РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 14.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 949 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Л.Х. ***“ АД за заплащане на
сумата от 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
13.01.2018 г., в гр. София, на бул. „Акад. Борис Стефанов”. Ищецът твърди, че
пътният инцидент е настъпил по вина на Б.А.А., водач на лек автомобил „Тойота“,
модел „Селика”, с рег. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие (видно
от изявлението за изменение на размера на иска в последното открито съдебно
заседание) до
окончателното изплащане на обезщетението.
В
исковата молба са изложени твърдения, че процесното пътнотранспортно
произшествие е настъпило изцяло по вина на водача на лек автомобил „Тойота“, модел
„Селика“, с рег. № ******, който нарушавайки правилата за движение по пътищата,
е блъснал пресичащия пешеходна пътека ищец. Поддържа се, че вследствие на
настъпилия удар на ищеца са причинени
телесни увреждания, изразяващи се в: мозъчна контузия - тежка черепно-мозъчна
травма; мозъчен оток; субарахноидна хеморагия в комбинация със субдурален
хематом супратенториално темпорално и фронтополарно в ляво; хронично
посттравматично главоболие; контузия на дясното рамо. Поддържа се, че ищецът е
търпял и продължава да търпи физически и емоционални болки и страдания - силно
главоболие, световъртеж, замайване, нарушено равновесие и шум в ушите,
нарушение в съня, раздразнителност, като и към момента не е възстановен
напълно.
Поддържа
се, че към датата на пътнотранспортно произшествие процесният лек автомобил е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, което въпреки отправената до него извънсъдебна претенция (депозирана
е молба на 02.03.3018 г. и допълнителна молба на 07.06.2018 г.), необосновано
е отказало изплащането на застрахователно обезщетение, поради което е налице
правен интерес от предявяването на настоящия иск.
Ответникът
ЗД „Б.И.“ АД оспорва иска по основание и размер, като оспорва причинените травматични увреждания и интензитета
на търпените болки и страдания. Релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пешеходеца, който не е изпълнил задълженията
си по чл. 113, ал. 1 от ЗДвП. Твърди, че въпреки, че ищецът е пресичал на
обозначено за целта място, не е направил необходимото да избегне удара, а е
имал обективна възможност за това. Счита, че претенцията е в завишен размер,
който не съответства на принципа на справедливост, заложен в нормата на чл. 52
от Закона за задълженията и договорите.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
В
настоящето производство, като безспорно е обявено обстоятелството, че
гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на
процесното пътно произшествие е застрахована при ответника по застрахователна
полица № BG/02/117001240263, валидна от 30.04.2017 г. до 29.04.2018 г.
Предвид
задължителната сила на одобреното от наказателния съд споразумение по чл. 381 НПК от 12.09.2018 г., по НОХД №15439/2018 г., по описа на СРС, сключено между
Прокуратурата и водача на лек автомобил „Тойота“, модел „Селика”, с рег. № ******,
Б.А.А., водач, са отделени като безспорни между страните следните
обстоятелства: на 13.01.2018 г., в гр. София, на бул. „Акад. Борис Стефанов”, в
района на №15, на пешеходна пътека, Б.А.А. като водач на лек автомобил „Тойота“,
модел „Селика”, с рег. № ******, е нарушила правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 116 и чл. 119 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила средна
телесна повреда на пресичащия пешеходната пътека Л.Х.К., изразяваща се в
черепно-мозъчна травма с контузия на главата в тилната област и контузия на
мозъка със субарахноидален кръвоизлив в челните дялове, с клинична изява чрез
гърчова симмптоматика, последвана от сънливост и дезориентираност, което деяние
представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно , б. „а“, пр. 2, вр.
ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (както
и споразумението, по аргумент от чл. 383, ал. 1 НПК) е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Съгласно
заключението на съдебномедицинската експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, вследствие на пътното
произшествие Л.Х.К. е получил
следните увреждания: черепно –
мозъчна травма: контузия на мозъка в ляво с малък посттравматичен субарахноиден
(под паяжинна обвивка) кръвоизлив в ляво
челно - теменно, което с МРТ на главен мозък е описано в комбинация със
субдурален (под мозъчната обвивка) хематом, в
хроничен стадий на развитие; подкожен хематом тилно в дясно.
Според вещото лице, контузията на мозъка е в резултат от удара в тилната
област на главата по механизма на противоудара, с клинична изява на търч с
последваща сънливост, дезориентираност, смущения в говора, като безсъзнателното
състояние непосредствено след удара не представлява комоционна кома, а е
резултат от конвулсивния пристъп, свързан с черепно - мозъчната травма. Черепно-мозъчната
травма е реализирала критериите на медикобиологичен признак – разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Предприето е комплексно лечение в болнични и домашни условия, като
пострадалият е хоспитализиран по спешност в Клиниката по неврохирургия в УМБАЛ
„Св. Анна“ АД, гр. София. Направени са изследвания и консултации, назначен е постелен режим и медикаментозна терапия.
Изписан е с подобрение, в ясно съзнание, без неврологичен дефицит, с препоръки
за спазване на лечебно – охранителен двигателен режим за 3 седмици. Изписан е
депакин по 1 т. вечер, като е проведена двукратно консултация с невролог,
направен е МРТ и ЕЕГ. Периодично е
взимал депакин 2 по 1 т. и сибелиум 2 т. вечер с оглед главозамайването. Към
настоящия момент ищецът не взема медикаменти. В о.с.з. вещото лице д-р Р. М.
пояснява, че депакин е лекарство, което се изписва при усложнение – гърчове при
ЧМТ и витамини от Б групата. Ищецът е имал един единствен гърч към момента на
травмата, като околните са възприели като изпадане в безсъзнание. От направените ЕЕГ след изписването не се констатират огнища, които биха
могли да предизвикат гърчова симптоматика. Основното оплакване впоследствие при
ищеца е световъртеж, за което му е изписан сибелиум да един месец, който
подобрява кръвоснабдяването в засегнатите участъци на мозъка.
Съгласно заключението на медицинската експертиза, периодът на
възстановяване е бил около 1 година, ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност 70 дни. Болките и страданията са били най-интензивни
непосредствено след травмата, в първите
три седмици, с постепенно намаляващ характер.
Свидетелят
П.М.Б.сочи, че е видял ищеца след инцидента, и той е имал проблеми с говора и
равновесието. И в момента изпитва главоболие при физическо натоварване, изпитва
трудности при спортуване.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема,
че осъществен фактическия състав по чл. 432,ал. 1 КЗ, като с оглед разпоредбата
на чл. 300 ГПК, гражданският съд е обвързан от установеното в одобреното от
наказателния съд споразумение.
Относно претенцията за неимуществени вреди, съдът приема следното:
При определяне, в съответствие с
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, размера на дължимото обезщетение
съдът взема предвид възрастта на ищеца, вида и обема на причинените травматични
увреждания, съгласно медицинската експертиза, обстоятелството, че ищецът е
добре към настоящия момент, не взима лекарства, но се оплаква от
световъртеж. Недоказани са обаче твърденията в исковата молба, че се касае за тежка
черепно – мозъчна травма. При отчитане на тези обстоятелства, вземайки
предвид, и социално - икономическите условия на живот в страната към момента на
увреждането, съдът намира, че сумата от 22 000 лв., представлява справедливо
обезщетение за репариране на вредите от ПТП.
Относно възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно това възражението
за съпричиняване от ответника, доколкото се установи по делото, че няма
спирачен път на лекия автомобил преди удара, т.е. водачът изобщо не е видял
пешеходеца, поради заобикаляне на автомобил пред него и е валял мокър сняг (в тази насока са показанията на водача Б.А.А. в ос.з
на 26.04.2021 г., дадени в настоящето производство),
което обосновава извод, че пешеходецът не е бил в състояние да предвиди че ще
му бъде отнето предимството и не е бил длъжен да съобрази движението си, още
повече че същият е бил в края на пешеходната пътека. В тази връзка съдът не кредитира заключението
на АТЕ, че от страна на пешеходеца процесното пътнотранспортно произшествие не
би настъпило, ако достигайки до улицата е преустановил движението си и е
пропуснал лекия автомобил.
В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл.
429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите, ограничавайки ги по размер (само в рамките на
застрахователната сума) и за периода с начало от уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Видно от приложената по делото извънсъдебно предявена
претенция до застрахователя от 02.03.2018 г. и с оглед горните съображения,
законна лихва върху присъдените обезщетения е дължима от тази дата.
Относно разноските.
При този изход на спора на процесуалния
представител на ищеца – адв. В.О., се дължи адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА, в общ размер на 756.60 лв., с ДДС.
На ответникът на основание чл.78, ал.3
от ГПК следва да бъдат присъдени в полза на ответника направените за разноски за
адвокат, в размер на 1 960 лв. с ДДС, и сумата от 326, 67 лв., разноски за
експертиза, съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 880 лв.,
представляваща държавна такса, както и разноски в размер на 73,33 лв. за
експертиза, съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.д. „Б.И.“ АД, ***, да заплати на Л.Х.К., ЕГН **********,***,
представляван от адв. В.О., гр. София, ул. ******, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, сумата от 22 000 лв. (двадесет и две хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания от травматични увреждания, в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 13.01.2018
г., в гр. София, на бул. „Акад. Борис Стефанов”, в района на
№ 15, на пешеходна пътека, по вина на Б.А.А., чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управление на„Тойота“, модел „Селика”, с рег. № ******, към посочената
дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2018
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
22 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв., като
неоснователен и за законна лихва от 13.01.2018 г. до 01.03.2018 г.
ОСЪЖДА З.д. „Б.И.“ АД,
ЕИК ******, да заплати на адвокат адв. В.О.,
гр. София, ул. ******, на основание чл. 38, ал.1, т.3 ЗА сумата от 756.60 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо от ответника съразмерно на уважената част от исковете, при
предоставената безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА Л.Х.К., ЕГН **********,***
да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******, гр.
София, бул. ******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 1960 лв. с ДДС, разноски за
възнаграждение за адвокат и сумата от 326,67
лв. за разноски за експертиза, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ******, гр. София, бул. ******, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 880 лв. - държавна такса,
както и сумата от 73,33 лв. -
разноски за експертиза, платени от
бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу ответника част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: