Решение по дело №280/2018 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юни 2018 г. (в сила от 13 декември 2018 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20184210200280
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 249

Гр.Габрово, 07.06.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на девети май ........................................... през две хиляди и осемнадесета година .............................. в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА ............................. и в присъствието на прокурора ...................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 280 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателката Л.К. *** е обжалвала Наказателно постановление № РД-17-1, издадено на 15.02.2018 година от заместник председател на ДАЗД, чрез което за нарушение по чл.7 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за закрила на детето, на същата е наложена „Глоба” в размер на сумата от 1000 лева, на осн. чл.45 ал.11 от ЗЗД. По съображения, изложени в подадената жалба и развити в рамките на проведеното по съществото на делото съдебно заседание чрез процесуален представител, упълномощен от нея по предвиденият за това ред, жалбоподателката е счела издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвала като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по надлежния ред, оспорва твърденията и искането в подадената жалба, като застъпва становище за оставянето на последната без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна :

През периода от 24.01.2018 г. до 26.01.2018 г. служители на ДАЗД извършили проверка в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждане (ЦНСТДМУ), находящ се на ул.”Хризантема” № 27 в кв.”Трендафил” на град Габрово. Проверката била извършена въз основа на Заповед № РД-11-4, издадена на 24.01.2018 г. от Председателя на тази агенция по повод на сигнал и две постъпили писма от Кмета на Община Габрово (с Вх. № 08-00-2/11.01.2018 г. и Вх. № 10-00-4/18.01.2018 г.), съдържащи данни за напрежение между персонала и ръководството на този център, както и такива за насилие, упражнявано върху потребители на центъра от страна на персонала.

При осъществената проверка се установило, че на 09.01.2018 г., по време на дежурство, в което на смяна са били детегледачката Т.П. и жалбоподателката Л.К. – възпитател, П. е ударила детето Н.З.С.. Във връзка с инцидента от двете са били изискани писмени обяснения. Като са се базирали на последните, както и на съпоставката на отразените в тях данни с тези от останалата проверена документация, служителите на ДАЗД са приели за установено, че жалбоподателката е била свидетел на случилото се, но не се е намесила, тъй като детегледачката се е справила със ситуацията, а и за да не бъде обвинена впоследствие, че е взела страна. Основания за заключение с подобна насоченост е дал и разговор, проведен по време на проверката със самата жалбоподателка, в който К. е съобщила, че по време на дежурството П. я е обвинила, „че се държи лошо с децата” и поради тази причина, след като възникнал конфликта между детегледачката и детето Н., изразяващ се в удари от страна на детето към П. и нанесен от същата шамар на него, К. не е реагирала и не се е отзовала, за да прекрати случващото се.

Въз основа на изложеното и като са отчели, че жалбоподателката не е уведомила никого за случилото се, проверяващите се приели, че същата е извършила нарушение по чл.7 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД, тъй като за периода от  09.01.2018 г. до 25.01.2018 г., в гр.Габрово, в качеството си на възпитател в ЦНСТДМУ, находящ се на ул.”Хризантема” № 27, на 09.01.2018 г. по време на дежурство съвместно с детегледачката Т.П. е станала свидетел на упражнено върху детето Н. З. физическо насилие под формата на шамар от страна на детегледачката Т.П., но не е уведомила писмено или устно органите за закрила на детето ДСП Габрово, ДАЗД или МВР, че детето Н. е в риск и се нуждае от закрила.

Във връзка с тези констатации на 26.01.2018 година против жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение – Серия А № 0000789, който е бил връчен на К. на същата дата. Впоследствие въз основа на този акт и останалите материали, съдържащи се в административно-наказателната преписка, е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

 От данните, които се съдържат в приложеното на л.48 от делото копие от известие за доставяне, е видно, че обжалваното НП е връчено на 20.02.2018 година. Намиращите се на л.53 и 54 писмени материали водят до заключение, че жалбата срещу него е подадена по пощата на 27.02.2018 година, или на последния ден от предвидения в чл.59 от ЗАНН седем дневен срок за обжалване, започнал (съобразно указаното в чл.84 от ЗАНН и чл.183 ал.2 от НПК) да тече от деня, следващ този за неговото връчване. С оглед на това и въз основа на обстоятелството, че се явява подадена от правоимащо лице, жалбата против същото следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за неговата отмяна, макар и не изцяло въз основа на съображенията, които се поддържат по повод на него.

Показанията, които свидетелката П.А. е дала по време на производството пред съда, водят до заключение, че акта  за нарушението не е бил съставен в присъствието на жалбоподателката, както и че е бил връчен на К. след като отразените в същият констатации по повод на самото нарушение вече са били вписани от актосъствителя в него. Макар и тези действия да се явяват извършени в разрез с указаното в чл.40 ал.1 от ЗАНН, съдът намира, че тяхното съществуване не би могло да доведе до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като актът е бил връчен на жалбоподателката в деня на неговото съставяне и тя е имала възможност още на нея да се запознае с отразените в него констатации. Доколкото това е така, а посоченото обстоятелство, както и осъществените впоследствие действия във връзка с обжалване на наказателното постановление налагат заключение, че тя е реализирала правото си на защита, може да се приеме, че допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, тъй като не е довело до ограничаване под каквато и да била форма на посоченото право. Актът е съставен от компетентен орган по смисъла на чл.46 ал.2 от ЗЗД. Същият съдържа данни за времето и мястото не само за извършване, но и за установяване на нарушението, както и описание на съответните обстоятелства, свързани с него. Правилна е и правната квалификация, тъй липсата на действия по незабавно уведомяване на визираните от закона институции след узнаване на факта, че дете се нуждае от закрила, от лице, на което този факт е станал известен във връзка с упражняваната от него дейност, обосновава именно състав на нарушение по чл.7 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД от обективна страна. Позоваването на съответната заповед - № КВ-16/02.02.2018 г. води до заключение, че наказателното постановление също се явява издадено от компетентно лице по смисъла на посочената по-горе норма от ЗЗД, а от съдържанието на същото е видно, че то отговаря на всички изисквания, които разпоредбите на чл.57 ал.1 и ал.2 от ЗАНН предвиждат по отношение на него.

Съдържанието на приложените по административно-наказателната преписка писмени обяснения, изготвени не само от свидетелката Т.П., но и от жалбоподателката Л.К., не е в състояние да доведе до заключение дали последната е узнала (а ако да - кога) за физическото насилие, което е било извършено от първата по отношение на детето. Самото насилие (под формата на ударен шамар) е предхождано от ситуация, описана в съответните записи (л.71-72) в рапортната книга, изготвени след края на дежурството на 09.01.2018 г., а отразеното от жалбоподателката в тези обяснения (л.32) се отнася именно за нея. Шамарът е бил ударен след края на въпросната ситуация, когато П. е прибрала детето в стаята, а доказателствата не установяват К. да се е намирала в нея. При това положение следва да се приеме, че изводът за наличието на осъщественото от последната нарушение не е обоснован от фактическа страна, тъй като се явява резултат на предположения, които не е възможно да бъдат основани на събраните доказателства, в т.ч. и на показанията, които разпитаната Т.П. е дала в качеството на свидетел. Приложените материали не дават отговори на посочените по-горе въпроси, а след като това е така, неизвършените от К. действия (които не са предмет на спор и се установяват от събраните доказателства) във връзка с уведомяване на посочените в закона институции, не е достатъчна да ангажира нейната отговорност. Като е приел противното, административно-наказващия орган е издал едно незаконосъобразно  НП, което подлежи на отмяна именно поради това, тъй като отговорността за всяко административно нарушение е възможно да се реализира ако то се явява не само извършено, но и доказано по съответния ред, а настоящия случай не е такъв.

 Воден от горното, и на основание чл.63 ал.1 предложение 3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № РД-17-1, издадено на 15.02.2018 година от заместник председател на ДАЗД, чрез което за нарушение по чл.7 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД, на Л.Х.К. ***, ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 1000 (хиляда) лева – на осн. чл.45 ал.11 от ЗЗД, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................