№ 350
гр. Разград, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20243330100443 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК
във вр. с чл.110 от Закона за задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от А. А. М., с която са предявени обективно
съединени искове срещу ТД НАП-ВАРНА, че ищецът не дължи на ответника
сумата 1 349,45/хиляда триста четиридесет и девет лева и четиридесет и пет
стотинки/, от които 843,23 лева неолихвяеми вземания, които ответникът
претендира по изп. дело №20247610400102 по описа на ЧСИ Г.С., 230,00 лева
разноски по изпълнителното дело и 276,22 лева такси по тарифата на ЗЧСИ,
поради погасяване на изтекла петгодишна погасителна давност. Твърди, че
изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа
на влязло в сила съдебно решение №2685/15.11.14г. по адм.д. №1108/14г. на
Административен съд –Варна за сумата от 1243,23лева, представляващи
разноски по делото; че на 23.06.2015г. длъжникът е извършил частично
плащане в размер на 400,00 лева, а на 12.01.2016г. е платил дължимия остатък
в размер на 870,00 лева, което в последствие е отнесено не за плащането на
задължението му по изпълнителния лист, а към стари негови задължения,
които към момента на плащане/12.01.2016г./ не са били присъединени към
изпълнителното дело; че изпълнителното дело е прекратено на 07.07.2020г.,
като последното изпълнително действие е доброволното плащане извършено
на 12.01.2016г. Счита, че към датата на образуване на изп. дело
№20247610400102 по описа на ЧСИ Г.С. е изтекла 5 годишната погасителна
давност.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Счита, че след като
изп. д.№ 161 от 2015 год., е прекратено с постановление на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, и същото е влязло в законна сила на 23.07.2020 год. От тази
дата е започнал да тече нов давностен срок, който обаче е прекъснат с молба с
образуването на изпълнително дело № 20247610400102 от 01.02.2024 г. при
ЧСИ Г. С.. peг. № 761, район на действие Разград. Прави възражение за
1
прекомерност на адвокатско възнаграждение, поради липса на фактическа и
правна сложност и иска от съда да го намали до минимално предвидения в
Наредба №1/2004г.
Предявеният иск е допустим – предявен от активно легитимирано лице срещу
другата страна в твърдяното материалноправно отношение.
Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна следното:
Към настоящия момент срещу ищеца като длъжник е образувано изп. дело
№20247610400102 по описа на ЧСИ Г.С. по силата на изпълнително
основание - изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила съдебно
решение №2685/15.11.14г. по адм.д.№1108/14г. на Административен съд -
Варна. Изпълнителният лист е за сумата от 1243,23лева, представляващи
разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на взискателя - ТД
НАП-Варна на 18.12.2015г. е образувало изпълнително дело № 161 по описа
на Съдебно изпълнителна служба при РС-Разград. На 23.12.2015г. на
длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение, получена от него на
08.01.2016г.
На 23.06.2015г. длъжникът е извършил частично плащане в размер на 400,00
лева, а на 12.01.2016г. е платил дължимия остатък в размер на 870,00 лева,
което в последствие е отнесено не за плащането на задължението му по
изпълнителния лист, а към стари негови задължения.
Изпълнителното производство по и.д.№ 161/2015 г. по описа на СИС при РС
– Разград е прекратено на 07.07.2020г. на осн. чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, като
последното изпълнително действие по това дело е доброволното плащане
извършено на 12.01.2016г., а последното изпратено съобщение – от
18.01.2016 г. за присъединяване на Държавата като взискател.
ТД НАП-ВАРНА е поискал образуването на ново изп. дело въз основа на
същия изпълнителен лист на 31.01.2024 г. и такова е образувано от ЧСИ Г.С.
/изп.д. №20247610400102/ НА 01.02. 2024г. Предприети са и изпълнителни
действия -налагане на запор на банкови сметки в банка ДСК и Изи пей, както
и запор на два леки автомобила, собственост на длъжника.
Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Преди съответните изводи за това дали давностния срок е изтекъл, следва да
се установи каква е продължителността на давностния срок за вземането,
предмет на изпълнителния лист. Предвид обстоятелството, че за присъдени
разноски законодателят не предвижда специален давностен срок, следва да се
приеме, че срокът за погасяване на задължението е общият такъв,
регламентиран в разпоредбата на чл.110 от Закона за задълженията и
договорите, а именно – петгодишен.
Съгласно разпоредбите на чл.162 и чл.163,ал.2 от ДОПК, вземането за
юрисконсулско възнаграждение е частно държавно такова, което се събира по
общият ред на ГПК/Определение №534/18.06.2019г. по гр. д. 565/2019г.,
четвърто гр.отд. ВКС/. Отговорността за разноски е гражданско
облигационно отношение, уредено и произтичащо от процесуалния закон, тя
е деликтна отговорност за предявяването на неоснователен иск,ограничена,
защото включва само такси и разноски за производството. С оглед на това
вземането за разноски има самостоятелен характер, а не е допълнително
вземане по смисъла на чл.119 ЗЗД, спрямо вземането по ДРА, предмет на
2
спора /адм.дело №1108/2014г.АС-Варна/. Задължението за разноски е
възникнало с влизане в сила на решението на 17.12.2014г. Спрямо него
приложение намира общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД.Давността за
последно е прекъсвана на 12.01 2016г., когато длъжникът с извършеното
плащане е признал вземането/чл.116б.”а" ЗЗД/ от която дата е започнал да
тече нов давностен срок.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД: „Ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години“.
Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД началото на давностния срок е
деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая се касае за вземане за
разноски, присъдено със съдебно решение, поради което същото става
изискуемо с влизане в сила на това съдебно решение - 17.12.2014 г.
Така започналата давност се счита прекъсната с предприемане на действия за
принудително изпълнение – арг. от чл.116, б“в“ от ЗЗД, като времето, изтекло
до прекъсване на давността се заличава и по силата на чл.117, ал.1 от ЗЗД от
прекъсването започва да тече нов срок. Конкретните действия, които водят до
прекъсване на давността са подробно разгледани в Тълкувателно решение
№2/26.06.2015 г., постановено по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това
тълкувателно решение изяснява, че изпълнителните действия, които
прекъсват давността са такива по насочване на изпълнението – запор,
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране
вместо плащане и др., както и че давностният срок не се прекъсва с
образуване на изпълнително дело, с изпращането на покана за доброволно
изпълнение, както и с възложеното от ответника и извършено от съдебния
изпълнител проучване на имущественото състояние.
В мотивите нат. 10 от Тълкувателно решение № 21 26.06.2015 година,
постановено по тълкувателно дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено,
че по време на изпълнителното производство давността тече, но се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, след което започва да тече нова
давност. Изключение от това правило е застъпено в Тълкувателно решение от
28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според
което погасителната давност не е текла докато трае изпълнителният процес до
26 юни 2015 г./ в която хипотеза не попада настоящия казус - изпълнителното
дело е образувано на 18.12.2015г / От това следва извод, че от 12.01.2016 г. е
започнала да тече нова петгодишна давност по отношение на процесното
вземане, която е изтекла към 12.01.2021 г. В този период от време кредиторът
обаче не е предприел никакви принудителни действия по събиране на
вземането си, а предприетите такива на 31.01.2024 г. са предприети след
погасяване на вземането по давност.
Ето защо Съдът намира, че за ищеца към 31.01.2024 г. не е съществувало
право да иска осъществяване на принудително изпълнение на процесното
вземане, поради което така предявения иск е основателен и доказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски в размер на 53,95 лв. държавна такса, и 400 лв. платено
адвокатско възнаграждение.
Искането на ответника за намаляване на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение до минималното такова, предвидено в Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно, т.к.
договореното и платено такова е точно в размер на минимума по чл.7, ал.2,
т.1 от същата наредба.
Воден от гореизложеното, Съдът
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТД НАП-ВАРНА ЕИК
1310631880146, гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” №128, че
задължението на А. А. М., ЕГН ********** от
********************************** за заплащане на сумата 1
349,45/хиляда триста четиридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/,
от които 843,23 лева неолихвяеми вземания, 230,00 лева разноски по
изпълнителното дело и 276,22 лева такси по тарифата на ЗЧСИ, по изп.д.№
№20247610400102 на ЧСИ Г. С. с рег.№761 е ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА ТД НАП-ВАРНА ЕИК 1310631880146, гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк” №128 ДА ЗАПЛАТИ на А. А. М., ЕГН ********** от
********************************** сумата 453,95 лв. /четиристотин
петдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4