МОТИВИ към присъда № 40 от 11.03.2011 година, постановена по НОХД
№ 225 по описа за 2010 година на окръжен съд – Габрово
Срещу подсъдимия Р.В.Б. *** е внесен от Окръжна прокуратура
– Габрово обвинителен акт с обвинение в това, че вечерта на 12.03.2010 г., в
гр.Габрово, в дома му на ул.”И. Димов” № ** умишлено умъртвил баща си В. Б.К. ***
деянието е извършено с особена жестокост – престъпление по чл.116, ал.1 т.3,
пр.І, алт.1, т.6, пр.ІІІ вр. с чл.115 от НК.
Подсъдимият Р.Б. се явява лично и с договорен защитник,
адвокат П. ***. Заявява, че е получил препис от обвинителния акт, заедно с
призовката за първото по делото заседание, на 25.11.2010 година. Заявява, че
разбира в какво го обвинява прокуратурата и желае да даде обяснения по
обстоятелствата, посочени в обвинителния акт.
Въз основа на неговите обяснения, показанията на
разпитаните свидетели, заключенията по изслушаните съдебномедицинска,
съдебнопсихиатрична и колективна, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертизи, приложените по делото писмени доказателства – протокол за
претърсване и изземване с фотоснимки към него, справка до началника на сектор
“ПКП” при ОД на МВР-Габрово, протокол за доброволно предаване, копие от съдебно
решение, свидетелство за съдимост и декларация на подсъдимия, удостоверение за
раждане на същия и удостоверение за смъртта и наследниците на починалия В. Б.К.,
както и възпроизведения видео и звукозапис, изготвените ВДС въз основа на
използвано СРС и приложените веществени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:
Подсъдимият Р.Б. живеел заедно с рождения си баща В. Б.К. в
собствено жилище – апартамент на ул.”И. ***. Нямал постоянна работа и доходи.
Баща му, трудолюбив, но с властен характер го упреквал за това, като понякога
го лишавал и от достъп до закупени или произведени от него хранителни продукти. От своя страна, подсъдимият Р.Б.,
отличаващ се с ниска контактност при общуването, затворен, повърхностен и
предпазлив в взаимоотношенията си с околните, не споделял с баща си своите
проблеми, но същевременно търсел разбиране и съчувствие и се чувствал силно
засегнат от това пренебрежително поведение на единствения му жив близък човек,
след смъртта на майка му през 2009 година и преди това на сестра му през 2006
година. Сполетелите по-рано семейството му нещастия са повлияли негативно на
неговата лабилна психика и на отношението към баща му, когото неоснователно считал
виновен за загубата на майка му и сестра му. Това чувство се засилило особено
след като през есента на 2009 година, скоро след смъртта на майка му, баща му
заживял в дома им с друга жена и се превърнало в нескрита неприязън и
враждебност към бащата. Негативните емоции на подсъдимия се засилили в началото
на 2010 година, когато въз основа на предявен по инициатива на съпруга на
сестрата му иск за делба на жилището им от името на непълнолетната му
племенница, той и баща му били осъдени да й заплащат наем за ползване на
нейната част от имота и баща му не искал да възприеме неговото становище за
решаването на възникналата ситуация, демонстрирал явно променено отношение към
внучката си и зет си и намерение да реши проблема по свой начин, като
подсъдимият го заподозрял, че иска да продаде жилището им и по този начин да
лиши и него от дом. Разговорите насаме помежду им започнали да преминават
границата на добрия тон, особено вечер, когато баща му по навик употребявал
алкохол и ставал по-сприхав. Понякога се стигало и до заплахи с физическа
саморазправа.
На 12.03.2010 година, вечерта, подсъдимят Р.Б.и баща му били във всекидневната на жилището.
Подсъдимият пиел както обикновено бира, а баща му – ракия. Отново започнали
разговор за семейните им проблеми, който постепенно прераснал в препирня, при
която бащата В. К. повишил тон, обвинявайки подсъдимия, че защитава интересите
на зет му и внучката. Последавала размяна на обидни реплики. Подсъдимият станал
и тръгнал да излиза от жилището, баща му го последвал в коридора, заявил му да
не се връща, при което подсъдимият го попитал “откъде го пъди” и го блъснал в
обратна посока, към всекидневната и междинната врата на коридора. Като
използвал залитането на тялото на баща му, който се оказал с гръб към него,
подсъдимият Б. взел намиращ се в непосредствена близост продълговат предмет,
неустановен по делото/по негови твърдения - част от водопроводна тръба
¾”/ и нанесъл последователно два силни удара в главата на баща си, като
първият попаднал в тилната област, а вторият – в слепоочно – теменната, при
който била засегната и инстиктивно вдигнатата за предпазване лява ръка на баща
му в областта на предмишницата. От двата удара в главата баща му В. К. получил
тежка и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, а от втория удар и
счупване на лакътната кост. Паднал на пода и след няколко минути починал. След
като се уверил в смъртта на баща си подсъдимият увил с найлони главата и
горната част на трупа, който завързал със сезалово въже, положил трупът в
одеало, увил го и пристегнал с тиксо. Още същата нощ свалил така приготвения
вързоп с трупа на баща си в избеното им помещение, под апартамента. През
следващите два дни разчистил дясната част от помещението, набавил необходимите
материали, изградил бетонно корито, в което положил вързопа с трупа на баща си
и го бетонирал отгоре. След втърдяването на бетона, наредил отпред и отгоре
нацепени дърва за огрев, а върху тях нахвърлял различни стари вещи. Седмица
по-късно депозирал молба в РУ на МВР-Габрово за издирването на баща му В. К., в
която посочил, че: вечерта на 12.03.2010 година, след като двамата вечеряли,
той излязъл и отишъл на гости у свой приятел; върнал се около 23.00 часа и баща
му си бил легнал; на другия ден – 13.03.2010 година, след като станал
установил, че баща му го няма в апартамента... До разкриване на деянието му
през м.юли 2010 година подсъдимият Р.Б. “активно” участвал в “издирването”.
В обясненията си
подсъдимият Р.Б. заявява, че: на 12.03.2010 година, вечерта имали поредния
скандал с баща му по повод подялбата на жилището; баща му не искал да вижда
повече нито племенницата, нито зет му; убеждавал го да им прости и поне
племенницата му да идва в дома им, но той казал, че дума не може да става и
нито иска да ги вижда, нито да ги чува; скарали се и подсъдимият препочел да се
махне, да излезе от апартамента, обаче баща му почнал да го псува на майка,
което го разстроило; когато тръгнал да излиза той го последвал и се опитал да
му удари шамар, пак го напсувал, казал му да си събира багажа и да отива при
племенничката и при зетя, защото бил същият като тях и не искал и него да вижда
повече; подсъдимият му отвърнал, че откъде го пъди като има част от
апартамента, а той му отговорил да отива на майка си в ..., да се маха, щял да
му счупи кокалите; направил крачка на касата на всекидневната, където бил
оставил бухалка, защото го било страх да не дойде зет му и нещо да стане; взел
бухалката и тръгнал да я вдига; подсъдимият отстъпил крачка назад, видял тръба,
оставена от баща му, който правел някакви ремонти и я вземал просто за респект;
баща му го обидил и вдигнал бухалката с двете си ръце, след което подсъдимият
си затворил очите, очаквал да го удари и му нанесъл удар с тръбата, след което
повторил и баща му паднал на земята, започнал да хърка и починал в ръцете му;
не знаел какво да прави, излязъл да се поразходи, след което се върнал и го
смъкнал долу в парното; на другия ден се опитал да сложи край на живота си, но
не му стигнала смелост, прибрал се вкъщи и започнал да отлива бетона, като
искал да забрави това, което се случило, не искал искал да повярва, че го е
направил; след това се опитал отново да си сложи край на живота с хапчета, но
също неуспешно; подал сигнал в полицията.
В отговор на поставени от прокурора въпроси подсъдимият Р.Б.
заявява: “...Два удара нанесох с тръбата. Ръцете му бяхя вдигнати като го
ударих. Сигурен съм, че ударите са два, а не три. Той беше към мен от тази
страна/сочи лявата страна/. Аз не
помня точно как съм го ударил защото бях със затворени очи...Ударите ги нанесох
в главата, тука някъде/сочи тилната част
на главата/. Случвало се е и друг път баща ми да ме гони да иска да напусна
жилището, но никога не ме е псувал на майка. Тази жена, с която живееше преди
баща ми има пръст в отношенията ни. След като майка ми почина, след около 40 -
50 дена той докара в къщи нова жена, която аз не познавах и разбрах, че от
дълго време са били любовници, не можех да възприема, че майка ми е починала
толкова скоро, а той води нова жена, заместничка, беше ме срам от хората,
защото шепнат и шушукат...Бяха се скарали с него и тя си замина от около
месец-два преди това и той беше афектиран...”.
В отговор на поставени от защитника му въпроси, подсъдимият
Р.Б. заявява: “...Знаех, че бухалката е на касата на дневната защото тя стоеше
от около месец и половина там, откакто
започна делото. Преди това баща също е бил агресивен, спрямо майка ме,
караха се, даже той скачаше на бой на майка ми, удрял я. Даже два пъти съм се
намесвал и аз да го спра и тогава той също е казвал, че ще ме пребие и мен и
такива неща. Баща ми каза – върви на майка си в гъза, келеш, много реплики
имаше, губят ми се...Върху бетона, който излях там където сложих трупа на баща
ми написах 2006 год. защото през 2006 г. през зимата, мисля по празниците,
присъствах на един разговор между баща ми и сестра ми, в който баща ми каза, че
повече да не разчита да се връща в къщи, преди година сестра ми имаше проблеми
в семейството и си беше дошла в къщи за известно време, обаче после нещата се
оправиха и тя пак си тръгна. Когато си тръгна, той й каза, че ако си тръгне
повече няма да ходим да я вземаме, а да се оправя самичка. 2006 год й го
напомни това нещо...През 2007 год. за да се самоубие е била в голяма
безизходица. Ако баща ми не й беше каза тези думи най-вероятно щеше де си дойде
пак вкъщи. Мисля, че баща ми е виновен за
смъртта на майка ми и на сестра ми. Когато се случи това със сестра ми
майка получи тежък инсулт, аневризма, не успя да прежали сестра ми, обичаше я,
както и мене, след което ходихме в С. на операция и беше изписана
преждевременно по настояване на баща ми въпреки, че не беше се възстановила
още...С баща ми се бяхме разбрали да не я оставяме самичка винаги да има
човек...заварих майка ми паднала...питах я какво й е тя ми каза, че много я
боли главата, питах я баща ми къде е тя каза, че отишъл на село да полива
домати. След това почина в ръцете ми...Дълго време след това не исках да
разговарям с него даже...
В отоговор на поставените от съда въпроси подсъдимият
заявява: “ Датата е 12.03.2010 год.... Вечеряхме към 6-6.30 – 7 часа до към 8
часа. Разправиите започнахме малко след като седнахме на масата. Първо не се
бяхма скарвали само се разправяхме, той беше много изнервен, беше му се
насъбрало. Дойде момент когато чашата му беше преляла не му издържаха нервите и
от там тръгнахме да се караме и станаха всички тези работи... Със сядането
почна да пие, ракия пи, няколко чашки пи, той си сипва в чашката по малко, аз
пих малка чаша бира, водна чаша обикновените чаши. И двамата си разменихме някои думи на масата още, той ми каза, че не
ставало нищо от мен, че не мога да си намеря работа, аз не помня какво му
казах. Не само за делото за жилището, говорехме и за други неща, за мене, че
съм безработен...Баща ми ме обвиняваше, че съм некадърен, че не мога да си
намеря работа, даже беше спрял да пазарува за вкъщи, купуваше си нещо, сядаше
вечер и си го изяждаше сам, много пъти съм си лягал гладен. На масата ми каза,
че съм идиот и на тая обидна дума аз му отвърнах не помня точно каква е била
думата. Станах след това да изляза. При излизането от всекидневната аз си
взех якето, той ме последва и видя и тогава станаха тези приказки с него,
тогава ме напсува, тогава ми каза да ходя при зет си, да си вземам багажа. Всичко
това става в коридора. Вратата на всекидневната стои отворена постоянно и
бухалката се намираше от вътрешната страна на касата. Бухалката е в къщи, нямам
спомен къде съм я оставил...” След предявяване на снимки № 36-37 от албума към
протокола за претърсване, подсъдимият потвърждава, че това е бухалката и че
същата е снимана до вратата на спалнята. След продължаване на разпита по
снимковия материал, приложен към протокола за претърсване подсъдимият заявява,
че инцидентът е станал срещу всекидневната...че разстоянието между банята и
всекидневната е около два метра и по-малко да е...взел тръбата когато видял, че
баща му взема бухалката, че се е навел да я вземе...”Аз отстъпих крачка назад,
огледах се към входната врата и тогава я вземах тръбата”. На въпрос защо е отишъл към всекидневната с тръбата, подсъдимият
заявява “Не мога да отговоря”. При разпита по снимковия материал подсъдимият
обяснява, че преди нанасяне на ударите баща му бил с лявата си страна към него,
а той се бил дръпнал малко до огледалото/което
се намира в коридора срещу радиаторна решетка между вратите на банята и
всекидневната/, извъртял се към него и го ударил/т.е. нанесъл ударите
отдясно-наляво/, ръцете на баща му били вдигнати около лицето, не над главата,
като дясната била по-високо, баща му на ръст е бил по-висок от него,
предполагал, че ще го удари високо,
защото бухалката била вдигната високо, нанесъл ударите един след друг, като
след първия удар баща му казал, че ще го
смачка и той по инстинкт нанесъл втория удар, предполага, че при нанасяне
на първия удар го е ударил и в ръката. Подсъдимият заявява също, че не е
споделял със свидетеля Л. за неговите проблеми, но след като му бе предоставена
възможността да се запознае със свидетелските показания на досъдебното
произвоство, заявява, че този свидетел е бил от кръга на близките му приятели и
е споделял с него за проблемите си, които имал в къщи и може да се изтървал някой път, че ще пребие баща си. Допълнително
подсъдимият заявява, че когато тръгнал да излиза баща му се бил толкова озверил,
“...бяха му излезли вените чак на врата, не бях го виждал много време така и
като тръгна към бухалката това ме накара да мисля, че ще стане нещо.Заради това
съм постъпил по този начин...Преди да
тръгна към него с тръбата той вдигна бухалката, но на
въпрос на съда защо е тръгнал към баща
си с тръбата, подсъдимият заявява – “не помня”. На допълнително поставените му въпроси
относно използването на бухалката от баща подсъдимият заявява: “...Тази жена
Елена си замина около месец преди случката. Когато беше у нас баща ми не
държеше бухалката във всекидневната, притежаваше я, но я държеше на съвсем
други места, в гаража, после в апартамента не знам, не съм я виждал, само я
видях в него 1-2 пъти, но нямам представа къде я държи. Не помня друг път баща ми
да се е опитвал да вземе бухалката и да я използва срещу мен. Имало е и друг
път когато се е заканвал с физическа саморазправа...Най-вероятно да съм казал
на Н.Л. са били именно тези случаи когато ми се е заканвал, че ще ме пребие...”
В отговор на поставени въпроси от вещото лице д-р К.,
изготвил съдебномедицинската експертиза, подсъдимият Р.Б. заявява: “Баща ми
беше с лявата си страна към мен, не си спомням прав или наведен, мисля прав.
Държеше бухалката с две ръце/Подсъдимият
показва двете ръце в положение дясна
върху лява вдигнати, поставени свити в дланите една върху друга, дясна върху
лява, вдигнати на ниво долната част на лицето/. Аз държах тръбата от
дясната страна с две ръце, ползвам повече дясната ръка. Дясната ми ръка беше по напред от лявата. След първия
удар не си спомням дали баща ми промени позата си, защото бях със затворени
очи. Когато си отворих очите мисля, че беше леко се извъртял, но не мога да
кажа дали беше на моето равнище или по-ниско. Бухалката падна след втория удар,
беше още в него. Когато му нанесох втория удар беше смъкнал ръцете с бухалката
вече беше около гърдите”.
От протокола/приложение 3/ за изготвяне на ВДС”Звукозапис”,
въз основа на надлежно разрешеното ползване на СРС при разговора между служител
на полицията-св.И.К.и подсъдимия Б., се установява,
че подсъдимият е обяснил случилото се по следния начин: ...в отоговор на въпрос
за причината да се скарат с баща си –“Ами ей туй, че трябва да се плаща този
апартамент. Аз не съм правил нищо. Не апартамента ами дела. Не съм правил нищо
по този въпрос. Че работа трябвало да си търся. Аз му казах, че няма работа и
постоянно си търся. И по вестници колко таковах. “Не, не. Можеш да почнеш и за
250 лв. някъде, все пари ще вземаш” и за ей такива простотии”... на въпрос от
какво са се раздразнили – “Аз му казах, обидих го по някакъв начин, с
някаква...измекярин му казах, нещо от тоз род. Той тогава почна да попува.
“стой ще стана”. И аз видях накъде отиват нещата и си викам, по-хубаво да
стана, да се махна... Ама, нали ти казвам, че се спречкахме, се стаковахме. И
той вика ме напсува веднъж по точно “Върви си събирай багажа, ако трябва ще ти
платя и твоя дял. Махай се от тука, неща да те гледам, ей такива неща и ме
напсува. И аз го блъснах и станах да тръгвам
и той тогава вече, тръгна нататъка и вика “Аз сега ще ти е.. майката. Бухалката е оттатъка.” Ей сега вика “ще
те оправя”, тръгна ва я взема и аз нали ти казвам тогава вече”... на въпрос
кога е успял да стигне банята – “Ами то точно там става. Банята туй е
коридорчето”... на въпрос дали тръбата е била вътре в банята – “ Ами точно до
това... кат влезеш тъй. Ами той щеше да прави нещо, в гаража ли на тавана ли...
И я беше взел за ... не помня точно за какво ще трябва...Аз само я хванах
тръбата... И го ударих после...Ами по главата”... на въпрос само един път ли го
е ударил –“Ами веднъж, да”... на въпрос дали после го е удрял-“Не. После
като...После като го носех, тогаз като паднах и се удари в парапета той...в
блока има един парапет. На стъпалата де”...
В последните си обяснения пред съда, след разпита на
свидетелите и изслушването на вещото лице по съдебномедицинската експертиза д-р
К., по него искане подсъдимият Б. заявява: “...При огледа в къщи полицаите като
изкарваха трупа на баща ми бяха 7-8 мъже, тази бухалка беше във всекидневната,
не помня кой от тях е взема каза, че трябвало да се снима и я остави в спалнята
и я снимаха. Показанията за това как съм ударил баща ми са неточни, един полицай ми каза да кажа това, което казах иначе ще ми
замине живота...Малко по-различно е от това, което казах първия път. Каза
ми само за това как съм го ударил. Първия път съм го ударил в ръката, после два
пъти отзад в тила, а не както казах, че съм го ударил два пъти по главата. Вярното е, че първо го ударих в ръката, след
което баща ми леко се извъртя и тогава ми каза, че ще ме пречука, ще ме строши
и затова го ударих в тила два пъти последователно и той падна вече...Бухалката
я беше вдигнал горе когато го ударих в ръката. Той беше с лява страна към мене,
бяхме в коридора и беше вдигнал бухалката, както обясних и предния път/сочи
същото разположение на ръцете/...Поддържам обясненията си във всичко друго. Аз
излязох от стаята, когато той каза тези думи, за които обясних и аз си бях
облякъл вече якето да излизам, аз го
блъснах, когато той ми каза тези думи, за които обясних, говореше тогава
псуваше, аз си бях облякъл якето, той тръгваше срещу мен, не си спомням точно и
аз като го блъснах, той тогава тръгна към всекидневната. Аз тръгнах за банята
след като го видях, че той вече е на вратата на всекидневната и аз отстъпих
тогава и вземах тръбата... изпитвах съжаление когато умираше баща ми,
съжаление, че ме напуска. Не опитах да го спася бях уплашен, тотално изключих
отвсякъде...Не мога да обясня, че някои неща си спомням, а други не си спомням”.
В показанията си свидетелят И.К., провел разпити на
подсъдимия Р.Б., който признал пред него извършеното деяние, заявява:...Каза,
че седнали с баща си да вечерят, употребили са малко авкохол, бащата повече, а той
по-малко, тъй като не пие, мисля че каза че бира пил, отново се скарали във
връзка с гражданското дело за апартамента...за пореден път се скарали. Това
било повод многократно да има конфликт между бащата и сина, като взаимно са се
обвинявали...на някакъв етап от скарването баща му го напсувал с тежки думи и е
казал сега ще те убия или нещо такова и тръгнал
към другата стая където е имал бухалка, която ползвал още като шофьор при
пътуванията си. Р. го изпреварил и е
тръгнал към банята, която се намира в едно фоае в близост до входната врата,
там е имало останала тръба от ВиК ремонт, за която знаел и просто е изпреварил
баща си и го е ударил първи. Доколкото си спомням бащата се защитил с ръка и
после го ударил в главата, два удара... Уплашил се, не е потърсил помощ или
да се обади в полицията, няколко часа се чудил какво да направи и тогава е
решил, а междувремнно баща му спрял да диша, решил да скрие трупа в обща част в
мазата им, която е била ползвана преди за котелно помещение. Увил трупа в
найлонови чували, които завързал...свалил трупа до въпросното помещение и го
оставил там. През нощта е решил да бъде зациментирано мястото...След
циментирането на трупа отгоре е наредил нарязани дърве, приготвени за зимата,
така, че да не може да бъде забелязано. Това той разказа пред мене, каза, че се
разкайва за случилото се, съжалява...самият той каза, че ще ни заведе на
мястото да го покаже...Обясненията, които Р. даде пред мен, претърсването и изземването,
откриването на трупа станаха в един и същи ден...Тръбата каза, че заедно я
сложил в самия бетон, но тъй като имаше много други железа, ползвани като
арматура и след разбиването не можахме да установим коя точно е тръбата”. По
отношение на бухалката, свидетелят, който е присъствал и на претърсвенто в
жилището на подсъдимия, заявява:”...Доколкото си спомням Р. дори ми я показа
тази бухалка, мисля, че беше под едно легло и я извади оттам, не съм сигурен
вече на 100 процента, показа ми я, но дали изпод легло я извади. Аз лично го
попитах за бухалката, тъй като това беше част от версията, която разказа”. При
предявяване на снимковия материал към протокола за претърсване свидетелят
заявява:”...Сн. 36-37 – не си спомням дали е тази бухалката, аз доколкото си
спомням мисля, че я извади из под легло, снимката е за да се онагледи иначе
нямаше как да се види под леглото. Помещението, в което е снимана бухалката
също не мога да кажа кое е”. В показанията си свидетелят Н.Л., близък приятел на подсъдимия Б., по чието искане е
бил извикан в полицията и пред когото потвърдил извършеното спрямо баща си
деяние, заявява: “Подсъдимият го познавам от 7 години, в приятелски отношения
сме. Споделял е подсъдимият в какви отношения са с баща си, не са се разбирали,
по принцип не се разбираха, скандали сериозни не са имали чак толкова, не са се
били преди това...Р. е споделял, че не се разбират в смисъл такъв, че го
обвинява за смъртта на майка му защото той през това време си беше на село...Не
е казвал, че се е изнервил и ще посегне на баща си. Не го е казвал сериозно. Ще
го пребия, ще го убия нещо от този род, аз не мога да си спомня дословно, но
нещо от този род е казвал. Каза, че е направил голяма глупост да не му се сърдя
и другото, което беше, че е убил баща си. На полицаите е обяснил къде е трупа
на баща му...Тези реплики – ще го убия, ще го пребия, не бяха конкретни закани,
по-скоро беше като изблик на гняв, не съм
ги възприемал като нещо конкретно ... Обвиняваше го не само за смъртта на
майка му, любовницата дето баща му си я доведе заради това и конкретно за други
работи по дребни детайли. Р. не се
чувстваше добре, не му беше хубаво, ядосваше се... Тези думи ги е казвал във
връзка с това след като майка му почина, беше афектиран...Може и тогава да ги е
казвал тези думи във връзка с любовницата му...тези думи ги е казвал миналата
година 2009 година, след смъртта на майка си... Баща му криеше ключовете за
мазата, като си купи нещо вафли такива работи пак си ги криел, салам нещо ако
има, така ми е казвал. Споделял е за апартамента, беше разтревожен, че тази от
Елена да не го накара да продаде апартамента и да го накара да се пресели там,
баща му на Р. да продаде апартамента и да си купи къща в Елена. Р. ми каза, че
му завещал апартамента...после се отметнал, това ми каза и само това знам...не е споделял, че с баща си е имал
пререкания във връзка с това, че зет му води дела и иска дяла си от жилището...”.
Свидетелят Л. заявява още, че е ходил в жилището на подсъдимия преди да изчезне
баща му и след като жената, с която живял, е напуснала, както и след задържането
на подсъдимия, който му оставил ключа за входната врата на жилището; влизал и в
всекидневната и в банята; не е забелязъл да е извършван ремонт, нито да е имало
разхвърляни водопроводни части; не е виждал бухалката, нищо не знае за нея – видял я в спалнята, до вратата, като е
влизал там след задържането на подсъдимия “...таз бухалка беше там и там съм я
оставил... /при предявяване на снимковия материал, приложен към протокола
за претърсване, след като потвърждава заснетото/л.19 от протокола на съдебното
заседание, проведено на 13.12.2009 година/.
Свидетелката Д.Н.,
приятелка на подсъдимия, заявява в показанията си, че й споделял от време на
време, че се сдърпвали с баща си, но били обичайни семейни скандали, нищо
конкретно; че след като баща му заживял с друга жена, подсъдимият станал
по-нервен, “изнервен такъв”; комшии са й разправяли, че навремето баща му го
биел и заключвал, пъдел го, но Р. лично не й се е оплаквал за това; бухалка
имало във всекидневната, виждала я, предполага, че е от баща му, тъй като въпросната комшийка й била казвала, че на
времето била приказвала с баща му и го питала защо седи там и той й казал за
защита, тя ми сподели, че с тази бухалка баща му биел Р.; “комшийката” в
момента била в чужбина, а бухалката - в спалнята, там я видяла за последно;
преди да задържат подсъдимия била във всекидневната, а след това я видяла в
спалнята; в дома на подсъдимия ходила 6-7 пъти преди да го задържат, но след
като баща му изчезнал. Свидетелят К.Б., брат
на починалия В. К., заявява в показанията си, че поддържали добри, братски
отношения, като последният път, когато го видял било на 02.03.2010 година, а на
8-ми март се чули по телефона; на В.евден 2010 му
ходил на гости в дома му, когато ги е посрещнала жената, с която брат му
живеел, ходил и още един път, когато тя е била там; Р. не му е споделял за
това, но имал усещането, че това обстоятелство го притеснява; брат му споделил,
че зет му претендирал за част от жилището, но подробности не знаел, не му е споделял
за проблеми с подсъдимия по този повод; като бил на гости, посрещали го във
всекидневната, но не е забелязвал да има
бухалка там; не познавал брат си и подсъдимия като агресивни хора; брат му
не му е споделял, че се страхува от зет си, че ще отиде у тях, че сте се стигне
до физически конфликт, нито му е казвал, като е ходил у тях, че държи бухалка,
с която да се отбранява, не му е споделял намерения да продава жилището, а му е
казвал, че жилището ще остане за неговите наследници; не го е виждал като пийне
да буйства, да става агресивен-дори обратното...”като пийне единственото, което
показваше пред мене плачеше, ставаше му мъчно и плачеше когато сме били заедно
брат ми В. за тези проблеми, които са се създали във връзка с претенциите на
зет му И. по отношение на жилището, наема който е осъден да плаща...” Свидетелят И.К., зет на покойния В. К.,
заявява в показанията си, че отношенията им са били нормални, докато тъстът му
спрял да контактува с тях и си променил отношението към дъщеря му; неправилно
го винил за делото, желанието било на дъщеря му, която искала да има нещо от
майка си; последният му разговор с починалия В. К. е бил, когато му казал, че
ще заведат дело; не е ходил след това в жилището, нямало причина тъстът му да
се страхува от него, подсъдимият не е търсил дъщеря му и не й предлагал да
заживее там в апартамента; според него деянието на подсъдимия “...не е резултат на един-два дни, това е
резултат на битието на това семейство, с натрупването на негативизъм от страна на
Р.. Тъстът беше властна фигура и се чуваше само неговата дума, това е лично мое
мнение. Само неговото мнение съществуваше за каквото и да било, друго мнение не
съществува...Трудно е с две думи да се опише това, което е натрупано с времето,
негативизма...аз не съм запознат с детайли... но тъщата е казвала-ако аз си
отида от този свят те ще се изтрепят. Значи тя е усещала негативизъм,
враждата между тях и е запозната с детайлите”; не е допускал вариант тъстът му
да продаде жилището, доколкото го познавал като личност; лятото на 2009 година
поискал ключовете за жилището от дъщеря му и тя се почувствала обидена от това,
от факта, че ще бъде лишена от достъп до
апартамента, оттогава нямали контакт, не я търсел. Свидетелката С.Д., която живяла с бащата на подсъдимия в дома им, заявява, че живяла в
дома им септември, октомври и ноември 2009 година, след това - от 12.01.2010
година до 06-07.02.2010 година; пострадалият В. като човек бил малко сприхавм,
по-дръпнат, по-груб, но уважавал Р., поне пред нея така го показвал; когато са
били двамата не е присъствала на
караници помежду им; когато починалият пиел не ставал конфликтен, не е
буйствал, не е посягал да бие; не е усещала неприязън от подсъдимия към нея и
присъствието в дома им, поне не го е показвал, сядал с тях да пие бира;
починалият В. К. се ядосвал и тормозел от това, че внучката му искала да го
съди за подялба на жилището, ядосвал се, че трябвало да дава пари, но не е имал
намерение да продава апартамента, за да се разплати с внучката, казвал е само в
най- краен случай, ако не може да се разплати тогава ще го продаде “иначе няма
да си продам апартамента и няма да се махна от тука”; не са говорили да ходи да
живее при нея в гр.Елена; докато е била в жилището не е виждала
бухалка, такъв предмет не е имало във всекидневната, нито в спалнята, нито е
споменавал за нея; зет му идвал да го търси един път, починалият слязъл
пред блока и след това й казал, че поканил зет си, но той не искал да се качи;
като говорил за смъртта на дъщеря си почвал да плачи. Свидетелят И.Д., приятел
на подсъдимия, заявява, че подсъдимият Р.Б. му е казвал, че отива да си купи
яйца, тъй като баща му не му осигурявал достъп до кокошките, които отглеждал,
не може да се сети за друго, което му се оплаквал, не били сериозни неща,
оплакал му се, че баща му прибрал чужда
жена, това му тежало; давал му негова СИМ-карта на Вивател. Свидетелят И.П., полицейски служител,
който е работил във връзка с “изчезването” на В. К., по повод сигнала на
подсъдимия, заявява, че до подозрение за съучастност на подсъдимия в
изчезването на баща му стигнали, след като мобилният телефон на починалия В. К.
бил активиран със СИМ карта на свидетеля И.Д., като последното обаждане от този
телефон е било на 13.03.2010 година до бивш техен колега, който бил подал обява
за продажба на жилището си, т.е. разговорът бил след смъртта на В. К.; по време
на проверката подсъдимият му казвал, че жената от гр.Елена е искала баща му да
продаде жилището им и да отиде да живее при нея, докато тя отрекла такова нещо;
по повод деянието подсъдимят обяснил, че вечерта на 12.03.2010 година, като
вечеряли, станало спор за имотите, баща му отишъл за някаква бухалка и Р., за
да се защити взел тръба от банята, правили ремонт, и с нея ударил баща си;
казал, че го ударил два пъти в областта
на главата, баща му паднал, видял, че не диша, уплашил се, излязъл да се
поразходи, върнал се и го увил и свалил в мазето и впоследствие го бетонирал;
като се скарали, станало нещо за имотите и му посегнал, казал, че ще го
убие...”според Р. е имало закана в смисъл такъв, че ще те ударя нещо такова.
Мисля, че имаше и псувни, нещо го напсувал на майка. Според него е вземал и
бухалка. Присъствах на огледа, качвах се и в жилището, но не мога да си спомня
за бухалка...”.
В писменото заключение по назначената на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Я.К.и
поддържано от същия пред съда, е посочено, че: при огледа и аутопсията на
трупа, намерен в бетон в маза на ул.”И. ***, е установено: 1. Тежка
черепно-мозъчна травма с многофрагментно счупване на черепните кости в лявата
тилна, теменно-тилна и задностранично-долна лява слепоочна област, с две
разкъсно-контузни рани на главата – в лявата тилна област и в лявата
слепоочно-теменна област, разкъсване на твърдите мозъчни обвивка в областта на
счупванията; счупване на лакътната кост на лявата ръка в средната й трета, с
оформен малък костен фрагмент; счупване на 6-то и 7-мо ребра вляво по средната
мишична линия на гръдния кош; напреднало трупно разложение; зъбната формула на трупа съвпада със
зъбната формула на В. Б.К.; 2. Причината за смъртта отговаря да е тежката
черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота, като смъртта е настъпила
сравнително бързо/ най-вероятно за около 5-30 минути; счупването на лакътната кост на лявата предмишница е характерно да е
получено при защитно движение или повдигане на лявата ръка нагоре пред главата;
Счупването на ребрата може да се получи при удар с или върху тъп предмет
локално или при падане, може да се получи и при влачене по стълби...;Раната в
тилната област вляво съответства да е първоначално нанесена, а раната в лявата
слепоочно-теменна област да е нанесена втора по реда/съдейки по фрактурните
линии на черепа/; Раните и счупванията са с характер на прижизнени; ударите,
причинили раните и счупванията, следва да са от удари в твърд тъп
предмет/предмети/ с ограничена повърхност и продълговата форма, какъвто може да
е описаната водопроводна тръба с диаметър ¾ цола; ударите са нанесени отляво и отзад спрямо главата на пострадалия, със
значителна сила; възможно е счупването на лакътната кост да съвпада по време с
единия от ударите/или да е отделен удар/, при което пострадалият е бил с
вдигната ръка, попаднала напречно на удрящия продълговат предмет; 3.не са
открити други увреждания, които да не съответстват на описания механизъм...; 4.
Възможно е описаните увреждания да са
причинени по начина, описан от обвиняемия Р.Б.; 5. Състоянието на трупа
отговаря на смърт в посочения срок, но не може да се установи категорично
времето на смъртта, предвид степента на трупното разложение/ с давност
най-малко един месец/-най-вероятно смъртта е настъпила преди увиване и укриване
на тялото...по-вероятно е трупът да не е престоявал на открито повече от
няколко часа вечерта и през нощта, поради което по него няма развили се
насекоми. В съдебно заседание вещото лице поддържа писменото си заключение, освен по т.4-относно начина на нанасяне на
ударите и положението на подсъдимя спрямо тялото на баща му според неговите
обяснения, дадени пред съдебния състав, включително и на допълнително зададения
му въпрос от вещото лице. Д-р К.
заявява, че това което обяснява подсъдимият Р.Б., че пострадалият е бил с
лявата си страна, изправен спрямо него, не съотвества на установеното при
аутопсията-формите на раните, установени на главата и черепа спрямо оста на
тялото, наклонът на самите рани предполагат, че те са ненесени точно в
посоката, в която е удрял предмета, те отразяват посоката на удрящия предмет,
който е ориентиран спрямо вертикалната ос на тялото и главата, с долен край
надясно и с горен край леко наляво спрямо задната повърхност на тялото; при удар, нанесен в позицията, в която
описва подсъдимият, а именно ако пострадалият е бил с лявата си страна към него
и ударът е нанесен отдясно-наляво със замах от подсъдимия раните биха имали
точно противоположна ориентировка- може да са в същата област на тялото, но
почти перпендикулярно ориентирани спрямо установеното; “затова смятам, че
ударите са нанесени в позиция на пострадалия с гръб, или с дясната си страна
спрямо удрящия или в седнала позиция или наведена позиция, не е изключено да е
бил и прав. Като имайки предвид силата на удара...означава че е била
значителна, след първия удар пострадалият не е могъл да запази изправена
позиция, ако е бил прав, най-вероятно е започнал да пада, приведен или клекнал,
а може би на земята. След такъв удар той не би могъл да стои на краката, в
повечето случаи на такава по сила мозъчна травма пострадалият губи съзнание и
не би могъл да говори/стр.20-21 от протокола от съдебното заседание на
13.12.2010 година/; вещото лице
потвърждава, че ударите спрямо главата са само два и че може с един удар да се
удари ръката и черепа, като в случая ударът е попаднал в лакътната кост, което
е обичайно при вдигната ръка, при защитна ръка или вдигната по друг повод ръка,
като ударът ударът е бил близък по посока на перпендикулярно спрямо оста на
костта, като добавя, че след първия удар не е възможно пострадалият да държи
вдигната бухалката..., като и не може
лявата ръка да бъде счупена при нанесен удар по главата на пострадалия, ако се
е намирала в положение, показано от подсъдимия пред съда /стр.21-долу/;
вещото лице категорично изключва двамата да са били лице с лице или
пострадалият да е бил обърнат с лявата си страна спрямо удрящия/в отговор на
поставен въпрос-стр.22-горе/; на поставен от съда въпрос вещото лице заявява,
че “...такъв удар, който едновременно да
е попаднал върху лявата ръка и същевременно върху лявата слепоочно-теменна
област, каквото е второ установено увреждане, би могъл да се получи и при
положение, ако пострадалият след първия удар е бил паднал на дясната си страна
и вдигнал лява ръка, за да се предпази от втори удар”...но не може
категорично да твърди, дали тази травма е причинена едновременно с удар в
главата /стр.22/; вещото лице допуска и възможността ударите да са нанесени със
споменатата от подсъдимия тръба, но заявява, че може да бъдат нанесени и с друг
продълговат предмет, като по-малко вероятно е да бъде заснетата при претърсването
бухалка, поради липсата на допълнителни увреждания-освен цепковидната рана да
има и странични разкъсвания, тъй като е с по-широка повърхност; потвърждава, че
трупът е на В. Б.К.-по зъбен статус, пол, възраст. Заключението, допълнено в
съдебно заседание, не бе оспорено от страните и бе прието от съда, заедно с
допълнително представената схема на външните увреждания, установени при огледа.
В писменото заключение по назначената на досъдебното
производство съдебнопсихиатирчна експертиза, поддържано в съдебно заседание от
изготвилите експертизата вещи лица д-р Г., психиатър и К. – психолог, е
посочено, че подсъдимият Р.В.Б. не страда от психическо заболяване, неговият
личностов профил го определя като: акцентуирана личност, която се разглежда
като вариант на нормата в нейните широки граници и към момента на извършване на
деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да
ръководи постъпките си. В писменото заключение по назначената от съда повторна
колективна, комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза,
поддържано в съдебно заседание от изготвилите експертизата три вещи лица – д-р М.М.
и д-р Т. Н. – психиатри и И. И. – психолог, е посочено, че подсъдимият Р.В.Б. е
психично здрав, към момента на извършване на престъплението, в което е обвинен,
същият е разполагал с психичната си годност да разбира свойството и значението
на извършеното от него, както и да ръководи постъпките си, съобразно своите
разбирания; при извършването на деянието, психичното състояние на подсъдимия Б.
не отговаря на критериите за наличие на физиологичен афект, като неговите
възможности да ръководи и контролира постъпките си, както и да предвижда
последствията от тях, не са били ограничени; същият се намирал в ясно
съзнаниие, има пълен спомен за станалото, а действията му са били съзнателни,
целенасочени и подредени; цялостното му поведение към момента на извършване на
престъплението не е било афектогенно мотивирано, т.е. престъпният акт не е
детерминиран от интензивно преживяване на гняв или страх, каквото представлява
физиологичния афект. В заключението си, като отговаря отрицателно на въпроса за
наличието на физиологичен афект, косвено експертизата отговаря и на въпроса за
наличието на тежка обида/засягане и унижаване достойнството и честта на
подсъдимия/, като приема, че ако е имало провокативно поведение от страна на
пострадалия му баща, би могло да се приеме, че е напълно възможно то да е
“отключило” агресията на подсъдимия, у когото се приема наличието на “застоен”,
“кумулиран” афект, резултат на продължителни многобройни негативни интеракции
между пострадалия и подсъдимия. Заключението не бе оспорено от страните и бе
прието като доказателство от съда.
Отразеното в приложения протокол за претърсване и изземване
и приложения към същия фотоалбум, както и отразеното в изготвения видео и
звукозапис, приложен на видеокасета като веществено доказателство и възпроизведен
в съдебно заседание, потвърждава обясненията на подсъдимия Б.и
разпитаните свидетели И.К., И.П.и Н.Л. относно
обстоятелствата, че подсъдимият е признал пред тях извършеното деяние, отвел ги
и им показал мястото, където се намирал трупът на неговия баща, като се
потвърждава и начина, по който по неговите обяснения е бил увит и положен
трупът. От представения пред съда и приложен като писмено доказателство по
делото дубликат от удостоверение за раждане от *** *** въз основа акт за
раждане № 0542 от 21.05.1979 година, се установява, че В. Б.К. с ЕГН **********
е вписан като баща на родения на *** година Р.В.Б. с ЕГН **********. Иззетите
от дома на подсъдимия лични документи, лична карта и паспорт, приложени като веществени доказаелства, са издадени на
същото лице – В. Б.К.. Същият е ползвал и предадения доброволно от подсъдимия мобилен
телефон, марка “Самсунг”, описан в приложения на досъдебното производство
протокол за доброволно предаване. Видно от приложеното на досъдебното
производство копие от съдебно решение под № 56 от 05.02.2010 година,
постановено по гр.д. № 2099 по описа за 2009 година на Районен съд – Габрово
състав на съда е допуснал съдебна делба между Д. И.К., действаща със съгласието
на И.Д.К., В. Б.К.и Р.В.Б., на апартамент № 3,
находящ се на първия етаж на двуетажна жилищна сграда на ул.”И. *** и на гараж
в същата сграда... като е осъдил В. Б.К.и Р.В.Б. да
заплащат на Д. И.К. 38.30 лева месечно за ползването на нейната част от
апартамента и 6.70 лева месечно за ползването на нейната част от гаража.
При анализа на тези доказателства съдът приема, че от
обективна страна е налице пряка причинна връзка между поведението на подсъдимия
Р.Б. на 12.03.2010 година, вечерта и смъртта на неговия рожден баща В. Б.К.,
настъпила същата вечер. Подсъдимият е нанесъл в областта на главата на баща си
два последователни силни удари с неустановен по делото продълговат предмет,
възможно и с твърдяната от него част от водопроводна тръба от ¾ цола,
вследствие на което баща му В. К. получил тежка черепно-мозъчна травма,
несъвместима с живота и починал на място- в кридора на жилището им – апартамент
на първия етаж в жилищна сграда на ул.”И. ***. Съдът не прие, че преди нанасянето
на ударите от подсъдимия баща му го е заплашил с физическа саморазправа, като
взел сниманата при претърсването на 21.07.2010 година в същото жилище дървена
бухалка и се опитал да го удари, по следните съображения: свидетелите Н.Л., С.Д.и К.К. са категорични в показанията си, че такъв
предмет не са виждали в жилището, нито пострадалият е споделял, че го е
нагласил, за да може да се отбранява в случай, че зет му се появи в жилището; в
показанията си зет му И.К. заявява, че нито е ходил в жилището, нито е имал
намерение да ходи, не се е заканвал на пострадалия и последният не е имало защо
да се страхува от него; свидетелят И.К. заявява в показанията си, че
подсъдимият Б. е извадил бухалката изпод леглото в спалнята, при претърсването
в жилището на 21.07.2010 година, и за да бъде снимана, е поставена до касата на
вратата на същото помещение, където след задължането на подсъдимия я видял за
първи път и свидетелят Л.; в показанията си свидетелката Д.Н. действително
заявява, че преди да задържат подсъдимия е виждала бухалката във всекидневната,
а след това я видяла в спалнята, но с оглед показанията й в частта, в която
обяснява, че от “комшийката” била разбрала, че пострадалият й казал, че я държи
за защита, както и че с тази бухалката пострадалият биел Р./подсъдимия/ , съдът не кредитира тези
нейни показания, тъй като същите не кореспондират и с обясненията на подсъдимия
Б./...”не помня друг път баща ми да се е
опитвал да вземе бухалката и да я използва срещу мен”/; неговите обяснения
за това, че бухалката се намирала във вседневната и баща му я държал с цел да
се отбранява от евентуална физическа саморазправа от страна на зет му –
свидетеля И.К., се опровергават именно от тези свидетелски показания и
допълнително от самите негови обяснения-първо, че бухалката баща му е взел
месец, месец и половина преди това/преди
12.03.2010/, след завеждане на делото, второ, че я взел и я държал във
всекидневната, след като жената/свид. Д./
си отишла, а преди това на съвсем други места-“...гаража, апартамента не знам, не съм я виждал, само я видях в него
1-2 пъти, но нямам представа къде я държи...; трето, че не си спомня къде я
оставил след деянието си, които съпоставени помежду си – делото е образувано
през 2009 година, решението е постановено в началото на м.февруари 2010, когато
и свидетелката Д. е напуснала жилището, са противоречиви; от друга страна обясненията
му, че именно с тази бухалка пострадалият се опитал да го удари по показания
пред съда начин, се опровергават от заключението на вещото лице д-р К., че при
това положение на лявата ръка не би могъл да попадне установения удар, който
причинил счупване в областта на лакетната кост. Съдът приема, че това е само
една защитна версия, изградена от подсъдимия преди направеното самопризнание и
в хода на досъдебното и съдебно производство по следните съображения: първо, с оглед и на
непоследователността на неговите обяснения в тази им част, че пострадалият първо
му се заканил и след това взел бухалката, че първо взел бухалката и след това
отправил заканите, че след като блъснал пострадалия към всекидневната, тогава
той се навел за бухалката, че пострадалият вдигнал бухалката над главата си и
той го ударил със затворени очи, че след първия удар пострадалият продължил да
държи бухалката и продължавал да му се заканва, преди да нанесе втория удар, че
след първия удар пострадалият бил смъкнал ръцете с бухалката вече около гърдите
и бухалката паднала след втория удар, че първо нанесъл удар в ръката на
пострадалия, който държал бухалката, той се завъртял, казал му, че ще го
пречука и тогава му нанесъл двата удара в главата, което сочи на нагаждане от
страна на подсъдимия към установените факт и обстоятелства в хода на
наказателното производство...; второ,
вещото лице д-р К. е категоричен, че при нанасянето на ударите в областта на
главата на пострадалия, последният не е бил нито с лице, нито с лявата си
страна срещу подсъдимия, бил е с гръб и леко надясно, наведен, клекнал или
паднал на дясната си страна след първия удар, при което инстинктивно е вдигнал
лявата си ръка, за да се защити, като допуска, че е било възможно да е бил
прав, но характерът на увреждането/счупването/ на лакътната кост на лявата ръка
сочи на защитна/предпазна/ реакция на пострадалия срещу ударите; трето, при психологичното изследване
личността на подсъдимия, при изготвянето на колективната, комплексна
съдебнопсихиатрична и псилогична експертиза е посочено/л.15-горе/”...лицата с
подобни характеристики...постоянно търсят вината за гнева извън себе си и
избягват поемането на отговорност за собственото си си поведение... често пъти
се изживяват като моралисти и заемат
позицията на жертва”; четвърто, неговият
“емоционален и морален отдушник” след извършеното деяние е била свидетелката Д.Н.,
потърсена непосредствено след това от подсъдимия и чиито приятелски отношения
са станали много по-близки, като нейните евентуални показания относно наличието
на бухалката са били предварително повлияни от подсъдимия с оглед тази негова
бъдеща защитна позиция.
По тези съображения съдът не приема от обективна страна,
подсъдимият да се е намирал в ситуация на неизбежна отбрана, като с поведението
си да е превишил нейните предели, на което са сочели установените на
досъдебното производство обстоятелства въз основа само на неговите обяснения за
случилото се...
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият Р.Б. е искал причиняване смъртта на своя рожден баща В. Б.К.. И
двете изслушани съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи са
категорични, че подсъдимият е психично здрав, като по време на деянието е разбирал свойството и значението на
извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си съобразно своите
разбирания. Насочеността на ударите, нанесени от подсъдимия, в жизненоважен
орган и силата, с която са нанесени, са израз на намерението за причиняване на
такива увреждания, които да доведат до смъртта на баща му, като подсъдимият е
съзнавал тази последица и е искал настъпването й, нанасяйки два последователни
силни удара в главата. Действията му по време на извършване на деянието, а и
след това са били премерени, целенасочени, последователни. В обяснията си подсъдимият
Р.Б. описва в една ясна последователност своето поведение, като при
съдебнопсихиатричния и съдебнопсихологичния анализ на тези негови обяснения
повторната колективна комплесна експертиза приема липсата на данни за стеснение
на съзнанието му по време на инцидента и стига до заключението, че подсъдимият
не се е намирал в състояние на физиологичен афект, в състояние на силно
раздразнение по смисъла на чл.118 от НК. Съдът възприема изцяло това експертно
становище и отхвърля доводите на защитника на подсъдимия за наличието на афект,
тъй като същите не намират опора в събрания доказателствен материал.
Подсъдимият Б., нито в първоначалните си обяснения, нито в обясненията си пред
съда, твърди за упражнено насилие спрямо него от страна на пострадалия.
Напротив и пред свидетеля И.К.и пред съда подсъдимия заявява,
че той е блъснал баща си, преди да се стигне до ударите. По отношение на
разменените реплики и оправени обидни думи обясненията му градират в
оправдателна за него позиция-пред свидетеля И.К., във връзка с разкриване на
деянието му, е обяснил, че поводът за скарването вечерта на 12.03.2010 година е
било задължението им за плащане на наема за ползване на частта от жилището на
тяхната внучка и племенница, че баща му го упрекнал отново, че е безработен и
не си търси работа, че се стигнало до размяна на обидни думи, като първо той
обидил ...измекярин му казах, нещо от тоз
род...,след което баща му започнал да псува, но по-точно – да му казва да се маха от жилището, да не се връща, че ще
плати и неговия дял, т.е при тези първоначални обяснения подсъдимият
акцентира върху това обстоятелство-баща
му искал да го изгони от жилището. При последващите обяснения, включително
и пред съда, подсъдимият вече твърди за конкретни псувни, отправени от баща му,
за споменаване на майка му и конкретни цинични изрази по този повод, в отговор
на поставен от защитата въпрос, които заедно със заплахата за физическо насилие
от страна на баща му, го били мотивирали към извършване на деянието. В съдебно
заседание вещите лица от повторната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза, интепретирайки тези негови обяснения, като изхождат от личностната
мму характеристика, заявяват, че подсъдимият по време на досъдебното и съдебно
производство ...хиперболизира, преувеличава реалната заплаха, която е
съществувала в дадената ситуация/д-р Н./, като действително поведението му в
момента на инцидента е било емоционално оцветено, но това е било обикновено
раздразнение и няма характеристиките на физиологичен афект...,а в неговото
поведение при поднасяне на информацията за станалото се долавя една защитна
нишка, една защитна линия ... в развитие на неговите обяснения/д-р М./, вкл. и
относно броя на нанесените от него удари. По тези съображения съдът не приема,
че и твърдяните от подсъдимия реплики, отправени от баща му към него, не са
били с характера на тежка обида по смисъла на закона и в съответствие с това
становище на вещите лица.
Съдът намира, че водещият мотив на подсъдимия за извършване
на това деяние е именно заявено от баща му намерение да го лиши от жилище при създалата
се ситуация, намерение, което подсъдимият е подозирал и преди това. Тези
реплики на пострадалия са “отключили” неговата агресия, чийто източник е именно
натрупания или “застоен”, кумулиран” афект, приет за наличен и в заключението
на вещите лица. От една страна властният характер на баща му, изразяващ се в
това, че не търпи друго мнение, постоянните му упреци към подсъдимия за това,
че не работи, че не е създал семейство, дори и отправени в нормална семейна
атмосфера, лишаването му от елементарни нужди, споделянето на жилището с друга
жена/по свидетелски показания/ и от друга страна лабилната психика на
подсъдимия, невъзможността му за правилна оценка и приспособимост в социални
ситуации и неспособността му да ги интерпретира правилно, довели до внушения за
виновност на пострадалия при загубата на близките му майка и сестра,
свърхсензитивността му към пренебрегване, обиди и отхвърляне, са реалните
предпоставки за създадения във времето негативизъм към поведението на баща му.
Освен свидетелските показания, в подкрепа на това са и становищата на вещите
лица, изразени в съдебно заседание-страхът да не остане без собствено жилище
или без място където да живее...”аз приемам, че го е водил страхът да не остане
без дом...заплахите, които бащата отправя, че ще го изгони от дома му действат
като пусков сигнал и като мотив за извършване на деянието”/д-р Г.-стр.25 и 27
от протокола от 24.01/; “...най-вероятно взаимодействието на всички тези
фактори, неговата личност, поведението на бащата, конфликтите...с бащата, тези
негативно оцветени в емоционален план взаимоотношения между него и бащата,
както и конкретната заплаха от бащата, ако е имало такава..., в съвкупност...
са довели до нанасяне на тези неяколко удара...той е искал да прекрати по
някакъв бърз начин, който да се случи в момента на самото престъпление, да
прекрати обидното спрямо него от бащата поведение”/д-р М. стр.4 от протокола от
11.03/,..той не е в състояние рационално да моделира своите чувства, емоции,
постъпки...той действа емоционално и то прераства веднага в агресия..”/д-р Н./,...има
твърдение, че са се разбирали добре, но е имало момент когато за имущественото
състояние са имали конфликти. Това излиза
на пръв поглед от всички проведени разгоори с него/подсъдимия/...в.л.И./*** на 11.03./
Въз
основа на направените правни изводи съдът призна подсъдимия Р.В.Б. за виновен в
това, че на 12.03.2010 година, вечерта, в дома му на ул.”И. *** умишлено
умъртвил баща си В. Б.К., живущ на същия адрес, с което е извършил престъпление
по чл.116 ал.1 т.3 предл.1-во във вр. с чл.115 от НК. Съдът не прие наличието
на квалифициращия признак по чл.116 ал.1 т.6, предл.3-то от НК, подсъдимият да
е извършил убийството на баща си с особена жестокост, призна го за невинен и го
оправда в тази част по повдигнатото му от прокурора обвинение. Съдът не споделя
доводите на обвинителя по делото за наличието на доказателства, установяващи
характерните за такава проява белези. Всяко насилствено отнемане на живот е
жесток акт на престъпно поведение, но лишаването от живот с особена жестокост
изисква такова поведение на извършителя, което да се отличава с ярост, злоба,
отмъстителност, садизъм, да изразява силна гневна нагласа към жертвата или
проява на изначално такива качествени промени в личностния профил на дееца.
Събраните по делото доказателства обаче не сочат на такива факти и
обстоятелства. Безспорно установените удари, нанесени от подсъдимия и причинили
смъртта на В. К. са два. Обстоятелството, че са нанесени със сила и
последователно в областта на главата, както бе посочено обосновава извода за
умишлено причинява на смъртта. Съдът не приема да са нанесени с ярост или
ожесточение към бащата-това се отрича и от вещите лица. Проявата на ярост се
характеризира с множество удари, нанесени в различни жизненоважни части на
тялото и то когато смъртта би настъпила и само от засягането на един
жизненоподдържащ орган, което в случая липсва от обективна страна. Твърдението
за проява на жестоко отношение към жертвата, бащата на подсъдимия, също е
изолирано и неподкрепено от доказателствата – всички свидетели, близки и
познати на подсъдимия и неговия баща заявяват пред съда, че отношенията им са
били нормални, пререканията и обвиненията, които са си отправяли са били от
такова естество, че не са създавали впечатление на такова негативно настроение,
дори и свидетелят Л. не е възприел казаното от подсъдимия “Ще го убия, ще го
пребия”, като някаква закана или намерение за стореното. Поведението му след
извършване на престъплението също не може да се приеме като проява на
жестокост, а като защитно поведение/становище на д-р М. “едва ли жестокост е
точната дума, която би могла да опише в
емоционален план човека”; “липсват белези на някаква особена жестокост както
преди, по време и след извършване на деянието, те са изцяло под шапката на едно
защитно поведение”-становище на д-р Н., “За мен това е негов собствен наивен
начин за оневиняване на своята постъпка, неговият подход преди, по време и след
извършване на деянието”-в.л.И./, което се споделя от съда – налице е едно укоримо и
морално невъзприемливо поведение на подсъдимия, което би могло да отегчи
отговорността му, но не и да обоснове жестоко отношениие към жертвата.
При определяне вида и размера на наказанието съдът прие
наличието на съществен превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността
обстоятелства-подсъдимият е млад човек, с характерови особености, формирали се
с годините, прекарани в нездрава семейна среда, с трагични събития и негативни
преживявания, силно разклатили неговата емоционална устойчивост, довели до
затвореност, неприспособимост към усложнения от социален характер и
невъзможност за тяхното преодоляване, до склонност да търси причините за своите
неудачи само и изцяло другаде, но не и в себе си; въпреки това обаче
подсъдимият не се отличава с висока обществена опасност, няма данни за негови
прояви, непосредствено преди извършване на престъплението, застрашаващи
възприетия обществен начин на поведение, като е бил реабилитиран по право за
предишно осъждане за престъпление от общ характер, поради което съдът намира,
че налагането на наказание по първата алтернатива на предвидените в чл.116 ал.1 НК, а именно лишаване от свобода, би било справедливото наказание с оглед на
възприетия мотив и начин на извършване на престъплението. При определяне на
размера, съдът съобрази от една страна изразеното съжаление и разкаяние от
подсъдимия относно причинената смърт на собствения си баща, а от друга страна
поведението му след извършване на престъплението, изразяващо се в укриване на
трупа, изграждане и поддържане у близки
и познати, както и пред официалните правоохранителни органи заблуждаваща версия
за “изчезване” по независещи от него причини и прецени, че наказание около средния
размер би било съответно на извършеното престъпление по смисъла на чл.35 ал.3 НК и би изпълнило в най-пълен обем целите, поставени по чл.36 от НК. По тези
съображения съдът осъди подсъдимия Р.В.Б. на СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С оглед този размер съдът постанови и първоначално
настаняване на подсъдимия Р.Б. в затвор
за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода и му определи
първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.59 ал.1 НК съдът
зачете предварителното задържане и времето, през което спрямо подсъдимия е била
взета мярка за неотклонение “Задържане под стража “, считано от 20.07.2010
година, до влизане на присъдата в законна сила и което следва да се приспадне
при изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода.
По отношение на приложените веществени доказателства съдът
постанови личните документи на починалия В. Б.К., лична карта и паспорт, да се
предадат в сектор “Български документи за самоличност” при ОД на МВР-Габрово,
мобилния телефон, собственост на същия – да се предаде на неговата внучка и
законна наследница Д. И. *** останалите – да се унищожат, след влизане на
присъдата в законна сила.
Съдът осъди подсъдимия Р.В.Б. да заплати на основание
чл.189 ал. НПК, в полза на държавата и по сметка на Окръжен съд – Габрово,
направените по делото разноски в размер на общо 1381.60 лева, представляващи
изплатени на досъдебното и съдебното производство възнаграждения на вещи лица,
за явяването им в съдебно заседание, заедно с полагащите им се пътни и дневни
пари, както и направени пътни разходи за явяване на свидетел.
В този смисъл съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДИЯ: