Р Е
Ш Е Н
И Е
10 .02. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 5 възз. състав в
публичното заседание на двадесет и седми януари , през
две хиляди и двадесетата година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
М. ИЛИЕВА
при секретаря Цв.Делова и в присъствието на прокурора Ю.Христова,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 191 по описа за 2020г,за
да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 18.06.2018г. по н. о. х. д. № 16039/17 г. Софийски районен съд, НК, 110 с –в е признал подсъдимият В.Х.Я. за виновен в извършването
на престъпление по чл.150 ал.1 от НК,поради което го е осъдил на наказание лишаване от свобода за
срок от две години,изпълнението на което е отложено за срок от три години.С
присъдата е уважен предявения граждански иск за сумата от
8000лв.,представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
частния обвинител М. К. като за разликата до 20 000лв е отхвърлен като
недоказан.В тежест на подсъдимият са възложени и направените по делото
разноски.
Присъдата
е обжалвана от подсъдимият Я..В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност
на съдебния акт.Прави се искане присъдата да бъде отменена ,като се постанови
нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.Алтернативно се релевира
искане за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода и размера на
уважената гражданска претенция.
Присъдата
е обжалвана и от частния обвинител М. К.,чрез нейния служебен повереник.В
жалбата се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание на
подсъдимия,като се прави искане за неговото увеличаване и уважаване на
гражданската претенция в пълния предявен размер.Алтернативно се прави искане за
отмяна на съдебния акт и връщане на делото за разглеждане от друг състав на
СРС.
В
съдебно заседание,защитника на подсъдимият поддържа жалбата и изложените в нея
доводи.Моли обжалваната присъда да бъде отменена,като се постанови нова,с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен.Алтернативно счита ,че са налице
предпоставките за намаляване на размера на наложеното наказание на подсъдимия и
размера на уважената гражданска претенция,които са необосновано завишени.
Повереника
на частния обвинител поддържа жалбата си и изложените в нея доводи.Моли същата
да бъде уважена.
Представителят на СГП ,счита ,че
атакуваната присъда е правилна и
законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият ,редовно призова не се явява.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техният анализ е приел
от фактическа страна, следното:
Подсъдимият В.Х.Я., ЕГН **********,
е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, не
работи, неженен, неосъждан, с адрес в град София, ул. „*******
На 25.09.2016 г. следобед св. М. К., родена на *** г., ученичка в 130
СОУ,Стефан Караджа“, заедно с приятелката си - св. В.Ю.Б. и тяхната позната -
св. В.Б.К.обикаляли магазините в търговски център „MOJI София“. Св. К.предложила
да вземат дъщеря й - св. Д.Б.и да отидат до квартал „Факултета“, където знаела,
че се предлагат по-евтини рокли. Момичетата се съгласили и св. К.закарала трите
момичета с автомобила си до кв. „Факултета“ в гр. София. Там разбрали, че
жената, която предлага рокли, я няма и се отбили на ул. „Барите“ № 125, където
живеела позната на св. К.- св. С.П.Я.и поде. Я., който й бил син. Св. Я. ги
поканила вътре. Свидетелките седнали и си говорели за рокли заедно с дъщерите
на св. Я.. След около половин час при тях влязъл поде. Я., когото св. К. не
познавала до този момент и седнал до нея. Двамата не разговаряли. След това св.
Я. завела свидетелките К., Б. и Б. при жената да разглеждат рокли. На св. К.
взели телефона под предлог, че трябва да се обадят на някого и я заключили сама
с поде. Я., който веднага й казал, че ще се женят. Св. К. разбрала, че той иска
да осъществи полов акт с нея и по този начин да се ожени за нея по ромския
обичай и казала, че не иска. Въпреки това поде. Я. я хванал за ръката и я завел
в другата стая, където имало спалня и заключил. После той бутнал св. К. с две
ръце и тя паднала на леглото. Помолила го да отключи вратата, защото искала да
си тръгне, но той й отказал. След това подсъдимият легнал върху св. К. с
дрехите, скъсал й ризата и свалил панталоните й със сила. Св. К. била девствена
и много се уплашила. Тя многократно бутала подсъдимия, но нямала сили да се
пребори с него. Той си свалил панталона и останал по бельо, започнал да пипа
члена си и бръкнал с пръст във влагалището на св. К., но не разкъсал
девствената ципа. След малко подсъдимият
станал от леглото и излязъл от стаята. Навън казал на майка си и роднините си,
че се е оженил за св. К. и всички започнали да си честитят.След известно време
при св.К. дошли свидетелките К.и Б.. Св.
К. изглеждала уплашена и казала, че иска да разговаря с майка си. Св. Я. се
обадила на майката на св. К. -св. З.Р.и обяснила, че дъщеря й се е омъжила за
нейния син. Св.Р.поискала да говори с дъщеря си и я попитала дали насила стои
там. Св. К. поискала майка й да дойде и да я вземе. Около 02.00 часа майка й
пристигнала с органите на полицията. Св. К. споделила с майка си какво се е
случило и тя я отвела в съдебна медицина за изследване, а след това и в
полицията,където подали жалба срещу подсъдимия..
Така установената фактическа
обстановка почива на събрания доказателствен материал пред първата съдебна инстанция.В
хода на проведеното съдебно следствие от първата инстанция е бил събран пълният
възможен обем доказателства,установяващи всички факти и обстоятелства,свързани
с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия,които имат
значение за ангажиране на наказателната му отговорност.Въз основа на
доказателствения материал,първоинстнационният съд е приел фактическа
обстановка,която почива на правилна интерпретация на събраните доказателства.
При извършената от въззивния съд
самостоятелна проверка на съвкупната доказателствена маса не се установиха основания
за съществена промяна на приетата фактология от първата инстанция,поради което
тя се възприема от настоящият съдебен състав без съществени промени.Направената
оценка на доказателствените източници и интерпретацията на събраните чрез тях
доказателства е правилна,като първоинстнационният съд аргументирано е изложил
своите съображения,за да даде вяра на едни от тях и да не кредитира
други.Доказателственият анализ е подробен ,задълбочен,като обосновано са
обсъдени всички,значими за казуса факти,които подлежат на доказване в рамките
на това производство.Изследван е въпросът за тяхната логическа връзка и
последователност.Ето защо,въззвината инстанция не намира за необходимо в
решението си да преповтаря в цялост анализа на доказателствата,събрани в хода
на съдебното следствие,проведено от решаващия съд и обсъдени в мотивите на
съдебния му акт.Следва да се акцентира върху възраженията на страните,изложени
в депозираните жалби.
На първо място,въззивната
инстанция счита ,че в хода на съдебното производство пред първата съдебна
инстнация не са допуснати нарушения на процесуалните правила,от категорията на
съществените ,които да водят до отмяна на атакувания съдебен акт.Релевираните
доводи в жалбата на частното обвинение в тази посока се изразяват в отказа на
първия съд да назначи допълнителна СППЕ на пострадалата и препятстване на
възможността на мчастното обвинение да сочи доказателства.И двата довода са
неоснователни.СППЕ на пострадалата е назначена в хода на досъдебното производство.Приета
,след изслушване на изготвилите я експрети в хода на съдебното следствие и
частното обвинение не е направило каквито и да е възражения срещу депоз5ираното
заключение и неговата цялост и пълнота.В протоколите от проведените съдебни
заседания липсва процесуална активност от страна на частното обвинение
изрязваща се в събиране на нови доказателства,която да е била ограничена от
първия съд.В този смисъл оплакванията в жалбата са неоснователни.
Основните доводи в жалбата на
защитата са свързани с оценката на доказателствата относими към авторството на
деянието и механизма на извършването му.В тази връзка следва да се отбележи,че
настоящата инстанция напълно се солидаризира с изводите на решаващият съд по
отношение показанията на пострадалата К.,дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.281 от НПК.Без съмнение,изложеното от
свидетелката е убедително ,логично,безпротиворечиво и намира потвърждение в
показанията на нейната майка и заключението на СМЕ.Първата съдебна инстанция е
изложила убедителни съображения,защо счита ,че показанията на пострадалата ,дадени
в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция не следва да бъдат
кредитирани.Без съмнение,същите са в противоречие с изложеното от пострадалата
в досъдебното производство относно поведението на подсъдимия и неговите
действия спрямо пострадалата.В показанията си пред първия съд,пострадалата
омаловажава случилото се,като му придава безобидно значение.В съответствие с
твърденията на пострадалата в хода на съдебното следствие са и показанията на
нейната майка,която преразказва думите й без да споменава за действията на
подсъдимия, повод за образуването на наказателното производство.Правилно
,първата съдебна инстанция е акцентирала върху твърдението на свидетелката Р.,че
непосредствено след като е научила за случилото се и е разговаряла с дъщеря си
е настояла последната да бъде прегледана от лекар.След прегледа,в хода на който
е установено ,че девствената ципа на пострадалата не е засегната св.Р. се е
успокоила.Верен е извода на първия съд,че точно реакцията и действията на
майката потвърждават тезата за упражнено насилие, с цел удовлетворяване на
полово желание от страна на подсъдимия.Действията на св.Р.,кореспондират с
първоначалните показания на пострадалата ,дадени в хода на досъдебното производство
и заключението на СМЕ,базиращо се на медицинското изследване на пострадалата
непосредствено след деянието.
Не могат да бъдат споделени
доводите на защитата ,че случилото се е било доброволно, със съгласието на
пострадалата.Както в хода на досъдебното производство ,така и по време на
съдебното следствие,пострадалата не е заявила подобно твърдение,поради което
въззивната инстанция намира ,че елемент на доброволност отсъства въобще,включително
и по отношение на така наречената „женитба“.
В обобщение на
гореизложеното,настоящият съдебен състав ,счете ,че извършеното от подсъдимият правилно
е квалифицирано като престъпление по
чл.150 ал.1 от НК.
Подсъдимият е извършил действия ,за да удовлетвори полово
желание-легнал е върху пострадалата,опипвал е половия си член,съблякъл я е и е
проникнал с пръст във влагалището й.По този начин е подсъдимият е накърнил
свободата й на избор на полов партньор и на полово поведение.
Деянието е извършено умишлено ,при
форма на вината пряк умисъл.Подсъдимият си е давал ясна сметка ,че пострадалата
не е съгласна да участва в блудствените действия ,като е преодолял това несъгласие,с физическа принуда.
Извършвайки цялостна служебна
проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното наказание на подсъдимия е
справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.Наказанието на подсъдимия е определено при значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в близък до минимума размер,предвиден
за конкретното престъпление.Отчетено е чистото съдебно минало на подсъдимия.Към
него следва да се прибавят и периода от време между извършването на деянието и
постановяване на присъдата пред първата инстанция и положителните
характеристични данни на подсъдимия,но дори и тази съвкупност от смекчаващи
отговорността обстоятелства не обуславя приложението на чл.55 от НК.Изброените
не са многобройни,а липсва и изключително такова,когато и най-лекото предвидено
в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко..В този смисъл към
подсъдимият е проявена максимална снизходителност,като е наложено наказание в
близък до минимума размер.
От друга страна,липсват и
основания за увеличаване на така наложеното наказание лишаване от свобода.Първата
съдебна инстанция не е констатирала отегчаващи отговорността обстоятелства и
въззивния съд споделя този извод.Към момента на извършване на
деянието,пострадалата е била на близка до пълнолетието възраст -17
години,поради което довода на нейния повереник за ниската й възраст е
неприемлив.Въззивната инстанция не съзира и особена наглост в извършените
действия от подсъдимия,които да надхвърлят тези,отчетени от законодателя.По
делото не са събрани и доказателства за яростна съпротива от страна на
пострадалата,която да е попречила на подсъдимия да осъществи намеренията
си,така както се твърди в жалбата на повереника,поради което аргументите за
явна несправедливост на наложеното наказание не могат да бъдат споделени.
Правилен е и решаващия извод на
първия съд за приложението на чл.66 от НК.Подсъдимият е с ниска степен на
обществена опасност и поправянето му може да се осъществи и в обичайната му
среда,без да се налага изолирането му от обществото.
По отношение на размера на
уважената гражданска претенция,въззивната инстанция също не намира основания да
ревизира атакувания съдебен акт.На пострадалата е присъдено обезщетение от
8000лв ,което предвид събраните по делото доказателства за причинените й болки
и психически дисконфорт се явява напълно справедливо.От друга страна ,липсват
доказателства ,които да обосноват присъждането на по-голяма сума.
С оглед изложените
съображения, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на основание чл. 338 ал.1 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от18.06.2018г. по н. о. х. д. № 16039/2017 год. на Софийски районен
съд, Наказателна колегия, 110 с – в.
Решението не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.