РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
1545
Град
Пловдив, 12 август 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 973 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Р., против заповед
№ 22-0333-000056/ 01.03.2022 г.,
издадена от началника на РУ Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "а“ от ЗДвП – временно спиране на МПС от движение, представляващ
л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ***, като му е отнето свидетелството за регистрация на
МПС част II до
отстраняване на неизправността.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че
атакуваната
заповед е неправилна и моли да бъде обезсилена. В становището си по същество в
открито с.з. намира, че липсват категорични доказателства относно процесуалната
легитимация на административнонаказващия
орган в лицето на началника на РУ Стамболийски досежно правомощията му да
издава ПАМ, което счита за самостоятелно основание за съда да отмени ЗППАМ като
незаконосъобразна и издадена от правно нелегитимирано лице. Счита, че актосъставителят
е направил констатации, че страничните предни стъкла са затъмнени, но според
жалбоподателя липсва убедително доказателство, от което да се извежда, че те са
затъмнени извън рамките на допустимото, а административният орган се е
задоволил с факти и констатации, като е пресъздал възприятието на
актосъставителя, който не е ползвал никакви технически средства, а при личните
му възприятия за затъмнение и за това колко е възможността за чупливост на
стъклото, е цитирал по собствено усмотрение. Посочва, че административнонаказващият
орган не е извършил допълнителна проверка и не е събрал достатъчно
доказателства, които да бъдат основание да издаде атакуваната ЗППАМ. Позовава
се на нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6б от ППЗДвП, като счита, че пропускливостта
на страничните и на задните стъкла следва да бъде в определени граници, а
именно до 70%, както законодателят е въвел. Счита, че стандартизиращите
документи на процесното МПС са представени по делото, в това число и извършен контролен
преглед от сертифицираща фирма„Техинвест“, която е имала правото да въведе в
движение и да удостовери, че това МПС може да се движи по пътищата на ЕС. Посочва,
че като внесено от държава извън ЕС, в случая от САЩ, МПС подлежат на
първоначална проверка, а в последствие и регистрация. Твърди, че се касае за
скъпо МПС, във възможно най-високия клас от вида си, снабден с множество
екстри, сред които и допълнително затъмняване на предните, страничните и
задното стъкло, налична и в процесното МПС. Всяко едно такова МПС, произведено
от Мерцедес, е с фабрично затъмнени стъкла в различна тоналност, а в зависимост
от това каква категория е, всички са с различен цвят на затъмнение. Посочва, че
производството „Класик“ е със светлозелени стъкла, производство „Авангард“ в
синьо до тъмносиньо затъмняване. Твърди, че производителят е съобразил при
конструктивното си решение затъмняването, което е фабрично, като посочва, че
жалбоподателят е ангажиран човек и едва ли допълнително би сложил на такова
скъпо МПС фолио. Според пълномощника актосъставителят не е извършил констатация
на ръка, не е отлепил фолио, като само е констатирал наличието на фолио, което
е визуалното му възприятие. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесната
заповед. Претендират се разноски.
Ответникът – началник РУ Стамболийски при
ОД на МВР – Пловдив намира жалбата за неоснователна и моли да се остави в сила
заповедта за ПАМ като правилна. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в рамките на установения
за това преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
ДОПУСТИМА. По същество жалбата е неоснователна.
Съставен е АУАН № АД 229516
от 01.03.2022 г. на жалбоподателя, за това, че на 01.03.2022 г. около 14:30 часа в в гр. Кричим, ул.“Райко Даскалов“ №25 като водач на МПС - Мерцедес ГЛ 450 с рег. № *** , Държава България,
управлява лек автомобил, посока юг, лична собственост, като допуска предни
странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя са
облепени с тъмно фолио, с което е намалена прозрачността им, като по този начин
е нарушено качеството им при натрошаване на парчета на счупеното стъкло да са
такива, че рискът от нараняване да е минимален. По този начин е нарушена системата за пасивна безопасност на ППС, което се явява незначителна техническа неизправност
по смисъла на чл.10, ал.1 т.6, б.“В“ от ПРЗ на ППЗДВП във връзка с правило №43 на ИК на Европа за Единни условия относно одобряването на
безопасни материали от стъкло, приложимо на основание Решение №97/836/ЕО на Съвета
на Европа от 1997г., с което
виновно е нарушил: чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Издадено е и съответното
наказателно постановление във връзка с това нарушение.
Въз основа на така установеното е издадена процесната заповед, с която административният орган на основание чл. 171, т. 2, б. а от ЗДвП приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка – временно спиране от движение на
пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато
пътното превозно средство е технически неизправно.
В заповедта е прието за установено, че страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, с което е
намалена прозрачността им, в нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и е нарушено
качеството им при натрошаване парчетата на счупеното стъкло да са такива, че
рискът от нараняване да е минимален, което се явява техническа неизправност на
моторното превозно средство по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в",
предл. 3 от ППЗДвП, във връзка с Правило № 43 на Икономическата комисия за
Европа на Организация на обединените нации за единни условия относно одобряване
на безопасни стъкла и материали от стъкло, приложимо на основание Решение
97/836/ЕО на Съвета от 27 ноември 1997 г. с оглед на присъединяването на
Европейската общност към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на
Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания
за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират
и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно
признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания (Ревизирано
споразумение от 1958 година).
По делото се представиха от жалбоподателя документи за годишна проверка
на МПС за техническа изправност, както и документите, представени от КАТ –
Пловдив за регистрация на МПС.
Въз основана съобраните доказателства, съдът намира жалбата за
неоснователна.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по този закон. Правното основание за процесната принудителна административна
мярка е по чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 2, б.
"а" ЗДвП временно се спира от движение пътно превозно средство до
отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически
неизправно. С чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" ППЗДвП е определено кога
моторното превозно средство е технически неизправно и сред хипотезите са
посочени стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на
стандартизационните документи. В случая е установена намалена прозрачност на
стъклата на моторното превозно средство чрез поставяне на тъмно фолио
(хипотеза, различна от фабричното потъмняване) в нарушение на разпоредбата на
чл. 105, ал. 1 ЗДвП, която забранява ограничаване на видимостта през челното
стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на
водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. По делото
от страна на жалбоподателя не са приложени доказателства, удостоверяващи
твърдението му, че стъклата на автомобила отговарят на законовите изисквания. От
представените от жалбоподателя доказателства никъде не е видно, е този
автомобил е с фабрично произведени затъмнени стъкла, а не са затъмнени
допълнително с фолио. Събраните доказателства по административната преписка,
съгласно чл. 171, ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия
процес, но тази презумпция е оборима.
Трайна е съдебната практика по аналогични
случаи, че следва да се прави разлика между фабрично произведени затъмнени
стъкла и такива, които са затъмнени от водача с фолио след производството. Така в разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП се съдържа забрана за ограничаване на видимостта през
челното и през страничните стъкла, както и намаляване на прозрачността им.
Когато прозрачността на фабрично поставените стъкла допълнително е намалена,
без да бъде спазен съответният ред - в случая чрез залепване на фолио, това
прави превозното средство неизправно по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б.
"б" от ППЗДвП.
Съгласно чл.105, ал.3 от ЗДвП намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на
стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на
Организацията на обединените нации. Правило № 43 на ИКЕ на ООН - Единни технически предписания за типово
одобрение на материали за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозни
средства допуска поставянето на пластмасов материал при остъкляването на
автомобила, но този материал следва да отговаря на изискванията на цитираното
правило. В Правило № 43 на ИКЕ на ООН е дадена следната дефиниция за
"безопасно стъкло, покрито с пластмасов материал": това е стъкло,
което отговаря на определението от т. 2.1 или 2.2, със слой пластмасов материал
по вътрешната му повърхност. По смисъла на т. 2.1 "Закалено стъкло" е
стъкло, състоящо се от един слой стъкло, което е било подложено на специална
обработка с цел увеличаване на неговата механична якост и разпръскването му на
парчета при счупване. По смисъла на т. 2.2 "Многослойно стъкло" е
стъкло, състоящо се от два или повече слоеве стъкло, съединени чрез един или
няколко междинни слоя от пластмасов материал. От своя страна многослойното
стъкло може да е: т. 2.2.1 "обикновено многослойно стъкло", ако нито
един от слоевете стъкло, от които се състои, не е обработен; т. 2.2.2
"обработено многослойно стъкло", когато поне един от слоевете стъкло,
от които се състои, е специално обработен с цел да се увеличи неговата
механична якост и разпръскването му на парчета при счупване.
Съгласно т. 6.1 Правило № 43 на ИКЕ на ООН
всички материали за остъкляване, в т. ч. и тези за производството на предни
стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания в
случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за
остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се
очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на
въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и
абразивно износване. Съгласно т. 6.1 материалите за безопасно остъкляване
трябва да бъдат достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични
изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло обекти и да не създават
объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация
цветове. В случай на разрушаване на предното стъкло водачът трябва да може да
продължи да вижда пътя достатъчно ясно, за да успее да задейства спирачката и
да спре безопасно управляваното от него превозно средство. В Правило № 43 на
ИКЕ на ООН подробно са разписани изпитванията на материалите за безопасно
остъкляване, включително на пластмасовите.
В случая от жалбоподателя не е установено нито, че не
е имало поставено фолио, а автомобилът е с фабрично поставени стъкла, нито че поставеното фолио отговаря на техническите
предписания за безопасно остъкляване. Следователно не се установява, че използваният материал е с такива характеристики,
че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно
най-много. Доказването на тези обстоятелства е в тежест на жалбоподателя. Такива доказателства обаче същият не е
представил.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по
установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и
се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и
процесуалноправни разпоредби.
По изложените съображения съдът намира, че
административният орган е достигнал до правилен и
обоснован извод за техническа
неизправност на автомобила, тъй като стъклата не отговарят на съответните
изисквания на стандартизационните документи, което е основание за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП.
Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при прилагане на ПАМ. Относимите факти
и обстоятелства, съставляващи фактическото основание за издаване на заповедта
по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК, а именно - управлението на автомобила
от жалбоподателя със затъмнени предни странични стъкла (залепено фолио), са констатирани с АУАН, съставен от компетентните
длъжностни лица, а жалбоподателят не ги обори по надлежния ред в производството по
оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка. Поради
това правилно административният орган е
приел наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл.
171, т. 2, б. "а" от ЗДвП.
Временното спиране на МПС по чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП няма
санкционен характер. Съставлява принудителна административна мярка по своя
характер и се изразява в административна принуда, предвидена в специалния закон
с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, която се
прилага с преустановителна и превантивна цел. Именно с оглед непосредствената
цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на правоотношението ПАМ по чл. 171, т. 2, б.
"а" ЗДвП се прилага под прекратително условие - "до отстраняване
на неизправността". С настъпването на посоченото прекратително условие се
преустановява действието на мярката.
След служебно извършена проверка съдът
констатира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган.
На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 2 от същия закон се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи, с оглед разпоредбата
на чл. 165, ал.1 от ЗДвП. На съда е известна заповед № 8121з-1524 от
09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи Р.Бъчварова, където са определени Областните
дирекции на МВР да прилагат
административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а" и
т. 6 от ЗДвП.
В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от А.СVК. –
началник РУ Стамболийски към ОД на МВР – Пловдив. По делото е представена заповед на директора на ОД на МВР – Пловдив /л. 17/, с която са
оправомощени началниците на РУ на МВР да издават заповеди за ПАМ от категорията
на посочените по-горе, поради което съдът намира, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен
орган, в кръга на неговите
правомощия и в предвидената писмена форма.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за нищожност на издадения
административен акт поради липсата на компетентност, тъй като не била
представена актуална заповед за определяне на компетентните органи. В случая са
налице издадени заповеди от компетентните длъжностни лица за делегиране на правомощия
към службите и лицата, съгласно предоставената от закона възможност. Поради
това, докато не бъде отменена, съответно изменена от следващото длъжностно
лице, което законът е натоварил с тези функции, или оттеглена от издателя си,
тази заповед съществува в правния мир и е действаща. Не е необходимо издаването
на нова заповед с идването на нов министър или нов началник на ОД на МВР, тъй
като издаването на заповедта е с оглед на длъжността, която заема лицето, а не
в негово лично качество.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при
спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са
спазени материалноправните разпоредби и без да е налице съществено нарушение на
производствените правила.
Така мотивиран, Административен съд – Пловдив, Първо отделение, XIV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
против заповед № 22-0333-000056/ 01.03.2022 г., издадена от началника на РУ Стамболийски
при ОД на МВР – Пловдив.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: