ПИКЕЕ.
Ето защо, настоящият състав счита, че
при съставяне на протокола и при извършване на корекцията на сметката е спазена
законовата процедура по ЗЕ и ПИКЕЕ.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира
въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от БРС решение за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено с препращане към
мотивите на същото по реда на чл.272 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде
уважено искането на въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски в размер на
300 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно
разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260026 от 24.09.2020 г. по гр.д. №175 по описа
за 2020 г. на Районен съд-Айтос.
ОСЪЖДА– З.М.М., ЕГН **********, Р.П.С., ЕГН ********** и М.П.М.,
ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: гр.А., обл. Б., ул.,,М. Г.“№*, чрез адв.Марин
Чушков- АК-Пловдив, да заплатят на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. "Христо
Г. Данов" № 37, представлявано от Карл Денк, Здравко Огнянов Братоев и
Александер Сипек, чрез пълномощника Кристиян Николаев Николов, сумата от 300 лева/ триста лева/,
представляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.