№ 244
гр. Варна, 19.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Станислав Дончев Андонов (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600242 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим ПЛ. ИВ. СТ. , редовно призован, явява се
лично и с адв.К.И. Ч. и адв.А.М. Т. от АК – СОФИЯ , надлежно
упълномощени и приети от съда от преди.
Жалбоподатели – частни обвинители Д. М. Н. и Н. М. Н., редовно
призовани, явяват се лично и с повереник адв.С.С. Д. от АК – СОФИЯ,
надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
Жалбоподател-частен обвинител ЮЛ. ЕНЧ. ХР., редовно призован,
явява се лично и с повереник адв.Т.К. Г. от АК – СОФИЯ , надлежно
упълномощен и приет от съда от преди.
Вещите лица доц. д-р инж.Д. АТ. ЛЮБ., инж.Ж. Р. Г. и доц.д-р
инж.Г. П. К., редовно призовани, явяват се лично.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор А..
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча
доказателства. Не правя искания за отвод.
АДВ.Д.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
1
АДВ.Г.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
АДВ.Ч.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод. След изслушване на допълнителната експертиза
мисля, че ще имам доказателствени искания.
АДВ.Т.: – Присъединявам се към казаното от колегата Ч.. Да се даде
ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
Сне се самоличността на вещите лица.
В.Л. доц. д-р инж.Д. АТ. ЛЮБ.: - 43 годишен, български гражданин,
неосъждан, без родство със страните.
В.Л. доц. д-р инж.Г. П. К.: - 42 годишен, български гражданин,
неосъждан, без родство със страните.
В.Л. инж.Ж. Р. Г.: - 73 годишен, български гражданин, неосъждан, без
родство със страните.
Вещите лица са запознати с наказателната отговорност по чл.291 от НК.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението по
назначената във въззивната инстанция допълнителна АТЕ.
Вещите лица заявиха, че поддържат заключението.
ПРОКУРОРЪТ: – Нямам въпроси към вещите лица, да се приеме
заключението.
АДВ.Д.: - При отговор на задача 1.2 считате ли, че подсъдимия е имал
техническа възможност да спре преди лек автомобил Хюндай, ако се е
движил със скорост до 74.10 км/ч. Със степен на категоричност може ли да се
каже, че ако се е движил с максимално разрешената скорост за пътния
2
участък от 60 км/ч подсъдимия е имал възможност от обективна страна да
спре преди лекия автомобил Хюндай ?
В.Л.ИНЖ.Л.: Чрез проведените изследвания и измервания е
установено разстояние, от което може технически да бъде забелязан лек
автомобил Хюндай. За посочената скорост във въпроса сега, товарният
автомобил има техническа възможност да спре на разстоянието от 80 м, което
е измерено.
АДВ.Ч.: - Изготвена ли е мащабна скица по допълнителната
експертиза?
В.Л. доц.д-р инж.Л.: Нямаме такава задача, не сме подготвили скица.
АДВ.Ч.: – По отношение на въпрос 1.2, въз основа на какво изчислихте
разстоянието 80 метра, за което изрично е записано, че водачът на микробуса
е имал обективна възможност да спре?
В.Л. доц.д-р инж.Л.: – Това разстояние е измерено при посещение на
мястото на ПТП. Това е геометрична видимост, която се открива съгласно
радиуса на завоя, към автомобил Хюндай, чието положение е описано в
протокола за оглед. Лично ние сме го измерили това разстояние.
АДВ.Ч.: – Казахте преди малко, че от протокола за оглед Вие сте го
измерили. Възприех, че данните за измерването са от протокола за оглед ?
В.Л. доц.д-р инж.Л.: – Не, в протокола за оглед е описано положението
на автомобил Хюндай, къде се намира. От там на обратно се тръгва, и се
връщаме и измерваме разстоянието, от което технически може да се види
този автомобил, съгласно посоката на движение на товарния, и от посоченото
разстояние технически водачът може да види автомобил Хюндай от 80 м.
Разбира се, и от всяко по-малко разстояние.
АДВ.Ч.: – Кои точки взехте за измерването, казахте мястото на водача,
а за Хюндай коя точка взехте?
В.Л. доц.д-р инж.Л.: – Едната точка е зрителният център, по
направлението, на водача на товарния автомобил. За Хюндай – там, където е
описано положението му в протокола за оглед, то не е точка, а е задната лява
страна на автомобила. От това разстояние се вижда изцяло задната лява
страна.
АДВ.Ч.: – Кое Ви служеше за ориентир за да вземете положението на
3
водача на товарния автомобил?
В.Л. доц.д-р инж.Л.: – При положение, че товарният автомобил се
движи в неговата си лента - около средата на неговата лента, съгласно
разположението на водача, който се намира по-вляво. Т.е. точката е близко
преди средата на пътя, лентата на пътя - към осевата линия, защото той се
намира по-вляво на кабината.
АДВ.Ч.: – По отношение въпрос 3, как дефинирахте мястото на удара.
В заключението е записано, че влекача на товарен автомобил е навлязъл в
лентата на насрещно движение и се е движил до мястото на удара с 1,58
секунди, съобразно изчисленията, които са посочени в обстоятелствената част
на заключението е посочено, че водача на автобуса е имал техническа
възможност да възприеме началото на навлизането на влекача в лентата за
насрещно движение. В тази връзка искам да попитам кои са характеристиките
въз основа на които са взети и изчислени, както от къде е имал видимост, така
и в частност спирачните следи, които са дефинирани на мястото на удара. Въз
основа на кои характеристики е изчислено това разстояние и е взето предвид,
че е навлязъл в насрещното движение и се движил с мястото на удара в 1,58
сек, отстоянието на автобуса от мястото на удара когато влекача „Щаер“ е
навлязъл в лентата за насрещното е било 30,30 м. Затова питам, въз основа на
какво са изчислени тези метри и секунди ?
В.Л. доц.д-р инж.Л.: - Тези изчисления са направени при предходната
експертиза. За момента на навлизане на товарния автомобил в лентата на
насрещно движение има категорични данни, спирачни следи, които точно
пресичат осевата линия и за конкретното дело може много точно да бъде
определен този момент. След това, по останалите обективни доказателства
във всички материали, които ни бяха предоставени, е определено и мястото
на удара. След като знаем началото на навлизане по дължина на пътя, мястото
на удара може, знаейки скоростите, които също са определени в предходната
експертиза, да изчислим точното време 1,58 секунди за движение на товарния
автомобил от момента на навлизане в насрещната лента до момента на удара.
АДВ.Ч.: – Протокола за оглед ли използвахте за изчисленията ?
В.Л. доц.д-р инж.Л.: – Разбира се, че за да определим входните
фактори за изчисленията, ползваме протокола за оглед, описаните находки,
спирачни следи, и всички други неща.
4
АДВ.Ч.: – А протокола за оглед беше ли пълен ?
В.Л.ИНЖ.Г.: – Не можем да коментираме този въпрос.
АДВ.Т.: – Задаваме въпрос във връзка с това, че в съдебните заседания
проведени пред Окръжния съд вещите лица изрично заявиха, че протокола е
непълен. В тази връзка задаваме този въпрос. Те да кажат какво липсват.
В.ЛИНЖ.Г.: – За времето от 1,58 секунди колегата обясни подробно
как е определено. В това число, че сме направили оглед лично на място.
АДВ.Т.: – Колко време след инцидента ходихте на огледа?
В.ЛИНЖ.Г.: - Записали сме в материалите по делото.
АДВ.Ч.: – На базата на спирачните следи ли изчислихте тези посочени
стойности, говоря за въпрос 1.3, на базата на спирачните следи ли изчислихте
?
В.Л. доц. д-р инж.Л.: – Всички тези въпроси са свързани с първата
експертиза, защото тези доказателства, които сме ползвали те всички влизат в
редица изчисления, както при определяне на различни положения, място на
удар, навлизане, така и в скоростите, а тези места и скоростите те влизат във
всички изчисления. Разбира се, че са ползвани.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ освободи вещите лица, като разпореди да им бъдат изплатени
възнаграждения съгласно данните в справките-декларации, както и пътни
разноски във връзка с използвания автомобил от в.л.К., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ по 585 лева на вещите лица Л. и Г. за изготвената
експертиза, а на вещото лице К. - 604.50 лева за експертизата и 54.54 лева
пътни разноски. Издадени РКО – 3 бр.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се приключи съдебното следствие.
АДВ.Д.: – Аз считам делото за изяснено. Представям два документа -
договори с клиентите ми.
АДВ.Г.: – Считам делото за изяснено от обективна страна, няма да
сочим нови доказателства.
АДВ.Ч.: – Аз не считам делото за изяснено и Ви моля да допуснете
няколко експертизи.
5
Считам и Ви моля да бъде допусната нова петорна САТЕ, която след
като се запознае с протокола за оглед на местопроизшествие, изготвен на
08.09.2018 година, откритите спирачни следи, които са непълни и неясни,
снимковия материал, който е приложен към ДП и ползван от двете АТЕ, чрез
компютърна симулация, въз основа на установените следи, да отговори на
съществените въпроси по делото, свързани на първо място с определянето
мястото на удара.
СЪДЪТ указва на защитата, че на искането е получен отговор с
определение №146/06.08.2021 г.
АДВ.Ч.: - Да връчено ни е определението, но мястото на удара не е
определено. На следващо място искам отново САТЕ, която да отговори на
въпроса - седалките, които са монтирани в автобуса, отговорят ли на
изискванията на Директива 74408 на Европейската икономическа общност,
както и на Правило 80 на Икономическата комисия за Европа на ООН,
относно единните разпоредби за одобрените седалки, за големината на
пътническите превозни средства и на техните превозни средства, по
отношение на якостта на седалките и техните закрепвания, както и на
Правило № 17 на Икономическата комисия на Европа на ООН, относно
единните разпоредби за одобряване на превозните средства по отношение на
закрепване на седалките.
АДВ.Т.: – Аз ще допълня и на Директива от 22.07.1974 година, всичко
това искане е свързано, т.к., надявам се на всички в тази зала е ясно, че в
товарен автомобил, в който са преработени седалките, не са отговаряли на
изискванията. Автомобила, който е поел, по логиката на вещите лица, най-
тежкия удар са първите седалки. Вещите лица изрично заявяват, че не могат
да дадат отговор защо предните седалки не са се откъснали, а са се откъснали
задните, последващите. Ако на съда е направило впечатление при прочита
при определяне на определението си от 06.08. става въпрос за това, че най-
пострадали хора са тези, които са в първите седалки в товарната част на
автобуса.
