Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.09.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9578 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Т.С.“ ЕАД, твърди, че има качеството на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, и осъществява дейност по производство на електрическа и топлинна енергия въз основа на лицензия № Л-032-03/15.11.2000 г., издадена от ДКЕВР, изменена с Решение № ИЗ-Л-032/10.10.2011 г. на ДКЕВР. Посочва, че ответникът - „Н.е.к.“ ЕАД, има качеството на обществен доставчик на електрическа енергия. Твърди, че за периода от 01.08.2015 г. до 29.12.2015 г. страните са обвързани от облигационни отношения, възникнали от договор за продажба на електрическа енергия, който се счита за сключен при предпоставките на законовата норма на чл. 162 ЗЕ, в която са определени и задълженията на всяка една от страните по него. По силата на чл. 162 ЗЕ за ответника, в качеството му на обществен доставчик, е възникнало задължение да изкупи от ищеца, в качеството му на производител, по преференциални цени цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, които са произведени от последния, до размера, определен с решение на КЕВР за определяне на индивидуална цена за съответната инсталация. Заявява, че притежаваните от него инсталации в централите ТЕЦ „София“ и ТЕЦ „София Изток“ произвеждат електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. При описаните условия ответникът е длъжен да изкупи и енергията, произвеждана по комбиниран способ от инсталации, по отношение на които се изпълнява инвестиционна програма за достигане на критериите за високоефективно производство, без да отговарят на същите. В последния случай енергията подлежи на изкупуване по преференциални цени за срок не по-дълъг от три години, който започва да тече от 01.01.2013 г. за инсталации, по отношение на които изпълнението на инвестиционната програма е започнало след 01.07.2012 г. Ищецът твърди, че Турбогенератор 8 на ТЕЦ „София” е самостоятелна инсталация, по отношение на която се изпълнява инвестиционна програма за достигане на критериите за високоефективно производство, като изпълнението на тази програма е започнало на 01.07.2013 г., поради което и ответникът е длъжен да закупи произведената от тази инсталация електрическа енергия. Посочва, че с Решение № Ц-11/ 30.06.2014 г. на ДКЕВР, Решение № Ц-25/ 30.06.2015 г. на ДКЕВР и Решение № Ц-34/ 30.09.2015 г. на ДКЕВР са определени преференциални цени, на които да бъде изкупувана произвежданата от ищеца електрическа енергия, както и прогнозните количества комбинирана ел. енергия от високоефективно комбинирано производство. Ищецът заявява, че за периода от 01.08.2015 г. до 29.12.2015 г. е доставил на „НЕК“ ЕАД електрическа енергия от подлежащия на задължително изкупуване вид, произведена от притежаваната от него инсталация, представляваща Турбогенератор 8 на ТЕЦ „София”, цената за която възлиза на сумата от 3 689 642, 08 лева, изчислена въз основа на приложимите към съответните периоди решения на ДКЕВР за утвърждаване на преференциална цена. С оглед на това в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати посочената сума, което той не е изпълнил в срок – 14-дневен от датата, на която е получил съответната фактура, в която е обективирано задължението за заплащане на цената на доставената електрическа енергия. Той е изпаднал в забава и дължи да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от 21.04.2015 г. до 28.12.2016 г. възлиза на сумата от 4 042 784, 15 лв. Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3 689 642, 08 лв., представляваща цената на електрическата енергия, произведена за периода от 01.08.2015 г. до 29.12.2015 г., от притежаваната от ищеца инсталация - Турбогенератор 8 на ТЕЦ „София”, която подлежи на задължително изкупуване от ответника по преференциални цени на основание чл. 162 ЗЕ вр. § 198 от ПЗР на ЗЕ, както и сумата от 4 042 784, 15 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 21.04.2015 г. до 28.12.2016 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „Н.е.к.“ ЕАД, оспорва предявените искове. Посочва, че произвежданата през процесния период от ищеца електрическа енергия не е от вида, за който в тежест на „НЕК“ ЕАД възниква задължение за изкупуването й, тъй като не е от високоефективно комбинирано производство, което обстоятелство трябва да е установено със сертификат за произход. Заявява, че към процесния случай е неприложима нормата на § 198 от ПЗР на ЗЕ, на която се позовава ищецът, тъй като „Т.С.“ ЕАД е започнала изпълнението на инвестиционната си програма преди 01.07.2012 г. и предвиденият в закона тригодишен срок, в който ответникът е бил длъжен да изкупува енергията, произведена от нейни инсталации, е изтекъл преди процесния период. Счита, че не дължи обезщетение за забава, тъй като една част от претендираното такова е начислено върху главници, които не се дължат, а друга – върху главници, които са погасени в срок чрез превеждане на парични суми от ответника на „Б.” ЕАД, което дружество е било длъжно да заплати цената за закупената електрическа енергия на „Т.С.” ЕАД съгласно подписано между всички тези правни субекти тристранно споразумение. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска за главница с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
От направените
от ищеца в исковата молба твърдения е видно, че правопораждащият факт, от който
тази страна твърди, че е възникнало предявеното в процеса главно вземане срещу
ответника за получаване на сума в размер на 3 689 642, 08 лева, представляваща
цената за изкупуване на електрическа енергия, произведена от инсталацията Турбогенератор ТГ 8/ 8А в топлоелектрическа централа ТЕЦ „София”,
представлява договор за продажба на електрическа енергия, като съдържанието на
правата и задълженията, които възникват за страните по него, се твърди да е
определено в закона – Закона за енергетиката /ЗЕ/, както и по административен
ред с решения, приети от органа, изпълняващ правомощията на държавен енергиен
регулатор, който е Комисия за енергийни и водно регулиране /КЕВР/, със старо
наименование Държавната комисия за енергийни и водно регулиране /ДКЕВР/.
В ЗЕ е предвидено,
че продажбата на електрическа енергия се осъществява въз основа на сделки,
които се сключват по регулирани от комисията /КЕВР/ цени, по свободно
договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на
електрическа енергия, при спазване разпоредбите на този закон и правилата за
търговия с електрическа енергия /чл. 91, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. Страни по тези
сделки могат да бъдат само субектите изрично посочени в закона, а именно
общественият доставчик на електрическа енергия, крайният снабдител на
електрическа енергия, производителят, крайният клиент, операторът на
електропреносната мрежа, операторът на електроразпределителна мрежа, търговецът
на електрическа енергия, доставчикът от последна инстанция, координаторът на
балансираща група и операторът на борсов пазар на електрическа енергия /чл. 92
ЗЕ/.
Между страните в
производството не е спорно, а и това се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът „Т.С.“ ЕАД има качеството на енергийно предприятие по
смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, и осъществява дейност по производство на
електрическа и топлинна енергия в топлоелектрически централи ТЕЦ „София” и ТЕЦ
„София - Изток” съгласно лицензия № Л-032-03/15.11.2000 г., издадена от ДКЕВР,
изменена с Решение № ИЗ-Л-032/10.10.2011 г. на ДКЕВР. Безспорно е и
обстоятелството, че ответникът „Н.е.к.“ ЕАД има качеството на обществен
доставчик на електрическа енергия съгласно § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ. Така
установените факти водят до правния извод, че ищецът и ответникът имат такова
качество в процеса по производство и доставка на електрическа енергия, което ги
легитимира като страни по договор за продажба на електрическа енергия съгласно
чл. 92 ЗЕ.
В закона липсва
изискване за форма, при която трябва да е сключен договора за продажба на
електрическа енергия, когато страни по него са производителя и обществения
доставчик, и когато има за предмет изкупуването на определено количество
енергия по регулирани от КЕВР цени, какъвто се твърди да е този, който обвързва
страните по спора, поради което съдът приема, че той е неформален и сключването
му може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Между страните
по делото не се спори, че за процесния период, който е от 01.08.2015 г. до
29.12.2015 г., те са били обвързани от облигационни отношения, възникнали от
договор за продажба по регулирани от КЕВР цени на електрическа енергия, произвеждана
от собствената на ищеца инсталация, представляваща Турбогенератор ТГ 8/ 8А в
топлоелектрическа централа ТЕЦ „София”, който договор не е сключен в писмена
форма. Това се твърди в производството както от ищеца, така и от ответника. Спорен
между тях е въпросът дали по силата на този договор за посочения период в
тежест на ответника е възникнало задължение да изкупи електрическа енергия,
произведена от инсталация, представляваща Турбогенератор ТГ 8/ 8А,
функционираща в топлоелектрическа централа ТЕЦ „София”, по който съдът трябва
да се произнесе с настоящото решение.
Една част от съдържанието
на правата и задълженията, които възникват за страните по договора за продажба
на електрическа енергия, се определят не по тяхната свободна воля, а са
установени с императивни законови норми в ЗЕ, а друга част от тях се определят принудително
по административен ред от органа, изпълняващ правомощията на държавен енергиен
регулатор. С императивни правни норми в ЗЕ са уредени случаите, при които по
този договор за обществения доставчик възниква задължение да изкупи определено
количество електрическа енергия, която е произведено от насрещната страна по
тази сделка и да заплати покупната цена за това, определена с акт на
регулаторния орган.
В чл. 162, ал. 1
ЗЕ, в редакцията на разпоредбата, която е действала за процесния период, която
е тази съгласно изм. Обн. в ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., е предвидено,
че общественият доставчик е длъжен да изкупи от производители, присъединени към
съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от високоефективно
комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със
сертификат за произход, до размера на количествата, определени с решение на
комисията за определяне на индивидуална цена за инсталациите, като енергията се изкупува по преференциални цени, определени съгласно
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 162, ал. 2 ЗЕ
производителят може да продава количествата електроенергия извън тези по ал. 1
по свободно договорени цени по реда на глава девета, раздел VII от закона или
на балансиращия пазар.
При тълкуване на
посочените правни норми се налага изводът, че за обществения доставчик по
сключен между него и производител на електрическа енергия договор възниква
задължение да изкупи по преференциални цени електрическата енергия, която е произведена
от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, но не пълното
количество от тази енергия, а само това, което отговаря на следните изисквания:
1) произведено е в резултат на високоефективно комбинирано производство, което
е регистрирано като такова със сертификат за произход, и 2) не надвишава количествата
електрическа енергия, които са определени с решение на КЕВР за определяне на
индивидуална цена за инсталациите, което се издава съгласно чл. 33 ЗЕ и
наредбата, издадена на основание чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Задължение за
обществения доставчик да изкупува произведените количества комбинирана
електрическа енергия по преференциални цени е предвидено освен в нормата на чл.
162 ЗЕ, а също така и в разпоредбата на § 198 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /обн. в ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила
от 06.03.2015 г./, съгласно която количествата комбинирана електрическа енергия
от инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, в
експлоатация към датата на влизането в сила на този закон, с одобрени от
комисията инвестиционни програми, при изпълнението на които се достигат
критериите за високоефективно производство, се изкупуват по преференциални цени
за срок, не по-дълъг от три години: 1) считано от 1 януари 2012 г. - при начало
на изпълнение на инвестиционната програма до 1 юли 2012 г.; и 2) считано от 1
януари 2013 г. - при начало на изпълнение на инвестиционната програма след 1
юли 2012 г.
За да се
отговори на въпроса какво е съдържанието на задължението на обществения
доставчик, което е предвидено да възниква с нормата на § 198 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ, съдът съобразява на първо място това, че общото правило за това какъв вид и
количество електрическа енергия от комбинирано производство се изкупува на
преференциални цени е регламентирано в чл. 162 ЗЕ и то е, че на изкупуване по
преференциални цени подлежи само енергията, която е произведена от
високоефективно комбинирано производство, и то до определени пределни
количества, предвидени поотделно за всяка една централа от регулаторния орган.
Тази норма създава правило, което касае всички производители на електрическа
енергия и неговото действие не е ограничено с някакъв срок, като то предвижда
задължение, което възниква за обществения доставчик за целия период, за който
съществуват облигационни отношения между него и производителя на електрическа
енергия. За разлика от разпоредбата на чл. 162 ЗЕ, тази на § 198 от ПЗР на ЗИД
на ЗЕ предвижда правило, съгласно което за обществения доставчик възниква
задължение за изкупуване на електрическа енергия от комбинирано производство,
което обаче е ограничено със срок от три години, а няма действие за целия
период на действие на договора за продажба на електрическа енергия, поради
което съдът намира, че регламентираното с тази норма правило е специално. След
като разпоредбата е специална, то тя трябва да създава отклонение от общото
правило, което е това на чл. 162 ЗЕ, а отклонението в този случай би се
изразявало в това, че се предвижда, че общественият доставчик ще е длъжен да
изкупува от производителя на преференциални цени енергия от комбинирано
производство, което обаче не е достигнало показателите за високоефективно
производство /по принцип изключение от общото правило съгласно действащата за
процесния период редакция на чл. 162 ЗЕ би било и това, че на изкупуване
подлежи цялото количество произведена от определен производител енергия от
високоефективно комбинирано производство, а не само това, посочено в решението
на КЕВР, но съдът намира, че това тълкуване не отговаря на целта на закона, тъй
като нормата на § 198 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е приета с изменението на закона обн.
в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., към който момент е действала
друга редакция на чл. 162 ЗЕ, съгласно която на изкупуване е подлежало цялото
количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на
топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, а не
ограничено количество от тази енергия, което е определено с решение на КЕВР/.
Предвид изложеното, съдът счита, че при съобразяване на характера на двете
правни норми на чл. 162 ЗЕ и на § 198 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, трябва да се
заключи, че в § 198 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е регламентирано отклонение от общото
правило на чл. 162 ЗЕ, съгласно което за обществения доставчик възниква
задължение за период от време от три години и при определени условия да
изкупува по преференциални цени и електрическата енергия, която е произведена
от комбинирано производство, което обаче все още не е достигнало критериите за
високоефективно такова.
Горният извод се
налага и при тълкуване на самата правна норма на § 198 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, в
съдържанието на която е записано, че на изкупуване подлежи цялото количество комбинирана
електрическа енергия, която е произведена за определен период от време, който е
три години, от инсталации, които трябва да отговарят на определени условия, а
именно: 1) тези инсталации да са за комбинирано производство на електрическа и
топлинна енергия и да са в експлоатация към датата на влизането в сила на
закона, който е ЗИД на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г./, както и 2) по отношение на инсталацията, от която е произведена енергията,
да е налице одобрена от комисията инвестиционна програма, при изпълнението на
която се достигат критериите за високоефективно производство. При
граматическото тълкуване на текста на § 198 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е видно, че
изискването за достигане на критериите за високоефективно производство е
поставено към изпълнението на инвестиционната програма, която е одобрена от
КЕВР за съответната инсталация, която произвежда електрическа енергия, а не към
самото комбинирано производство на енергия. Идеята на законодателя е било да се
предвиди стимул за тези производители, които изпълняват такива инвестиционни
програми, които имат за цел модернизация и оптимизиране на инсталации за
комбинирано производство на електрическа енергия, в резултат на които ще се
достигне до високоефективно производство, като се въведе задължение за
обществения доставчик да изкупува произведената от такива инсталации енергия за
период от три години, през които се изпълнява инвестиционната програма, към
който момент производството все още не би могло да отговори на критериите за
високоефективно такова, което ще стане едва след приключване на одобрената
инвестиционна програма, с която се цели този резултат. Следователно с нормата
на § 198 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ в закона е установено задължение за обществения
доставчик да купува по преференциални цени електрическа енергия, която е
произведена от комбинирано производство, което не е достигнало критериите за
високоефективно такова, но е от инсталации, по отношение на които действа,
одобрена от КЕВР, инвестиционна програма, при изпълнението на която ще се
достигнат тези критерии.
От твърденията в
исковата молба, на които ищецът основава исковете си за заплащане на цената на
произведената електрическа енергия, е видно, че се претендира такава, която е
произведена от Турбогенератор ТГ 8/ 8А, който се намира в една от двете топлоелектрически
централи на ищеца ТЕЦ „София” /ищецът произвежда ел. енергия в две централи - ТЕЦ
„София” и ТЕЦ „София - изток”/. Това, че предмет на главния осъдителен иск е
заплащане на цената на електрическа енергия, която е произведена не от всички топлоелектрически
централи на ищеца, а само от топлоелектрическата централа ТЕЦ „София”, както и
не от всички турбогенератори, които функционират в нея, а само от турбогенератор
ТГ 8, се налага и при съобразяване на това, че се претендира заплащане на
енергията по следните фактури: фактура № **********/ 31.08.2015 г., фактура №
**********/ 31.12.2015 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г., фактура №
**********/ 31.03.2016 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г., фактура №
**********/ 31.03.2016 г. и фактура № **********/ 31.03.2016 г., като същевременно
в тези фактури е записано, че се издават за заплащане на определено количество
електрическа енергия, която е произведена в ТЕЦ „София” от конкретно посочена
инсталация, а именно от инсталация за комбинирано производство на топлинна и
електрическа енергия ТГ 8. Това, че доставената енергия, за която са издадени
процесните седем фактури е произведена само от турбогенератор ТГ 8 в ТЕЦ
„София” се установява и от заключението на вещото лице, извършило основната
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитора изцяло като компетентно
дадено /таблицата на стр. 11 от заключението, л. 675 от делото на СГС/.
По делото не е
спорно, че електрическата енергия, произведена през процесния период от Турбогенератор
ТГ 8/ 8А в топлоелектрическата централа на ищеца ТЕЦ „София”, чиято цена се
претендира, е такава, чийто произход е от комбинирано производство на топлинна
и електрическа енергия. Съдът намира за доказано и това, че при производството
на тази енергия не са достигнати критериите за високоефективно производство,
които са установени в чл. 14 – чл. 16 от Наредба № РД-16-267 от 19.03.2008 г. за
определяне на количеството електрическа енергия, произведена от комбинирано
производство на топлинна и електрическа енергия. Това обстоятелство се
установява от изводите на вещото лице В.К., направени в заключението на
изготвената основна съдебно-техническа експертиза /отговор на задача 2.1.1. и таблицата
на стр. 11 от заключението, л. 675 от делото на СГС/. То не е и спорно между
страните в производството, доколкото изричните твърдения на ответника са, че
енергията, произведена от турбината ТГ 8, не е от вискоефективно производство,
като твърдение в обратната насока не е направено от ищеца, който всъщност се
позовава на приложение на § 198 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, съгласно която норма на
закупуване по преференциални цени подлежи и енергия, която е произведена, без
да са достигнати критериите за високоефективно производство.
След като се
установи, че количеството електрическа енергия, която е произведена в периода от
01.08.2015 г. до 29.12.2015 г. от ищеца „Т.С.” ЕАД и за която са издадени фактура
№ **********/ 31.08.2015 г., фактура № **********/ 31.12.2015 г., фактура №
**********/ 31.03.2016 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г., фактура №
**********/ 31.03.2016 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г. и фактура №
**********/ 31.03.2016 г., не е от виокоефективно комбинирано производство, то
следва да се заключи, че в тежест на ответника на основание общата норма на чл.
162 ЗЕ не е възникнало задължение да закупи това количество енергия от ищеца и
да заплати определените от КЕВР преференциални цени за това. Ето защо съдът трябва
да се произнесе дали в тежест на ответника е възникнало такова задължение на
основание специалната разпоредба на § 198 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, на чието
приложение се позовава ищецът.
На първо място в
тази връзка трябва да се посочи, че турбогенератора ТГ 8/ 8А, функциониращ в
топлоелектрическата централа на ищеца ТЕЦ „София” представлява инсталация за
комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия по смисъла на § 198
от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
Понятието за
инсталация за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия е
дадено в подзаконовата норма на § 1, т. 8 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № РД-16-267 от 19.03.2008 г. за определяне на
количеството електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на
топлинна и електрическа енергия /Наредба № РД-16-267 от 19.03.2008 г./. В нея е
предвидено, че инсталация
за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия представлява съвкупност от съоръжения, в които протича
напълно процесът на комбинирано производство на топлинна и електрическа
енергия. От това легално определение, се налага изводът, че
инсталацията се различава от съответната електрическа централа, като тя
представлява отделно съоръжение, което функционира в една централа за
производство на енергия. Заключението, че инсталацията не се отъждествява със
самата централа, в която функционира, както и че представлява самостоятелно
съоръжение, а не цялата съвкупност от съоръжения за производство на енергия, се
налага и при тълкуване на нормата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № РД-16-267 от
19.03.2008 г., в която е предвидено, че за да определят, отчитат и регистрират
количеството електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, енергийните
предприятия са длъжни да поддържат необходимата производствена и техническа
информация за работата на отделните инсталации и на самата централа за час,
денонощие, седмица, месец и година. След като предприятията са задължени да
поддържат данни за работата на всяка отделна инсталация за производство на
електрическа енергия и отделно от това за централата като цяло, то това
означава, че инсталацията не се отъждествява със съответната централа, в която
функционира, а е самостоятелно съоръжение, като в една централа може да има и
повече от една инсталации, производството от които се отчитат отделно.
Турбогенераторът
ТГ 8/ ТГ 8А, функциониращ в топлоелектрическата централа на ищеца ТЕЦ „София”,
от който се установява да е произведено количеството електрическа енергия,
чиято цена се претендира в настоящото производство, представлява отделно
съоръжение в самата централа, в което протича напълно процесът на комбинирано
производство на топлинна и електрическа енергия. Съдът достига до този извод
при съобразяване на данните за тази турбина, посочени в решенията на ДКЕВР,
които са представени по делото /л. 69, л. 109, л. 573 и л. 584 от делото на
СГС/, както и на изводите на вещото лице, изготвило заключението по допуснатата
основна съдебно техническа експертиза. Ето защо и този турбогенератор
представлява самостоятелна инсталация за комбинирано производство на топлинна и
електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Наредба № РД-16-267 от
19.03.2008 г. Тя е инсталация, която е съставена от две парни турбини с
противоналягане – основна парна турбина ТГ-8 с противоналягане и електрически
генератор с номинална мощност 25 MWe и парна турбина ТГ-8А с
противоналягане, каскадно присъединена към ТГ-8 и електрически генератор 12 MWe,
т.е. това е инсталация, отговаряща на критериите, посочени в чл. 2, т. 2 от Наредба
№ РД-16-267 от 19.03.2008 г.
Инсталацията
ТГ-8, която функционира в централата ТЕЦ „София” е въведена в експлоатация през
1985 г. съгласно фактите, посочени във всички решения на регулаторния орган, които
са представени по делото, включително в Решение № С- от 11.08.2016 г. на КЕВР
/л. 584 от делото на СГС/. С оглед на това съдът приема, че съоръжението, от
което е произведена електрическата енергия, чиято цена се претендира с
предявения главен иск, представлява самостоятелна инсталация за комбинирано
производство на електрическа и топлинна енергия, която е била в експлоатация към посочения в § 198 от
ПЗР на ЗИД на ЗЕ момент, а именно към влизане в сила на закона, с който тази
норма е приета, т.е. към 17.07.2012 г.
Освен това от
събраните в производството доказателства се установява, че с Решение № ИЗ-Л-032/
10.10.2011 г. на ДКЕВР по отношение на „Т.С.” ЕАД е одобрен бизнес план за
периода от 2010 г. до 2014 г., който става неразделна част – Приложение № 8 от
лицензия № Л – 032-03/ 15.11.2000 г. за производство на електрическа и топлинна
енергия. От съдържанието на решението е видно, че одобрения бизнес план по
своята същност представлява инвестиционна програма, която цели да се повиши
енергийната ефективност при производство на електрическа и топлинна енергия и
нейният пренос, както и да се изградят нови инсталации за комбинирано
производство на електрическа и топлинна енергия, които да заменят инсталациите
с изчерпан експлоатационен ресурс, включително в централата ТЕЦ „София”. Част
от тази инвестиционна програма е и извършването на инвестиции за изграждане в
ТЕЦ „София” на инсталация с парна турбина за оползотворяване на отработената
пара на турбина № 8 от налягане 13 до 1,2 ата с електрически генератор с
номинална мощност 11 МВТе – това е турбина ТГ-8А, която трябва да бъде включена
каскадно към съществуващия турбогенератор ТГ-8. Следователно по делото е
установено, че към датата на влизане в сила на ЗИД към ЗЕ, с който е приета
разпоредбата на § 198 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, която е 17.07.2012 г., по отношение
на отделната инсталацията ТГ-8, която функционира в централата ТЕЦ „София” е одобрена
инвестиционна програма, която е част от цялостната инвестиционна програма,
одобрена от регулаторния орган по отношение на производителя „Т.С.” ЕАД, която
обхваща дейности в четири централи, които се експлоатират от дружеството, както
и множество отделни съоръжения за производство на енергия, които представляват
самостоятелни инсталации, включително такива за комбинирано производство на
електрическа и топлинна енергия, каквато е процесната инсталация.
От приложение №
1 към описаното решение е видно, че резултатите от извършване на инвестицията,
представляваща доставка и монтаж на каскадно включената ТГ-8А, е подобряване на
ефективността на работата на ТЕЦ-а, като се произвежда 32 000 МВтч ел. енергия
годишно допълнително, без използване на допълнителни количества природен газ. Доколкото
изпълнението на инвестицията, която е одобрена от ДКЕВР /сега КЕВР/ и която
касае процесната инсталация има за цел да се достигне производство, което води
до спестяване на гориво, то трябва да се приеме, че с нейното осъществяване ще
се постигне високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа
енергия от тази инсталация по смисъла на това понятие дадено в чл. 14 от Наредба
№ РД-16-267 от 19.03.2008 г., в която норма е посочено, че то е производство,
при което се постига годишно спестяване на гориво не по-малко от 10 на сто от
горивото, необходимо за производството на същото количество топлинна и
електрическа енергия поотделно. Това, че с изпълнението на описаната инвестиция
ще се достигнат критериите за високоефективно комбинирано производство на електрическа
енергия от процесната централа, е посочено изрично в последващо решение на
ДКЕВР – решение № БП - 2/ 21.01.2015 г., в което е записано, че действията по
изграждане на каскадно присъединяване на турбина ТГ-8А към ТГ- 8 в ТЕЦ „София”
ще позволят блокът ТГ8/ ТГ 8А да изпълни съвременните нормативни изисквания за
високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия /
л. 84 от делото на СГС/.
С оглед на
всичко изложено, трябва да се заключи, че процесната инсталация за комбинирано производство
на електрическа и топлинна енергия отговаря на всички условия, които са
посочени в § 198 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, тъй като е в експлоатация към 17.07.2012
г. и по отношение на нея е одобрена инвестиционна програма, при изпълнението на
която ще се достигнат критериите за високоефективно производство. Ето защо и
енергията, която е произведена от нея в установения в цитираната разпоредба
срок подлежи на изкупуване по преференциални цени от обществения доставчик „Н.е.к.”
ЕАД.
Следващият
въпрос, на който съдът трябва да отговори, за да се произнесе за това дали за
ответника е възникнало задължението по §
198 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ да закупи от ищеца по преференциални цени енергията,
произведена в периода от 01.08.2015 г. до 29.12.2015 г. от Турбогенераторът ТГ
8/ ТГ 8А в ТЕЦ „София”, е кой е момента, от който започва да тече предвиденият
в тази законова норма тригодишен срок, в който енергията от посочената
инсталация подлежи на изкупуване, без да е с произход комбинирано производство,
което е достигнало критериите за високоефективно такова – дали това е моментът,
от който е започнало изпълнението на цялата инвестиционна програма на „Т.С.”
ЕАД за периода 2010 г. – 2014 г., или
този, от който е започнало изпълнението само на тази част от инвестиционната
програма, която се отнася до конкретната инсталация за комбинирано
производство.
На първо място в
тази връзка, трябва да се посочи, че в разпоредбата на § 198 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ като условие за нейното прилагане е посочено наличието на одобрена
инвестиционна програма за самата инсталация за комбинирано производство на
електрическа и топлинна енергия, която както се посочи представлява
самостоятелно съоръжения или група съоръжения за производство на енергия, а не
за централата, в която тази инсталация функционира, наред с други такива, нито
пък за инвестиционна програма, обхващаща цялостната дейност на предприятието–производител
на електрическа енергия. Това означава, че за начало на изпълнение на
инвестиционната програма трябва да се счете моментът, от който е започнало
изпълнението не на общата инвестиционна програма, касаеща определен
производител и всички негови централи, а този, в който е поставено началото на
изпълнение на инвестиционната програма за конкретната инсталация за комбинирано
производство на електрическа и топлинна енергия, от която е произведена
енергията, чието изкупуване се претендира да бъде извършено от обществения
доставчик. Този извод следва и при съобразяване на това, че не всички дейности,
които се предвижда да са част от една инвестиционна програма имат за цел да
бъдат достигнати критериите за високоефективно комбинирано производство на
енергия, а последното е напълно задължително условие, за да се счете, че
нормата на § 198 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ намира приложение и създава задължение за
изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени. След като релевантна
е само тази инвестиционна програма, чието изпълнение води до високоефективно
комбинирано производство, която касае само конкретни инсталации, а не цялата
централа, в която те функционират, съдът приема, че моментът, от който ще се
счита, че тече срокът, в който общественият доставчик е длъжен да изкупува
произведената енергия, тече от момента на започване на изпълнението само на тази
програма, която се отнася до отделната инсталация, от която е произведена
електрическата енергия.
Освен това,
съдът взема предвид и това, че в чл. 3, ал. 2 от Наредба № РД-16-267 от
19.03.2008 г., е предвидено задължение за енергийните предприятия да поддържат производствена
и техническа информация поотделно за работата на всяка инсталация за
комбинирано производство на енергия, както и общо за цялата централа като
съответно така се извършва и отчитането и регистрирането на количеството
електрическа енергия. Това, че произведената енергия от комбинирано
производство се отчита поотделно за всяка инсталация е видно и от съдържанието
на нормите на чл. 15 и чл. 16 от Наредбата, от които освен това се установява,
че и отчетената и прогнозната икономия на използваното гориво или ВЕИ, въз
основа на които се прави извод дали производството достига критериите за
високоефективно такова, предвидени в чл. 14, също се определят поотделно за
всяка една инсталация, а не за централата на производителя като цяло. След като
с посочените подзаконови норми е предвидено отделното отчитане на произведената
енергия от всяка една инсталация, функционираща в една централа, както и
отделния анализ на вида на производството, което се постига от всяка
инсталация, то трябва да се заключи, че преценка за това дали е налице
високоефективно производство е предвидено да се извършва поотделно за всяка
една инсталация за комбинирано производство на енергия, а не като цяло за
централата, в която тя функционира или пък за съответния производител на енергия,
какъвто е ищцовото дружество. Тази подзаконова регламентация на отчитането и
анализа на произведената енергия от комбинирано производство следва да се
съобрази при тълкуване на разпоредбата на § 198 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ и да се
приеме, че от значение за нейното прилагане е дали има одобрена и кога е
започнало изпълнението на инвестиционна
програма за конкретна инсталация, от която се произвежда електрическа енергия,
а не за централата като цяло.
Предвид
изложеното, се налага крайният извод, че срокът от три години, за който в
тежест на обществения доставчик възниква задължението по § 198 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ да изкупи по преференциални цени произведена електрическа енергия, се брои
от момента на започване на изпълнението на инвестиционната програма, касаеща
дейността на конкретната инсталация за комбинирано производство на електрическа
и топлинна енергия, от която е произведена енергията, чието заплащане се иска,
която в случая е Турбогенераторът ТГ 8/ ТГ 8А в ТЕЦ „София”. Ирелевантни по
изложените съображения са обстоятелството кога е започнало изпълнението на
целия бизнес план на „Т.С.” ЕАД за периода 2010 г. – 2014 г., както и факта
кога е започнало изпълнението на инвестиционната програма за цялата централа ТЕЦ
„София”, която е една от двете централи за комбинирано производство на топлинна
и електрическа енергия, които се експлоатират от ищцовото дружество.
Конкретни факти
за това кога е поставено началото на изпълнението на инвестиционната програма,
касаеща процесната инсталация за комбинирано производство на електрическа и
топлинна енергия, се съдържат в решение № БП - 2/ 21.01.2015 г. на ДКЕВР, на
страница втора от което от държавния регулатор е направена констатация, че
задачата по „каскадно присъединяване на турбина ТГ 8А към ТГ 8 в ТЕЦ „София” е
започнала на 01.07.2013 г., на която дата между „Т.С.” ЕАД и дружествата, които
са част от консорциум „Д.Е.”, е сключен договор за изработка. Сключването на
01.07.2013 г. на посочения договор за изработка се доказва и от представения в
производството писмен договор с № 161/ 01.07.2013 г. /л. 107- л. 129 от делото
на СГС/, като от неговото съдържание е видно, че с него „Т.С.” ЕАД, в
качеството си на производител на електрическа енергия, който експлоатира централата
ТЕЦ „София”, е възложила на трети лица извършването на дейности по инженеринг
за каскадно присъединяване към ТГ 8 на нова противоналегателна турбина ТГ 8 А в
ТЕЦ „София”, която работа съвпада напълно по вид с тази, която трябва да бъде
извършена по отношение на процесната инсталация, представляваща турбогенератор
ТГ 8/ ТГ 8А в ТЕЦ „София”, съгласно инвестиционната програма, одобрена с
решение от 10.10.2011 г. на ДКЕВР. Ето защо съдът намира, че за дата на
започване на тази инвестиционна програма следва да се приеме датата на
сключване точно на този договор за изработка – 01.07.2013 г. По делото няма
представени доказателства, от които да се установява, че преди тази дата от
ищеца са извършени някакви конкретни дейности, които са насочени към монтажа на
нова турбина, която да е каскадно свързана със съществуващата турбина ТГ 8 в
ТЕЦ „София” и които да се приеме, че са сложили началото на изпълнението на
инвестиционната програма за тази централа. Настъпването на такива обстоятелства
не се доказва от приетата като доказателство в производството извадка от
решение на ДКЕВР, намираща се на л. 454 от делото на СГС, за която се твърди,
че представлява извадка от решение по Протокол № 156/ 30.10.2013 г. от
заседание на ДКЕВР. Това е така, тъй като този документ не е представен в
цялост или поне във вид, от който могат да се установят всички произнасяния и
мотиви на регулаторния орган, а по делото е налична само една страница от него.
Освен това в представената страница, обективираща част от приетото от ДКЕВР
становище, е налице единствено обща констатация за това, че изпълнението на
инвестиционната програма на „Т.С.” ЕАД за периода 2010 г. - 2014 г. е започнало
преди 01.07.2012 г., без обаче да са посочени каквито и да е факти, от които
комисията е направила този извод. Следва да се посочи и това, че тази
констатация е направена за инвестиционната програма, която касае цялостната
дейност на „Т.С.” ЕАД във всички централи за производство на енергия, които
това дружество експлоатира, които не са единствено такива за комбинирано
производство на електрическа и топлинна енергия, като не може да се отнесе към
инвестиционната програма за инсталацията, представляваща турбогенератор ТГ 8/
ТГ 8А в ТЕЦ „София”, чието начало е релевантно за извода кога започва да тече
срокът по § 198 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, в който за обществения доставчик
съществува задължение да изкупува електрическата енергия, произведена от тази
централа.
Ето защо съдът
намира за доказано по делото, че изпълнението на одобрената от ДКЕВР
инвестиционна програма за процесната централа е започнало на 01.07.2013 г.,
което като време е след 01.07.2012 г., поради което срокът, в който в закона е
предвидено, че общественият доставчик е длъжен да закупи по преференциални цени
цялото количество електрическа енергия, произведено от тази централа, се брои
съгласно § 198, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ и е от 01.01.2013 г. до 01.01.2016 г. Електрическата
енергия, чиято цена се претендира с предявения в процеса главен иск се твърди
да е произведена в рамките на този период – от 01.08.2015 г. до 29.12.2015 г.,
поради което и предвид установения факт, че е с произход от инсталация за
комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, отговаряща на
всички условия, предвидени в посочената норма, то трябва да се приеме, че за „Н.е.к.”
ЕАД е възникнало задължение да я закупи на определените от ДКЕВР преференциални
цени и да заплати покупната цена за това на производителя „Т.С.” ЕАД.
Между страните в
производството е безспорно, че количеството на електрическата енергия, произведена
за периода от 01.08.2015 г. до 29.12.2015 г. от процесната инсталация ТГ8/ ТГ
8А в ТЕЦ „София” е 17 859, 491 MW, както и че общият размер на дължимата цена
за това количество енергия, определен съгласно решенията на ДКЕВР за определяне
на преференциални цени за централите на ищеца „Т.С.” ЕАД, възлиза на сумата от
3 689 642, 08 лв. С оглед на това трябва да се заключи, че в тежест на
ответника, в качеството му на обществен доставчик, на основание § 198, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ
е възникнало задължение да заплати на ищеца сумата от 3 689 642, 08 лв. По
делото няма представени доказателства „Н.е.к.” ЕАД да е погасила това свое
задължение нито до датата на предявяване на иска, нито към края на устните
състезания пред настоящата инстанция. Това прави предявеният иск за главница
изцяло основателен.
По исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предмет на предявените акцесорни искове са вземания за получаване на обезщетение за забавено плащане на различни главници, които представляват неплатената покупна цена за доставка на електрическа енергия от комбинирано производство, която е произведена от две централи на ищеца – ТЕЦ „София” и ТЕЦ „София –изток”.
На първо място, съдът ще разгледа дали в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца сума в общ размер от 297 461, 39 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 3 689 642, 08 лв. – цената на електрическата енергия, произведена от инсталацията, представляваща турбогенератор ТГ 8/ ТГ 8А в ТЕЦ „София”, за периода от 01.08.2015 г. до 29.12.2015 г., което главно вземане е предмет на предявения иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Задължението за заплащане на покупната цена за доставената електрическа енергия, което е възникнало в тежест на ответника по силата на § 198, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е парично, поради което и последният дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
По делото липсват доказателства, от които да се установява, че страните по договора за продажба на електрическа енергия, произведена от инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, са уговорили срок, в който общественият доставчик се задължава да заплати на производителя цената за закупената енергия. С оглед на това и доколкото сделката за продажба е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, то приложение намира разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, в която е предвидено, че ако страните по търговска сделка не са уговорили срок за плащане на дължимо по нея парично задължение, то трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане, като ако денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
В случая се установява, че за задълженията на ответника за заплащане на цената на електрическата енергия, произведена от инсталацията, представляваща турбогенератор ТГ 8/ ТГ 8А в ТЕЦ „София”, за периода от 01.08.2015 г. до 29.12.2015 г., която е в общ размер от 3 689 642, 08 лв. от производителя „Т.С.” ЕАД са издадени фактури, както следва: фактура № **********/ 31.08.2015 г., фактура № **********/ 31.12.2015 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г. и фактура № **********/ 31.03.2016 г. Съдът намира за установено от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, че тези фактури са получени от ответника „Н.е.к.” ЕАД. Тези изводи са направени от вещото лице - счетоводител след извършена проверка на всички документи, намиращи се в счетоводствата на дружествата, включително на ответника, както и конкретно при проверка на наличните при тях писма, с които фактурите са изпращани от производителя на обществения доставчик на произведената електрическа енергия, което е заявено изрично в разпита на експерта, направен в съдебно заседание, проведено на 18.04.2018 г., поради което съдът ги кредитира изцяло. Ето защо и за начална дата на забавата, следва да се приеме тази, която е посочена в приложение № 1 към заключението на ССчЕ, която е изчислена при съобразяване на установения в закона срок за изпълнение от 14 дни съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, както и на установената при проверка на наличните при страните доказателства дата на първоначално получаване на фактурата от обществения доставчик, който е купувач на произведената от ищеца електрическа енергия. Следователно дружеството „Н.е.к.” ЕАД е изпаднало в забава изпълнението на задължението да заплати цената на доставената електрическа енергия по най-старата фактура - фактура № **********/ 31.08.2015 г., на 19.09.2015 г. и от този момент дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. За периода от 19.09.2015 г. до 28.12.2016 г. общият размер на дължимото обезщетение за забава, изчислено върху неплатените в срок главници по фактура № **********/ 31.08.2015 г., фактура № **********/ 31.12.2015 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г. и фактура № **********/ 31.03.2016 г., възлиза на сумата от 317 318, 91 лв. съгласно изводите в заключението на ССчЕ. Ето защо и предявеният от „Т.С.” ЕАД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за тази сума и посочения период.
Друга част от акцесорното вземане, което е предмет на предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е такова за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата, която представлява цената на електрическата енергия, произведена от централата на ищеца ТЕЦ „София –изток”, за която са издадени следните фактури: фактура № **********/ 31.03.2015 г., фактура № **********/ 30.04.2015 г., фактура № **********/ 31.05.2015 г., фактура № **********/ 30.06.2015 г., фактура № **********/ 31.07.2015 г. и фактура № **********/ 31.07.2015 г. Въпросът за съществуването на тези вземания за главница е разрешен по задължителен за страните по делото начин с влязло в сила съдебно решение – решение от 03.01.2018 г., постановено по т.д. № 5598/ 2015 г. по описа на СГС, VI-11 състав. Настоящият съдебен състав е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на това съдебно решение и да счете за установено от него в отношенията между „Т.С.” ЕАД и „Н.е.к.” ЕАД, че вземанията за заплащане на покупната цена на доставената електрическа енергия, за които са издадени посочените фактури са възникнали и са погасени чрез извършено в хода на съдебния процес плащане /в диспозитива на съдебното решение е посочено, че предявените искове за заплащане на сумата от 38 918 497, 48 са отхвърлени поради плащане в процеса, а не поради това, че тяхното възникване не е доказано в производството/. Силата на пресъдено нещо на съдебното решение, постановено по т.д. № 5598/ 2015 г. по описа на СГС, VI-11 състав, с което са уважени предявените частични искове за присъждане на обезщетение за забавено плащане на описаните задължения за главница, обхваща и факта, че ответникът не е изпълнил тези свои задължения на падежа и е изпаднал в забава. Това означава, че в негова тежест в негова тежест е възникнало акцесорното задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обезщетението за забава се дължи от падежа на задължението, който по вече изложените мотиви трябва да се определи по правилото на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, а именно след изтичане на 14-дневен срок от получаване на фактурата, в която това задължение е обективирано, и при съобразяване на изводите за датата на получаване на фактурата, направени в приложение № 1 към заключението на изготвената в производството ССчЕ. Общият размер на дължимото обезщетение за забава, изчислено за периода от 08.05.2015 г. до 28.12.2016 г. върху неплатените в срок главници по описаните фактури съдът приема за установен от заключението на ССчЕ, в което вещото лице е направило изчисления при съобразяване и на датите на частично и пълно погасяване на задълженията, като е приспаднало и размера на присъдената част от тези вземания с решение от 03.01.2018 г., постановено по т.д. № 5598/ 2015 г. по описа на СГС, VI-11 състав. Той възлиза на сумата от 2 053 589, 41 лв., до който размер е основателен предявеният от „Т.С.” ЕАД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Останалата част от акцесорните вземания, които се претендират в настоящия процес, представляват обезщетение за забавено плащане на главниците, представляващи цената на електрическа енергия от комбинирано производство, което е постигнало критериите за високоефективно такова, която енергия е произведената от две централи на ищеца – ТЕЦ „София” и ТЕЦ „София –изток”, в периода от от 01.08.2015 г. до 31.10.2016 г. /това е цена за производство на енергия, която е извън тази, която е произведена за периода от 01.08.2015 г. до 29.12.2015 г. от инсталация ТГ8/ ТГ 8А в ТЕЦ „София”, дължимостта на цената за която е предмет на предявения в процеса главен иск/.
От изводите на вещото лице, направени в основното заключение на изготвената в производството съдебно-техническа експертиза се установява, че за цялото количество енергията, произведена от ТЕЦ „София –изток”, в периода от 01.08.2015 г. до 31.10.2016 г., което е посочено в изброените в исковата молба фактури, издадени в периода от 31.08.2015 г. до 31.10.2016 г., са издадени сертификати за произход, в които това количество енергия е посочено, че е произведено в резултат на високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия /съдът достига до този извод при сравнение между количеството електрическа енергия, произведена от централата на ищеца ТЕЦ „София –изток”, посочена в издадените фактури и количеството енергия, за която в сертификатите за произход е констатирано, че е с произход високоефективно комбинирано производство съгласно данните в заключението на основната съдебно-техническа експертиза при отговор на задача 1.2., в резултат на което е видно, че количеството енергия по фактурите не надвишава това, посочено в сертификатите с произход високоефективно производство/. Ето защо и доколкото не се установява тези количества да надвишават пределните такива, определени с решение на регулаторния орган – КЕВР, то трябва да се приеме, че в тежест на обществения доставчик на основание чл. 162, ал. 1 ЗЕ е възникнало задължение да закупи описаното във фактурите количество електрическа енергия и да заплати преференциални цени за тях на ищеца /това, че произведеното количество електрическа енергия е в размера, посочен в описаните в исковата молба фактури, както и че дължимата цена за него е в размера, посочен в същите тези счетоводни документи е факт, който е обявен за безспорен между страните по делото с определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 15.11.2017 г./. По делото не са представени доказателства ответникът да е погасил тези свои задължения на падежа, който с оглед вече изложените съображения по отношение на забавата на задълженията за главница, които са предмет на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, трябва да се определи по правилото на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, а именно след изтичане на 14-дневен срок от получаване на фактурата, в която тези задължения са обективирани. Датата на получаване на фактурите от ответника и датата на изпадане на забава съдът счита за установени от изводите на вещото лице, направени в приложение № 1 към заключението на ССчЕ. Следователно дружеството „Н.е.к.” ЕАД е изпаднало в забава изпълнението на задължението да заплати цената на доставената електрическа енергия, произведена от ТЕЦ „София –изток”, в периода от 01.08.2015 г. до 31.10.2016 г., считано от 19.09.2015 г., когато е моментът на изпадане в забава по най-старата от фактурите, касаещи цената за произведената от тази централа електрическа енергия, и от този момент дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. За периода от 19.09.2015 г. до 18.11.2016 г. общият размер на дължимото обезщетение за забава, изчислено върху неплатените в срок главници по фактурите, издадени за цената за електрическата енергия, произведена от ТЕЦ „София –изток”, в периода от 01.08.2015 г. до 31.10.2016 г., възлиза на сумата от 1 005 032, 04 лв. съгласно изчисленията на вещото лице, в заключението на ССчЕ, които са направени при съобразяване и на датите на частично и пълно погасяване на задълженията за главници съгласно данните в счетоводствата на двете дружества, които са страни по облигационните отношения, възникнали от договора за продажба на електрическа енергия. Ето защо и предявените от „Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни за тази сума и посочения период.
От изводите на вещото лице, направени в основното заключение на изготвената в производството съдебно-техническа експертиза се доказва и това, че за цялото количество енергията, произведена от ТЕЦ „София”, в периода от 01.01.2016 г. до 31.10.2016 г., което е посочено в изброените в исковата молба фактури, издадени в периода от 31.01.2016 г. до 31.10.2016 г., са издадени сертификати за произход, в които това количество енергия е посочено, че е произведена в резултат на високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия /това се установява при извършване на сравнение между количеството електрическа енергия, произведена от централата на ищеца ТЕЦ „София”, посочено в издадените фактури за описания период и количеството енергия, за която са издадени сертификати за произход от КЕВР, в които то е записано с произход от високоефективно комбинирано производство съгласно данните в заключението на основната съдебно-техническа експертиза при отговор на задача 1.1., при което сравнение е видно, че количеството енергия по фактурите не надвишава това, посочено в сертификатите с произход от високоефективно производство/. С оглед на това и предвид липсата на доказателства, че тези количества надвишават пределните такива, определени с решение на регулаторния орган, съдът намира, че в тежест на обществения доставчик е възникнало предвиденото с императивната норма на чл. 162, ал. 1 ЗЕ задължение да закупи описаното във фактурите количество електрическа енергия и да заплати преференциални цени за тях на ищеца /това, че произведеното количество електрическа енергия е в размера, посочен в описаните в исковата молба фактури, както и че дължимата цена за него е в размера, посочен в същите тези счетоводни документи е факт, който е обявен за безспорен между страните по делото с определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 15.11.2017 г./. По делото не са представени доказателства ответникът да е погасил тези свои задължения на падежа, който, както вече беше посочено, се определя по правилото на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, а именно след изтичане на 14-дневен срок от получаване на фактурата, в която тези задължения са обективирани, и при съобразяване на изводите за датата на получаване на фактурите, направени в приложение № 1 към заключението на изготвената в производството ССчЕ. Следователно дружеството „Н.е.к.” ЕАД е изпаднало в забава изпълнението на задължението да заплати цената на доставената електрическа енергия, произведена от ТЕЦ „София”, в периода от 01.01.2016 г. до 31.10.2016 г., считано от 24.02.2016 г., когато е момента на изпадане на забава по най-старата от тези фактури – фактура № **********/ 31.01.2016 г., и от този момент дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Общият размер на дължимото обезщетение за забава, изчислено за периода от 24.02.2016 г. до 18.11.2016 г. върху неплатените в срок главници по фактурите, издадени за цената за електрическата енергия, произведена от ТЕЦ „София”, в периода от 01.01.2016 г. до 31.10.2016 г., съдът приема за установен от заключението на ССчЕ, в което вещото лице е направило изчисления при съобразяване и на датите на частично и пълно погасяване на задълженията. Той възлиза на сумата от 199 533, 18 лв., до който размер е основателен предявеният от „Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства, от които да се направи извод, че в тежест на ответника е възникнало задължение да изкупи по преференциални цени електрическата енергия, произведена от ТЕЦ „София”, в периода от 01.09.2015 г. до 31.12.2015 г., за което са издадени останалата част от изброените в таблица 2 от исковата молба фактури, които са различни от тези, които обективират възникване на задълженията за заплащане на цената на доставената електрическа енергия, които са предмет на главния иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Това е така, тъй като, от една страна, в производството не са представени доказателства, че за тази енергия е издаден сертификат, от който да е видно, че тя е с произход комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, което е достигнало критериите за високоефективно такова. Посоченият факт не се установява от изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената съдебно техническа експертиза, където е посочено, че не за цялата електрическа енергия, която е произведена по комбиниран начин в централата ТЕЦ „София” за посочения период е издаден сертификат за това, че е с произход високоефективно производство, като няма как да се направи заключение, че тази, която е сертифицирана е точно тази, която е описана във фактурите, издадени за дължимата покупна цена, върху която се претендира обезщетение за забава, особено предвид това, че количеството енергия, описана във фактурите е по-голямо от това, за което са издадени сертификатите. След като в производството не се доказва, че количеството електрическа енергия, произведено от централата ТЕЦ „София”, в периода от 01.09.2015 г. до 31.12.2015 г., е от високоефективно комбинирано производство, то следва да се заключи, че в тежест на ответника на основание общата норма на чл. 162 ЗЕ не е възникнало задължение да го закупи от ищеца и да заплати в полза на последния определените от КЕВР преференциални цени за това.
По делото не са представени доказателства, от които да се установи от коя точно инсталация, която функционира в ТЕЦ „София”, е произведена енергията, цената за която се претендира, че не е заплатена в срок от ответника, както и дали по отношение на нея е налице одобрена инвестиционна програма и ако е така кога е започнало нейното изпълнение. Следователно в случая не може да се направи извод, че тази електрическа енергия е такава, която отговаря на условията, посочени в специалната разпоредба на § 198 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, и че в тежест на ответника е възникнало задължение за нейното изкупуване по преференциални цени.
С оглед на изложеното, се налага изводът, че по делото не се установи в тежест на „Н.е.к.” ЕАД да е възникнало задължението за заплащане на цената на доставената електрическа енергия, произведена от ТЕЦ „София”, в периода от 01.09.2015 г. до 31.12.2015 г., което означава, че не се установява в тежест на това дружество да е възникнало и акцесорното задължение за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на главницата в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД и искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.
В обобщение трябва да се посочи, че искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД е основателен за сумата от 3 575 473, 54 лв. и за периода от 08.05.2015 до 28.12.2016 г., като подлежи на отхвърляне за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4 042 784, 15 лв. и за периода от 21.04.2015 г. до 07.05.2015 г.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 567 390, 33 лв., от които сумата от 313 337, 06 лв. – платена държавна такса, сумата от 600 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещи лица и сумата от 253 453, 27 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката действия, поради което не е прекомерно. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 533 099, 99 лв.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за реално заплатени разходи за водене на делото в в общ размер от 301 377 лв., от които сумата от 3 777 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица и в размер на 297 600 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката действия, поради което не е прекомерно. При съобразяване на размера на отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 18 213, 77 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 514 886, 22 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Н.е.к.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** Б, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. § 198 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката /обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г./ сума в размер на 3 689 642, 08 лв. /три милиона шестстотин осемдесет и девет хиляди шестстотин четиридесет и два лева и осем стотинки/, представляваща цената за изкупуване на електрическа енергия, произведена за периода от 01.08.2015 г. до 29.12.2015 г. от инсталацията Турбогенератор ТГ 8/ 8А в топлоелектрическа централа ТЕЦ „София”, за която са издадени фактура № **********/ 31.08.2015 г., фактура № **********/ 31.12.2015 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г. и фактура № **********/ 31.03.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 29.12.2016 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 3 575 473, 54 лв. /три милиона петстотин седемдесет и пет хиляди четиристотин седемдесет и три лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетението в размер на законната лихва, начислено за периода от 08.05.2015 г. до 28.12.2016 г., върху следните главници: главницата от 3 689 642, 08 лв., представляваща цената на електрическата енергия, произведена от инсталацията, представляваща турбогенератор ТГ 8/ ТГ 8А в ТЕЦ „София”, за периода от 01.08.2015 г. до 29.12.2015 г., за която са издадени следните фактури: фактура № **********/ 31.08.2015 г., фактура № **********/ 31.12.2015 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г., фактура № **********/ 31.03.2016 г. и фактура № **********/ 31.03.2016 г.; главницата, която представлява цената на електрическата енергия, произведена от централата на ищеца ТЕЦ „София –изток”, за която са издадени следните фактури: фактура № **********/ 31.03.2015 г., фактура № **********/ 30.04.2015 г., фактура № **********/ 31.05.2015 г., фактура № **********/ 30.06.2015 г., фактура № **********/ 31.07.2015 г. и фактура № **********/ 31.07.2015 г.; главницата, която представлява цената на електрическата енергия, произведена от ТЕЦ „София –изток”, в периода от 01.08.2015 г. до 31.10.2016 г., която е с произход високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, съгласно фактури, издадени в периода от 31.08.2015 г. до 31.10.2016 г.; главницата, която представлява цената на електрическата енергия, произведена от ТЕЦ „София”, в периода от 01.01.2016 г. до 31.10.2016 г., която е с произход високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, съгласно фактури, издадени в периода от 31.01.2016 г. до 31.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 3 575 473, 54 лв. до пълния предявен размер от 4 042 784, 15 лв. и за периода от 21.04.2015 г. до 07.05.2015 г.
ОСЪЖДА „Н.е.к.” ЕАД да заплати на „Т.С.” ЕАД сума в размер на 514 886, 22 лв. /петстотин и четиринадесет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/, представляваща направени разноски по делото, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: