ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна Цонева

Секретар: Детелина Витанова,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 532 по описа за 2018 и за да се произнесе взе предвид следното:

С влязло в сила на 27.10.2018г. Решение № 285 (І) от 10.10.2018г. на РС-гр.И, постановено в настоящото производство по реда на чл.237 от ГПК въз основа на направено признание на иска, е допусната съдебна делба между между Н.Х.Х., ЕГН-********** ***, Х.О.Х., ЕГН-********** и С.С.Х., ЕГН-**********, последните двама – съпрузи от същото село, ул.“Н Р“ №, върху следния съсобствен недвижим имот, находящ се в чертите на с.С с, обл.Р, както следва:

„УПИ в кв., образуван от имот № по ПУП на с.С с, целият имот с площ от 546 кв.м., отреден за жилищно застрояване, ведно с построените в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 48 кв.м. с прилежащо към нея избено помещение със застроена площ от 9 кв.м. и таванско помещение със застроена площ от 48 кв.м., и друга жилищна сграда със застроена площ от 12 кв.м., при граници и съседи на имота: улица, УПИ ХІ от кв.12 и УПИ ІХ от кв.12“, при права от 1/2 ид.част за Н.Х.Х., ЕГН-********** и 1/2 ид.част - в съпружеска имуществена общност (СИО) на съпрузите Х.О.Х., ЕГН-********** и С.С.Х., ЕГН-**********.

Възлагателна претенция по отношение на жилищните сгради в допуснатия до делба имот е предявила, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, единствено съделителката Н.Х.Х., ЕГН-********** по съображения, че е живяла в този имот като негов наследник и не притежава друго жилище.

Съдът, след преценка на събраните по делото даказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Още от фазата по допускане на съдебната делба не се спори между страните, че процесният делбен имот е наследствен за съделителката Н.Х.Х., останал по наследство от нейния баща Х. М С (Х М С), починал на 12.12.1991г. Приживе същият е бил признат за собственик на процесния имот по наследство и давност, съгласно констативен НА № 107, том І, дело № 352/1961г. на Исперихски народен съд (л.7 от делото), като е представено по делото и Удостоверение изх.№ УТ-81611 от 07.10.2016г. на Община-И за идентичност на имота.

Обсъжданият наследодател е починал като вдовец (съпругата му А И С е починала преди него – на 29.03.1972г.), като след смъртта си оставя преки законни наследници – двете си деца: съделителката Н.Х.Х. и син О.Х. М.

Последващо смъртта на баща си, синът О.Х. М заедно със съпругата си ТР М прехвърлят на сина си – съделителя Х.О.Х., ЕГН-********** - 1/2 ид.част от процесния имот, ведно с 1/2 ид.част от построените в имота жилищни сгради срещу задължение за гледане и издръжка от страна на приобритателя, съгласно Договор за прехвърляне на недвижим имот от 17.10.2016г. , оформен с представения по делото НА № 4, том ІV, рег.№ 3416, дело № 496/2016г. по описа на Нотариус рег.№ на Нотариалната камара и с район на действие РС-гр.И. Към този момент приобритателят Х.О.Х. е в законен граждански брак със съделителката С.С.Х., ЕГН-**********, като придобиват прехвърлената им собственост в режим на СИО, поради което и делбата на процесния имот е допусната по описания горе начин, при права от 1/2 ид.част за Н.Х.Х., ЕГН-********** и 1/2 ид.част - в съпружеска имуществена общност (СИО) на съпрузите Х.О.Х., ЕГН-********** и С.С.Х., ЕГН-**********.

Съгласно изисканото от съда по реда на чл.201, ал.1 във вр. с ал.2 и чл.203, ал.1 от ЗУТ становище на Главния архитект на Община-И, застроеният УПИ - в кв. по плана на с.С с, е с ориентация към две улици, има площ от 546 кв.м. и съответно с лица – 16.50м. и 27.00 м. Застроен е с едноетажна еднофамилна жилищна сграда с присройка, които се явяват търпими строежи. Архитектът ангажира становище, че съгласно притежаваните квоти на съсобствениците, имотът, както и местоположението на построената в него жилищна сграда, не дават възможност за неговата поделяемост в реални дялове, при спазване изискванията на чл.19, ал.1, т.4 и ал.4 от ЗУТ за минимална площ от 500 кв.м. и съответно минимално лице от 16 м. с допустимото намаление най-много с 1/5, респ. съобразно изискванията на чл.110, ал.1 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ на МРРБ по отношение на жилищната сграда в имота.

Заключението на извършената по делото съдебно-оценъчна експертиза, депозирано с вх.№ 723/20.02.2019г., въз основа на извършен оглед на место от страна на вещото лице, констатира, че към момента в дворното място има построена една жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., която е масивна, с тухлени стени на бетонни основи, дървен гредоред и дървена покривна конструкция, покрита с цигли, без улуци и водосточни тръби, строена през 1977г. Състои се от три жилищни помещения – две стаи и салон, както и избено помещение. Същата е електрифицирана, но не е водоснабдена, без наличие на кухня, без подови настилки в помещенията. Сградата е в лошо техническо състояние, има конструктивни проблеми, налице са видими пропуквания по външната югоизточна фасада. Належащ е основен ремонт, както и изграждане на допълнителни външни колони и пояси около компрометираните фасади. Предвид, че до делба са допуснати две жилищни сграда, вещото лице констатира наличие на единствена жилищна сграда, описаната по-горе, до която има следи от съществуването на постройка, от която е останал само каменен зид по източната и южната улична регулация с дължина общо 13.90 м и височина от към улицата средно 1.70 м, който в момента служи за ограда.

Общата пазарна оценка на делбения имот според същото заключение възлиза на 4250.00 (четири хиляди двеста и петдесет) лева, от които дворното място е с цена 1 050.00 лева, а застроената в него жилищна сграда с площ 60 кв.м. и подобрения – 3 200.00 лева.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Констатирано в Становището на Главния архитект на Община-И и съобразно него, съдът приема реална неподеляемост на допуснатия до делба недвижим имот, съобразно правата на съделителите и изискванията на чл.19, ал.1, т.4 и ал.4 от ЗУТ, който определя минимални размери при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване в селата. Налице е реална неподеляемост и на самата жилищната сграда, построена в имота, както с оглед съсобствените права на съделителите, така и при съблюдаване изисквенията на чл.40 и чл.203 от ЗУТ, т.е. не може да бъде обособена в самостоятелни обекти (реални дялове) съобразно правата на съделителите, без значителни преустройства на жилището и неудобства по-големи от обикновените при спазване на действащите строителни правила и нормативи.

Относно възлагателната претенция по отношение на жилищната сграда в реално неподеляемия имот, предявена от съделителката Н.Х.Х., то същата намира своето правно основание в разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК и като своевременно заявена от надлежна страна по производството, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Правото да иска възлагане в дял може да се реализира в делбения процес, ако за претендиращия съделител-наследник са налице всички материалноправни предпоставки, а те са визирани в цитираната горе разпоредба на чл.349, ал.2 от НК.

Основно законово изискване, регламентирано в цитирания текст, по отношение на делбения недвижим имот е същият да има характер на жилище (т.е. да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди (вж. § 5, т.30 от ДР на ЗУТ) и да е неподеляем – качества, които не се спорят по отношения на процесния имот.

По отношение на съделителя с възлагателна претенция законът поставя две изисквания:

1.Отрицателното условие съделителят да не притежава друго жилище, което съдът приема за недоказано по делото по отношение на претендиращата съделителка Н.Х.Х.. Същата представя в хода на делото Удостоверение по декларирани данни, издадено на 21.09.2018г. от Община-И, МДТ, като установява, че освен процесния имот, на името на съделителката няма декларирани други недвижими имоти по данни на Общината, както и Справка по лице, издадена на 23.11.2018г. от Служба по вписванията-гр.И, удостоверяваща извършените вписвания, отбелязвания и заличавания за съделителка Н.Х.Х. за имоти, находящи се на територията на съдебния район на РС-гр.И. Във връзка с горното съдът отчита, че посочените данни не установяват действителното имотно състояние на обсъжданото лице, предвид вероятността да притежава жилище в друг район на територията на РБ, като по делото не са представени изчерпателни доказателства за установяване жилищната обезпеченост на претендиращата възлагане съделителка.

2.Второто условие на закона е при откриване на наследството (настъпването на смъртта на наследодателя Х. М С (Х М С), починал на 12.12.1991г. – чл.1 от ЗН) наследникът да е живял в жилището на наследодателя. Граматическото и логическото тълкуване на правната норма, формулираща това условие (т.2), налагат извода, че изискването “при откриване на наследството” изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен тази, възникнала в резултат на наследяване, т.е. основно изисване на закона е претендиращият възлагане съделител да има качеството на наследник по отношение на наследодателя и наследството, от което черпи правата си. Следва да се отчете в тази връзка, че по отношение на претендиращата Н.Х.Х. това условие категорично е налице. Отделно от горното, обаче, не е доказано изискването на закона същият претендиращ съделител “да е живял в имота при отриване на наследството”, т.е. към момента на смъртта на наследодателя (вж. по-горе) да е установено трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение, каквито обстоятелства изобщо не бяха доказани в хода на настоящото съдебно производство.

Условията на закона в разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК са изчерпателно формулирани и се изисква кумулативното им наличие. Липсата на което и да е от тях налага извода за неоснователност на възлагателната претенция по този законов текст по отношение на съделителя, който я заявява. Същевременно разпоредбата на закона не допуска каквато и да било преценка извън законовите изисквания като основание за предпочитане на единия съделител пред другия (в т.ч. по-голяма жилищна нужда, по-голям съсобствен дял или други подобни, обосноваващи привилегировано положение).

При това положение единственият сопособ за ликвидиране на съсобствеността върху процесния делбен имот се явява този по реда на чл.348 от ГПК – чрез изнасянето му на публична продан. В тази връзка съдът отчита реалната неподеляемост на допуснатия до делба имот и невъзможността за поставянето му в дял на съделителите. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан (чл.348, изр.2 от ГПК).

Следва да се постанови решение, с което делбеният имот да бъде изнесен на публична продан като неподеляем, в която съделителите могат да участват съобразно правилата на чл.354 от ГПК.

Страните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-Исперих следващата се по делото ДТ – 4 % върху стойността на дяловете им, дължима на основание чл.8 от Тарифатата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както следва: Н.Х.Х., ЕГН-********** – сума в размер на 85.00 (осемдесет и пет) лева, при стойност на дела й от 2 125.00 лева и съпрузите Х.О.Х., ЕГН-********** и С.С.Х., ЕГН-********** – общо сумата от 85.00 (осемдесет и пет) лева, при стойност на общия им дял (в СИО) от 2 125.00 лева.

Воден от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН като НЕПОДЕЛЯЕМ делбения недвижим имот във вида му, в който съществува към момента:

„УПИ в кв., образуван от имот № по ПУП на с.С с, целият имот с площ от 546 кв.м., отреден за жилищно застрояване, ведно с построената в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. с прилежащо към нея избено помещение със застроена площ от 9 кв.м. и таванско помещение със застроена площ от 48 кв.м., при граници и съседи на имота: улица, УПИ ХІ от кв.12 и УПИ ІХ от кв.12“,”

в която публична продан съделителката Н.Х.Х., ЕГН-********** и съпрузите-съделители с общ дял (в СИО) Х.О.Х., ЕГН-********** и С.С.Х., ЕГН-**********, могат да участват съобразно правилата на чл.354 от ГПК.

Пазарната оценка на целия имот е 4 250.00 (четири хиляди двеста и петдесет) лева.

ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция по чл.349, ал.2 от ГПК на съделителката Н.Х.Х., ЕГН-********** за поставяне в неин дял на жилищната сграда в допуснатия до делба имот, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА съделителите да заплатят по сметка на РС-Их следващата се ДТ по производството, съобразно стойността на дяловете им, както следва:

- Н.Х.Х., ЕГН-********** – сума в размер на 85.00 (осемдесет и пет) лева и

- съпрузите Х.О.Х., ЕГН-********** и С.С.Х., ЕГН-********** – общо сумата от 85.00 (осемдесет и пет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	142
Дата:	9 май 2019 г. (в сила от 30 май 2019 г.)
Съдия:	Юлияна Василева Цонева Йорданова

Дело:	20183310100532
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	6 юли 2018 г.

Решение по дело №532/2018 на Районен съд - Исперих

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна Цонева