Във връзка с това искане сме подали сигнал във Върховния
Административен съд по отношение на контрола на техно теста извършил
одобрението на автобуса в Шумен във връзка именно с нарушенията на тези
директиви.
6
Считаме, че това нещо е относимо във връзка с причинно следствената
връзка с настъпилите травми на пострадалите хора в автобуса.
На следващо място обръщам внимание на настоящия съд, който
дълбоко уважавам, че в ПТП са участвали 4 автомобила. Във връзка с това
искаме ТЕ, която да отговори на поставените въпроси със седалките и за
реакциите на другите три автомобила, участници в ПТП.
Аз считам, че е от съществено значение да се отговори за реакцията на
шофьора на автобуса с пострадалите лица, т.к. от разпита на всички
свидетели става ясно, че той възприема какво се случва пред него, но няма
абсолютно никаква реакция. Считаме, че това е важно по отношение, ако
настоящия състав приеме, че подзащитния ни е виновен, другите автомобили
по какъв начин, тяхното безучастие или не вземане на мерки за
предотвратяване на ПТП, тяхната вина каква е и тяхното бездействие до
какво е довело.
АДВ.Ч.: – Допълвам една допълнителна АТМЕ, която да установи
причинно следствената връзка между откъснатите седалки и травмите на
двете починали лица и на седемте пострадали пътника с различни средни
телесни повреди.
ПРОКУРОРЪТ: – Макар и другояче зададени, тия въпроси са
фигурирали в искането за поставяне на въпроси към експертизата, която
изслушахме току що и с Ваш акт съдът е реагирал на тези искания, като ги е
оставил без уважение.
Не считам, че тези така поставените въпроси биха хвърлили някаква
друга светлина върху събираното и установено от фактическа страна по
делото.
По отношение искането за компютърна симулация, тя е една картинка,
тя само ще онагледи нещо, което вече е посочено и се съдържа като текстово
изражение в експертизата и го има и в кориците на делото.
Така, че не мисля, че тези искания, ако бъдат уважени, това с нещо ще
допринесе за промяна на вече установеното.
АДВ.Д.: – Моля да оставите без уважение така направените
доказателствена искания от защитата, на първо място:
С оглед поисканата компютърна симулация аз се присъединявам към
7
казаното от представителя на държавното обвинение в следния с мисъл.
За основа на компютърна симулация ще бъдат взети данни от СТЕ-зи,
т.е. за компютърна симулация ще бъдат взети данни, които вече почиват в
материалите по делото, направени от експертите, ще бъде онагледено
резултата, какъвто и да е той, ще бъде ако не сходен до стотни, може би до
десети от резултатите, които имаме до момента, но по никакъв начин няма да
се измени.
На второ място, с оглед казаното от защитата в обстоятелствената част
за мотивиране на искането считам, че е подвеждащо твърдението, че водача
на микробуса не е извършил маневра, напротив такава е извършена със завой
надясно.
Не считам, че това, което се иска като доказателство ще измени по
някакъв начин изводите направени до момента, обективирани в присъдата на
първа инстанция.
Моля да оставите без уважение така направените искания.
АДВ.Г.: – Ув.съдии, по отношение на искането за назначаване на
допълнителна петорна експертиза и компютърна симулация се
противопоставям за допускането.
Отбивката, от която е излязъл първия автомобил все още е налице и е на
място, размера на Хюндай е абсолютно известен, това са две константи
величини.
Аз съм сигурен, че и без компютърна симулация, ако беше зададена
допълнителна задача към експертизата да я начертае ще се получи същата
картина, която се получава и в скиците, които са изработени в първата
инстанция.
По отношение искането за поведението на другите два автомобила също
се противопоставям, т.к. от всичките до този момент данни по делото е
очевидно, че другите два автомобила към момента на ПТП са били в покой.
Така, че те би трябвало да се зачитат като недвижещи се, така, че определено
се противопоставям на направеното искане.
По отношение на исканията свързани със седалките тези въпроси бяха
поставени и на първата инстанция и доста беше отговорено за седалките как
са монтирани, как е сертифициран, как е преправен самия автобус. Така, че не
8
виждам някакви нови факти, които трябва да се докажат с това
доказателствено искане, така, че също се противопоставям.
СЪДЪТ счита, че за правилното решаване на делото не се налага
използване допълнително на специални знания, чрез които да бъде даден
отговор на посочените въпроси, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените днес доказателствена
искания от защитниците на посъдимия.
АДВ.Ч.: – Представям и моля да приемете характеристика по
отношение на подзащитния ни, както и удостоверение за раждане и
удостоверение за семейно положение на П.С..
ПРОКУРОРЪТ: – Да се приемат представените доказателства.
АДВ.Д.: - Да се приемат.
АДВ.Г.: - Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че представените документи са относими, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото характеристики
на подсъдимия – 2 броя, удостоверение за раждане и удостоверение за
семейно положение.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: - Ув.съдии, аз считам, че с отговорите, които чухме
днес от назначените от Вас вещи лица по допълнителната АТЕ фактическата
обстановка, описващи събитията, случили се в деня настъпване на ПТП е
изяснена всеобхватно и в пълнота. Не се налага извършването на каквито и да
е допълнителни действия за установяване на някои допълнителни елементи.
За мен няма съмнение, че единствена вина за настъпилото ПТП и
смъртта и телесните повреди на пострадалите има само и единствено
подсъдимия.
9
Тук се поставя въпроса за това дали действията на водача на микробуса
са били адекватни и дали, ако той е бил постъпил тогава по другояче
резултата би бил друг. Очевидно търси се наличието на някаква форма,
някаква форма на съпричиняване.
Добре ама заключението на АТЕ е ясно и всички разбираме, че от
момента, в който товарната композиция е пресякла осевата линия до момента
на удара са изминали 1,58 секунди. В същото време, видно пак от
експертизата е, че времето за реакция плюс време за сработване на спирачна
система, плюс закъснението за предаване на спирачното усилие са равнява
сбора им от почти 1,5 сек.
Това обяснява и поведението на водача на автобуса.
Той е нямал време да предприеме нищо друго освен това, което се е
опитал да стори, да завие надясно и да избегне удара. Но времето, с което е
разполагал, е било крайно недостатъчно.
Експертизата отговаря и на друг въпрос ако той, водача на автобуса, беше
управлявал своето превозно средство със скорост от 60 км/ч, защото има и
при него превишение, би ли бил различен резултата, можел ли е да избегне
удара. Отговора е очевиден, за 1,58 секунди за тия 21 м очевидно е, че това е
било невъзможно и експертизата го е доказала.
Така, че за мен съмнение за това кой е виновен за този резултат, има ли
категорична пряко причинна следствена връзка между поведението на водача
на товарната композиция, и смъртта на тия хора и телесните повреди на
останалите пострадали, за мен няма съмнение и няма спор.
Аз искам да спра вниманието Ви на нещо друго, като Ви уверявам, че
обстоятелството, че частните обвинители и аз един вид сме от една страна по
никакъв начин не е повлияло на това, което сега ще се опитам да изложа пред
Вас. Става дума за справедливостта на наложеното наказание.
Частните обвинители искат наказание към максимума, с това определено
не мога да се съглася, защото то би било несъразмерно тежко. Обаче, честно
казано не ми се струва определеното от първия по степен съд наказание от
пет години лишаване от свобода като справедливо. Текста на закона, за по
който е осъден подсъдимия предвижда наказание от три до 15 години,
средата е 9 години. Наказанието, което е наложено е по-скоро към минимума,
10
то даже не е и към средния размер.
В същото време разбирам, че този водач, който ежедневно е бил зад
волана на такъв тежък камион има 85 нарушения на ППЗдП. В същото време
разбирам, че четири пъти му е отнемано свидетелството за правоуправление
на МПС. И знаете ли когато четох делото и се готвих, това, което се запитах
не са ли прави понякога хората, които казват, че в България няма закони. Аз
не мога да си представя, повярвайте ми като гражданин, как четири пъти на
някой заради тежки нарушения на ЗДвП, на практика представляват опасност
на пътищата, при управление на такава тежка машина на някой четири пъти
ще му вземат книжката и въпреки всичко няма да има законов механизъм,
който да каже стига, защото нещата са следвали естествения си ход, за
съжаление. След установени 85 нарушения и четири пъти отнемане на
книжката, включително и за превишена скорост, а всъщност се оказа, че това
е причината двама души да си отидат от белия свят и други да се лекуват в
продължение на години. Не е трябвало този човек, имам предвид подсъдимия,
да е зад волана в този ден за пореден път.
От тази гледна точка молбата ми към Вас е, независимо, че няма протест
в тази насока, да уважите искането на частните обвинители в тези параметри,
които споменах преди малко.
По моему преценката за баланса на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства не е направена справедливо и правилно от
първия по степен съд.
От тази гледна точка Ви моля да измените присъдата като уважите
отчасти искането на частните обвинители и да увеличите наказанието в този
размер, който да е поне около средния за това деяние.
АДВ.Д.: – Ув. Апелативни съдии, както съм написал и във въззивната си
жалба считам така опредeленото наказание за крайно недостатъчно и съм го
обжалвал.
Отделно е обжалвано от името на доверителите ми и оправдателната
присъда в частта за нарушения на чл.23 от ППЗДвП.
Какво се установи от днешното съдебно заседание пред настоящата
инстанция.
Подсъдимият, движейки се с превишена скорост, излизайки от завой с
11
превишена скорост, в нарушение на правилата за движение, имайки
възможност да възприеме спрял автомобил от поне 80 м, т.к. считам, че той е
имал възможност да види това още преди завоя да види спрелия автомобил,
поради височината на кабината на тежко товарното средство, забелязва спрял
автомобил Хюндай. Предприема водача на товарния автомобил така
наречената от него „спасителна маневра“, с която навлиза в насрещното
платно.
От приетата в днешното съдебно заседание експертизата, която считам за
обективна и е отговаряща конкретно на всичките въпроси се установява
безспорно, че от субективна страна, ако водачът на тежкотоварния автомобил
се е бил движил с допустимата скорост от закона за конкретния пътен
участик 60 км/ч същия е можел да спре преди да настъпи удар със спрелия
автомобил Хюндай.
От тази гледна точка превишената скорост, т.е. субективното решение на
водача да избере скорост в нарушение на закона е довела до този
изключително тежък инцидент.
Но не само това, обръщам внимание на почитаемите съдии, че
задължението по чл.23, ал.1 от ЗДвП изисква водача на ППС да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него МПС, че да може да избегне
удар когато предното МПС намали скоростта или спре рязко. Това
задължение в закона е въведено единствено и именно с цел предотвратяване
на произшествие като настоящото, при внезапно спиране на движещото се
пред превозно средство. При спазване на необходимата дистанция, вероятно
изхода щеше да бъде друг.
Даже хипотетично да приемем, че предния автомобил Хюндай е спрял в
нарушение на ЗДвП водачът е длъжен да се съобразява и с неправомерното
поведение на другите участници в движението като вземе мерки за
безопасност на движението, ако това е възможно за него спрямо конкретната
ситуация. В настоящия случай и това не е извършено.
Считам, че деянието на подсъдимия категорично навлиза в
престъпленията особен вид обществена опасност към които обществото ни е
крайно чувствително и то е чувствително именно поради чувството на
безнаказаност, които водачи с подобно административно наказателно минало
имат на пътя.
12
С оглед на това и с оглед на целите на наказанието изрично посочени в
НК считам, че така наложеното наказание от първоинстанционния съд не
отговаря на целите на неговото налагане, поради което моля да се
произнесете с присъда, с която да признаете подсъдимия и за виновен в
частта, в която е получил оправдателна присъда за нарушения на чл.23, ал.1
от ЗДвП, като завишите така определеното наказание към максималния
размер.
Ч.ОБВ.Н.Н.: – Уважаеми съдии, считам, че по безспорен начин на
настоящата инстанция се изясни, че Окръжния съд неправилно е признал за
невиновен подсъдимия по обвинението в частта му за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.23 от ЗДвП.
Стана ясно, че подсъдимия е имал техническа възможност да забележи
спрелия пред него автомобил от разстояние минимум 80 метра.
Съпоставено с определената от експертите опасна зона за спиране на
влекача „МАН ЩАЕР със скорост 60 км/ч, а именно 58,35 метра, следва да се
приеме, че подсъдимия е можел да поддържа необходимата му дистанция и да
спре безопасно преди автомобил „Хюндай" в неговата лента.
Степента на обществената опасност на деянието е изключително висока.
Засегнати са обществени отношения, свързани не само със сигурността и
безопасността на движението, но и със охраната и защитата на живота и
здравето на гражданите.
Подсъдимият многократно е нарушавал ЗДвП и е санкциониран по
административен ред, с 85 нарушения, предявени са му 36 акта и 18 фиша, 6
заповеди за принудителни административни мерки, с които 4 пъти му е
отнемана книжката за правоуправление и са му отнемани 67 контролни точки.
От това следва да се характеризира като системен нарушител показващ
липсата на ефективно въздействие на административните наказания.
Считам, че не следва да се приема за смекчаващо вината обстоятелство,
че подсъдимият е оказал всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалите. Нито един от пострадалите не посочи, че подсъдимият се е
интересувал от състоянието им в болница, дарявал е кръв или му е помогнал с
нещо друго.
13
Уважаеми съдии подсъдимия е професионален шофьор, управлявал е по
време на ПТП-то с превишена скорост от 83.3 км/ч или с над 39 % от
максимално позволената му скорост, без валидни необходими за извършване
на пътуването документи. Управлявал е тежко натоварена автомобилна
композиция, което е изисквало особено внимание и концентрация, а той е
извършил поредното си грубо нарушение на правилата за движение по
пътищата, като това му поведение е довело до трагичен край и последици,
разбити съдби на изключително голям кръг от хора.
Предвид тежките катастрофи, на които сме свидетели ежедневно и
множеството жертви дадени на пътя, нека да се даде един ясен сигнал към
обществото и тази присъда да въздейства възпитателно и предупредително
върху другите участници в пътното движение. Да има нулева толерантност
към явните и системни нарушители на законите, които не зачитат правовия
ред в страната.
Призовавам уважаемия съд да признае подсъдимия за виновен по всички
обвинения и чрез своето наказание да порицае деецът и да даде отрицателна
обществена оценка на осъщественото от него престъпно деяние.
В качеството си на частен обвинител желая подсъдимия да бъде осъден и
да му се наложи максималното наказание.
Ч.ОБВ.Д.Н.: – Поддържам всичко, което каза брат ми. Искам да кажа
само за двете смекчаващи вината обстоятелства от съда в Разград.
Първо аз лично съм поискал помощ в социалните мрежи в Разград,
защото трябваше кръводаряване за нашата майка, подсъдимия не се отзова на
това, а се отзоваха други четирима човека и дадоха кръв и много други се
свързаха и ни писаха с желание при нужда отново да дарят.
