О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
ІV-904 Година
2019, 17 май гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на седемнадесети
май година
две хиляди и деветнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
ТАНЯ ЕВТИМОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 631 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ" ЕАД гр.София с ЕИК ********* (вх.№ 11154/13.03.2019 г.) против решение № 280 от 07.02.2019 г. по
гр.д.2816/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен искът
на въззивника срещу Златка Д.Т. ***, за установяване
на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.99 от ЗЗД, вр.чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.240 от ЗЗД, дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 78 от 08.01.2018 г. по ч.гр.д.9608/2017 г. по описа на
Бургаския районен съд, а именно: 4 713,85
лв – остатък от неизплатена главница по договор за потребителски кредит
№ 815594/24.02.2012 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ответницата; 487,51 лв – остатък
от неизплатена договорна лихва за периода от 24.02.2012 г. до 25.04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
– 28.12.2017 г. до окончателното изплащане, предмет на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 25.04.2016 г., сключен между въззивника-ищец
и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
Твърди се, че обжалваното решение е
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на съдопроизвоствените правила и е необосновано. По отношение
неправилността на решението се твърди, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд, че по делото не е доказано реално предоставяне на
сумата по паричния кредит, погасяване на задълженията по него от ответницата,
или признаване съществуването на задължението, поради което не е доказано
възникването на валидни облигационни отношения между ответницата и цедента.
Твърди се, че в резултат на процесуално нарушение, изразяващо се в пропуск на
първоинстанционния съд да посочи в доклада си по делото да укаже на ищеца, че
трябва да ангажира доказателства, или че не е ангажирала достатъчно доказателства
относно реалното предоставяне на сумата по паричния кредит, извършените
погасявания на задълженията и изобщо относно възникването на твърдяното
правоотношение между страните, това не е сторено от ищеца. Във връзка със
заявеното процесуално нарушение е направено искане да приемане като
доказателство във въззивното производство на Извлечение по договор № 815594 към
27.03.2018 г., предоставящо информация от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД относно внесените от
ответницата суми по кредита. Със същите съображения и на същото основание
(допуснато от съда процесуално нарушение) е направено искане за приемане като
доказателство на Съгласие за директен дебит, с което се цели да се докаже
поетия от ответницата ангажимент да погасява задълженията си по Договор за кредит №
815594 посредством директен дебит от сметката й.
В случай, че съдът не приеме
посочените две писмени доказателства, или не приеме, че те доказват наличието
на валидно правоотношение между ответницата и цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, съдът да приеме следните
уточнения: Сключеният между ответницата и цедента „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор е за потребителски кредит, поради което се
отличава от обикновения договор за заем по форма (писмена съгл.чл.10, ал.1 от ЗПК, докато договорът за заем е неформален); договорът за потребителски кредит
е консенсуален, за разлика от обикновения договор за заем, който е реален. С
така изложените съображения и с твърдението, че в случая е спазена предвидената
от закона форма, а не е необходимо реално предаване на сумата, се твърди, по
делото е доказано сключването на валиден договор. Относно предсрочната
изискуемост на вземането се твърди, че изводът на съда, че не е доказано по
делото обявяването й към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК,
е необоснован предвид чл.16 от Общите условия за предоставяне на потребителски
паричен кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, който предвижда, при
просрочие или неплащан на три последователни вноски, възможност кредиторът
едностранно да прекрати договора и да обяви всички вземания за предсрочно
изискуеми. Освен това се сочи, че с нарочно пълномощно цедентът е упълномощил
цесионера (ищеца), освен да съобщи на длъжника цесията, и да му връчи
уведомително писмо за обявяване предсрочната изискуемост на вземането, каквото
уведомление е изпратено на ответницата, но не е било потърсено от нея. При
условията на евентуалност се заявява, че ако съдът приеме, че ответницата не е
била валидно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост, на първо място да
се приеме, че доколкото нито цедентът, нито цесионерът са банкови институции,
съгласно практиката на ВКС не е било необходимо да обявяват на длъжницата
предсрочната изискуемост. Също при условията на евентуалност се претендира съдът
да приеме, че ако съдът не приеме наличието на валидно обявяване на
предсрочната изискуемост, да се установи наличието на вземане за вноските с
настъпил падеж.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на решение, с което искът се уважава изцяло и на въззивника-ищец
се присъждат разноски.
С посочените по-горе твърдения за процесуални
нарушения, въззивникът е заявил искане за приемане във въззивното производство
като доказателства по делото на Извлечение по договор № 815594 към 27.03.2018
г., и на Съгласие за директен дебит по същия
договор.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
В
законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от
въззиваемата-ответника З.Д.Т., с който жалбата се оспорва като неоснователна и
недоказана. Твърди се, че обжалваното решение не страда от посочените от
въззивника пороци, правилно и обосновано е. Оспорва се твърдението за допуснати
от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. По-конкретно се
твърди, че в доклада си по делото, обективиран в определение № 8722/26.11.2018
г. съдът, разпределяйки доказателствената тежест между страните, е дал много
конкретни указания на ищеца, вкл.относно доказване наличието на сключен договор
с индивидуализирания в исковата молба предмет и на изправността на
обстоятелството, че ищецът, респ.праводателят му, е изправна страна по този
договор. Твърди се, че след указанията на съда, на ищеца е дадена възможност да
ангажира доказателства за твърденията си, което той не е сторил. В тази връзка
се претендира оставяне без уважение на исканията на въззивника по
доказателствата.
Оспорва се твърдението за надлежно уведомяване на
ответницата за извършената цесия. Твърди се, че след като това не е сторено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, правилно искът по чл.422 от ГПК е отхвърлен. Оспорват се твърденията на
въззивника и по отношение на настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането. Изложени са подробни съобжажения. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски.
По направените доказателствени искания, съдът намира
следното: С определение № 8722/26.11.2018 г.
първонистанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните
съобразно твърденията им по фактите в исковата молба и в отговора на исковата
молба. На ищеца са дадени конкретни указания относно тежестта му на доказване,
а именно: че върху него лежи тежестта на доказване, че между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответницата е сключен договор с индивидуализирания в
исковата молба предмет; както и, че е изправна страна по този договор;
настъпилата предсрочна изискуемост по договора, размера на претендираните
вземания по договора; сключването на договор за цесия между посоченото
дружество и ищеца, както и, че ответникът е уведомен за цесията. Според
настоящия съдебен състав, първоинстанционният съд е дал достатъчно подробни и
конкретни указания на ищеца и не дължи по-подробни указания. След връчване на
определението на БРС с доклада по делото, ищецът е депозирал писмена молба
(вх.№ 1229/11.01.2019 г.), с която е заявил, че според него приложените към
исковата молба доказателства са достатъчни за доказване на претенцията му. Ето
защо съдът намира, че не е налице основание по чл.266 от ГПК за допускане на
нови доказателства във въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД гр.София с ЕИК ********* (вх.№ 11154/13.03.2019
г.) против решение № 280 от
07.02.2019 г. по гр.д.2816/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане
във въззивното производство като доказателства по делото на Извлечение по договор
№ 815594 към 27.03.2018 г., и на Съгласие
за директен дебит по същия договор.
Препис от настоящото определение да се връчи на
страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.