№ 10596
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Д.АНТ.АНТ.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110156686
по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс
(чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „Т.С.“
ЕАД срещу М. М. В. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Иска се да се признае за установено между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумите както следва: 4609,16 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата, 521,95 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 23.05.2023 г.,
37,86 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.10.2020 г. –
м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
14.06.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 6,57 лв. – мораторна лихва за периода
16.12.2020 г. – 23.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 31.07.2023 г. по ч.гр.д. 33069/2023 г.
Ищецът твърди, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно
общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се
1
намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Директ“ ЕООД, съобразно сключения между посоченото дружество и
сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за
установени, че ответницата дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата
сочи, че не оспорва размера на претендираните суми, но релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва наличието на облигационни отношения, както и изпадането в
забава. Развива съображения в насока, че ищецът не е титуляр на вземането за услуга дялово
разпределение. Прави изрично искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи,
като сочи, че оспорва само основанието на което се претендират. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 14.06.2023 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Милена М. В. за сумите 4 609,16 лева (четири
хиляди шестстотин и девет лева и 16 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ЖК С, БЛ. ***, вх.Е, ет.4, ап.***, аб.№***, за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за период от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
521,95 лева (петстотин двадесет и един лева и 95 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 23.05.2023 г., 37,86лева (тридесет и седем лева и 86
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.06.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 6,57 лева (шест лева и 57 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 23.05.2023 г.
С разпореждане от 31.07.2023 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като е
присъдил и държавна такса в размер на ***,51 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв.
Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение
преди изтичане на срока по чл. 414 ГПК.
В срока по чл. 415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
За безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване в процеса е отделено,
че:
1/ че през процесния период ищцовото дружество е доставило топлинна енергия в
количеството и с качество посочено в исковата молба; 2/ че е извършена услуга дялово
2
разпределение на стойност, посочена в исковата молба;
3/ че размерът на обезщетенията за забава възлиза на претендирания от ищеца.
С нотариален акт за собственост апартамент /жилище/ по чл. 55 г. от ЗПИНМ №
120, том четвърти, дело № 720, от 17.06.1972 г. съпрузите С.ИВ.В. и Р.М. В. са придобили
собствеността върху описания в исковата молба имот.
Видно от удостоверение за наследници от 15.09.2020 г. след смъртта си на
14.03.1988 г. С.ИВ.В. оставил за наследници по закон Р.М. В. /съпруга/, Т.С.ИВ. /син/,
Н.С.М. /дъщеря/, В.С.ИВ. и М.С. В.. От това удостоверение е видно, че Р.М. В. е починала
на 22.01.2001 г., като е оставила за наследници по закон – Н.Н.М. /дъщеря/, Т.С.ИВ. /син/,
М.С. В. /дъщеря/. Видно от удостоверението М.С. В. е починала на 20.10.2016 г., като е
оставила за наследник по закон М. М. В. /дъщеря/ - ответница в настоящия процес.
От нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно
владение № 85, том първи, рег. № 2216, дело № 66, от 28.09.2020 г. се установява, че М. М.
В. е придобила собствеността върху 7/10 ид.ч. от описания в исковата молба имот въз
основа на давностно владение.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „С“, БЛ. ***, вх. 4, 5 и 6 от 20.09.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 430/25.09.2002 г., сключен между ЕС като възложител и
„Т.С.“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.
Представен е договор, сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Директ“ ЕООД
– изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Безспорно е между страните, че стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период възлиза на сумата от 4609,16 лева, а цената на услугата дялово
разпределение за исковия период възлиза на сумата 37,86 лв.
Не се твърди и не се доказва да е извършено плащане от страна на ответницата.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
3
415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, оспорена от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
"потребители на топлинна енергия".
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е дефинирано в § 1,
т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по
смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Според новата редакция на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представения нотариален акт от 1972 г. се установява, че съпрузите С.ИВ.В. и
Р.М. В. са придобили собствеността върху описания в исковата молба топлоснабден имот.
След смъртта на Симеон Ваклинов на 14.03.1988 г. всеки от петимата му
наследници по закон – Р. В., Т.И., Н.М., В.ИВ. и М. В. са придобили по 1/10 ид.ч. от
описания имот въз основа на наследствено правоприемство. При това Р. В. се е
легитимирала като собственик на 6/10 ид.ч. /въз основа на покупко-продажба и
наследяване/, а М. В. – на 1/10 ид.ч. С откриване на наследството на Р. В. на 22.02.2001 г.
всеки от тримата й наследници по закон – Н.М. /дъщеря/, Т.И. /дъщеря/, М. В. /дъщеря/, е
придобил по 2/10 ид.ч. от топлоснабдения имот. След смъртта на М. В., притежаваща 3/10
ид.ч. от топлоснабдения имот, дъщеря й – М. М. В. се легитимира като собственик на тези
4
3/10 ид.ч.
От нотариалния акт от 2020 г. се установява, че М. М. В. е придобила останалите
7/10 ид.ч. от топлоснабдения имот въз основа на давностно вланение.
Въз основа на наследствено правоприемство /за 3/10 ид.ч./ и давностно владиние
/за 7/10 ид.ч./ ответницата е станала едноличен собственик на описания в исковата молба
имот.
От качеството й на собственик произтича и качеството й на клиент на топлинна
енергия за битови нужди за исковия период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г.,
одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от
11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответницата – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период, поради което възражението на
ответницата в обратен смисъл се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148)
и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършено от „Директ“ ЕООД.
Третото лице-помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто смисъл са ангажираните писмени
доказателства и заключението на СТЕ.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
5
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Ответницата своевременно е заявила възражение за изтекла погасителна давност,
във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в"
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 14.06.2023 г., от която дата се счита
предявен искът по арг. от чл. 422 ГПК, с оглед на което към този момент е не е изтекла
погасителната давност за никое от претендираните вземания.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед
на което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
6
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.
1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответницата за мораторна лихва
върху процесните вземания за главница в размер на 4609,16 лв. Между страните е
безспорно, че размерът на лихвата за забава за периода 15.09.2021 г. – 23.05.2023 г. възлиза
на 521,95 лв., която сума се дължи от ответницата на ищцовото дружество.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността
на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение в качеството на
продавач на топлинна енергия. Установи се по делото, че дяловото разпределение за исковия
период е извършвано от „Директ“ ЕООД.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.
10.2020 г. – м. 04. 2022 г. възлиза на сумата от 37,86 лв., което е безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване.
7
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение не
се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и главно
доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден
срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответницата изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 153,31 лв. разноски за заповедното и сумата от 232,07 лв. разноски за
исковото производство.
Ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете. За
заповедното производство следва да се присъди на адв. Ч. сумата от 0,07 лв., а за исковото
производство на ответницата следва да се присъдят сторени разноски в размер на 1,07 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. М. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ЖК С, БЛ. ***, вх.Е, ет.4, ап.***, общ. Столична, обл. София (столица), дължи на
Т.С. ЕАД с ЕИК: ********, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 4 609,16 лева
(четири хиляди шестстотин и девет лева и 16 стотинки), представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, ЖК С, БЛ. ***, вх.Е, ет.4, ап.***, аб.№***, за период от 01.10.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 521,95 лева (петстотин двадесет и един лева и 95 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 23.05.2023 г., 37,86лева (тридесет и седем
лева и 86 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 31.07.2023 г. по ч. гр. д. № 33069/2023 г. на СРС, ГО, 178 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 6,57 лв. мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение за периода 16.12.2020 г. – 23.05.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. М. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК С, БЛ. ***, вх.Е,
ет.4, ап.***, общ. Столична, обл. София (столица), да заплати на Т.С. ЕАД с ЕИК: ********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 153,31 лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 232,07 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД с ЕИК: ********, да заплати на адв.Д. Й. Ч. сумата от 0,07
лева – възнаграждение за осъществено безплатно представителство на длъжника в
заповедното производство.
8
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД с ЕИК: ********, да заплати на М. М. В. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ЖК С, БЛ. ***, вх.Е, ет.4, ап.***, общ. Столична, обл. София (столица), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1,07 лева – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Дирикт“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9