Затова считам, че смекчаващи вината обстоятелства за мен е единствено
само един човек посочи подсъдимия, че е помагал в изваждането на хора от
катастрофиралите коли от всички останали, които са отишли там. Не мога да
го приема за направено всичко възможно, както трябва да е по закон.
И за другото смекчаващо вината обстоятелство, че лицето е неосъждано
и затова трябва да му се намали присъдата, при положение, че е осъждан два
пъти, било то и реабилитиран, не го приемам като факт..
Благодаря на прокурора за изказаната теза.
14
АДВ.Г.: – Ув. Апелативни съдии, в жалбата, която подадох към Вас
акцентирах върху три точки.
Първата точка касае оправдателната присъда по чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Предвид изслушаната и приетата днес допълнителна АТЕ е видно, че водача
на товарния автомобил не е изпълнил задълженията си, които му се вменяват
с нормата на чл.23, ал.1 от ППЗДвП, т.к. при налично движещ се автомобил
на пътното платно и на друг такъв приближаващ към него представлява
очевидна опасност за движението при възприемане на която водача на
товарния автомобил е следвало да намали скоростта за да може да спре при
необходимост, в такава насока е и константната съдебна практика.
С оглед тази т.1 ще помоля решаващия състав да отмени оправдателната
присъда на първата инстанция и да постанови осъдителна такава.
На второ място, сме посочили за недостатъчно оказване на помощ, т.е.
смекчаващо вината обстоятелство, което според мен абсолютно изцяло
изчерпателно се изложи от частните обвинители, така, че няма да го
повтарям, присъединявам се към казаното от тях.
По отношение тежестта на наказанието е третата точка, благодаря на
държавното обвинение, към чието мнение също се присъединявам.
Считам, че тежестта на наложеното наказание и предвид допълнителната
част по отношение на чл.23, ал.1, т.е. за дистанцията, която ще се включи в
съвкупността от престъпления следва тежестта на наказанието да бъде
завишено с оглед личността на обвиняемия.
Ч.ОБВ.Ю.Х.: – Нямам какво да допълня.
АДВ.Ч.: – Ув. Апелативни съдии, аз на първо място поддържам всичко
изложено както във въззивната жалба, така и в допълнението към нея и ще
добавя още доста неща.
Едно от тях е следното, считам, че на първо място въз основа на
събраните по делото доказателства първоинстанционния съд неправилно и
необосновано е приел всички факти и обстоятелства по делото.
Видно е в конкретния случай, че на базата на грешно събрани
доказателства са изградени грешни теории и заключения, не случайно днес, в
днешното съдебно заседание поискахме петорната АТЕ.
15
Считам, че в настоящия случай неточно взетите следи използвани от
експертите данни са неверни, които водят именно и до неверните изводи и
мотиви в присъдата.
На следващо място не считам, че са налице предпоставките на
разпоредбата на чл.23, ал.3 от ЗДвП и това е доказано със всички експертизи.
Както колегата цитира разпоредбата на чл.23, в която изрично е предвидено,
че автомобила следва да се движи с такава скорост, че когато ППС, движещо
се пред него намали или рязко спре, да може движещото се след него МПС да
спре.
Считам, че не са налице посочените предпоставки на разпоредбата на
чл.23, ал.1 от ЗДвП. В нито една експертиза нямаме заключение, че
движещия се Хюндай е намалил скороста или рязко е спрял така, че считам,
че по отношение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП няма допуснато
нарушение от страна на моя доверител.
Същото касае и разпоредбата на чл.75, ал.1 от ППЗДвП, в която отново е
предвидено, че следва при избиране на скоростта да се съобразява с
дистанцията.
В този смисъл аз Ви моля да приемете, че няма нарушения на
разпоредбата на чл.75, ал.1 ППЗДвП, т.к. е недоказано. Съгласно посочената
разпоредба от Правилника водача в зависимост от скоростта за движение, от
състоянието на пътната повърхност, от спирачните възможности на
управляваното ППС е длъжен да спазва такава дистанция на движение, от
движещото се пред него ППС, за да може да избегне удар в него когато то
намали скоростта или рязко спре.
В този смисъл считам, че в присъдата е налице абсолютно противоречие.
От една страна първоинстанционния съд оправдава подсъдимия за
нарушението по чл.23, ал.1, а от друга страна в присъдата е посочено, че е
налице нарушения на разпоредбата на чл.75, ал.1 от ППЗДвП.
Считам, че в конкретния случай е налице противоречие в експертизите,
както и промяна в обстоятелствата.
На следващо място моля да вземете предвид, че с присъдата е повдигнато
обвинение за нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
16
Видно от присъдата е посочено, че подзащитния ми, в нарушение на
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е длъжен при избиране на скоростта да се
съобрази с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя,
на ППС, на превозния товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните пътни условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране на скоростта да се движи със
съобразена за категорията стойност на скоростта.
В конкретния случай изменението на обвинението беше направено в
съдебното заседание, проведено на 11.03.2021 година от страна на прокурор,
съгласно разпоредбата на чл.287 НПК.
В същото време на подзащитния ми не е дадена възможност да се
подготви за новото обвинение и да направи доказателствени искания. Съдът
допусна изменение и продължи делото.
Считам, че изменение на обвинението дори допустимо следва да бъде
обосновано, т.к. в конкретния случай ВКС е категоричен в практиката си, че
едновременно приложение на нормата на чл.20, ал.2 и чл.20, ал.1 от ЗДвП е
несъвместим, т.к. ако водача е избрал скорост по-висока за движение с
несъобразена скорост то не може да се говори затова. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 28/1984 година на ОСНК. И това е така, защото
чл.20, ал.2 регламентира поведението на водачите по отношение скоростта на
движение когато тя е в рамките на допустимата.
На следващо място текста на чл.20 изброява примерно, но не
изчерпателно факторите на пътната обстановка. В конкретния случай изрично
са посочени почти всички фактори на чл.20, ал.2 като в обвинението изменено
от съда на 11.03.2021 година е прието и изречение 2. Считам, че отново е
недопустимо да бъде посочено нарушение на чл.20, ал.2, изречение първо и
изречение второ и в това практиката на ВКС е категорична.
На следващо място, моля, да приемете, че в този смисъл е и решение №
408/2011 година на второ НО, защото разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП
дава възможност да се прецени дали автомобила се е движил с посочената
несъобразена скорост.
На следващо място намирам, че в конкретния случай от събраните по
17
делото доказателства всичките тези изводи по отношение на нарушените
норми на ЗДвП не могат да бъдат изведени поради, както посочих в началото
на пледоарията си, грешно събрани доказателства и грешно наведени доводи.
Считам, че в конкретния случай при постановяване на присъдата си
първоинстанционния съд не е взел предвид обстоятелства, които водят до
съпричиняване, а именно движението на лек автомобил Хюндай, движението
на лекия автомобил Ауди, спирането на лек автомобил Хюндай на място, на
което, моят подзащитен няма как да очаква спряло ППС след завоя.
Поради това считам, че с тези действия водача на лек автомобил Хюндай
изключително много е допринесъл за настъпването на ПТП.
Фактът, че МПС-то е било спряло изцяло се доказва от свидетелските
показания на водача на автобуса, на пътниците и на пътуващите в лек
автомобил марка Ауди.
Доверителя ми в следствие именно на това неправомерно поведение на
водача на лек автомобил Хюндай е следвало да предприеме маневра, която е
била спасителна, с която е следвало да заобиколи спрялото ППС и да
предотврати удара в него.
Според АТЕ-зи при така създалата се обстановка товарния автомобил не
е имал техническа възможност да спре. Това е налагало той да предприеме
съответните действия да се отклони от пътната си лента за движение. С тези
свои действия доверителят ми е извършил една спасителна маневра, с която
при изменение на посоката си на движението, т.к. е възникнала внезапна
опасност от едно неправомерно поведение на друг участник в движението си.
В този смисъл е и ТР № 90/1982 година на ОСНК.
С оглед посоченото, моля, да вземете предид и действията на водача на
автобуса Петър Шишков. Същия като водач на автобус, професионален
шофьор, който вози в автобуса 17 човека се е движил с една несъобразена
скорост, доказана е по категоричен начин, при ограничение на скростта от 60
км/ч, че същия е превозвал пътници с превишена скорост. Не е реагирал на
създалата се обстановка. От свидетелските показания изрично се установява,
че същия е имал възможност да каже „какво прави този“, цитирам
свидетелски показания, но не и да намали скоростта, да реагира по някакъв
начин на така създалата се обстановка.
18
Считам, че този професионален шофьор, управляващ автобус от
категория М2, имащ задължението да се грижи за живота и здравето на
возещите се в автобуса не е предприел за нито един момент действие, с което
да направи необходимото и да предотврати възникване на ПТП.
Моля да вземете предвид също така, че от събраните по делото
доказателства се установява, че управлявания от него автобус когато е бил
регистриран за първи път в Р България е бил товарен автомобил с брой места
1 + 1. Десет или петнадесет години по-късно този товарен автомобил става
автобус, закрепят се седалки, които са от тежко товарните автобуси и които
не съответстват на изискванията на директивата, която посочихме,
закрепвайки се в пода на товарното превозно средство, без да съответстват на
изискванията и начините на закрепване на седалка, предвидени от
производителя. На моторното превозно средство, без предпазни колани и без
каквото и да е оборудване по отношение на возещите се в този автобус.
Затова аз Ви моля, да преосмислите въпроса по отношение на
закрепените седалки, т.к. този автобус най-вероятно и до ден днешен вози до
някъде пътници и когато се движи отново в този район може отново да дойде
до Вашия състав подобно дело със същия автобус, със същите закрепени
седалки, защото производителя на МПС не случайно е предвидил какво да
бъде закрепването, колко да бъде усилено и колко натоварване да издържи.
Не сме съгласни, изцяло аз пък никак не съм съгласна със заключението
на вещите лица, което е прието в присъдата на първоинстанционния съд и в
което изрично е посочено, че в конкретния случай, под въздействие на
инерционната сила и в резултат на движението на телата вътре в пътното
превозно средство са се откъснали седалките, т.к. това все едно е, че от
четвъртия етаж пада тяло, което означава, че може да предизвика отделянето
на седалката от мястото където е закрепена. Т.е. силата на удара на
човешкото тяло в облегалката на предната седалка е основната сила, която
отделя седалката от пода. И в тази връзка явно няма сила, която да отлепи
седалката на която се е возил шофьора на този товарен автомобил,
преоборудван в автобус, возещ най-вероятно и до днешен пътници.
На трето място аз Ви моля да определите наказание, което е под
предвиденото в първоинстанционната присъда, т.к. съдът при определяне на
наказанието е открил основните фактори със значителна степен, но не е взел
19
предвид всички тях, а именно характера и параметрите на допуснатото
нарушение като са останали извън присъдата обстоятелството, че степента на
обществена опасност на деянието, в конкретния случай и личността на
подзащитния ми не са изключително вредни.
Считам в този смисъл, че наложеното наказание се явява явно
несправедливо и в тази връзка аз изцяло възразявам срещу поисканото от
прокурора и частните обвинители налагане на по-тежко наказание.
По отношение искането на прокурора, на първо място считам, че няма
протест от прокурора, поради което искането му, едва сега в хода на
пледоариите, пред второ инстанционния съд е неоснователно.
По отношение на искането на частните обвинители да бъде наложено
наказание към максималния размер считам, че определеното наказание не е
съобразено с посочените цели на чл.36 НК като в конкретния случай не са
взети предвид всички обстоятелства и именно личността на подзащитния ми.
Считам, че в настоящия случай подзащитния ми не е личност с висока
степен на обществена опасност, т.к. същия има жена, две деца и внуче, за
които се грижи.
Днес чух, че имал 4 пъти отнемане на свидетелство за управление на
МПС, както и 85 наложени наказания, не съм съгласна с посоченото от
колегите ми, първо защото П.С. работи като шофьор и не работи на бюро, той
работи с един автомобил. За него ежедневно се налага да бъде на пътя и да го
спират полицаи.
На следващо място не съм съгласна с искането да бъде наложено по-
тежко наказание, защото в конкретния случай считам, че едно по-леко
осъждане ще доведе до правилно прилагане на целите на НК и предвидените
от законодателя цели, т.к. подсъдимия от една страна е човек, който се грижи
за семейството си и който и до ден днешен издържа дъщеря и внуци, и
съпруга.
В конкретния случай са налице следните смекчаващи вината
обстоятелства, а именно чисто съдебно минало, работещ човек, грижи се за
семейството. И в случай липсват данни за противообществени прояви и
незавършени наказателни производства. Доверителя ми в момента е с
влошено здравословно състояние и е оказал помощ на всички возещи се в
20
автобуса.
По отношение на казаното от единия от частните обвинители, че въпреки
изразената нужда за помощ от кръвопреливане във фейсбук и посредством
интернет, аз искам да кажа, че моят подзащитен първо е на такива години, на
които не ползва интернет, няма фейсбук и ползва един обикновен телефон, на
който няма достъп с интернет пространството.
На следващо място той в конкретния случай, в хода на ДП и в хода на
съдебното производство се е явявал, съдействал е за разкриване на
обективната истина, изразил е становището си, съдействал е, признал е и е
демонстрирал критичност към извършеното, поради което считам, че
добросъвестното поведение и съдействие в съдебната и досъдебната фаза в
процеса, критичността към извършеното, съжалението, искрено поднесените
извинения следва да бъдат ценени при определяне на наказанието. В този
смисъл е и т.7 от ТР № 1/2009 година на ОСНК.
Предвид посоченото, считам, че следва и наложеното наказание по
чл.343г от НК също да бъде намалено.
Считам, че констатираните и посочените от мен смекчаващи
отговорността обстоятелства са многобройни и следва да бъдат взети предвид
при определяне на наказанието.
С оглед на всичко посочено аз Ви моля да постановите присъда, с която
да оправдаете подсъдимия, алтернативно да го оправдаете за нарушението по
чл.23, ал.1 от ППЗДвП, извинявам се да потвърдите присъдата на
първоинстанционния съд, в частта, с която е оправдан по чл.23, ал.1 от
ППЗДвП и да го оправдаете за нарушение по чл.75, ал.1 от ППЗДвП,
алтернативно Ви моля да намалите наложеното наказание, с оглед посоченото
днес. Благодаря!
АДВ.Т.: – Ув. Апелативни съдии, присъединявам се изцяло към казаното
от колегата.
ЖАЛБ.ПОДС.С.: - Нямам какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.С.: - Съжалявам искрено за пострадалите, моите
съболезнования за починалите двама.
21
Мога да добавя само, че при така възникналата ситуация, предприех
животоспасяваща маневра, заобикаляне на автомобила, който беше спрял
пред мен. Ситуацията беше такава, че завоя е много остър и когато излизах от
завоя, тогава видях превдозното средство. Преди това също го видях, но то
беше на около 150-200 м от мен и не очаквах да има препятствие на пътя.
Считам, че при така създалата се ситуация съм невинен, за това ПТП има
предпоставка. Досега в съдебната зала никой не говори за предпоставката за
ПТП-то, а всичките говорят какви нарушения съм бил направил за 27 години
стаж и ако сметнете 27 години – 85 нарушения се пада по две нарушения и
половина на година. Не е прекалено много, но все пак ги има. Нямам какво да
кажа повече.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
22