Решение по дело №48/2022 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 54
Дата: 24 април 2023 г.
Съдия: Ивелина Илиева Келлева Бонева
Дело: 20224510100048
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Бяла, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четвърти април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Й.а
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20224510100048 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „Електроразпределение север“ АД, с която молят съда да
постанови решение по силата на което да осъди ответника П. Д., като наследник на абоната
М. Д.а (починала на 17.04.2017г.) да заплати сумата от 2157.37 лв., представляваща
начислена по подробно посочени фактури електроенергия,издадени въз основа на
становища за начисление на ел.енергия по констативни протоколи № 1105914/08.10.2019г.
за периода 07.2019г. до 08.10.2019г. и № 5200750/01.09.2021г. за периода от 11.07.2019г. до
01.09.2021г. за потребено, но неотчетено количество ел.енергия за обект на потребление,
находящ се в гр.Варна, ул.“Д-р Иван Селимински“ № 4, вх.Б, ап.28, с абонатен номер №
********** и клиентски номер **********; сумата от 260.77 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата от 1265.17 лева по Фактура №
**********/11.10.2019г. за периода от 22.10.2019г. до 01.11.2021 г., както и мораторна лихва
за забава върху сумата от 892.20 лева по Фактура № **********/03.09.2021г. за периода от
14.09.2021г. до 01.11.2021 г., в размер на 12.14 лв. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание
и размер с твърдения,че ответника не е бил собственик на имота през процесния
период.
Съдът след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения,
след като съобрази доводите на страните и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК
прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените към исковата молба документи при ищцовото дружество
се води партида с титуляр: М. С. Д.а, за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
ул. „Д-р Иван Селимински” № 4, вх. Б, ап. 28, с абонатен № ********** и клиентски №
**********. От представеното по делото удостоверение за наследници с изх.№ РТР21-
ДИ09-393/07.12.2021г., се установява, че титуляра на партидата е починал на
1
17.04.2017г., като е оставил за свой наследник ответника П. С. Д..
На 08.10.2019г., в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ, е била извършена техническа
проверка на измервателната система в обекта на абоната от служители на
„Електроразпределение Север” АД, в присъствието на независим свидетел, за което е
бил съставен Констативен протокол № 1105914/08.10.2019г. При извършената
проверка било констатирано наличие на извършено неправомерно присъединение към
електроразпределителната мрежа осъществено чрез меден проводник от тип
ПВ1х10мм2. Присъединяването било извършено като единия край на проводника бил
присъединен към първа фаза на електроразпределителната мрежа, а другият свързан
със стар изходящ проводник на абоната. По този начин консумираната електроенергия
от абоната не преминавала през СТИ, не се измервала от СТИ и съответно не се
заплащала от абоната. В конкретния случай при проверката било установено
въздействие, което по същество не влияело на изправността на самото СТИ. На
09.10.2019г., „Електроразпределение Север” АД съставило Справка за корекция номер
55608JWAF за периода от 11.07.2019г. до 08.10.2019г. - 6336 кВтч. Поради
невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена
била приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното
количество енергия за предходните на датата на проверката 90 дни, като била
използвана, одобрена от КЕВР методика при извършените математически изчисления
по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. На 11.10.2019г. „Електроразпределение Север” АД издало
фактура № ********** на стойност 1265,17лв.
На 01.09.2021г., в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ, била извършена техническа
проверка на измервателната система в обекта на абоната от служители на
„Електроразпределение Север” АД, в присъствието на независим свидетел, за което
бил съставен Констативен протокол № 5200750/01.09.2021г. При извършената
проверка било установено наличие на извършено неправомерно присъединение към
електроразпределителната мрежа осъществено чрез меден проводник със сечение
6мм2 ползващ се за фаза. Присъединяването било извършено към втора фаза на
захранващите ЕМТ проводници ПВ 4х50мм2 и от там влизало в жилището, където
захранвало ел. инсталацията. На 02.09.2021г., „Електроразпределение Север” АД
съставило Справка за корекция номер 61558_ 61ЕА за периода от 04.06.2021г. до
01.09.2021г. - 3960 кВтч.Поради невъзможността неотчетената част от потребената
енергия да бъде точно измерена била приложена корекционна процедура за фикционно
изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката
90 дни. Използвана била одобрена от КЕВР методика при извършените математически
изчисления по чл. 50, ат. 2 от ПИКЕЕ. На 03.09.2021г. „Електроразпределение Север”
АД издало фактура №********** на стойност 892,20лв.
С писма № 61556_КП5200750_2/03.09.2021г. и №
55608_КП1105914_2/11.10.2019г. „Електроразпределение Север” АД е изпратило
констативните протоколи от техническите проверки и фактурите, в изпълнение на
чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ на адреса на абоната – гр.Варна, ул.“Д-р Иван Селемински“,
бл.4, вх.2, ап.28. От приложените два бр.известия за доставяне не са налице данни за
връчването им.
За установяване на релевантните към спора факти е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Експертът заключава, че процесният обект е бил
свързан с проводник към електроразпределителната мрежа. Консумираната
електрическа енергия не е преминавала през СТИ и съответно не е била измервана.
Няма информация за момента извършване на процесните присъединявания, както и за
2
мощността на електропотребителите и режима на тяхната работа. Установява още, че в
процесния обект средството за търговско измерване било демонтирано и следователно
нямало вмешателство в него, консумираната електрическа енергия не е преминавала
през СТИ, т.е. не била измерена и отчетена. Според вещото лице начисленото
количество електроенергия по извършената корекционна процедура, съгласно
правилата на чл.50, ал.2 и 3 от ПИКЕЕ, общо за двата периода от по 90 дни, е
1797.8004 лева без ДДС, или 2157.36 лева с ДДС. Крайната цена на електрическата
енергия е съгласно Решения Ц-19/01.07.2019г., Ц-29/01.07.2020г., Ц-27/01.07.2021г. на
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Отново според заключението на
изготвената по делото експертиза, допълнително начислената в резултата на
корекцията електроенергия на ответника би могла да му бъде доставена и съответно
потребена, като се има предвид пропускателната способност на присъединителната
линия. Математически правилно е извършено изчислението на количеството и
стойността на допълнително претендираната за заплащане електроенергия.
При разпита си св. М. Т. изнася факти за реда, по който била извършена
проверката. Свидетелят установява, че при проверката било установено ,че има
монтиран допълнителен проводник. Твърди, че са потърсили абоната, за да присъства
при проверката и съставянето на протокола, но не го намерили. Ето защо потърсили
свидетел от блока или непосредствено минаващ до блока, показали му манипулацията
и го помолили да се подпише.
От представените и приобщени по делото Удостоверения за вписвания,
отбелязвания и заличавания за лице на СВ гр.Варна по отношение на ответника,
респективно неговия наследодател е видно, че в СВ-Варна е вписан под №
82/30.08.2001г. отказ от право на собственост на М.С. Д.а по отношение на имот,
находящ се в гр.Варна, ул.“Д-р Ив.Селименски“, бл.4, вх.Б, ет.5,Апартамент № 28, с
площ 59.67 кв.м. На същата дата с Договор за покупко-продажба № 181/2001г., том 32,
ответникът П. С. Д. се е разпоредил с процесния имот в полза на лицето Г. Х. М..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр.чл.200, ал.1, пр.1 ЗЗД
вр.чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ и акцесорен такъв по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Доказателствената
тежест по този иск е за ищеца, който при условията на пълно и главно доказване следва
да установи фактите и обстоятелствата от които произтича претендираното вземане,
както и неговия размер. Така, съобразно твърденията на ищеца, както и с оглед
наведените от ответника оспорвания и възражения, ищецът следва да установи, че
страните са в облигационно правоотношение по повод договор за продажба на
електрическа енергия за обект в гр.Варна, ул.“Д-р Иван Селимински“ 4, вх.Б, ап.28; че
при извършените проверки на сертифицирано и законно монтирано в обекта на ищеца
СТИ е констатирана промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия; че за
времето преди проверката потребяваната в обекта на ищеца електрическа енергия не е
била измерена отчасти от средството за търговско измерване, т.е. че абонатът е
извлякъл ползи, произтекли от факта на извършената промяна в схемата на СТИ; че за
извършената проверка е съставен констативен протокол, подписан от представител на
оператора и един свидетел, който не е служител на оператора; че размерът на
начислената по корекцията сума е съответен на регламентираните в ПИКЕЕ правила за
изчислението й - количеството електрическа енергия е изчислено за по-краткия период
между периода от датата на констатиране на неизмерване /неправилно/ неточно
3
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи
датата на констатиране на неизмерване /неправилно/ неточно измерване, като
преизчисляването е извършено на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване,
по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от
Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор.
Първият спорен въпрос по делото е дали ответникът през процесния период е
притежавал вещно право на собственост върху процесния имот. Установи се от
обсъдените по- горе титули за собственост, че за периода от 30.08.2001г. до
01.09.2021г., в който времеви отрязък попада и процесния период – собственик на
процесния обект е лицето Г.Х. М., ЕГН **********.Установи се, че
праводателят на това лице в резултат на направения отказ от право на собственост на
наследодателя му М. Д.а, а именно П. С. Д., ЕГН ********** в качеството на
продавач е сключил през 2001г. договор за покупко-продажба на същия този имот, а
именно ПИ Ап.28, ул.“Д-р Ив.Селемински“, бл.4, вх.Б, ет.5 с площ 59.67 кв.м.
Този факт сам по себе си не могъл да установи по безспорен и категоричен начин,
че ответника, в качеството си на наследник на М. С. Д.а е владял имота през исковия
период, респективно да бъде ангажирана отговорността му на потребител - ползвател
за заплащане на начислените суми по корекционната сметка. "Битовият клиент" според
легалното определение в т.2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г.,
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия за собствени битови нужди.
Съобразно чл.91 ЗЕ сделки с електрическа енергия могат да се сключват по регулирани
от комисията /КЕВР/ цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов
пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, като сделките се
извършват при спазване разпоредбите на закона и правилата за търговия с
електрическа енергия. Цитираните Правила за търговия с електрическа енергия
предвиждат в чл.15 т.3, че договорите по регулирани цени се сключват между
крайните снабдители, от една страна, и битови и небитови крайни клиенти - за обекти,
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато
тези клиенти не са избрали друг доставчик. Съответно пък редът за присъединяване
към електроразпределителната мрежа е регулиран чрез Наредба, към която препраща
чл.116 ЗЕ. Така НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, предвижда , че договор за присъединяване на обекти на
потребители към електрическата мрежа може да се сключи както с лице, което има
предварителен договор за присъединяване, така и с лице, което е титуляр на право на
собственост или друго вещно или облигационно право за ползване на обекта, за който
друго лице има сключен предварителен договор за присъединяване или писмено
становище за условията за присъединяване. Следователно, безспорно се налага извода,
че договор за присъединяване може да бъде сключено само с лице, което има вещни
права върху присъединения обект- независимо дали ограничено право на ползване или
право на собственост. Респективно, битов клиент, който може да бъде страна по
договор за продажба на електрическа енергия е само лице, което е собственик или
носител на ограниченото вещно право на ползване върху процесния обект. Както
условията, при които се сключват договорите, така и предпоставките и изискванията по
отношение на страните по тези договори, са идентични. В рамките на настоящото
4
производство не се установи оветника,респективно неговия наследодател да са били
собственици на имота към релевантния въведен в исковата молба период,т.к. през
2001г. имота е прехвърлен посредством договор за покупко-продажба на трето
лице.Само фактът, че не е налице уведомяване по предвидения в чл.17 т.3 от ОУ ред за
прехвърлянето на собствеността, респективно за отказа от право на собственост, не е
основание да се приеме, че ответника дължи цена по извършената корекционна
процедура за доставка на електрическа енергия и не е основание да се претендира
заплащане на цена за непотребена от него в качеството му на битов клиент услуга,
доколкото разпореждайки се с правото си на собственост по отношение на процесния
имот същия е загубил това качество.
Изложеното дотук е достатъчно основание, за да не бъде ангажирана
безвиновната отговорност на ответника за заплащане на допълнително начислената
електрическа енергия, вследствие на установена неизмерена, неправилно и/ или
неточно измерена електрическа енергия за периода 11.07.2019г. до 01.09.2021г.
Евентуално ако не са възприемат изложените дотук разсъждения на съда за
неоснователност на исковата претенция, съдът намира, че е налице и друго основание,
обосноваващо тази неоснователност, а именно, че по делото остана недоказано
осъществяването на факта, описан в цитираните с ИМ констативни протоколи. В
случая е налице специфична процедура по чл. 50 ПИККЕ, изразяваща се в едностранна
корекция, която на практика се осъществява самостоятелно от една от страните в
облигационното отношение - операторът на съответната мрежа за електрическа
енергия. С оглед едностранния характер на корекцията в ПИКЕЕ са предвидени
изисквания, чрез които да се регулира тази едностранна намеса, като се даде
възможност и на другата страна по облигационното правоотношение (потребителят) да
участва при извършване на корекцията. Неоткриването на потребителя (съответно
отказът му да участва) следва да се удостовери от поне един свидетел, който не е
служител на оператора. Целта на това изискване е даден факт да не бъде установяван
само от едната страна по облигационното правоотношение, която се явява
заинтересована. За установяването на факта на неправомерно вмешателство е
необходимо присъствието на страни, които не са заинтересовани от този факт (т. е. не
участват в облигационните правоотношения), което в случая не е доказано. От разпита
на свидетеля М. Т.,служител при ищцовото дружество е видно,че не е проверена
самоличността на свидетелите,подписали двата протокола като независими такива,
като не са ангажирани доказателства дали действително въпросните двама свидетели
са присъствали на проверката, което пък от своя страна обосновава съмнение в
коректността и истинността на вписаните в констативните протоколи обстоятелства.
При това положение не могат да се приемат доводите в исковата молба, че по делото са
налице достатъчно доказателства, които потвърждават фактите, посочени в
констативните протоколи. От друга страна всички доказателства по делото се
основават именно на изготвените констативни протоколи:изслушаната съдебно-
техническа експертиза е направила изводите си въз основа на отразеното в
протоколите, а разпитания по делото свидетел е съставителят на протокола.
Следователно останалите доказателства по делото са производни именно на
констативните протоколи и след като те не са годни да докажат отразените в тях
факти, то и останалите доказателства по делото не могат да се кредитират в тази им
част.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не се установи наличието
на основание за доставчика да извърши корекция на сметката на абоната, с оглед на
5
което се явява недоказано по иска, че процесната сума му се дължи.
При този изход на спора в тежест на ищеца са направените по делото разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация чл.79 ЗЗД вр.чл.200, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр.чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Електроразпределение
Север“АД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс-Е,
бул.“Владислав Варненчик“ № 28, ЕИК *********, против П. С. Д., ЕГН **********, с
адрес гр.Бяла, обл.Русе, ул.“Баба Тонка“ № 24, в качеството му на наследник на М. С.
Д.а, починала на 17.04.2017г. за заплащане на сумата от 2157.37 лв., представляваща
служебно начислена на основание чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ корекционна сума по партида
с абонатен номер № ********** и клиентски номер **********, за обект на
потребление: гр.Варна, ул.“Д-р Иван Селимински“ № 4, вх.Б, ап.28, за периода
11.07.2019г. до 01.09.2021г., въз основа на издадени фактури с №№
**********/11.10.2019г. и **********/03.09.2021г., както и за заплащане на сумите в
размер на от 260.77 лева, представляваща лихва за забава по Фактура №
**********/11.10.2019г. за периода от 22.10.2019г. до 01.11.2021г. и 12.14лв.,
представляваща лихва за забава по Фактура № **********/03.09.2021г., начислена за
периода от 14.09.2021г. до 01.11.2021 г., като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
6