№ 297
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511227 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11227/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “***Ч.” ЕООД
ЕИК ******* гр.София срещу решение №20110951 от 10.05.2021 г постановено по гр.д.
№45948/2019 г на СРС , 159 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.49 ЗЗД на СТ. М. М. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /душевни страдания/ от статия на
24.08.2015 г във вестник „24 часа“ озаглавена „Шефът на „Сигма“ праща шестима полицаи
да събират рушвети с код „Действайте по задачите“ , ведно със законната лихва от
01.08.2016 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ .
Оборена е презумцията за виновност , тъй като са ползвани повече от два източника на
информация . Относно вземане на пари от проститутки до къмпинг „Врана“ не се споменава
името на ищеца . Информацията е оповестена публично с обвинителен акт и други актове от
наказателното производство , както и са ползвани анонимни източници . Обвинителният акт
не е представен , защото ответникът не е страна по делото , а е налице обществен интерес от
разгласяване на информацията . В статията не се разказват никакви лични факти за охолен
живот на ищеца , а въззивникът е отразил версии на обвиняеми и оправдателната присъда.
Не са доказани противоправност и вреди в посочения размер . Няма клевети , а са
1
използвани провокативни и шокиращи изразни средства спрямо публична личност .
Въззиваемата страна е подали писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Ответникът не е доказал верността на изнесените в статията факти , като е без значение дали
фактите попадат в обхвата на обвинението . Журналистическата информация не е проверена
и не е потърсено мнението на ищеца . Законосъобразно е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
14.06.2021 г и е обжалвано в срок на 28.06.2021 г /по пощата/ . Налице е правен интерес на
въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска в посочения размер СРС е приел следното .
Не е спорно между страните, че ответникът “***Ч.” ЕООД е издател на вестник “24 часа” и
е възложил статията на 24.08.2015 г във вестника озаглавена „Шефът на „Сигма“ праща
шестима полицаи да събират рушвети с код „Действайте по задачите“ .
Ищецът счита , че има клеветнически твърдения в статията за събиране на рушвети чрез
изнудване . Налице е разпечатка от сайта на Прокуратурата на РБ от 04.08.2015 г , в която се
описват обстоятелствата във внесен обвинителен акт срещу полицаи от Моторизирана група
за бързо реагиране “Сигма” за “събиране” и “отчитане” на техните началници на подкупи от
водачи на МПС .
Според СРС по отношение на описаната в статията схема за “събиране” и “отчитане” на
подкупи ответникът не може да носи делектна отговорност , защото информацията е “снета”
от съобщението на Прокуратурата на РБ .
Според СРС относно посоченото в статията , че ищецът /като един от въпросните полицаи/
е вземал пари от проститутки и техни клиенти до къмпинг „Врана“ , по делото не е
установено да се касае за информация от обвинителния акт на Прокуратурата , а ответникът
се позовава на „анонимни източници“ . Ищецът е претърпял неимуществени вреди в размер
на 1000 лева , защото статията е излязла 1 година след първите публикации в „България
днес“.
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят и от
2
настоящия съд . Относно изнесената в статията информация , че ищецът е вземал пари от
проститутки и техни клиенти до къмпинг „Врана“ , по делото не е установено да се касае за
информация от обвинителния акт на Прокуратурата , а ответникът се позовава на „анонимни
източници“ . Невярно е твърдението на въззивника , че не е било възможно да се снабди с
обнивителния акт или други доказателства от воденото срещу ищеца наказателно
производство . По делото няма данни да са правени опити за снабдяване с такива
доказателства и това е винаги възможно като се поиска съдът да ги изиска или чрез съдебно
удостоверение / дори секретни материали могат да се приложат по гражданско дело /.
Очевидно въззивникът е наясно , че въпросната „информация“ е извън предмета на
наказателното производство и обвинението , което личи и от текста на представената
оправдателна присъда . Въззивникът предпочита да излага спекулативни твърдения вместо
да представя доказателства .
В случая е налице е противоправно деяние на съответния журналист написал статията ,
което деяние е извършено виновно и за което ответникът носи отговорност като възложител
по чл.49 ЗЗД .
Неоснователно е позоваването от въззивника на правото на журналиста да не разкрива във
всички случаи своите източници. Това право не освобождава ответника от тежестта да
докаже твърденията си по отношение на ищеца , макар и с индиции и косвени доказателства
. В противен случай би се допуснало под „оправданието“ за наличие на несъществуващи
„анонимни източници“ да се публикуват слухове и клеветнически твърдения , а според съда
такъв е и процесният случай . Разпитаните като свидетели А. Г. , Д.Й. и Т.Н. не установяват
наличието на каквито и да е източници за изнесената информация .
Присъденото обезщетение от 1000 лева не е прекомерно . Името на ищеца е изрично
спомената в статията , а същата е станала достояние на широк кръг лица . Нормално е
ищецът да се е почувствал претеснен и унизен от твърдения , че се занимава с изнудване на
проститутки и техни клиенти . В този смисъл са и показанията на св.С. М.а – съпруга на
ищеца . Действително част от притесненията и душевните болки на ищеца са били по-скоро
от наказателното производство , но друга част безспорно са били и от твърденията в
процесната статия .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20110951 от 10.05.2021 г постановено по гр.д.№45948/2019 г
на СРС , 159 състав , в частта , с която “***Ч.” ЕООД ЕИК ******* гр.София е осъдено да
заплати на основание чл.49 ЗЗД на СТ. М. М. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди /душевни страдания/ от статия на
24.08.2015 г във вестник „24 часа“ озаглавена „Шефът на „Сигма“ праща шестима полицаи
да събират рушвети с код „Действайте по задачите“ , ведно със законната лихва от
3
01.08.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта за разноските .
Решението не подлежи на касационно обжалване поради материален интерес по иска от
5000 лева /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4