№ 3568
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20251100501646 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 22981/18.12.2024 г., постановено по гр.д. № 25320/2024 г.
по описа на Софийски районен съд, 65 с-в, съдът е отхвърлил предявените от
З. С. С. - Г. срещу ВМА - МБАЛ - София , искове с правно основание чл.344,
ал.1,т.1 от КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнението
,извършено със Заповед №377/21.02.2024год. на Началника на ВМА, на
основание чл.328,ал.1,т.10 от КТ,считано от 01.03.2024год.; чл.344,ал.1,т.2 от
КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност
„Лекар,началник отделение“ в отделение „Болестна зависимост„ на клиника
„Психиатрия“ в катедра „Нервни болести,неврохирургия,психиатрия и
психология“ във ВМА-МБАЛ-София ; и с правно основание чл.344,ал.1,т.3 вр.
чл.125,ал.2 от КТ за заплащане на сумата в размер на 27 033,78 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа,
поради незаконното уволнение , за периода от 01.03.2024 г. до 01.09.2024 г.
като неоснователни. С решението ищцата е осъдена да плати на ответника
разноски в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Производството е образувано по въззивна жалба на ищцата, с която
1
обжалва изцяло така постановеното решение с твърдения, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че изводите на първата инстанция
са неправилни в частта, в която приема, че след като ищцата придобила и
реализирала правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68
КСО на 23.09.2017г., настъпило през време на действие на трудовия
договор, то за работодателя е било налице основание да приложи именно
чл.328, ал.1, т.10 КТ към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, а не нормата на чл.328, ал.1, т.10б КТ. Между страните не
било спорно, че със сключване на допълнително споразумение от 26.09.2022г.
трудовата функция на ищцата била променена (от „лекар, психиатрия“ на
„лекар, началник на отделение“), с което страните изменили не само някои или
част от елементите на съществуващото правоотношение, а са се съгласили, че
считано от 01.10.2022г. е възникнало ново трудово правоотношение, въз
основа на сключен нов трудов договор (със съществено изменена трудова
функция, място на работа, срок на договор, вкл. бил въведен срок за
изпитване, работно време, възнаграждение и срок на предизвестие). Без
значение била формата, чрез която страните сключили новия договор,
доколкото било доказано, че работодателят, като по-силна страна, е диктувал
по кой ред да стане това. Първоинстанционният съд погрешно интерпретирал,
че макар да е бил сключен нов договор, не е възникнало ново
правоотношение, което да обуслови прекратяването му по чл.328, ал.1, т.10б
КТ, а не по реда на чл.328, ал.1, т.10 КТ. В съдебната практика (цит.решение
№ 338/27.09.2011г. по гр.д. 64/2011 на ВКС и решение № 765/11.01.2011г. по
гр.д .№ 228/2010г. на ВКС) се приемало, че след като с изменение на
трудовото правоотношение е въведена нова трудова функция и бил предвиден
срок за изпитване в полза на работодателя, то за новата функция е налице
сключен нов трудов договор със срок за изпитване. В случая след като е бил
сключен нов трудов договор от 01.10.2022г., то към този момент ищцата е
придобила и упражнила правото си да се пенсионира, считано от 23.09.2017г.,
т.е. новият трудов договор е сключен с лице, което вече е упражнило правото
си на пенсия, то процесното трудово правоотношение можело да се прекрати
на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ, не и на осн.чл.328, ал.1, т.10 КТ, в този
смисъл исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ били основателни, като по
отношение на иска по т.3 – следвало да се включат компонентите с постоянен
характер, а именно основна заплата, допълнително възнаграждение за
2
продължителна работа, допълнително възнаграждение за работа в МО,
допълнително възнаграждение за разположение при СИРБ, допълнително
възнаграждение за нощен труд при СИРБ, допълнително възнаграждение
„Рискове на живот“, придобита медицинска специалност, възнаграждение
„клинични пътеки“, „СИМП“ и порционни пари.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия ответник пред СРС – Военномедицинска академия, в който
оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна, съответно бъде потвърдено постановеното решение. Оспорва
твърденията, че със сключването на допълнително споразумение от
26.09.2022г. (с което на основание чл.119 вр. чл.68, ал.1, т.4 и чл.70 КТ,
считано от 01.10.2022г. ищцата приела да заема длъжността „Лекар, началник
отделение“) бил сключен нов трудов договор. Твърди се, че освен сключения
договор от 1997г. друг такъв не бил сключван, а от представените
доказателства и трудово досие било видно, че са сключвани само
допълнителни споразумения, вкл. и за длъжността лекар „Началник
отделение“, която ищцата заявила желание да изпълнява. По нейно желание
било сключено допълнително споразумение предвид, че длъжността била
конкурсна и ако бъдела спечелена от друго лице със същата да не бъде
прекратявано трудовото правоотношение, а да бъде продължено неговото
изпълнение. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че
въпреки че ищцата придобила и реализирала правото си на пенсия още на
23.09.2017г., то е настъпило по време на действие на трудовото
правоотношение, поради което за последния е налице основание да приложи
именно чл.328, ал.1, т.10 КТ. По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ
намира, че с оглед заключението на вещото лице размерът на обезщетението
по чл.225, ал.1 КТ възлизало на 16877.70лв., като неверни били твърденията,
че допълнителните възнаграждения „клинични пътеки“ и „СИМП“ били с
постоянен характер, доколкото същите били в зависимост от реално
отработеното време и положен труд. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
3
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в
жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения
от първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а
съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на
въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена
правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост
само в обжалваната част на решението. Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, чл.344, ал.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.125, ал.2
КТ, с които се иска признаване на уволнението на ищцата за
незаконосъобразно и отмяната му, възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Лекар, началник отделение“ в отделение „Болестна
зависимост“ на клиника „Психиатрия“ в катедра „Нерви болести,
неврохирургия, психиатрия и психология“ във ВМА-МБАЛ-София и
осъждане за заплащане на сумата от 27033.78лв., представляваща
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно
уволнение за периода от 01.03.2024г. до 01.09.2024г.
Съобразно изложеното с исковата молба и отговора по чл.131 от ГПК,
не е спорно между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение по трудов договор № 996/06.03.1997г. (на длъжност „лекар
ординатор“ в Клиника по психиатрия), по което е било изменяно с
допълнителни споразумения, като с допълнително споразумение №
1474/28.10.2015г., страните са се споразумели, че считано от 01.07.2015г.
мястото на работа се променя на Клиника „Психиатрия“, отделение „Остри
психози и съдебно-психиатрична експертиза“, длъжност „лекар, психиатър“ с
код по НКПД 2221 7048 и код на длъжността от Таблица на длъжностните
наименования във ВМА 552-06, клас 2, подклас 22, група 222, единична група
2221, което допълнително споразумение било подписано на основание чл.119,
вр. чл.67, ал.1 КТ, а с Допълнително споразумение № 580/16.06.2020г.
страните са се споразумели по чл.119 КТ вр. чл.67,ал.1, т.1 КТ за промени в
трудовия договор, считано от 01.07.2020г. изразяващи се в промяна на: 1.
Мястото на работа – Отделение „Остри психози и съдебно психиатрична
4
експертиза“ в Клиника „Психиатрия“ към Катедра „Нервни болести,
неврохирургия, психиатрия и психология“; 2. На длъжност – Лекар,
психиатрия, с код по НКПД: 2212 7039, и код на длъжността от Таблица за
разпределение на длъжностите за цивилни служители Е1Б-6Б, категория на
труда 3-та. Не е спорно, че между страните е подписано Допълнително
споразумение № 414/26.09.2022г., така и че на 20.02.2024г. е връчено на
ищцата предизвестие № И-1744/19.02.2024г., с което ответникът
предизвестява ищцата, че във връзка с придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.326 КТ вр. чл.328, ал.1, т.10 КТ
се предизвестява, че след изтичане на уговорения срок от 3 (три месеца) ще
бъде прекратено трудовото правоотношение на посоченото основание. Като
трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 377/21.02.2024г.,
считано от 01.03.2024г., в която е описано, че се прекратява трудовия договор
с ищцата – лекар, началник отделение в отделение „Болестна зависимост“ на
клиника „Психиатрия“ в катедра „Нервни болести, неврохирургия и
психология“ на МБАЛ-София, като в периода от 01.03.2024г. до 01.09.2024г.
ищцата останала без работа.
От събраните по делото писмени доказателства се установява сключване
на Трудов договор № 996/06.03.1997г., изменян с допълнителни споразумения,
както следва: от 15.04.1998г.;04.05.2000г.; 01.12.2000г.; 04.06.2001г.;
03.01.2008г.; 28.01.2009г.; 28.10.2015г.; 31.12.2018г.; 16.06.2020г. и 26.09.2022г.
Видно от приетото по делото по делото Допълнително споразумение №
1474/28.10.2015г. към Трудов договор № 996/06.03.1997г. страните са се
споразумели по чл.119 КТ вр. чл.67,ал.1, т.1 КТ за промени в трудовия
договор, считано от 01.07.2015г., изразяващи се в промяна на: 1. Мястото на
работа – Клиника „Психиатрия“, Отделение „Остри психози и съдебно-
психиатрична експертиза“; 2. На длъжност Лекар, психиатър, с код по НКПД
2221 7048, и код на длъжността от Таблица за длъжностните наименования
във ВМА 552-06, клас 2, подклас 22, група 222, единична група 2221,
категория на труда 3-та. Съгласно Допълнително споразумение №
1099/31.12.2018г. към Трудов договор № 996/06.03.1997г. страните са се
споразумели по чл.119 КТ вр. чл.67,ал.1, т.1 КТ за промени в трудовия
договор, считано от 01.01.2019г. изразяващи се в промяна на: 1. Мястото на
работа – Отделение „Остри психози и съдебно психиатрична експертиза“ на
Клиника „Психиатрия и военна психология“; 2. На длъжност – Лекар,
5
психиатрия, с код по НКПД: 2212 7039, и код на длъжността от Таблица за
разпределение на длъжностите за цивилни служители Е1Б-6Б;
Прието по делото е заявление от 27.10.2017г. от ищцата, с която моли да
бъде издаден документ обр.УП-3, удостоверяващ трудов стаж за периода от
06.03.1997г. до 23.09.2017г., като е издадено Удостоверение по обр. УП-3 от
28.09.2017г., издадено, за да послужи за при пенсиониране съгласно чл.40
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно писмо от НОИ,
Дирекция пенсии, се установява, че ищцата е упражнила право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1, т.2 КТ, считано от
23.09.2017г.
Съгласно Допълнително споразумение № 580/16.06.2020г. към Трудов
договор № 996/06.03.1997г. страните са се споразумели по чл.119 КТ вр.
чл.67,ал.1, т.1 КТ за промени в трудовия договор, считано от 01.07.2020г.
изразяващи се в промяна на: 1. Мястото на работа – Отделение „Остри
психози и съдебно психиатрична експертиза“ в Клиника „Психиатрия“ към
Катедра „Нервни болести, неврохирургия, психиатрия и психология“; 2. На
длъжност – Лекар, психиатрия, с код по НКПД: 2212 7039, и код на
длъжността от Таблица за разпределение на длъжностите за цивилни
служители Е1Б-6Б, категория на труда 3-та;
От Заявление от 24.08.2022г. (л.23) се установява, че ищцата е подала
заявление до началника на ВМА, с което на основание чл.68, ал.1, т.4 КТ моли
да бъде преназначена на длъжност „Лекар, началник отделение“ в отделение
„Болестна зависимост“ на клиника „Психиатрия“. Молбата е резолирана с
мнение за съгласие.
Съгласно (процесното) Допълнително споразумение № 414/26.09.2022г.
към трудов договор № 996/06.03.1997г., между страните е постигната
договореност, съгласно която на основание чл.119 КТ вр. чл.68, ал.1, т. 4 и
чл.70, ал.1 КТ се споразумяват за промени в трудовия договор, считано от
01.10.2022г., които се изразяват в следното: 1. мястото на работа: отделение
„Болестна зависимост“ на клиника „Психиатрия“; 2 от длъжност: Лекар,
психиатрия, с код по НКПД 2221 7048, и код на длъжността от Таблица за
разпределение на длъжностите за цивилни служители Е1Б-6Б, на длъжност:
Лекар, началник отделение, с код по НКПД 1342 7011, и код на длъжността
от Таблица за разпределение на длъжностите за цивилни служители Р2Б-5Б,
6
категория труд 3-та; 3. Основна заплата 1429.00лв.; 4. Допълнителни месечни
трудови възнаграждения: 4.1 Месечна добавка за работа в системата на МО
457.28лв.; 4.2. 41% за придобит трудов стаж и професионален опит 585.89лв.;
4.3. За придобита специалност/и 50лв.; 4.4. За нощен труд на час 1.07лв.; 4.8.
Порционни пари на основание чл.298, ал.2 ЗОВС 200лв.; 5. На намалено
работно време 7 часа; 6. За работа на длъжност, която се заема с конкурс – за
времето, докато бъде заета въз основа на конкурс със срок за изпитване 6
(шест) месеца в полза на работодателя; 7. Срокът на предизвестие при
прекратяване на договора е в размер на 3 месеца; 8. Работникът / служителят
има право да ползва платен годишен отпуск /основен съгласно КТ и КТД,
допълнителен съгласно заповед на началника на ВМА/; 9. Други условия /9.1.
ограничаване работата с документи, съдържащи класифицирана информация
до ниво „Поверително“; 9.2. на осн.чл.3, т.3 Наредба за определяне на
видовете работи, за които се установява намалено работно време, служителят
е на 7 часов работен ден за работа с лица с психични разстройства – заповед
№ 44/07.01.2022г. на началника на ВМА/.
При съпоставяне между приетите Длъжностните характеристики /за
длъжността: Лекар, началник отделение л.76 и сл. връчена за запознаване на
30.09.2022г. и за длъжността: Лекар, психиатрия л.84 и сл., връчена за
запознаване 01.07.2020г., съответно утвърдената Длъжностна характеристика
за същата длъжност лекар, психиатрия, л.80 и сл., връчена за запознаване на
01.12.2021г./, се установява, че по отношение на Началник отделение има
завишени изисквания по отношение на: изискванията за длъжността
/минимум 5г. работа в психиатрична клиника/; достъп до класифицирана
информация /разрешение до ниво „поверително“/; трудовите задължения
/включва задължения по т.1 планиране, организиране, контролиране и
отговаряне за цялостната дейност в отделението; т.14. планиране и
организиране съгласувано с ръководителите на съответните катедри учебния
процес на студенти и следдипломното обучение на медицинските специалисти
в отделението, което ръководи;/; отговорности /т.4 отговаря за икономическата
ефективност на отделението/; други изисквания /завишени изисквания от
„много добри“ на „отлични“ по отношение на комуникативните умения, тези
за работа в екип, достъпност и богата обща култура и за поддържане на
доверие и авторитет/.
Първоинстанционният съд е приел, че уволнението на ищцата било
7
законосъобразно, защото между страните съществувало трудово
правоотношение по силата на договора от 06.03.1997г., изменяно по реда на
чл.119 КТ с допълнителни споразумения, без прекратяването му (промяната в
съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните
представлява сключване на нов договор, но това не прекратява трудовото
правоотношение като цял, а от момента на съгласието за промяна на
трудовото правоотношение продължава да съществува между същите страни,
но с изменение на негово елементи според постигнатото съгласие), поради
което и с придобиване и реализиране правото на пенсия на 23.09.2017г.,
настъпило по действие на трудовото правоотношение, за работодателя било
налице основанието да приложи чл.328, ал.1, т.10 КТ, съответно като
обусловени от изхода на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ неоснователни били
исковете по т.2 и т.3 КТ.
Спорният въпрос е дали с Допълнителното споразумение между
страните е възникнало ново трудово правоотношение след като ищцата е
придобила (и упражнила) правото си на пенсия?
Процесното допълнително споразумение е сключено след като ищцата
вече е упражнила правото си на лична пенсия, по заявление от 24.08.2022г., с
което на основание чл.68, ал.1, т.4 КТ е поискала да бъде преназначена, като в
същото е описано, че е към Трудовия договор № 414/26.09.2022г. с посочено
основание чл.119 КТ вр. чл.68, ал.1, т.4 КТ и чл.70, ал.1 КТ, т.е. срочен трудов
договор за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато
бъде заета въз основа на конкурс. В същото е описано, че се променя: 1. Място
на работа (от Отделение „Остри психози и съдебно психиатрична експертиза“
в Клиника „Психиатрия“ към Катедра „Нервни болести, неврохирургия,
психиатрия и психология“ с оглед Допълнително споразумение №
580/16.06.2020г. л.39, на Отделение „Болестна зависимост на клиника
„Психиатрия“); 2. Длъжност (от лекар, психиатрия на Лекар, началник
отделение); 3-4 (увеличена основна работна заплата и допълнителни месечни
трудови възнаграждения); 5. Намалено работно време; 6. За работа на
длъжност, която се заема с конкурс – за времето, докато бъде заета въз основа
на конкурс със срок за изпитване 6 (шест) месеца в полза на работодателя; 7, 8,
9 (касаещи срок на предизвестие, ползване на платен годишен отпуск и
ограничаване на лицето да работи с документи, съдържащи класифицирана
8
информация до ниво „Поверително“). При съпоставка между длъжностните
характеристики за Лекар, началник отделение и Лекар, психиатрия, по
отношение на трудовите функции съдът приема за установено, че има
допълнителни задължения свързани с планиране, организиране, контролиране
и отговаряне за цялостната дейност в отделението, както и планиране и
организиране учебния процес на студенти и следдипломното обучение на
медицинските специалисти в отделението, което ръководи, и отговорности за
икономическата ефективност на отделението. От друга страна има
припокриване в останалите трудови функции (пълно съвпадение в останалите
14 точки в частта „основни трудови задължения“, останалите 10 точки в
частта „основни отговорности“ и съвпадение в останалите 9 точки в частта
„други изисквания“ освен в частта, в която за лекар, психиатър се изискват
„много добри“ комуникативни умения, за работа в екип и за поддържане
доверие и авторитет, а за началник отделение се изискват „отлични“ такива).
Разпоредбата на чл. 119 КТ урежда общата хипотеза на изменение на
трудов договор – допустимо, както относно задължителните, така и на
факултативните елементи. Ако на това основание е постигнато писмено
съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция, то за новата
трудова функция между страните е налице сключен нов трудов, т.е. по
правната си природа промяната на съдържанието на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие представлява сключване на нов договор
между същите страни, като промяната действа от момента на постигане на
съгласие за нея.
При преценка дали е налице нов трудов договор, съответно е налице
изменение по чл.119 КТ, според настоящия състав следва да бъдат отчитани
следните обстоятелствата: дали е прекратено предходно правоотношение, т.е.
изрично прекратен и сключен наново, дали е запазена страната – работодател,
дали се преминава от безсрочен в срочен договор или обратното, дали има
само промени в длъжността или функциите, т.е. дали е сключен за нова
трудова функция – друга длъжност, при която се изпълнява различна по
характер трудова функция, такава, каквато до този момент работникът не е
изпълнявал, с което трудовото правоотношение се е трансформирало в ново
такова, дали промяната на трудовите функции на длъжността се изразява в
премахване на съществувалите и включване на съществено нови по своята
характеристика трудови функции.
9
В конкретния случай, анализирайки съвкупно събраните по делото
доказателства, съдът приема, че с допълнителното споразумение от 2022 г. не
се прекратява стария трудов договор, а само се променя длъжността,
доколкото изрично старото правоотношение не е прекратено и сключено
наново, страните по правоотношението са запазени, а измененията в голямата
си част касаят факултативни елементи, а задължителните елементи не се
изменят съществено. Преминаването от безсрочен в срочен договор е по
изричното желание на работника като в случая, освен документираното
съгласно изискванията на чл. 119 КТ споразумение за промяна на
съдържанието на трудовото правоотношение е налично изричното желание на
работника трудовият договор за неопределено време да се промени в договор
за определен срок. В действителност е включена клауза за изпитване, но по
преценка на настоящия състав същата е недействителна, тъй като разликата
между трудовата функция на заеманата и новата длъжност е несъществена и
се състои в добавяне на организационни задължения за заеманата длъжност,
при запазване на останалите. В останалата част (длъжност, място на работа,
размер на трудовото възнаграждение-основно и допълнително, работно
време) допълнителното споразумение е действително. Промяната в
длъжността не води до изпълняване различна по характер трудова функция,
доколкото видно и от длъжностната характеристика работникът продължава
да изпълнява същата трудова функция (лекар, психиатър), с включване на
допълнителни задължения, които не се открояват съществено при преценка за
идентичност на трудовите задължения, т.е. не е налице съществено изменение
за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова
функция, такава, каквато до този момент работникът или служителя не е
изпълнявал. Когато първоначално изпълняваната от работника длъжност
включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която
впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на
съществено изменение на трудовите задължения. По отношение на
последното съдът изхожда от естеството на работа и свойствените задължения
за длъжността. При липса на възлагане на нова трудова функция на ищеца в
съществените й задължения следва, че не е налице трансформация на старото
трудово правоотношение в ново, при което старото е прекратено.
Оттук съдът приема, че работодателят законосъобразно е упражнил
10
правото си да прекрати договорната връзка на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ,
поради което искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен, съответно като
обуславящ останалите искове – неоснователни са и тези по чл.344, ал.1, т.2 и
т.3 КТ, поради което не подлежат на обсъждане останалите възражения.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
решението на първата инстанция е правилно, а подадената въззивна жалба
срещу него е неоснователна.
По отговорността за разноски:
С право на такива разполага въззиваемият, който е претендирал такива
за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 100лв.
Така мотивиран Софийският градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22981/18.12.2024 г., постановено по гр.д.
№ 25320/2024 г. по описа на 65 с-в на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК З. С. С. - Г.,
ЕГН: **********, гр.София, ж.к. „Дружба“, бл.****, да заплати на
ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ, гр.София, ул. Св. Георги Софийски“
№ 3, БУЛСТАТ: *********, сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по настоящото въззивно производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от уведомяването при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11