ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /
Апелативен съд
град Варна
търговско отделение, в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ванухи Аракелян
ЧЛЕНОВЕ: Анета Братанова
Магдалена Недева
Сложи
за разглеждане докладваното от А.
Братанова въззивно т.дело № 548 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 248 ал.1 ГПК и е образувано по молба от
адв.Л.П. /процесуален представител на И.Г.С./ за допълване на поставеното по
делото решение в частта за разноските чрез адвокатско възнаграждение за
престираното от адвоката процесуално представителство, на основание чл. 38,
ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗА.априсъждане на ДДС върху определеното възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна К.Н.А.
е депозирал писмено становище, с
което изразява становище за неоснователност на депозираната молба.
Молбата за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
С постановеното решение ВАпС е ОТМЕНИЛ Решение №
260194/19.08.2020 год., постановено по т.д.№ 1909/2019 год. по описа на ОС –
Варна,в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения от К.Н.А. срещу
И.Г.С. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 27690
лева, въз основа на издаден запис на заповед от 12.09.2016г. с падеж на
01.11.2016г., ведно със законна лихва от подаване на заявление по чл.417 ГПК
пред ВРС по ЧГД №7688/2019г. на 21.05.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.422 ГПК вр.чл.531 ТЗ и вместо него е ПОСТАНОВИЛ,
че:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г.С., ЕГН ********** *** дължи
на К.Н.А., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, офис № 1 сумата от 27690 лева, въз основа на издаден запис
на заповед от 12.09.2016г. с падеж на 01.11.2016г., ведно със законна лихва от
подаване на заявление по чл.417 ГПК пред ВРС по ЧГД №7688/2019г. на
21.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422 ГПК вр.чл.531 ТЗ
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.
Съдът е приел, че пред въззивната инстанция не са представени доказателства за
уговарянето на безплатна правна помощ, поради което и не присъжда
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА в полза на процесуалния представител на ответника адв.Л.П..
Съдът констатира, че по постановени съдебни актове, в т. ч. и на ВКС, не е
присъждано адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА
по съображение, че същите не се дължат поради липса на представен договор за
правна помощ.
Според актуалната съдебна практика по приложението на чл.
38 ЗА - Определение № 48
от 21.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 47/2021 г., II т. о., ТК липсата на писмен договор не е пречка да бъде
удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното
процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена
безплатно. Акцентирано е, че липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна
такава, не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА,
тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА
е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за
разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА,
се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в
рамките на предвидения в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка е направено
заключението, че достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА
е: 1.) правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА;
2.) заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и
липса на данни, които да го опровергават и 3.) отговорност на насрещната страна
за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Съдът съобрази, че по настоящото дело няма данни за договорен в тежест на
ответника размер на дължимо възнаграждение; налице е заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липсват данни,
които да го опровергават. На посоченото основание постановения съдебен акт
следва да бъде изменен в частта за разноските като ищецът К.Н.А. следва да бъде
осъден да заплати в полза на адвокат Л. В.П. възнаграждение в размер на 645, 50 лева, съразмерно на
размера на неоснователната претенция и определено съобразно минималния размер
по чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г.
ТАКА мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА постановеното по делото Решение № 260036/15.03.2021 год. по в.т.д.№ 548/20
год. по описа на АС – Варна в частта за разноските както следва:
ОСЪЖДА К.Н.А., ЕГН ********** със съдебен адрес ***,
офис № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Л.В.П. *** сумата от 645, 50 лева, съставляваща възнаграждение за
представителство от адвокат, на основание чл. 38, ал.2 ЗА.
Определението може да се обжалва по реда на
чл. 248, ал.3 ГПК.
Председател:
Членове: