Решение по дело №3976/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 202
Дата: 21 януари 2020 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20197180703976
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№202

 

гр. Пловдив, 21.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на четиринадесети януари, през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,

 

при секретаря Ваня Петкова,

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3976 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.459 от Изборния кодекс ИК/.

Обжалва се Решение № 161-МИ от 10.12.2019 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ Родопи, с което е заличен от списъка на обявените общински съветници с Решение № 120- МИ от 28.10.2019 г., допълнено с Решение № 138-МИ от 31.10.2019 г., П.Д.С. с ЕГН ********** под № 1 в кандидатската листа на ПП ГЕРБ, анулирано е издаденото му удостоверение за избран общински съветник и е обявен за избран общински съветник следващия от кандидатската листа на ПП ГЕРБ под № 10 – В.Г.С. с ЕГН **********.

 Делото е образувано по жалба на П.Д.С., депозирана пред Централна избирателна комисия /ЦИК/, която е била изпратена на съда по компетентност от ЦИК. В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му при нарушение на административнопроизводствените правила, както и при несъответствие с материалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят лично, както и чрез пълномощниците си адв. Б. и адв. П., поддържа жалбата, както и изложените в същата съображения за нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на закона, като се акцентира конкретно на несъответствие между посочените в решението правни основания за постановяването му и изложените в него мотиви, прави се анализ на разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗМСМА и се моли за отмяна на обжалваното решение. Разноски не се претендират.

Заинтересованото лице В.Г.С. не взема конкретно становище по жалбата, като предоставя на съда да реши спора.

 Ответната по жалбата страна ОИК Родопи, чрез пълномощника си адв.Д., прави възражение за неподведомственост на спора на Административен съд Пловдив и искане за изпращане жалбата за разглеждане от ЦИК. В последното съдебно заседание представляващите ОИК Родопи заместник – председател З., секретар С.и член на ОИК – К., както и пълномощникът адв.Б., поддържат искането за изпращане жалбата по компетентност на ЦИК. По същество излагат становища за неоснователност на жалбата, като се излагат съображения за правилност и законосъобразност на оспорваното решение. В предоставения срок за представяне на писмени бележки на 20.01.2020 г. е депозирана писмена защита от ответната страна, чрез пълномощника адв.Д.. Отново и в същата се излага становище за неподведомственост на жалбата на съда, като се иска прекратяване на производството и изпращане на жалбата на ЦИК. Алтернативно се поддържа искането за отхвърляне на жалбата като неоснователна, като се сочи, че съгласно решение № 2884-МИ/03.11.2015 г. на ЦИК, което се сочи да съдържа задължителни методически указания за изборната администрация, съответно работата на изборните комисии по приложението на ИК, е следвало жалбоподателят С. да заяви изрично пред ОИК, че е възпрепятстван да присъства при полагане на клетва от избраните общински съветници, като неуведомяването предварително на ОИК Родопи за това да е възпрепятстван и неизлагането на причини за отсъствието му се счита за достатъчно основание за законосъобразно постановяване на обжалваното решение. Отразено е и че не е било установено С. действително да е бил възпрепятстван да присъства на двете заседания на Общински съвет /ОС/ Родопи, което понятие е посочено да има същото съдържание като употребеното в чл.142, ал.2 ГПК. Прави се извод за липса на непреодолимо препятствие за неприсъствието на първото от заседанията, твърди се липса на доказателства жалбоподателят действително да е пътувал извън страната при второто от заседанията на общинския съвет, съответно да е имал конкретни причини за това.      

 Окръжна прокуратура Пловдив, уведомена за производството, не е встъпила в същото.

Съдът, на първо място, по възражението относно неподведомственост на спора на административния съд и искането делото да се изпрати на ЦИК за произнасяне по жалбата, намира, че същото не е основателно, като за тази си преценка съдът изхожда от самото съдържание на обжалваното решение. Последното е посочено да е постановено на основание чл.87, ал.1, т.1, чл.454, ал.6 и чл.453, ал.5 от ИК. Последните две разпоредби се отнасят до определяне на резултатите от гласуване за общински съветник и определяне на избраните кандидати за общински съветници и се намират и в Раздел IХ на Глава осемнадесета от ИК, озаглавен „Определяне на резултатите от изборите от общинската избирателна комисия“, като на практика, по своето съдържание, решението се отнася до поименно определяне на кандидати, избрани за общински съветници, след провеждане на местни избори, от кандидатската листа на ПП ГЕРБ и в тази насока съставлява по същество и последващо решение за обявяване на резултат от избор. Следователно и жалба срещу такова решение е подведомствена на съда в производство по чл.459, ал.7 от ИК, като в този смисъл е напр. Решение № 1020/2012 г. по адм. д. № 16437/2011г. на ВАС. Приложимостта на производството по обжалване пред съд по реда на ИК се основава и на факта, че оспореното решение е постановено в една междинна процедура, след обявяване на изборния резултат, но преди за адресата му  П.С. да са възникнали пълномощията на общински съветник. Поради това и на практика доколкото, както се каза, решението се отнася до поименно определяне на следващ избран общински съветник от листата на посочената политическа партия, то същото е било постановено в рамките на неприключило изборно правоотношение. В тази насока съдът взема предвид разрешението, дадено в мотивите на ТР №1/30.03.2009 г. на ВАС, в което изрично е посочено, че избирателния процес се счита за завършил с избора на общинските съветници, чиито пълномощия обаче започват да текат от момента на полагане на клетва по реда на ЗМСМА, с което именно изборното правоотношение вече се счита за приключило. Поради това и в случая приложим според настоящия съдебен състав е именно реда за обжалване резултатите от изборите и предвид факта, че с оспореното решение на практика се променят същите досежно поименното определяне на избрани общински съветници, то спорът е подведомствен на съда по реда на чл.459 от ИК, а не на ЦИК /така прието и в Решение № 1450/2012 г. по адм. дело № 363/2012г. на ВАС/. Затова и неоснователно е искането за изпращане жалбата за произнасяне на ЦИК.

          Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.459, ал.1 от ИК, видно от датата на обявяване на оспореното решение на ОИК Родопи и датата на постъпването на жалбата в ЦИК, откъдето е препратена на съда. Освен това, същата е подадена от лице, предвидено сред лицата в чл.459, ал.1 от ИК и с правен интерес от оспорване на решението на ОИК. В тази насока съдът взема предвид факта, че жалбоподателят С. е бил обявен за избран общински съветник с решение на ОИК за обявяване резултатите от проведените местни избори, поради което и с оглед съдържанието на оспореното решение, касаещо заличаването му като избран общински съветник и обявяване на следващия в листата на партията кандидат, то за него съществува категорично личен и пряк правен интерес от оспорването му.

По същество, съдът намери така депозираната жалба за основателна.

От събраните в хода на проведеното съдебно дирене доказателства се установи следната фактическа обстановка:

След провеждане на местни избори от 27.10.2019 г. в Община Родопи с Решение № 120-МИ от 28.10.2019 г. ОИК Родопи на основание чл.453 и чл.454 от ИК се произнесла относно избиране на общински съветници, определяне общинската избирателна квота, обявяване и разпределяне мандатите за общински съветници, обявяване разпределението на заявените предпочитания за отделните кандидати за общински съветници и подреждане на кандидатите, както и обявяване имената на избраните общински съветници по партии, коалиции и местни коалиции, като под № 25 бил записан жалбоподателят П.С., като избран за общински съветник, фигуриращ в листата на ПП ГЕРБ. Съгласно Заповед на Областния управител за свикване на заседание за полагане клетва по чл.32, ал.1 от ЗМСМА на новоизбраните общински съветници за 07.11.2019 г., на 06.11.2019 г. по телефона в 11,01 часа от служител в Община Родопи жалбоподателят С. бил уведомен за първото заседание на Общинския съвет, като в протокол относно уведомяването срещу името и телефонния номер на С. било отразено, че няма да присъства. На провелото се заседание на ОС С. действително не присъствал и не положил клетва като общински съветник, тъй като междувременно бил поканен да присъства на работна среща с председателя на ПП ГЕРБ и членовете на изпълнителната комисия на партията на същата дата в гр.София в качеството му на общински ръководител. За необходимостта от присъствието му на срещата в гр.София на 07.11.2019 г. жалбоподателят бил уведомен предварително ден, или два, преди провеждане на срещата, от свидетеля М., в качеството му на областен координатор на партията, като за участието на С. на тази среща била попълнена и предварително заявка. На 07.11.2019 г. жалбоподателят, заедно със свидетелите М. и Г., последният в качеството му на председател на общинската структура на ПП ГЕРБ за Община Раковски, взел участие в проведената в гр. София партийна среща. За следващото заседание на Общински съвет Родопи, насрочено за 21.11.2019 г., жалбоподателят С. отново бил уведомен по телефона на 15.11.2019 г. в 14,50 часа, за което бил съставен протокол, в който срещу името и номера на жалбоподателя било отразено „уведомен“.  На 20.11.2019 г. жалбоподателят депозирал до Председателя на Общински съвет при Община Родопи две уведомления, като с едното информирал Председателя, че отсъствието му от редовната сесия на Общински съвет на 07.11.2019 г. от 10,00 часа, било наложено поради състоялата се по същото време в гр. София работна среща, а с другото – че поради отсъствие от страната няма да присъства на редовната сесия на Общинския съвет на 21.11.2019 г. от 10,00 часа. На заседанието на ОС Родопи на 21.11.2019 г. жалбоподателят С. не се явил и съответно не положил клетва като общински съветник и на него. С уведомление от Председателя на ОС Родопи до ОИК Родопи от 05.12.2019 г.  Председателят на ОС уведомил комисията, че жалбоподателят С. не се е явил на проведените две заседания на ОС, за които е бил уведомен и поради това все още няма възникнали пълномощия като общински съветник, тъй като не е положил клетва по чл.32 от ЗМСМА, като приложил двете уведомления  относно отсъствието на С.,и направил искане ОИК да се произнесе по случая, тъй като ОС Родопи бил с нечетен брой съветници и не работел в пълен състав. По повод постъпилото уведомление до ОИК от Председателя на ОС се провело заседание на ОИК Родопи от 06.12.2019 г., като с протоколно решение № 03-МИ от същата дата било прието да се поиска отговор от жалбоподателя във връзка с уведомлението от Председателя на ОС Родопи в срока по чл.30 от ЗМСМА, да се отправи запитване до Областния управител относно това дали С. е подал до него уведомление за невъзможността си да присъства на заседанието на ОС от 07.11.2019 г. и да се направи запитване до ОД МВР относно това дали С. е пътувал извън страната за периода от 01.11. до 31.11.2019 г. На 09.12.2019 г. в ОИК Родопи постъпило възражение от жалбоподателя С., с което същият заявил, че не е присъствал на заседанията на ОС Родопи, както на 07.11.2019 г., така и на 21.11.2019 г., но това било по уважителни причини, за което е уведомил Председателя на ОС. В същото възражение жалбоподателят обяснил причините, поради които не присъствал на сесиите на ОС и приложил покана и регистрация относно срещата от 07.11.2019 г. в София, както и копие от бордна карта относно пътуване извън страната на 21.11.2019 г. Във възражението жалбоподателят изрично посочил, че изразява готовност да положи клетва на следващата сесия на ОС Родопи. Отделно от това, на 09.12.2019 г. жалбоподателят депозирал и заявление до Председателя на Общински съвет Родопи относно това, че изразява готовност да положи клетва на следващата сесия на ОС Родопи и моли за съответната организация за това. ОИК Родопи провела заседание на 10.12.2019 г., за което бил изготвен протокол № 31 от същата дата, на което било взето обжалваното решение № 161-МИ, с което се постановило заличаване на жалбоподателя С. от списъка на избраните общински съветници, приет с Решение № 120-МИ/28.10.2019 г., анулиране на издаденото му удостоверение за избран общински съветник, обявяване за избран общински съветник следващия в кандидатската листа - заинтересованото лице В.С. и издаване на същата удостоверение за избран общински съветник. Като мотиви за приемане на обжалваното решение ОИК Родопи посочила, че предвид отразяването в протокола за уведомяване относно първото заседание на ОС Родопи от 06.11.2019 г., се заключавало, че С. е знаел предварително и е имал достатъчно време да уведоми ОИК Родопи, че ще е възпрепятстван да присъства на сесията за полагане на клетва, а е подал уведомление до председателя на ОС Родопи за причината, налагаща отсъствието му едва на 20.11.2019 г. Относно уведомлението, касаещо отсъствие от страната на С., адресирано до председателя на ОС Родопи, комисията приела, че същото е относимо към случаите, в които лицето има възникнали пълномощия на общински съветник, а към датата на уведомяването С. не е имал такива, предвид неполагането на клетва. Посочено е, че при тези условия С. е следвало да уведоми ОИК Родопи писмено и своевременно, съобразно с Решение № 2884–МИ от 03.11.2015 г. на ЦИК, а вместо това същият пост фактум е уведомил председателя на ОС Родопи, който към 07.11.2019 г. още не е имал това качество, нито пък към датата на уведомяване С. е имал пълномощия на общински съветник. Отразено било още в решението, че не е бил спазен императива на чл.23, ал.2, изр.3 от ЗМСМА, както и че С., не спазил разпоредбите на ИК и свързаните с него нормативни актове по реда и срока за уведомяване за невъзможност да положи клетва по чл.32 от ЗМСМА. Оспореното решение било постановено, като били посочени като правни основания чл.87, ал.1, т.1, чл.454, ал.6, чл.453, ал.5 от ИК, във връзка с чл.23, ал.2, чл.30, ал.1, чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗМСМА и Решение № 2884-МИ от 03.11.2015 г. - т.2, 3 и 4 на ЦИК.

 След издаване на оспореното решение, на 17.12.2019 г., в ОИК било получено уведомление от Областния управител в отговор на отправеното до него запитване относно това, че жалбоподателят С. не е уведомявал писмено и Областния управител на област Пловдив за невъзможността му да присъства на сесията по заклеване на новоизбраните общински съветници. Отговор от ОД МВР по запитването на ОИК Родопи относно пътуванията в чужбина не бил приложен по преписката.

Така отразеното от фактическа страна съдът намери за установено въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът в тази насока кредитира, както писмените, така и гласните доказателства, като намира същите за съответни помежду им и на практика взаимно допълващи се. Оспореното от ответника удостоверение, представено от страна на жалбоподателя, съставляващо частен удостоверителен документ, съдът ползва при постановяване на решението си заедно с останалите доказателства, доколкото намира, че удостоверените в него обстоятелства на практика са потвърдени, както  с  част от останалите писмени доказателства, каквито са представената покана и регистрация, така и категорично от показанията на свидетелите М. и Г., които съдът кредитира като дадени добросъвестно и под страх от наказателна отговорност, както и като съответни на останалия доказателствен материал. На практика, освен посоченото оспорване на един от представените от жалбоподателя документи, страните в производството по същество не са формирали и спор относно факта на отсъствието на жалбоподателя от сесията на ОС Родопи на 07.11.2019 г. и то именно по причина присъствието му на срещата в гр. София, което е видно и от съдържанието на писмената защита, а и в обжалваното решение на ОИК Родопи не се сочи да се приема, че жалбоподателят С. не е бил ангажиран с посочената партийна среща в София, а единствено се акцентира върху въпроса относно момента и адресата на уведомяването за отсъствието му поради посочения ангажимент, които обстоятелства именно следва да се обсъдят от съда при преценка относно правилното приложение на закона от издателя на оспорения акт.

От правна страна, настоящият съдебен състав, независимо от факта, че е сезиран с искане за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен по посочените в жалбата конкретни съображения, които са предмет на обсъждане в производството по чл.459, ал.7 от ИК, то съобразно със задължението на съда, визирано в чл.168, ал.2 от АПК, извърши проверка на оспорения акт, при която установи обстоятелства, налагащи обявяването му за нищожен. В рамките на проведеното пред съда производство, от страна на ответника, който е бил задължен още с разпореждането за насрочване на делото да представи пълната административна преписка, което означава и представяне и на доказателства по отношение на първото условие за законосъобразност на административния акт /съобразно чл.146, т.1 от АПК/,  бяха ангажирани доказателства относими към компетентността на ответната ОИК Родопи, а именно конкретните Решения на ЦИК по назначаване на ОИК в Община Родопи, съответно извършването на промени в състава на комисията в резултат на предсрочно прекратяване пълномощията на членове на комисията по реда на чл.51, ал.2 от ИК. От приложените  в заверени копия извлечения на решенията на ЦИК, които са били публикувани на електронната страница на ЦИК и съответно са и публични, е видно, че с Решение № 721-МИ от 23.08.2019 г. е била конституирана ОИК Родопи като колективен орган, като във връзка с Решение № 600-МИ от 09.08.2019 г. на ЦИК, също публикувано в изпълнение на чл.54, ал.2 от ИК на интернет страницата на ЦИК, с което се определя числения състав на комисиите, била назначена комисия в състав от тринадесет членове, в това число председател, двама заместник-председатели, секретар и членове. С последващи публично обявени решения на ЦИК с № 1772-МИ от 23.09.2019 г., както и 1213-МИ от 26.09.2019 г. били извършвани промени в състава на комисията, като един от членовете бил освободен и на негово място назначен друг, съответно на мястото на първоначално назначения председател бил назначен нов такъв - Т.Б.. С решение № 1500-МИ от 22.10.2019 г. на ЦИК бил освободен един от заместник- председателите и на негово място бил назначен друг. Посочените решения били издадени на основание чл.57, ал.1, т.5 и 6 във връзка с чл.51, ал.2, т.1 от ИК. С Решение № 1678- МИ 13.11.2019 г. на ЦИК, на основание чл.57, ал.1, т.6 и чл.51, ал.2, т.1 от ИК, била освободена като председател на ОИК Родопи назначената с предходно посоченото Решение № 1213-МИ от 26.09.2019 г. Т.Б.. След проверка на интернет страницата на ЦИК се установи от съда, че на мястото на г-жа Б., освободена като председател на ОИК Родопи е била назначена Н.М., което обаче е станало с решение № 1722-МИ от 07.01.2020 г. Оспореното решение на ОИК Родопи е било издадено на 10.12.2019 г., или в периода след освобождаване на председателя Б., но преди назначаване на новия председател М..

 Предвид съдържанието на разпоредбите на чл.76, ал.10, вр. с ал.8, вр. с ал.4, вр. с ал.1 от ИК, безспорно се налага изводът, че общинските избирателни комисии са в състав от нечетен брой членове, включително председател и заместник - председатели, както и секретар, съобразно с указаното в т.1-4 на чл.76, ал.4 от ИК, като в конкретния случай ЦИК е назначила състав на ОИК Родопи от 13 членове, включително председател, двама заместник - председатели и секретар. Според разпоредбата на чл.85, ал.2 от ИК заседанията на ОИК се ръководят от председателя, а в негово отсъствие – от определен от него заместник-председател, а съгласно чл.85, ал.3, ал.4 и ал.6 от ИК, ОИК заседава, когато присъстват повече от половината от членовете й, произнася се с решения, които се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове и решенията се подписват от председателя и секретаря, а за заседанията на комисията се съставя и протокол, който се подписва от председателя и секретаря. В конкретния случай, видно от приложените към административната преписка доказателства, както заседанието на ОИК Родопи от 06.12.2019 г., на което е било взето протоколното решение да се уведоми жалбоподателя за отговор по постъпилото уведомление от Председателя на ОС Родопи, така и заседанието от 10.12.2019 г., на което е взето оспореното решение, са били проведени при наличие на непълен състав на ОИК Родопи /членовете на ОИК са били общо 12, а не 13/ и не е имало действащ председател, предвид освобождаването по-рано на председателя с посоченото по-горе решение на ЦИК и липсата на новоназначен такъв към датата на произнасяне на решението.  Заседанията са били ръководени от заместник-председател, без да са налице доказателства същият да е бил определен от председателя, какъвто към момента на провеждане на заседанията и не е имало все още назначен, съответно протоколите, както и решенията, включително оспореното, са подписани от заместник - председателя и секретаря. Следователно и оспореното решение, видно от протокола от заседанието, на което същото е било прието, е било взето от ОИК, която към момента на вземане на решението не е била конституирана в съответствие с изискванията относно общия й числен състав, установени в закона, като се е състояла от четен, вместо нечетен брой членове и не е имала определен и назначен председател, нито пък правомощия на такъв са били делегирани на заместник-председател. Следователно и така приетото решение при липса на законоустановен състав на комисията е било издадено при грубо нарушение, понеже приемане на решение от колективен орган, който не е сформиран по предвидения за това ред, винаги пряко рефлектира върху законовите изисквания и за кворум и мнозинство, в случая предвидени в чл.85, ал.3 и ал.4 от ИК. Поради това и на практика допуснатото нарушение е довело до липса на валидно волеизявление на колективния орган. Ето защо и съдът счита, че следва да прогласи оспореното решение за нищожно.

Независимо от това, че в случаи на установена нищожност на обжалвания акт съдът, понеже се произнася по по-силното основание относно валидността на акта, не е задължен да излага мотиви и относно неговата законосъобразност, то настоящият съдебен състав счита за уместно да посочи, че в конкретния случай действително е била налице хипотеза по чл.23, ал.2, изр. последно от ЗМСМА, който законов текст предвижда, че когато общински съветник или кмет е възпрепятстван да присъства при полагането на клетва, той полага клетва преди началото на следващо заседание на общинския съвет. Анализът на разпоредбата, относима към новоизбран общински съветник, който обаче все още не е встъпил в пълномощията си като такъв и поради това за него не се прилагат нормите на  чл.30 ЗМСМА относно предсрочно прекратяване на пълномощията му, както и съпоставянето на чл.23, ал.2 от ЗМСМА с текста на чл.30 от ЗМСМА, идва да покаже, че в тези случаи е налице законова възможност за своеобразно отлагане момента на полагане на клетва и встъпване в пълномощията на новоизбрания общински съветник. Сиреч, на новоизбрания общински съветник е предоставена правна възможност да положи клетва на следващо заседание на общински съвет, при условие, че е било налице препятствие да присъства на първото такова. Никъде в разпоредбата на чл.23, ал.2, изр. посл. от ЗМСМА не е разписан изричен ред, по който новоизбраният общински съветник да се ползва от предоставената му от закона възможност, като в тази връзка, очевидно от текста на разпоредбата е, че би следвало да е налице съществуващо препятствие за явяването на общинския съветник на първото заседание на общинския съвет по полагане на клетва, което препятствие и следва да бъде оповестено, за да се възползва общинският съветник от възможността за полагане клетва на следващо заседание. Законът, освен това, в нормата на чл.23 от ЗМСМА изрично посочва, че при наличие на препятствие, общинският съветник полага клетва преди началото на следващо заседание на общинския съвет, като възможността му на е ограничена само до следващото /сиреч второто/ заседание и това е логично, предвид факта, че препятствието би могло да е от различен характер, поради разнообразието на житейски ситуации, при което може да се наложи  последващо отсъствие, включително и такова, свързано със здравословното състояние на лицето /по аргумент от нормата на чл.30, ал.4, т.5 от ЗМСМА/. В този смисъл е и Решение № 1020/2012 г. по адм. дело № 16437/2011 г. Под препятствие в случая, пак по аргумент и от нормата на чл.30, ал.4, т.5 от ЗМСМА, която макар и неприложима пряко в случая е такава, уреждаща сходна ситуация, би следвало действително да се разбира уважителна причина за отсъствието, като в тази насока изложените доводи от страна на ответника по писмената му защита за това, че законът имал предвид  непреодолимо препятствие и обвързването с приложението на нормата на чл.142, ал.2 от ГПК, не се възприемат като основателни и не могат да бъдат споделени, доколкото подобно изискване за наличие на непреодолимо препятствие не се въвежда с разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗМСМА, а разпоредбата от ГПК касае разрешаване на въпроси по отлагане на съдебно производство с оглед принципите на добросъвестност и разглеждане делата в разумен срок. Съгласно изложеното в Решение № 9994/03.10.2008 г. на ВАС по адм. дело № 10481/2008 г., при анализ на разпоредбата на чл.30, ал.4, т.5 от ЗМСМА относно причините за прекратяване пълномощията на вече встъпилите в пълномощията си общински съветници, логиката на закона сочи на извод за две кумулативни предпоставки – уважителна причина за отсъствие от заседание на общински съвет и уведомяване на председателя на ОС за това – както и че приоритет има причината за отсъствието, а не уведомяването, доколкото режимът е уведомителен, а не разрешителен и затова не е регламентиран срок до който общинският съветник следва да уведоми председателя на ОС. Предвид факта, че посочената разпоредба очертава основания за предсрочно прекратяване на пълномощия на общински съветниик с вече възникнали пълномощия, то на още по-голямо основание посоченото разрешение е относимо и към случаите с новоизбрани общински съветници, които все още не са положили клетва, като по отношение на тях, извън логиката на закона е да се поставят по-високи изисквания и по-строги ограничения във възможността да отсъстват от заседанието на ОС, отколкото по отношение на вече заклелите се общински съветници. В тази насока и изводите в оспореното решение, основани на несвоевременно, или липса на предварително уведомяване за причините за отсъствието от заседанието на ОС при Община Родопи на 07.11.2019 г., не намират опора в закона, доколкото там не е предвиден срок за уведомяването и това е логично, предвид действително разнообразния кръг от причини, които могат да препятстват присъствието, част от които може да възникнат внезапно, а освен това, видно от приложения към административната преписка протокол от поименно прозвъняване на общински съветници, в същия, още към 06.11.2019 г. е била отразена информацията, че жалбоподателят С. всъщност няма да присъства на полагането на клетва на 07.11.2019 г., което очевидно е отразено именно поради налично уведомяване от страна жалбоподателя за това предстоящо негово отсъствие, макар да не са били отразени причини, или представени доказателства към този момент за обявеното бъдещо отсъствие, за каквито по-късно жалбоподателят е представил доказателства.

Обстоятелството, че жалбоподателят е депозирал двете си уведомления до председател на ОС Родопи, сиреч, не бил уведомил органа, посочен в цитираното в оспорения акт Решение № 2884-МИ от 03.11.2015 г. на ЦИК,  а именно ОИК Родопи, което също е основен мотив в оспореното решение, не може да обуслови извод за незаконосъобразно поведение на жалбоподателя. Първо, в чл.23, ал.2, изр. последно от ЗМСМА не е предвидено изрично задължение за уведомяване, но смисъла на закона е, че все пак е необходимо обявяване по какъвто и да е начин на препятствието, или  причината, поради която е налице отсъствие. На второ място, законът не е посочил, така, както това е сторено в нормата на чл.30, ал.4 от ЗМСМА, орган, който да следва да бъде изрично известен за посочената причина. Съгласно цитираното от ОИК Родопи Решение № 2884-МИ на ЦИК, ако общински съветник е възпрепятстван да присъства при полагането на клетва, следва изрично да заяви това с писмено заявление пред общинската избирателна комисия, последица от неизпълнението на което, заедно с неявяването и неподписването на клетвен лист е невъзникване пълномощия за общинския съветник. Пак там са разписани правомощията на ОИК в посочените хипотези. В решението на ЦИК обаче, също не е предвиден срок за депозиране на това писмено заявление до ОИК, нито пък е предвидено заявлението да е придружено от доказателства за обявеното със заявлението възпрепятстване на общинския съветник да присъства при полагане на клетвата, в която конкретна насока впрочем са неоснователни възраженията по писмената защита относно недоказаност на действително осъществено пътуване на С. до Германия при второто му отсъствие от заседание на ОС, като подобни мотиви по същество изобщо не се и съдържат в оспореното решение на ОИК и е недопустимо допълването им едва във фазата на съдебното производство. Иначе, посоченото решение на ЦИК действително е издадено във връзка с правомощието на комисията да осъществява дейности по прилагането на ИК и да упражнява контрол върху дейността на избирателните комисии, като издава методически указания за тяхната работа. Поради това обаче и въпросното решение е насочено именно към съответните ОИК, които са негови адресати, както впрочем е изрично посочено и в Определение № 12061 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. дело № 12774/2015 г. В тази насока, не може да се приеме за основателно посоченото от страна на ответника твърдение, че въпросното решение на практика доразвивало законовия ред, доколкото ЦИК има правомощия да дава единствено методически указания, свързани с приложението на ИК, а не и на ЗМСМА, в който е уреден процесния ред /чл.23, ал.2/, а освен това, това решение няма характера на подзаконов нормативен акт.    

Както се каза, ответната комисия, изрично с предходно свое протоколно решение от 06.12.2019 г. изисква информация от Областния управител дали при него е постъпило уведомление за възпрепятстване на С. да присъства на полагането на клетва, но същевременно приема в оспореното решение, че депозираните от страна на С. две уведомления пред Председателя на ОС Родопи не са били адресирани до надлежен орган, понеже не е спазено цитираното Решение на ЦИК от 2015 г. Неясно остава в тази насока какво значение има за ОИК отговора на Областния управител и какво би станало, ако същият бе отговорил положително на запитването, сиреч щеше ли комисията да приеме наличие на надлежно уведомяване и ако такова не би било налице, каква е била тогава целта на отправеното запитване. Следва да се има предвид, че в случая, макар уведомленията да са били депозирани до Председателя на ОС Родопи, а не, както е посочено в цитираното Решение на ЦИК, до съответната ОИК, то на практика същите са били препратени от председателя на ОС на компетентната да прецени обстоятелствата във връзка с отсъствието на жалбоподателя от сесиите на общинския съвет ОИК, сиреч, достигнали са до ОИК Родопи. Ответната комисия следователно е трябвало да прецени по същество дали са били налице основанията за отлагане полагането на клетвата, включително и в светлината на допълнителното заявление на жалбоподателя относно желанието му да положи такава при следващото заседание, като прецени дали причините, препятствали присъствието и полагането на клетва на първото и второто заседание са били уважителни, което ОИК не е сторила в оспореното решение. Нещо повече, пак с протоколното си решение от 06.12.2019 г. ОИК е изискала и информация от ОДМВР относно това дали С. е напускал страната, но се е произнесла без да получи изисканата информация. Всичко изложено води до извода, че дори и решението на ОИК да не бе нищожно, то същото по същество би било незаконосъобразно, поради неправилно процедиране от комисията и неправилно приложение на материалния закон. Предвид посоченото по-горе обаче относно наличието на по-силното основание, касаещо валидността на оспорения акт, а именно установената негова нищожност, същата ще следва да се прогласи от съда.

С оглед на този изход на спора и не следва да се уважава искането на ответника за присъждане на разноски в производството, а от жалбоподателя такова не е сторено.

Поради изложените мотиви и Съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на Решение № 161 – МИ от 10.12.2019 г. на Общинска избирателна комисия Родопи, с което е заличен от списъка на обявените общински съветници с Решение № 120 - МИ от 28.10.2019 г., допълнено с Решение № 138-МИ от 31.10.2019 г. П.Д.С. с ЕГН ********** под № 1 в кандидатската листа на ПП ГЕРБ, анулирано е издаденото му удостоверение за избран общински съветник и е обявен за избран общински съветник следващия от кандидатската листа на ПП ГЕРБ под № 10 – В.Г.С. с ЕГН **********.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаване на страните за постановяването му.

                                                       Административен съдия: