Р Е Ш Е Н И Е
№ 119 / 11.6.2019г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав
На осми май, две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Татяна Станчева
Секретар: Веска
Х.
като
разгледа докладваното от съдията Станчева
гр.дело № 993
по описа за 2018 год., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по постъпилата искова молба на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх.В, чрез
пълномощник юрисконсулт Р.И.И. против Р.Р.С., ЕГН ********** и А.А.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, с която е предявен положителен установителен иск
за приемане за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 5837.93 лева, ведно със законната лихва, от дата на подаване на
заявлението, представляваща
неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № **********. С допълнителна молба
вх. № 4731/01.10.2018г. процесуалният си представител на ищеца е направил уточнение,
че в претенцията от 5837,93 лева са включени главница от 2861,96 лева,
договорно възнаграждение в размер на 1046,33 лева и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 1421,59 лева. Посочва се че общият
размер на погА.ото от ответниците задължение е в размер на 1421,50 лева. Претендират се разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че на 16.04.2015г., между ищеца, като
кредитодател, и ответниците е сключен договор за потребителски кредит №
**********, като ответницата Р.Р.С. е кредитополучател. Солидарният длъжник А.А.К.
се задължил като съдлъжник по ДПК да отговаря солидарно за задължението на Р.С.,
при условията посочени в договора.
Ищецът претендира сумата от 5837,93 лева, позовавайки се на валидно
облигационно правоотношение, като посочва, че договорът бил сключен при
следните условия: сума на кредита - 3250 лева, от която със сумата от 758,02
лева е рефинансиран на кредит на Р.С. към Кредилайн ЕООД. Съгласно договора посочената
сума на кредита -3250 лева Р.С. следвало да погаси за срок от 24 месеца, при ГПР
49,90 %, ГЛП -41,17%, като общото задължение по кредита било в размер на
7259,52 лева, в която сума било включено и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги -2437,44 лева, с месечна вноска от 101,56лева, или общо дължимата
месечна вноска била в размер на 302,48 лева платима на 15 –то число на месеца.
Длъжникът Р.С. и солидарният длъжник А.К. не изпълнявали точно поетите
задължения, поради което и на основание т. 12.3 от общите условия към договора,
ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем на 05.01.2016г. На 07.01.2016г. на
ответниците били изпратени уведомителни писма, че ДПК е едностранно прекратен и
задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.
Предвид неизпълнението от страна на ответниците на поетите с договора задължения
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД подало до РС-Карнобат заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. След като
длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение,
на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на
вземането си, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск срещу ищеца. С исковата молба се претендират разноските по исковото
и заповедното производство.
С допълнителна молба вх.№4731/01.10.2018г. ищецът е посочил, че в
цената на иска са включени всички задължения, произтичащи от процесния договор,
които са в общ размер от 5837,93 лева, включващ главница – 2861,96 лева,
договорно възнаграждение -1046,33 лева и възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги -1929,64 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
назначения на основание чл. 47, ал.6 ГПК, особен представител на ответника,
който счита искът за недопустим, тъй като ответниците не са били редовно
уведомени за предявената срещу тях претенция. По същество оспорва иска, с
твърдения, че ищецът не е уведомил по надлежния ред ответниците за настъпилата
предсрочна изискуемост на договора, което представлява едностранно изменение на
договора. Не се направиха възражения относно действителността на ДПК и
съществуването на облигационна връзка между страните както и възникнала
солидарна отговорност на ответника К..
В съдебно заседание дружеството –ищец редовно призовано не изпраща
представител. Депозира молба, с която поддържа претенцията и оспорва отговора
на ответника, заявен чрез назначения особен представител. Излага допълнителни
аргументи в подкрепа на претенцията си.
Карнобатският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените
в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 16.04.2015г г. между страните е
постигнато съгласие за предоставяне на кредит на Р.Р.С., в размер на 3250 лв.,
за срок от 24 месеца, с месечна погасителна вноска от 200,92 лв., при годишен
процент на разходите от 49,90 % и годишен лихвен процент от 41,17 %. Съгласно
така постигнатите уговорки дължимата сума по кредита била в размер на 4822,08
лв., от която 3250 лева е главницата, а 1572,08 лева възнаградителната лихва за
ищеца. Сумата дължима като лихва не е изрично посочена в ДПК, но към договора е
приложен погасителен план в който за всяка погасителна вноска е посочен
размерът на дължимата главница и лихва. Съдлъжник по договор за кредит бил
вторият ответник А.А.К., който приел пред кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД – ищец по настоящото производство, да отговаря солидарно за дълга на Р.Р.С..
При подписването на ДПК е избран от ответника Р.Р.С. пакет от допълнителни
услуги, за който е договорено допълнително заплащането в размер на 2437,44 лв.,
с месечна вноска от по 101,56 лв., което
е включено към общия размер на сумата която следвало да върне Р.С., т.е. общото
задължение по кредита възлизало на 7259,52 лв., погасителна вноска в общ размер
на 302,48 лв., платима на 15-то число на месеца. Вторият ответник А.Калев се
задължил солидарно да отговаря за задълженията на Р.С. и за закупения пакет
допълнителни услуги.
Съгласно подписната от ответниците декларация, която е част от договора
за кредит, ответниците са се запознали с ОУ към договора, неразделна част от
ДПК – раздел А от декларацията. Страните са подписали и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, който пакет всъщност е
задължението на кредитора да предостави на заемателя по негово искане и при
определени, лимитативно изброени условия в ОУ една или няколко от посочените в
точките от едно до пет услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност
за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства.
От представената банкова референция № 270PMWP51070034
на 17.04.2015г. /лист 27 от делото/ се установява, че част от отпуснатия заем в
размер на 758,02 лева е преведен на Кредилайн ЕООД за погасяване на задължение на Р.С., като в
референцията не е изписано името на С., но е посочено ЕГН-то на същата – **********.
Представен е погасителен план, подписан от длъжника, в който са посочени датите
на плащане, с първа дата -15.06.2015г. и последна дата – 15.05.2017г. За всяка
месечна вноска са посочени дължимата главница, лихва и размера на вноската по
закупен пакет допълнителни услуги.
Представено е извлечение от сметката на Р.С., видно от което същата е погасила
на 14.05.2015г. сумата от 302,48 лева, от които 89,42 лева –главница и
111,50лева лихва; на 15.06.2015г. е платена сумата от 302,48 лева от който
главница -92,49 лева и лихва 108,43 лева; на 05.08.2015 г. е платена сумата от
302,48 лева, от която главница 95,66 лева и лихва 105,26 лева; на 23.11.2015г.
е платена сумата от 302,48 лева включваща главница от 98,94 лева и 101,98 лева
лихва и последна вноска, /не е посочена датата на плащане/ в размер на 211,67 лева от която 11,53 лева
главница и 98,58 лева лихва. От така платените вноски, кредиторът е погасявал сумата
от по 101,56 лева за закупен пакет допълнителни услуги.
Длъжниците не изпълнявали точно поетите с договора задължения и не погасявали
кредита. Кредиторът – ищец в настоящото производство позовавайки се чл.12.3 от
ОУ към ДПК, обявил на 05.01.2016 г. кредита за предсрочно изискуем. Приложени
са към исковата молба уведомителни писма от ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД адресирани до ответниците Р.С. и А.К. /лист 31
и 32 от делото/, с което е обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 491/2018 г. по описа на
КбРС, с която съдът е разпоредил ответниците
Р.Р.С. и А.А.К. да заплатят солидарно на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сумата
от 6858,13 лева по договор за потребителски кредит №********** от 17.04.2015г.,
от която 5837,93 главница, 1001,69 лева неустойка и 18.51 лева законна лихва за
забава от 16.09.2015г. до датата на изпадане на длъжника в забава, датата на
прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда -10.05.2018г., до окончателното плащане,
както и направените в заповедното производство разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в размер от 137,16 лева.
В изпълнение на разпореждане от 18.05.2018 г., дадено на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в заповедното
производство по ч. гр. д. № 491/2018 г. по описа на КбРС, в указания
едномесечен срок по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение, като в настоящото
производство се претендира сумата в общ
размер от 5837,93 лева, включващ главница – 2861,96 лева, договорно
възнаграждение -1046,33лева и възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги -1929,64 лева и не е предявена претенцията от 1001,69 лева – неустойка и
18.51 лева законна лихва, заявени в заповедното производство и предмет на
заповедта за изпълнение.
Съдът намира възражението от особения
представител на ответниците адв.И. за недопустимост на иска поради нередовното
връчване на исковата молба на ответниците за неоснователно, по следните
съображения:
По делото на лист № 65 и лист № 66 са
приложени съобщения, адресирани до ответниците, за получаването на
книжата/исковата молба и приложенията/, ведно с разпореждането на съда по
чл.131 от ГПК. При връчването на книжата са спазени разпоредбите на чл.44, и
сл. от ГПК, отразено е, че лицата не пребивават на адресите си /по официална
информация на кмета на село Грозден от дата 12.10.2018г/, а съгласно чл.47,
ал.1 изр.4 от ГПК, когато връчителят е събрал данни от кмета на съответното
населено място или по друг начин, че ответникът не пребивава на посочения
адрес, същият няма задължение да посещава адреса на ответника три пъти, повен
един от които е в неприсъствен ден, през интервал не по-малко от една седмица
между посещенията, в рамките на един
месец. Предвид посочената разпоредба, връчителят, след получаването на
информация от кмета на с.Грозден, че ответниците не пребивават на адреса, на
12.102018 г. е залепил уведомления на входната врата, като в двуседмичния срок
ответниците, респ.техен представител, не се е явил за получаване на книжата и
същите са върнати в съда. Съдът на основание чл.47, ал.3 от ГПК, служебно е
извършил проверка в НБДН за постоянен и настоящ адрес на Р.С. и А.К., при която
е установено, че същите са с постоянен и настоящ адрес *** НАП, от където е
установено, че ответниците нямат действащи актуални трудови договори и съдът на
основание чл.47, ал.6 от ГПК, назначи особен представител на ответниците, на
разноски на ищеца.
При така установена фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 и сл. от ЗПК, вр. чл. 240-241 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца сумата от от 5837,93 лева, включващ главница – 2861,96 лева,
договорно възнаграждение -1046,33лева и възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги -1929,64 лева, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -10.05.2018г. до окончателното плащане,
представляваща неизплатено задължение по ДПК № **********.
Сключеният между
страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК,
ДПК е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК
съдържа изискванията за форма на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
общите условия са неразделна част от ДПК и всяка страница се подписва от
страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че
договорът отговаря на посоченото в ЗПК съдържание.
Кредитът, ведно с договорната лихва и пакета допълнителни услуги т е
следвало да бъде погА.на 15.05.2017г. – последната погасителна вноска съгласно
погасителния план/лист 25 от делото/. Предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на
настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил
падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се
предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а
изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението.
Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира
изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е
породила само за част от това задължение, искът следва да бъде уважен до
размера, чиято изискуемост е настъпила. Съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал.3 ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл е съдебната
практика - ТР № 8 от 02.04.2019г. по тълк.дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Ответницата Р.Р.С. е платила част от задължението – 388,04 лева - главница,
525,75 лева –лихва и 507,80лева – за закупения пакет и падежът на задължението е
настъпил на 15.05.2017г.
С определението си за насрочване на делото, съдът е уведомил страните,
че при постановяване на решението си ще се произнесе за наличието на
неравноправни клаузи. В настоящият ДПК, съдът намира че уговорената между
страните лихва е неравноправна клауза, противоречаща на добрите нрави. Съгласно
чл.9 от ЗЗД страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на
добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е залегнала в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
според който нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно
установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал.
1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка
на обстоятелствата. Уговорената лихва по договора за потребителски кредит е
възнаградителна - за ползване на определена парична сума. Настоящият съдебен състав възприема трайната съдебна
практика, наложила критериите за добри нрави при уговаряне на възнаградителната
лихва при обезпечените и необезпечените кредити и приема, че уговарянето на
по-голям от 3-кратния размер на законната лихва накърнява добрите нрави, поради
което клаузата за възнаградителната лихва е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Договорената между страните годишна лихва в размер 41.17% надхвърля значително размера на
законната такава за времето на сключване на договора от 10,00 %, при определения
от БНБ основен лихвен процент (0 %) и 10 пункта надбавка, поради което
уговорката противоречи на добрите нрави и
е нищожна.
Неравноправна
клауза се явява и постигнатата уговорка в т. VI
от договора за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 2437,44 лв. /т.е. в
размер около 75% от размера на главницата по предоставения кредит/, противоречи
на законовите изисквания и на добрите нрави. Предоставените за тази цена услуги
не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, в какъвто
смисъл е изискването на императивните разпоредби на ЗПК. Не е посочена и цена
за всяка от услугите поотделно, включително и в споразумението, каквото е
изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. На следващо място
следва да се отчете и факта, че заплащането на това възнаграждение е
предварително определено, т.е. същото е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана по време на действие на сключения между страните договор,
доколкото в уводната част на споразумението е посочено, че възнаграждението за
предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването
му, като изискуемостта му е в пълен размер дори и да не е ползвана и една от
тях, а от представеното извлечение по сметката на Р.С. става ясно, че кредиторът
първо е погасявал задължението по закупения пакет допълнителни услуги, така за
последната вноска без дата на плащане, в размер на 211,67 лева, очевидно първо
е погА.а сумата от 101,56 лева за закупения пакет допълнителни услуги и с
остатъка са погА.и 11,53 лева –главница и 93,58 лева –лихва. Съгласно
приложения погасителен план ответниците е следвало да заплащат в продължение на 24
месеца по 101,56 лв. за нещо, което не ползват. Процесното споразумение
безспорно е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 Закона за защита на потребителите,
приложим в конкретния случай, тъй като води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално, като за наличието на
такива клаузи съдът следи служебно. В случая споразумението не е уговорено
индивидуално, доколкото е изготвено предварително и ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. Клаузата е нищожна поради липса на основание и липса на
достатъчно определено съгласие на страните.
Съгласно чл.146, ал. 5 от ЗЗП, нищожността на клаузи в
договора не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага и
без тези клаузи. Посоченото правило представлява националната правна норма,
определяща изискванията по чл.6, пар.1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори за
създаване на уредба, съгласно която неравноправните клаузи следва да не са
обвързващи за потребителя и съответно, че договорът продължава да действа за
страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без
неравноправните клаузи.
Съдът приема за
безспорно доказано и не се еоспорва от ответниците чрез особения им
представител, че сумата от 3250 лева получена от Р.С.. Не се представиха
доказателства за извършено плащане, поради което съдът приема, че ответницата е
погасила част от главницата в размер на 388,04 лева, съгласно представеното
извлечение от сметката и дължи сумата в размер на 2861,96 лева – остатък на
неплатена главница. Предвид липсата на доказателства от ответната страна за погасяване на задължението по договора за заем, сключен при условията и по реда на действащия
Закон за потребителския кредит,
претенцията на ищеца за установяване на вземането му за сумата от 2861,96 лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК -10.05.2018 г. до окончателното плащане, се
явява доказана и основателна.
Вторият ответник
А.К. е поел задължението да отговаря солидарно за задължението на Р.С.,
т.е. той се е съгласил за задълженията
на кредитополучателя за погасяване на задълженията за главницата лихвата и възнаграждението
за избран и закупен пакет от допълнителни услуги. В чл. 10. 2 от ОУ е записано,
че задълженията на солидарния длъжник спрямо кредитора са поети при условията
на солидарност и кредитора има право да изисква изпълнение както от
кредитополучателя, така и от солидарния длъжник. Оспорване относно възникване на
задължението на втория ответник А.К. не бяха направени, поради което съдът
счита че същият наред с Р.С. дължи сумата от 2861,96 лева.
Относно претендираните от ищеца разноски:
Присъдените на ищеца разноски в заповедното
производство са в размер на 137,16 лева за държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, като
съдът следва да осъди ответниците да платят на ищеца сумата от 78,10 лева
съобразно уваженият размер на претенцията в настоящото производство.
Частично основателна се явява и претенцията на
ищцовото дружество за присъждане на направените по делото разноски и ответникците
следва да бъдат осъден да плати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 454,15 лева, съобразно уважената част
от иска. При определянето на разноските в исковото производство, съдът взе предвид
платената от ищеца сума в размер на 621,90 лева – възнаграждение за особения
представител на ответника, 154,50 лева – държавна такса и 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и предвид фактическа и правна сложност
на делото, по което е проведено едно съдебно заседание, в които процесуален
представител на ищеца не се е явявал.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО,
по отношение на ответниците Р.Р.С., ЕГН ********** и А.А.К., ЕГН **********, двамата с адрес
***, че дължат на "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.
България 49, бл. 53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И., сумата от 2861,96
лева - главница дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 16.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
10.05.2018г. до окончателното плащане, за което срещу Р.Р.С., ЕГН ********** и А.А.К.,
ЕГН **********, е издадена заповед за изпълнение № 321/15.5.2018г. по ч.гр.дело
№ 491/2018г. на КбРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в ЧАСТТА за сумата над уважения до претендирания размер
от 5837,93 лева.
ОСЪЖДА Р.Р.С., ЕГН ********** и А. А.К., ЕГН **********
двамата с адрес *** да заплатят
на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И. сумата от 78,10 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Р.Р.С., ЕГН ********** и А. А.К., ЕГН **********
двамата с адрес *** да заплатят
на "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.
България 49, бл. 53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И. сумата от 454,15 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
На адв. Г.И. –особен
представител на ответниците да се изплати сумата 621,90 лева възнаграждение от
внесения депозит по набирателната сметка на съда.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: