№ 37248
гр. София, 05.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110130443 по описа за 2025 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от *** **********,с адрес ***, с пълномощник ***,
против ***със седалище и адрес на управление гр***с искане да бъде
прогласен за недействителен сключен между страните договор за
потребителски кредит № 835606/27.03.2023 г., както и за осъждане на
ответника да заплати сумата от 242 лева неустойка, частична претенция от 442
лева.
В исковата молба се твърди,че на 27.03.2023 г. е сключен между
страните договор за потребителски кредит при заемна парична сума от 800
лева,годишен лихвен процент - 44,50 % и годишен процент на разходите –
56,39 %. На връщане подлежала сума в размер на 883,99 лева. Ищецът сочи,
че в чл. 5, ал. 1 от договора било уговорено договорът за заем да бъде
обезпечен чрез безусловна банкова гаранция или посредством поръчителство
на едно или две ФЛ, които отговарят на определени критерии. В чл. 11 от
договора било уговорено, че при непредставяне в тридневен срок на едно от
двете обезпечения съгласно договора, кредитополучателят ще дължи
неустойка в размер на 358,01 лева, включена в погасителния план, като
съответно общото задължение възлязло на 1242 лева. В исковата молба се
сочи, че процесното правоотношение се урежда от ЗПК, тъй като ищецът се
явява потребител. Сочи, че е погасил напълно задължението си. Ищецът
сочи,че договорът за заем е недействителен, тъй като в него се съдържала
клауза за неустойка, противоречаща на закона и добрите нрави, като се сочи,
че същата е уговорена извън присъщите на неустойката функции. Счита, че с
така уговорената неустойка се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК относно законоустановения максимален размер на ГПР, тъй като в
същия не бил включен размерът на неустойката. Отделно се сочи, че
задължение на кредитодателя е да оцени кредитоспособността на
потребителя. Поддържа се, че сумата за неустойка представлява скрита
възнаградителна лихва. Посочва, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
1
10 ЗПК, тъй като в ГПР не са включени всички разходи по кредита, и по-
конкретно неустойката, което представлявало заблуждаваща търговска
практика. Сочи се, че е налице неправилно посочване на ГПР, което следвало
да се приравни на непосочването му, отделно единствено посочване на
цифровата величина на ГПР не е достатъчно. Твърди се,че клаузата за
неустойка не е индивидуално уговорена. Позовава се на противоречие на така
уговорената неустойка с разпоредбите на ЗЗП. Ищецът Г. сочи,че договорът за
кредит е недействителен,поради което заплатената сума извън заемната
парична сума се явява платена без основание. Ищецът претендира под
формата на частичен иск връщане на заплатената сума за неустойка.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които следва
да бъдат допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от фактическа
страна.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответното
дружество да представи документи и справка от счетоводството си за всички
извършени плащания по договорите за кредит, което следва да се остави без
уважение, тъй като по реда на чл. 190 ГПК страната може да бъде
задължавана да представи конкретен документ, намиращ се в нейно държане,
но не и да съставя справки, а и относно реализираните плащания ищецът
разполага с възможност да се снабди с писмени доказателства.
Неоснователно се явява искането за задължаване на ответника да
представи договор за потребителски кредит № 598666 и погасителен план при
съобразяване на обстоятелството, че тези документи са представени като
доказателства към исковата молба. Ответникът е посочил, че представя СЕФ.
В срока за представяне на писмен отговор е депозиран такъв от
ответника със становище за недопустимост и неоснователност на исковете.
Твърди липса на правен интерес от предявяването на установителния иск,
сочи, че сумата по процесния договор е погасена. Сочи, че е налице
злоупотреба с права с оглед на което моли да не се присъждат разноски като
прави и доказателствено искане в тази насока. Оспорва основателността на
исковете. Позовава се на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Оспорени са твърденията, че
договорът е сключен в противоречие със ЗПК и ЗЗП, че уговорената неустойка
е недействителна като ответникът изразява становище, че кредитополучателят
е имал право да се откаже от договора в 14-дневен срок. Счита, че по
отношение на ГПР са спазени всички законови изисквания. Твърди, че
неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като в него се включвали само
компонентите, налични към момента на сключване на договора, а неустойката
би била уговорена като плащане в случай, че не се осигури обезпечение след
сключване на договора. Вноската, включваща неустойка била посочена като
вариант, в случай че не се изпълни задължението за представяне на
обезпечение. Клаузата за неустойка била индивидуално уговорена. Ищецът
сключил шест идентични договора, т.е. разполагал е с необходимата
информация относно крайния размер на задължението. Оспорва да е налице
2
„заблуждаваща търговска практика“. Поради изложеното, счита и
осъдителната претенция за неоснователна. Ответникът моли съда да отхвърли
исковете.
С писмения отговор са представени писмени доказателства, които
допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.
Съдът намира, че при съобразяване постъпилата справка за парични
суми,заплатени по договора не се явява необходимо да бъде допуснато
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза,формулирано в исковата
молба.
Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК
ищецът следва да установи обстоятелствата, на които основава иска си за
недействителност на договора, а ответникът следва да докаже, че при
уговаряне на договорните клаузи са спазени императивните изисквания на
закона. По исковата претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил сумата от 242 лева, а ответникът
следва да докаже, че има основание да получи плащането.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА писмените доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаване на ответника да
представи писмени доказателства по реда на чл. 190 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
28.10.2025 г., от 11,15 часа, за която дата и час страните да бъдат
призовани, да им бъде изпратен препис от определението, а на ищеца – и от
писмения отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3