Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 13.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАНД № 274 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във
вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от Б.З.Н. *** против Решение № 367 от 27.03.2020 г.,
постановено по АНД № 211/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено НП № 19-1085-003130/07.11.2019г.
на Началник сектор към ОДМВР-Русе, Сектор „Пътна полиция“ – Русе, с което за
нарушение на чл. 104Б т. 2 ЗДвП, на основание чл. 175А ал. 1, пр. 3 ЗДвП са
наложени кумулативно наказание глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. В касационната жалба се излагат доводи за постановяване
на решението при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон - касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК.
Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на РРС.
Ответникът по касационната жалба не
заявява становище.
Представителят на прокуратурата
предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
С
Решение № 367 от
27.03.2020 г., постановено по АНД № 211/2020 г. на Районен съд гр.
Русе, съдебният състав е потвърдил НП
№ 19-1085-003130/07.11.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР-Русе, Сектор „Пътна
полиция“ – Русе, с което на Б.З.Н. за нарушение по чл. 104Б т. 2 ЗДвП е
наложено кумулативно наказание глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Като основание за налагане на това
наказание е посочена санкционната норма на чл. 175А ал. 1, пр. 3 ЗДвП.
За
да стигне до извода за законосъобразност на оспореното пред него НП и да го
потвърди, въззивната инстанция е приела, че в административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо
място, съдът е счел, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение, за което е санкциониран - на 14.10.2019г., около 20:42
часа, управлявал лек автомобил "БМВ" с рег. № BJ56EVB, негова собственост, по ул. "Борисова",
до Икономически техникум, посока Центъра, като не използвал пътищата, отворени за
обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение за превоз на товари
и хора, а именно – нарушавал устойчивостта на автомобила, поднасяйки го в ляво
и в дясно, при наличието на насрещно движещи се автомобили. По същото време
св.В.П. – служител на Сектор ПП Русе, заедно с негово колега, се намирали на
автобусната спирка. срещу икономическия техникум във връзка с неправилно
паркиран автомобил. Докато извършвали проверката вниманието на свидетеля било
привлечено от процесния автомобил, който навлязъл по ул.“Борисова“ от
кръстовището с бул.“Скобелев“. Свидетелят възприел непосредствено движението на
автомобила, начина, по който навлязъл с „дрифт“ в кръстовището, а след това и
движението му по улицата. Полицаите подали сигнали с ръце на водача да спре,
дори препречили пътя му, тъй като имало вероятност да избяга, след което на Б.Н.
бил съставен АУАН за нарушение по чл. 104б т. 2 ЗДвП. Въз основа на него било
издадено и процесното НП.
По съществото на спора въззивният съд е
счел, че административното нарушение е
правилно установено и доказано, а наложеното наказание е правилно индивидуализирано.
Изложил е съображения относно наличието на умисъл при осъществяване на
нарушението, изведени както на базата на събраните по делото доказателства –
писмени и гласни, така и на опита и практиката. Обсъдил е и възраженията на
жалбоподателя относно мощността на автомобила и липсата на опит при боравенето
с него.
Решението
е правилно.
В
касационната жалба се навеждат доводи за съществено нарушение на процесуалните
правила в хода на въззивното производство, като от една страна се твърди, че
районният съд е ограничил възможността на жалбоподателя да вземе участие в
разглеждането на делото, а от друга – не е събрал посочените от него
доказателства. Настоящият касационен състав намира тези възражения са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 61 ал. 2 ЗАНН съдът дава ход на делото и в
случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес.
Видно е от приложената по въззивното дело призовка на л. 19, че на посочения от
Б.Н. адрес същият не е намерен от призовкаря,
като е отбелязано, че от три години не живее на адреса по данни на новата
собственичка. Въпреки това съдът е разпоредил жалбоподателя да бъде призован в
условията на чл. 178 ал. 8 НПК по телефона, който той лично е дал в хода на
административнонаказателната преписка, което е сторено на 12.02.2020 г.,
удостоверено писмено от длъжностното лице, което го е извършило. Твърденията на
Б.Н., че това не отговаря на истината не са
подкрепени със съответните доказателства. С оглед на това правилно районният
съд е преценил, че жалбоподателя е редовно призован, дал е ход на делото и го е разгледал.
По
отношение на възражението за несъбрани от въззивния съд доказателства, поискани
от нарушителя, видно е от жалбата му, че освен да се изискат записи от
видеорегистраторите на полицейските автомобили, други доказателствени искания
не са направени. Действително съдът не се е произнесъл по това доказателствено
искане, но в жалбата не е посочено за установяване на какви обстоятелства се
иска събирането на тези доказателства, за да може съдът да прецени тяхната
относимост към предмета на спора. Освен това при наличието на достатъчно данни
по делото – писмени и гласни, относно случилото се, съдът може да прецени
доколко е необходимо събирането и на веществени доказателства – видеозаписи.
Неоснователни
са и възраженията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на въззивното
решение поради неправилно приложението на материалния закон. В касационната
жалба се излагат същите доводи, наведени и във въззивната, свързани с
техническите характеристики на автомобила, мястото, на което е установено
нарушението – оживено кръстовище и професионалните умения на нарушителя като
шофьор, на които Районният съд е дал мотивиран отговор в решението си. Административният
съд напълно споделя изводите на районния съд, като намира въззивното съдебно
решение за постановено при правилно прилагане на материалния закон. Районният
съд правилно е ценил събраните по делото гласни доказателства. Разпитаният по
делото полицейски служител, очевидец на нарушението, който е и актосъставител,
подробно описва поведението на жалбоподателя на процесните дата, час и място.
Този свидетел лично е възприел начина, по който се е движил автомобила,
управляван от Н. – чрез т.нар. „дрифт“, неговата продължителност, скоростта, с
която се е движел, мястото – изключително оживено кръстовище. Правилно
показанията на полицейския служител са ценени като обективни и безпристрастно
дадени, съответстващи на писмените доказателства по делото. В тази връзка
неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е налице вътрешно
противоречие в показанията на свидетеля. Цитираните реплики на св.Панов се
отнасят за обясненията на жалбоподателя, които той е дал пред полицейския
служител, след което свидетелят е изразил лично становище, че според него
такова обяснение говори за липса на квалификация у водача. Личните мнения на
свидетелите обаче не могат да се ценят от съда, което въззивния съд е съобразил
в своето решение. Колкото до твърденията
на жалбоподателя, че не е налице умисъл в неговите действия, а по-скоро същите
се дължали на мощността на автомобила му и липсата на достатъчно професионални
умения да го управлява, следва да се отбележи следното: Всеки български
гражданин сам преценява какъв вид автомобил да закупи и съответно да управлява.
Но след като е водач на МПС в България, следва да спазва законовите изисквания
за движение по пътищата в страната, независимо какви са техническите параметри
на автомобила му и професионалните му умения. Очевидно след като е поел
управлението на процесния автомобил в гр.Русе, включително и по оживени
централни улици, жалбоподателят е преценил, че има необходимите професионални
умения, за да се справи. Цялостното му поведени на пътя, възприето от св.П., определено не води до извода за липса на
умисъл – навлизане с по-голяма скорост в кръстовище, поднасяне на автомобила
последователно в ляво и в дясно. Ако водачът действително не е имал необходимия
опит и квалификация, за да управлява този автомобил, нормално е от житейска
гледна точка да шофира бавно, особено при потегляне от кръстовище и на завой,
без рязко подаване на газ и съответно поднасяне на автомобила. В случая се
наблюдава точно обратното поведение от страна на водача – умишлено нарушаване
на устойчивостта на автомобила.
За
пълнота на изложението съдът намира за необходимо да добави и следното:
Нарушенията като това, за което е санкциониран жалбоподателя, зачестиха през
последните години, като същите създават особено голяма опасност за всички
участници в движението, тъй като са абсолютна предпоставка за пътнотранспортни
произшествия. Именно поради тази причина законодателят е предвидил и специални
норми в закона – материално-правни и санкционни разпоредби. Установяването на
нарушение от вида на процесното обикновено става именно чрез пряко и
непосредствено възприемане от свидетели-очевидци на поведението на съответния
водач и управлявания от него автомобил. Св.П. в качеството си на служител в Сектор ПП –
Русе е имал възможността лично да възприеме поведението на жалбопадателя и да
го прецени с оглед на пътната обстановка. Именно от показанията на св.П. се установява, че поведението на водача Н.
не е в следствие на техническите характеристики на автомобила и неумението на
водача на до управлява, както се твърди в жалбата, а е умишлено нарушаване на
устойчивостта на автомобила с цел приплъзване в ляво и в дясно. Именно по този
начин жалбоподателят е осъществил и състава на нарушението по чл. 104б т.2 ЗДвП
– използвал е път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
С
оглед на изложеното правилен е изводът на РРС за обоснованост и
законосъобразност на НП, поради което решението следва да се остави в сила.
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. І-ро от АПК във вр.
с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 367 от 27.03.2020 г., постановено по АНД №
211/2020 г. на Районен съд гр. Русе, с което е потвърдено НП №
19-1085-003130/07.11.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР-Русе, Сектор „Пътна
полиция“ – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.