№ 133
гр. Дупница, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251510200351 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
,,ЛАСКИНЛЕС“ ЕООД с адрес: с. Доспей 2012, общ. Самоков, ул. ,,13-та“ № 3,
представлявано от управителя Николай Иванов Ласкин чрез адв. С. К. със служебен адрес:
гр. С............. 2........, ул. ,,И...... В....." №.., обжалва електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение установено с електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** издаден от Агенция ,,Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание ,,имуществена
санкция“ в размер на 2 500.00 лв., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Електронният фиш е обжалван в срок от санкционирания субект, като в жалбата са
наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Иска се отмяната на оспорения фиш и се претендират разноски за
адвокатски хонорар.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. С
писмено становище по делото процесуалният представител адв. К. от САК поддържа
жалбата и искането за отмяна на оспорения фиш като незаконосъобразен, издаден в
противоречие с общностното право, водещо до неправилно приложение на материалния
закон. Поддържа се искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Е., която
изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли съдът да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Подробни
1
съображения излага в писмено становище по делото.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и същевременно прави
възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, намира за установено следното:
На 12.04.2022г. в 10:32 часа е установено нарушение №
DC75B2F4557E0247E053011F160A6A82 с ППС специален автомобил ,,М............. А..........“,
регистрационен номер С............, с технически допустима максимална маса 33000, брой оси
3, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 0, в община Бобошево за движение по път I-1 км
343+292 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа като за
посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но
платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство №
20701, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-1 км 343+292. След направена справка за
собствеността на превозното средство било установено, че същото принадлежи на
,,ЛАСКИНЛЕС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: 2012 област
София, община Самоков, с. Доспей 13-та 3 със законен представител Николай Иванов
Ласкин.
Поради това на юридическото лице бил съставен процесния електронен фиш с №
**********, с който му било наложено административно наказание ,,имуществена санкция“
в размер на 2 500 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
доказателства, представени от страните, служебно изисканите от съда, всички подробно
описани и приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на информацията обективирана
в приложения и изготвен от техническото средство снимков материал, съдът безспорно
установява всички релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимиран правен субект при спазване на преклузивния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН с оглед датата на връчване на ЕФ и датата на
подаване на жалбата. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът приема, че оспорения
ЕФ е издаден от компетентен административен орган/структура, на основание чл. 10, ал. 10
ЗП. Спазена е формата и срока за съставяне на ЕФ, който формално съдържа всички
необходими реквизити предвидени в закона. Посочени са датата и точния час на
2
нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно
средство, неговият собственик, описано е нарушението и нарушената законова разпоредба.
Разяснена е и възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на
административнонаказателна отговорност. Указано е, че с плащането на компенсаторна
такса в предвидения срок електронният фиш ще бъде анулиран, както и че задължението по
чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено. Разяснен е и срокът и начините за
доброволното й заплащане. Поради това и настоящият съдебен състав приема, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и начина на издаване
на обжалвания ЕФ.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са
изброени и двата вида пътни такси: т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа -
винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса
дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна
мрежа“; т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б,
ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси.“ Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са
предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на
МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са
собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС. Няма спор, че
жалбоподателят е собственик на процесното ППС.
От доказателствената съвкупност по делото се установява безспорно от обективна
страна, че на посочените по-горе дата, час и път, процесното ППС е било управлявано в
указаната посока, като за същото не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, доколкото за посоченото ППС има тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Представеният и
приложен по делото доказателствен материал установява по несъмнен начин извършването
на вмененото на санкционираното дружество нарушение. Именно затова е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, тъй като същият не е изпълнил предвиденото с чл. 102, ал.
2 ЗДвП задължение да не допуска движението на собственото му пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за това ППС предварително не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство.
Доколкото субект на нарушението е юридическо лице, деянието не следва да се
3
обсъжда и от субективна страна.
Наложената с електронния фиш имуществена санкция е определена в съответствие с
чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, според който ако собственикът на пътното
превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се
налага имуществена санкция в размер на 2500.00 лева.
Въпреки гореизложеното съдът намира, че наложеното наказание е
непропорционално на тежестта на извършеното нарушение като съобразява в тази връзка
изцяло Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, съгласно което член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на “компенсаторна такса” с фиксиран размер.
Поради това и обжалвания ЕФ следва да бъде отменен изцяло като неправилен и
незаконосъобразен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски
възниква само за жалбоподателя. Представени са доказателства относно размера, датата и
начина на заплащането на претендираното възнаграждение в полза на упълномощения
адвокат - 350 лева. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и размера
на претендираните разноски, респ. направеното възражение за прекомерност, което е
неоснователно, съдът намира, че Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище в гр.
София, представлявана от Председателя на УС, следва да бъде осъдена да заплати в полза на
,,ЛАСКИНЛЕС“ ЕООД с адрес: с. Доспей 2012, общ. Самоков, ул. ,,13-та“ № 3,
представлявано от управителя Николай Иванов Ласкин, сумата от 350 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение
установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
4
пътищата № **********, издаден от Агенция ,,Пътна инфраструктура“, с който на
,,ЛАСКИНЛЕС“ ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Доспей 2012, общ. Самоков,
ул. ,,13-та“ № 3, представлявано от управителя Николай Иванов Ласкин, на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание -
,,имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 (две хиляди и петстотин) лв., за нарушение на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция ,,Пътна инфраструктура“ със седалище в гр. София,
представлявана от Председателя на УС да заплати в полза на ,,ЛАСКИНЛЕС“ ЕООД със
седалище и адрес на управление: с. Доспей 2012, общ. Самоков, ул. ,,13-та“ № 3,
представлявано от управителя Николай Иванов Ласкин, сумата в размер на 350 (триста и
петдесет) лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - К................. на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5