Р Е Ш Е Н И Е
№ 1132
гр. Русе, 13.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1803 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 221, ал.1 КТ.
Постъпила е искова
молба от Б.Н.П. *** Трейд“ ЕООД, в която
се твърди, че между страните е действало трудово правоотношение, което е
прекратено със Заповед № *** от 31.03.2020г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2
от КТ. В ответното дружество ищецът изпълнявал длъжността „***“, с място на
работа в гр. Русе. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение било
забавяне изплащането на трудовото възнаграждение от страна на работодателя,
който не бил изплатил дължимите трудови възнаграждения на ищеца за януари,
февруари и март 2020 год., на обща стойност 2500 лева. Същите ищецът
претендирал в друго производство. В настоящото се претендира ответното
дружество да бъде осъдено да му заплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 от
Кодекса на труда, доколкото трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
С оглед на това се
иска да бъде постановено съдебно решение, с което „Винпром Русе Трейд“ ЕООД
бъде осъдено да заплати на ищеца Б.Н.П. сумата от 942,24 лв. в нетен размер
(973,60лв. в брутен размер преди изменение на иска), ведно със законната лихва
от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
Моли се допускане
предварително изпълнение на постановеното решение, както и присъждане на
направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за частична основателност на
исковата претенция. Счита се, че е основателно искането на ищеца за изплащане
на обезщетение по чл. 221, ал.1 КД, но при съобразяване на чл. 24, ал. 2, т. 8
от ЗДВДФЛ, сумата, която му е дължима след приспадане на данъчното задължение е
876,24 лв., до който размер следва да бъде уважена исковата претенция
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено със заповед на работодателя №***/31.03.2020г.
на основание чл. 327, ал.1 т.2 КТ. Няма спор между страните, че с оглед
основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца следва да бъде
изплатено обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ, което е в брутен размер 973,60лв.
Спорен по делото е въпросът какъв следва да бъде изплатения нетен размер на
това обезщетение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
установената съдебна практика, при присъждане на трудови възнаграждения и
обезщетения е възможно това да стане с посочване на техния брутен или нетен
размер (след приспадане на данъчните и осигурителни задължения на работника или
служителя). В случая страните нямат спор относно брутния размер на дължимото
обезщетение. Доколкото обаче ищецът е претендирал присъждане на нетния размер
на обезщетението, то съдът е обвързан от това искане, което се обосновава и със
спора между страните относно дължимия данък върху обезщетението.
Съобразявайки, че
ищецът е работник с намалена трудова работоспособност с издадено ЕР от ТЕЛК №****
от 13.06.2019г. със срок до 01.06.2021г., което не е спорно по делото и
известно на работодателя след като изрично е посочено в допълнително
споразумение към трудовия договор от 15.07.2019г., то при определяне на нетния
размер на обезщетението по чл. 221, ал.1 КТ следва да бъде съобразено
предвиденото данъчно облекчение по чл. 18, ал.2 ЗДДФЛ в размер на 660лв от
данъчната основа. Или в случая на брутно обезщетение в размер на 973,60лв.
дължимия данък е в размер на 31,36лв., т.е. нетния размер на обезщетението е в
размер на 942,24лв. По тези съображения предявеният иск се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на
спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, но само за тези,
за които са представени доказателства, че са реално платени. В конкретния
случай такова доказателство липсва, каквото възражение е направила и насрещната
страна. Представен е по делото договор за правна защита и съдействие от текста
на който не би могъл да се направи категоричен извод, че посочената в него сума
е действително платена, доколкото е отбелязано „начин и срок на плащане:
платимо в брой към момента на сключване на настоящия договор“. „Платимо“
предполага бъдеще все още неосъществено действие. Липсва категорично изявление,
че е платено възнаграждението, за да се приеме, че договорът служи за разписка.
Също така предвидената възможност в договора „при неплащане в срок на
възнаграждението и/или разноските, адвокатът има право да се снабди със заповед
за изпълнение по реда на чл. 37 ЗА“ е допълнителен аргумент да се приеме, че
самия договор не удостоверява предаването на договорената сума. Не без значение
е и обстоятелството, че договорът е с предмет „консултация и подаване на молба
до съответния компетентен съд във връзка с неизплатени трудови възнаграждения“,
а не обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ и същият договор, отново като заверено
копие е представен и по гр.д.№***/2020г.,
където ищецът е претендирал неплатени трудови възнаграждения. Няма как
процесният договор, с уточненията в него да послужи като основание за присъждане
на разноски по две дела! Претендирането на разноски е процесуално право, което страната следва да
осъществява добросъвестно съгласно чл. 3 ГПК.
На осн. чл. 78,
ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Районен съд – Русе държавна такса по уважения иска в размер на 50лв.
На основание чл.
242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Винпром Русе Трейд“ ЕООД, ЕИК204672816, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „Трети март“ №44, представлявано от Наталия
Маринова Къснеделчева да заплати на Б.Н.П., ЕГН********** с адрес ***
сумата от 942,24лв., представляваща нетения размер на дължимо обезщетение
по чл. 221, ал.1 КТ, ведно със законната лихва за забава считано от 20.05.2020г.
до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение.
ОСЪЖДА „Винпром Русе Трейд“ ЕООД, ЕИК204672816, със седалище и адрес
на управление гр. Русе, бул. „Трети март“ №44, представлявано от Наталия
Маринова Къснеделчева да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 50лв. държавна такса по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: