Решение по дело №86/2024 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 148
Дата: 4 юли 2024 г. (в сила от 4 юли 2024 г.)
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20243600500086
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Шумен, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Галина Св. Г.а
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20243600500086 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260001/18.12.2023г. по гр.д.№107/2021г. по описа на ВПРС ,съдът е
отхвърлил предявените искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
"Мултипъл плюс" ЕООД гр.София против „.....“ ЕООД гр.Велики Преслав за заплащане на
сумата от 2743,62 лева - главница и 823,17 лева мораторна лихва. С решението са присъдени
и деловодни разноски на ищеца общо в размер на 1869.87лв.
Решението е обжалвано от "Мултипъл плюс" ЕООД гр.София, действащо ,чрез
пълномощника си адв.Р. М. от САК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в
жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това
съдът да постанови ново с което да уважи исковете му и да му се заплатят разноските по
делото.
Въззиваемата страна „.....“ ЕООД гр.Велики Преслав, действащо ,чрез пълномощника си
адв.Д. К. от ШАК е депозирало отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Втората инстанция има правомощието по свой,
1
служебен почин да следи за процесуалната допустимост на атакуваното пред нея
първоинстанционно решение, като едва след положителното й установяване следва да се
разгледа постъпилата въззивна жалба по същество.
С исковата молба по делото ищецът „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД гр.София ,действащо
,чрез пълномощника си адв.Р. М. САК е предявило срещу ответника обективно съединени
искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 2743.62лв. главница представляваща
продажна цена за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги към нея за
месеците ноември и декември 2017г. по комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия , балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от
27.09.2017г. и с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 823.17лв. мораторна лихва за
периода от 14.02.2018г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане .
Въззивният съд констатира, че исковата молба е нередовна, поради следното: В
исковата молба ищецът не е посочил размера на исковете за всеки един от месеците ноември
и декември 2017г. по отделно и точните дати от тези месеци за които претендира цена за
доставена електроенергия, а сочи обща сума в размер на 2 743.62лв. , като по този начин с
исковата молба не е уточнена по размер претенцията за всеки един от месеците по отделно.
От заключението на вещото лице по ССЕ е установено ,че за месец ноември е издадена
фактура с доставчик „.....“ ООД за сумата от 2854.43лв. за периода от 1.11.2017г. до
30.11.2017г. , а за месец декември 2017г. е издадена фактура с доставчик „.....“ ООД за
сумата от 110.81лв. за периода 1.12.2017г. -1.12.2017г. ,което е общо сумата от 2965.24лв.
,което е с 221.62лв. повече от претенцията по исковата молба ,като ищецът не е посочил в
нея ,че предявява частичен иск. С определение №274/22.04.2024г. по В.гр.д.№86/2024г.
въззивният съд е оставил без движение искова молба вх.№260498/15.02.2021г. и е указва на
ищеца „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД гр.София ,действащо ,чрез пълномощника си адв.Р. М.
САК в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовността на
исковата си молба , като уточни претенцията си за всеки един от месеците ноември и
декември 2017г. по отделно по размер и точен период, както и да посочи размера и периода
на иска си за мораторна лихва , ако е налице промяна в главницата.
В изпълнение на това определение ищецът е депозирал уточняваща молба с която е
посочил , че искът е предявен за сумата от 2743.62лв. представляваща неплатен остатък от
дължима сума за доставена електрическа енергия за периода от 1.11.2017г. - 30.11.2017г. по
договор за доставка на електрическа енергия от 27.09.2017г. , като цената на иска по чл.86
ЗЗД и периода остават непроменени.
Предвид гореизложеното е предявен иск за главница за сумата от 2743.62лв.
представляваща неплатен остатък от дължима сума за доставена електрическа енергия за
периода от 1.11.2017г. - 30.11.2017г. по договор за доставка на електрическа енергия от
27.09.2017г. и ВПРС се е произнесъл по неуточнена искова претенция , което е процесуално
нарушение и е недопустимо .
След като исковете са уточнени в горецитирания смисъл произнасянето на ВПРС е по
2
непредявен иск и следователно е постановено недопустимо съдебно решение и същото
следва да се обезсили и делото да се върне на ВПРС за произнасяне по предявените искове
за главница и мораторна лихва.
Предвид гореизложеното и на осн.чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК решението на ВПРС следва
да се обезсили като недопустимо и делото да се върне за ново разглеждане и произнасяне по
предявените искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
2743.62лв. представляваща неплатен остатък от дължима сума за доставена електрическа
енергия за периода от 1.11.2017г. - 30.11.2017г. по договор за доставка на електрическа
енергия от 27.09.2017г. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащането на мораторна
лихва, в размер на 823.17лв. за периода от 14.02.2018г. до датата на завеждане на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане .
При новото разглеждане на делото , съобразно неговият изход и правилата на
чл.78 от ГПК първоинстанционният съд ще се произнесе и по отговорността на страните за
разноски в настоящото въззивно производство.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260001/18.12.2023г. по гр.д.№107/2021г. по описа на
ВПРС.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Велики Преслав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3