№ 2911
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300501777 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 31028 от 24.11.2022г., подадена на „Ай Ти Еф Груп“ АД,
ЕИК *********, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, като се съобрази, че защитаваният интерес по предявените искове е идентичен,
че същите касаят едни и същи вземания, при наличие на еднаква фактическа обстановка във
връзка със сключването и изпълнението на един договор за кредит и правоотношението е
само едно.С оглед на това се иска адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на А. П., да бъде намалено от 720 лева до минималното възнаграждение в
размер на 300 лева.
С писмения отговор по молбата се изразява становище за нейната неоснователност и
се моли да бъде оставена без уважение.
Съдът намира постъпилата молба за процесуално допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните
съображения:
С постановеното по делото решение № 1439 от 18.11.2022г. се потвърждава решение
№ 1416 от 27.04.2022г., постановено по гр. д. № 4027 по описа за 2021г. на Пловдивски
районен съд, V гр. състав, в частта, с която се осъжда „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********
да заплати на А. П. П., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, сума в
размер на 50 лева, представляваща недължимо платена сума за неустойка при
непредоставяне на обезпечение, по клаузата на чл. 5.6 от Договор за потребителски кредит
№ 340641 от 11.10.2019г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /02.03.2021г./ до
окончателното й изплащане, както и в частта, с която се отхвърля иска с правно основание
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 280 лева до пълния претендиран
размер от 298, 90 лева и в частта, с която се отхвърля иска с правно основание чл. 240, ал. 2
от ЗЗД, с който се претендира А. П. П., ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати на „Ай
Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ********* сума в размер на 17, 26 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 11.11.2019г. – 11.01.2020г., съотв. се осъжда „Ай Ти Еф
Груп“ АД, ЕИК ********* да заплати на Адвокатско дружество „......................“, Булстат
*********, сума в размер на 742, 76 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставено на А. П. П. безплатно представителство в
първоинстанционното производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38,
1
ал. 2 от Закона за адвокатурата и се осъжда „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ********* да заплати
на А. П. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 200 лева,
представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство за ДТ и
депозит за изготвяне на експертно заключение по първоначално предявения иск. В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.Осъжда се „Ай Ти Еф
Груп“ АД, ЕИК ********* да заплати на Адвокатско дружество „......................“, Булстат
********* сумата от 720 лв. – направени разноски във въззивното производство.
Видно от приложения по делото договор за правна помощ и съдействие от
08.02.2022г., на ищцата /въззиваема в настоящето производство/ е предоставена безплатна
правна помощ от Адвокатско дружество „......................“, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.В
тази хипотеза, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да
осъди другата страна да го заплати /чл. 2, ал. 2 от ЗАдв/.В чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В случая пред настоящата инстанция въззиваемата е защитавана по два иска, като
съобразно материалния интерес съдът е присъдил минималния размер по Наредбата за всеки
от тях.Единият иск е за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а другият е за
неизпълнение на задълженията по сключения договор за потребителски кредит между
страните.Вземанията за главница, за неустойка и за възнаградителна лихва освен това са
различни по характер и произтичат от различни правопораждащи факти, поради което не
може да бъде споделено становището, че защитата по тях е идентична.Фактическата и
правна сложност на делото също не е ниска, при положение че още с исковата молба са
наведени доводи относно наличието на някои от специалните основания за
недействителност на договора за потребителски кредит по чл. 22 от ЗПК.
Предвид гореизложеното молбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16, ет. 8,
представлявано от изп. директор С.А. с процесуален представител адв. С. У., за изменение
на решение № 1439 от 18.11.2022г., постановено по в. гр. д. № 1777 по описа за 2022г. на
Пловдивски окръжен съд, IX гр. с. в частта за разноските, като неоснователна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2