Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 29.06.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
девети май две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 127, ал.2 от СК.
Ищецът А.А.И. с ЕГН ********** *** твърди,
че с ответницата живели на семейни начала. От съжителството им, на *** г. се
родил синът им М.А.И.. От 2010 двамата били във фактическа раздяла. Детето
пребивавало при ответницата, като вижданията на ищеца с него били ограничени. Във
връзка със заплащането на издръжка на малолетното ни дете - М.И. било образувано
гр.д. № 1004/2019 г. по описа на Районен съд Карлово, по което с ответницата
постигнали спогодба ищецът да заплаща издръжка на детето, чрез нея в качеството
и на майка и законен представител, в размер на 165 лева месечно. Въпреки това
отношенията по повод упражняването на родителските права и режима на лични
отношение не били уредени. Доколкото детето било едва на десет години, счита,
че ответницата следва да упражнява родителските права върху малолетния им син.
От фактическата раздяла до този момент той живял с нея. Въпреки изложеното, желаел да прекарва повече време
със сина си, поради което моли да му определи разширен режим на лични отношения.
Следвало да се има предвид, че режимът на лични отношения представлявал система
от взаимосвързани елементи - време, място, лица и техните задължения, за
осигуряване на редовен контакт между детето и родителя, с когото детето не
живее. Независимо, че на бащата не били предоставени родителските права,
връзката между него и децата следвало да бъде поддържана, като същият следвало
да участва пълноценно в отглеждането и възпитанието на децата. Съобразно
предписанията в ППВС 1/1974 г. съдилищата трябвало да определят така личните
отношения между родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за
поддържането на тези отношения като било необходимо определените мерки да не
стават допълнителен източник на недоразумения и спорове. В тази връзка режимът
на лични отношения следвало да представлява широк и детайлен план на личните
отношения на родителя, който не упражнява родителските права с детето. Поради
това следвало да бъде регламентиран неговия контакт не само всеки месец, но и
през ваканции, официални и лични празници. Това би довело до предотвратяване на
конфликти от страна на родителите при тълкуването на режима на лични отношения.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
предостави на ответницата упражняването на родителските права върху малолетното
дете М.А.И. с ЕГН ********** и определи местоживеене на детето при майката, а
на ищеца да определи режим на лични отношения с детето, както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване;
- един месец през лятото, който не съвпада
с годишния отпуск на майката;
- всяка четна календарна година по време на
коледните празници, от 20:00 часа на 23 – декември до 20:00 часа на 26-ти
декември с преспиване;
- всяка нечетна календарна година по време
на новогодишните празници, от 20:00 часа на 29-ти декември до 20:00 часа на
1-ви януари с пресипване;
- всяка нечетна година на именния и
рождения дни на детето, за времето то 09:00 часа до 20:00 часа.
Ответницата М.Д.Х. с ЕГН ********** ***
моли съда да й предостави упражняването на родителските права върху детето М.,
а съдът да определи подходящ режим на лични отношения на бащата с детето. Не оспорва
твърдението на ищеца, че родителите са във фактическа раздяла от 2010 година,
както и че през време на фактическото им съжителство се родило детето ни М.А.И..
Не оспорва обстоятелството, че по силата на одобрена от съда съдебна спогодба
по гр.д. № 1004/ 2019 г. на КрлРС, ищецът се задължил да плаща на детето
месечна издръжка в размер на 165 лева. По силата на цитираната спогодба, ищецът
следвало да плати на детето и издръжка за минало време в размер на по 140 лева
месечно, считано от 04.07.2018 г. до 04.07.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от падежа на плащане до окончателното изплащане на сумата. Към
настоящия момент ищецът платил единствено сумата от 165 лева през месец 09.2019
г. Ищецът не платил издръжката за минало време за детето им. Ответницата и
детето живеели в гр. Б., а ищецът в с. П.. След раздялата им с ищеца, грижите
по отглеждането на детето, възпитанието на същото и издръжката му поела майката.
Ищецът нямал ангажимент към това и не проявявал инициатива. Ищецът никога до
настоящия момент не плащал издръжка на детето. В редки случаи, но отдавна
същият правил дребни подаръци на детето. На няколко пъти, след настояване от
страна на майката, същият давал малки суми за закупуване на лекарства за
детето. През последните години това не се случвало. Детето било на 10 години и
към настоящия момент било записано като ученик в редовна форма на обучение в
3-ти клас за учебната 2018- 2019г. в Основно училище „Н.Р.”- гр. Б.. Освен М.,
ответницата имала и друго дете, за което се грижела сама - Г.М.Х., който не бил
припознат от своя биологичен баща - ищецът по делото. Г.бил ученик във втори
клас. След раздялата им с ищеца, същият много рядко изявявал желание да
осъществява контакт с детето, като го взема при себе си. Винаги, когато поискал,
ответницата разрешавала детето да прекарва време с баща си, включително и да
посещава дома му в с. П..
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
й предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, да определи и местоживеене на детето при майката
и определи подходящ режим на лични
отношения на бащата с детето
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори, че страните са живели на
семейни начала и от съвместното си съжителство имат общо дете – М., роден на ***
г., понастоящем единадесетгодишен, установено и с представеното удостоверение
за раждане. Не се спори, че родителите са разделени от 2010 г., като ищецът
живее в село П., а ответницата се е установила в град Б. и тя полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на М. от раздялата на
родителите до настоящия момент. Не се спори, че през учебната 2019/2020 година М.
е бил ученик в четвърти клас в училище в град Б.. По силата на съдебна
спогодба, одобрена по гр. дело № 1004/2019 г. по описа на КрлРС, ищецът се е
задължил да плаща на детето си М. месечна издръжка в размер на 165 лева.
При изслушването на детето, М. заяви, че
желае да живее с майка си в град Б.. понастоящем живеел с майка си, брат си и
роднини по майчина линия в една къща в град Б.. Не е виждал баща си от месец
август 2019 г. заявява, че един месец е много време да прекара лятото с баща
си, бил съгласен да отиде в П. за няколко седмици. В дома на баща му живеели
още баба му и чичо му. Държали се горе-долу добре с него, баща му му купувал
дребни неща понякога, а когато го вземал, го водел в П., но там детето се
чувствало като гост.Нямало приятели там.
Изслушан по реда на чл. 59, ал.6 от СК,
бащата заявява, че с майката на М. са разделени от времето, когато детето е
било на една година. бащата започнал да взема детето когато поотраснало, когато
станало на 6-7 години. Много пъти майката връщала ищеца и не давала детето,
влизала си вкъщи и затваряла вратата. Ищецът стоял отвън, викал. Нито той, нито
майката имало пороци – не злоупотребявали с алкохол, не употребявали наркотици
и не играели хазарт. В жилището му имало условия за да отсяда детето – имали
три стаи, хол и Б.. М. добре се разбирал с баба си и чичо си.
Изслушана по реда на чл. 59, ал.6 от СК,
майката заявява, че живее в дома на родителите си с двете си деца. Случвало се
да връща ищеца, когато детето било малко, а той идвал да го види късно вечер и
майката не можела да го допусне. Имало случаи ищецът да взема децата, купувал
им дребни неща. И двамата родители не употребявали наркотици и не играели
хазарт, майката не употребявала алкохол, не знаела бащата дали злоупотребява. Имала помощ от
близките си за отглеждането на детето. И двамата родители живеели с разширените
си семейства.
В показанията си св. И., сестра на ищеца
сочи, че познава детето. майката не разрешавала на детето и баща му да се
срещат, не разрешавала да го гледат в дома на ищеца и роднините му по бащина
линия да контактуват с него. Брат й ходел в Б. да взема детето, стоял по един
час по улиците, а майката затваряла вратите. Свидетелката не била очевидец на
тези събития, знаела от брат си, но присъствала на негови телефонни разговори с
ответницата. Брат й молил майката да взема детето, а понякога тя карала М. да
го псува по телефона. Ответницата не пуснала детето да се види с дядо си,
когато бил тежко болен. Свидетелката живеела с брат си една къща, нямала
собствени деца, помагала му при отглеждането на М., когато ходел у тях.
В показанията си св. Х., брат на
ответницата сочи, че сестра му се грижи за детето понастоящем. М. не
контактувал често с баща си, за последен път ходил при него доста отдавна, не
било често. Нямало случай, в който бащата да иска детето, а майка да не го
даде. Свидетелят не присъствал на телефонни разговори между родителите, в които
сестра му да откаже да даде детето. Отношението на М. към баща му било нормално,
свидетелят не знаел детето да е обиждало баща си. До осъждането му, ищецът не
плащал издръжка на детето.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
При анализа на доказателствата и при липса
на спор между страните, се налага изводът, че упражняването на родителските
права следва да се предостави на майката, която отглежда М. от раздялата на
родителите, датираща от десет години – от времето, когато детето е било на една
година. Родителският капацитет на страните не е спорен в процеса, същите нямат
спор и кой от тях да упражнява родителските права, като полага непосредствените
грижи за отглеждането и възпитанието на М.. Няма данни за родителско поведение,
което да е в ущърб на детето, не са установени качества на някой от двамата
родители към настоящия момент, които да са във вреда на детето, не са доказани
вредни влияния от някой от родителите. Спор за подходящи битови условия и при
двамата родители няма. М. е живял в жилището на баща си от раждането си до
раздялата – в продължение на една години, а понастоящем е установено, че
майката е осигурила подходящи условия за отглеждането му, и детето живее в дома
й от десет години. При това положение, упражняването на родителските права
върху детето М. следва да бъде предоставено на майката, а на бащата съдът да
определи режим на личния отношения с детето. Спорът между родителите е до каква
степен режимът на лични отношения да бъде разширен. Според настоящата
инстанция, и като взе предвид, че бащата и детето не са установили близки
отношения, както с оглед разстоянието – двамата родители живеят в отдалечени
населени места, така и с оглед индивидуалното поведение на родителите – от една
страна ищецът не е посещавал град Б. в опит да вземе М. достатъчно често, от
друга – майката е създавала препятствия понякога, съдът намира че режимът на
лични отношения между бащата и сина следва да по-разширен от обичайния, но не
точно както е поискан от ищеца. Общуването между бащата и сина в достатъчна степен
е нужно както с оглед на това, да не се прекъсва биологичната връзка, както и
емоционалната и социалната такива между родител и дете, както и да се осигури в
максимална степен близост между двамата, каквато понастоящем липсва. Контактите
с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване са
необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето.
Според съда най-справедливо е М. да
пребивава при баща си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00
часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, един месец през лятото, несъвпадащ
с годишния отпуск на майката. Съдът не споделя искането на М. да ходи при баща
си само за една-две седмици през лятото, този по-продължителен период от време
е необходим за укрепване на връзката помежду им, отделно така детето би могло
да си създаде собствена среда и в населеното място, в което живее баща му. За
коледните и великденските празници времето на М. при родителите му следва да
бъде разпределено по следния начин – бащата има право да взема детето си на
Коледа всяка четна календарна година, от 18:00 часа на 23 – декември до 18:00
часа на 26-ти декември с преспиване; за Нова година - всяка нечетна календарна
година, от 18:00 часа на 29-ти декември до 18:00 часа на 1-ви януари с
пресипване, като за нечетна се счита годината, в която се пада 29.12. Детето
следва да прекарва при баща си и рождения и именния ден на бащата – на 18
януари за времето от 09:00 часа сутринта (когато денят е неучебен, а когато е
учебен след приключване на учебните занятия) до 20:00 часа вечерта. По отношение на великденската ваканция,
рождения и именния ден на детето, съдът намира, че не следва да определя режим
на лични отношения между бащата и детето. На М. предстои да стане на 12 години
и следва да има възможност да определи с кого ще прекара своите лични празници,
а пролетната или великденската ваканция често е организирана за лични
мероприятия на децата, поради което понастоящем на бащата не следва да се
определя лично време с детето пред този период.
Тъй
като 05 май е рожден ден както на бащата, така и на детето, съдът намира, че
детето следва да прекарва при баща си Гергьовден – един ден след рождените им
дни и официален празник в страната, за времето от 09:00 часа до 20:00 часа вечерта.
Въпросът с издръжката на детето съдът не
следва да се произнася, тъй като е решен по гр. дело № 1004/2019 г. по описа на
КрлРС.
Тъй като производството по упражняване на
родителски права е въпрос на спорна съдебна администрация, разноски на страните
не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права спрямо малолетното дете М.А.И. с ЕГН **********, родено от съвместното
съжителство на А.А.И. с ЕГН ********** *** и М.Д.Х. с ЕГН ********** ***, на
майката М.Д.Х., като определя местоживеене на детето при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения
между А.А.И. с ЕГН ********** и детето М.А.И. с ЕГН ********** както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване;
- един месец през лятото, несъвпадащ с
годишния отпуск на майката;
- на Коледа, всяка четна календарна година,
от 18:00 часа на 23 – декември до 18:00 часа на 26-ти декември с преспиване;
- за Нова година - всяка нечетна календарна
година, от 18:00 часа на 29-ти декември до 18:00 часа на 1-ви януари с
пресипване, като за нечетна се счита годината, в която се пада 29.12;
- на именния ден на бащата всяка година на
18 януари (Атанасовден) за времето от 09:00 часа сутринта (когато денят е
неучебен, а когато е учебен - след приключване на учебните занятия) до 20:00
часа вечерта;
- на 06 май за времето от 09:00 часа
сутринта до 20:00 часа вечерта.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в
двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.