№ 9166
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110159544 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Дженерали Застраховане“ АД срещу ответника „ЗД
Евроинс“ АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.411 КЗ за
сумата 1405,78 лева /увеличен размер на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з от
12.03.2024г./, представляваща остатък от регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ №
0312220340005120 за произлезли за автобус „МАН 14280 Х0ЦЛ“, с рег.№ В ... ТА
вреди, вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП от 25.05.2022г. в гр.
Бургас, на паркинг находящ се на ул. „Георги Попаянов“, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 31.10.2023г. до окончателното й изплащане, както и иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 167,03 лева /увеличен размер на иска по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з от 12.03.2024г./, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 01.11.2022г. до 30.10.2023г.
Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД твърди, че на 25.05.2022г. в гр. Бургас, на
паркинг находящ се на ул. „Георги Попаянов“, е реализирано ПТП, при което водачът
на товарен автомобил „МАН“ с рег.№ А ... МР, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, е причинил противоправно и виновно щети на МПС -
автобус „МАН 14280 Х0ЦЛ“, с рег.№ В ... ТА, по отношение на който с ищеца е
сключена имуществена застраховка. За настъпилото ПТП е съставен двустранен
констативен протокол, в който е отразено, че вината за произшествието е на водача на
товарен автомобил „МАН“ с рег.№ А ... МР. Ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер 1934,67 лева и е направил ликвидационни разноски в размер 15
лева. Връчил е покана на ответника за възстановяването на сумата, който му е
заплатил сумата в размер на 543,89 лева. Предвид това в настоящото производство
ищецът претендира сумата 1405,78 лева, представляваща разликата между пълния
размер на извънсъдебно предявената претенция и направеното от ответника плащане,
както и мораторна лихва върху нея. Претендира сторените по делото разноски.
1
Ответникът „ЗД Евроинс“ АД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в който
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва твърдяния механизъм на ПТП.
Възразява всички вреди по увредения автобус „МАН 14280 Х0ЦЛ“, с рег.№ В ... ТА да
са във връзка с процесното ПТП. Твърди, че претендираната сума не отговаря на
действителната стойност на причинените щети, а цените са прекомерно завишени.
Излага съображения, че с оглед удовлетворяване на регресната претенция
извънсъдебно - с плащане на сумата 543,89 лева, е изпълнил изцяло задължението си,
поради което исковата претенция в заявения размер се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена, в т.ч. иска за мораторна лихва, предвид акцесорния характер.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби
достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска
отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е предпоставена
от установяване кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия
фактически състав, а именно: 1. наличие на валиден договор за имуществено
застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в
резултат на ПТП автомобил, 2. заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца
- застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3.
виновно противоправно деяние на водач на МПС, от което в причинна връзка са
настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС, 4. наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и ответника.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка "Каско"
между ищцовото дружество и собственика на увредения товарен автомобил към
момента на реализиране на риска; наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответното
дружество и водача на увреждащото МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие; реализиране на ПТП на 25.05.2022г. в гр. Бургас, със
сочените в исковата молба участници и място вследствие на противоправното
поведение на водача на застрахования при ответника товарен автомобил и по негова
вина, изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по
процесната застраховка "Каско" в сочения в исковата молба размер; извънсъдебно
погасяване чрез плащане от страна на ответното дружество в полза на ищеца на сума в
размер на 543,89 лева по предявената извънсъдебно регресна претенция.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало регресното вземане.
За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда
на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на
ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
2
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При
това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на
тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/ застрахователят на
гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. "б" от
Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по
реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид
изхабяването на вещта/. От приетото заключение по САТЕ, което съдът при
преценката си на основание чл. 202 ГПК кредитира като пълно, обосновано и
компетентно изготвено, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на
увредения автобус „МАН 14280 Х0ЦЛ“, с рег.№ В ... ТА към датата на ПТП –
25.05.2022г. е 1969,27 лв. Вещото лице е аргументирало извод, че щетите по
увреденото МПС се намират в причинно-следствена връзка с процесното
произшествие, както и че всички вложени резервни части и ремонтно-възстановителни
операции, съгласно намиращите се в кориците на делото опис на претенция и опис-
заключение по претенция, е било необходимо да бъдат извършени с оглед на
възстановяването на автомобила. При разпита си в съдебно заседание по реда на чл.200
ГПК, експертът изяснява, че посочената в заключението стойност за подмяна на
увреденото дясно огледало е изчислена, чрез приравняване към огледало за подобен
тип автобуси. В допълнение посочва, че стойността на оригинално огледало за
увреденото МПС би била значително по-висока от отразената в САТЕ. В този смисъл
съдът намира, че вещото лице е дало мотивирано заключение за средна пазарна цена за
увредената част, подлежаща на подмяна, съответно доводите на ответната страна, че не
е установен размерът на причинените вреди се явяват необосновани и неоснователни.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая –
извършеното застрахователно плащане – 1934,67 лева. На основание чл. 411 КЗ
ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във
връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като разноски,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на
чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 1949,67 лева. Ищецът с
исковата молба изрично признава неизгодния факт, че е получил от ответника сума в
размер на 543,89 лева преди иницииране на настоящото производство, поради което
дължимият към момента остатък от задължението на ответника възлиза в размер на
1405,78 лева. По така изложените съображения предявеният иск за същата сума следва
да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2023г. до окончателното изплащане на
сумата от 100 лв. и от датата на подаване на молбата за увеличение на иска -
12.03.2024г. до окончателното плащане върху увеличената стойност на иска от 1305,78
лв. - в този смисъл Решение № 60141 от 25.11.2021 г. по т.д. № 2022 по описа за 2020 г.
на ВКС, I т. о ., в което е разяснено, че при увеличаване в хода на процеса на частично
3
предявен иск, законната лихва върху увеличения размер се дължи не от датата на
подаване на исковата молба, а от датата на подаване на молбата за увеличаване на иска
по чл. 214 ГПК.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по регреса
обезщетение. Видно от приетата по делото като писмено доказателство регресна
покана с изх. № *********/28.09.2022г., обратна разписка към товарителница №
********** и разпечатка от куриер "Европът" за проследяване на пратка е, че такава е
изпратена до ответника и получена от него на 29.09.2022г. Срокът по чл. 412 КЗ е
изтекъл на 29.10.2022г., а ответникът е изпаднал в забава за плащане от 30.10.2022г.
Ищецът претендира лихва за забава от по-късна дата – 01.11.2022 г. до 30.10.2023г.,
чийто размер, определен по реда на чл. 162 ГПК е за сумата от 167,03 лв., с оглед на
което искът предявен за същия размер е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Дължимите разноски, направени в производството са в общ размер на 456,23
лева, представляващи заплатена държавна такса, депозит за САТЕ и юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 1405,78 лева
/увеличен размер на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з от 12.03.2024г./,
представляваща остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ № 0312220340005120 за
произлезли за автобус „МАН 14280 Х0ЦЛ“, с рег. № В ... ТА вреди, вследствие
настъпило застрахователно събитие – ПТП от 25.05.2022г. в гр. Бургас, на паркинг
находящ се на ул. „Георги Попаянов“, в резултат на виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника товарен автомобил „МАН“ с рег.№ А ...
МР, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната
лихва върху сумата от 100 лв. от датата на подаване на исковата молба (31.10.2023г.)
до окончателното изплащане и върху сумата от 1305,78 лв. - от датата на молбата по
чл. 214, ал. 1 ГПК - 12.03.2024г., до окончателното изплащане, както и иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 167,03 лева /увеличен размер на иска по реда на
чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з от 12.03.2024г./, представляваща обезщетение за забава върху
4
главницата за периода от 01.11.2022г. до 30.10.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 ДА
ЗАПЛАТИ на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, сумата от 456,23
лева, представляваща сторени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5