№ 191
гр. Русе , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена И. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена И. Балджиева Гражданско дело №
20204520103635 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие.
Образувано е по молба за защита с правно основание чл.8, т.1 от ЗЗДН,
депозирана от Ц. С. Ц., с която молба се иска спрямо ответника и син на молителя, да
бъдат наложени мерките за защита, визирани в чл.5, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН.
Ответникът Г. С. У. счита подадената молба неоснователна и моли тя да бъде
отхвърлена, тъй като изнесените в нея данни не отговаряли на истината.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Молбата е депозирана в съда на 25.08.2020 г., т.е. в преклузивния едномесечен
срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от извършване на акта на домашно насилие на 27.07.2020
г., от процесуално легитимирано лице /чл.8, т.1 ЗЗДН/ и против ответник, който е
пасивно процесуално легитимиран да отговаря по нея /чл.3, т.5 от ЗЗДН /, поради което
е допустима.
Пострадалото лице Ц. С. Ц. е брат на ответника Г. С. У..
От събраните в хода на производството писмени доказателства – жалба вх.
№28405 от 25.08.2020г., както и приложените заключително постановление по пр.пр.
1
№5097/20г. по описа на РРП и копия от обясненията на страните, се установява, че по
повод на подаден от Ц. С. Ц. сигнал, че брат му Г. С. У. му отправял закани с убийство
и престъпления против личността на него и неговите ближни, на последния е съставен
протокол за полицейско предупреждение, като му е разяснена наказателната
отговорност по смисъла на чл.144, ал.3 от НК. Установява се, че страните са били в
обтегнати отношения, продиктувани от отказа на молителя да възстанови сума, дадена
му от ответника- негов син преди четири години.
По делото е разпитана като свидетел Д Ц.а Ц.а. В показанията си свидетелката,
която е дъщеря на молителя по делото, разказва, че всичко е започнало на 25.07.2020г.
с агресивни съобщения и заплахи със смърт за цялото семейство. Пояснява, че това е
довело до стрес в семейството. Баща й страдал от епилептични пристъпи, които са се
засилили след получаването на агресивните съобщения от ответника. Изпращаните
съобщения били от различни номера, по думите на свидетелката, в които се съдържали
заплахи за семейството, свързани със саморазправа от страна на приятелите на
ответника. Заплахите били отправени и към майка й, която имала ангажименти в
наследственото жилище на молителя. Разказва и че е чувала как ответникът заплашва
баща й по телефона.
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по надлежния ред да
бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие,
изразяващ се във физическо или психическо насилие от страна на ответника по
молбата- чл.2 от ЗЗДН. Съобразно общите правила - 154, ал.І от ГПК приложими и в
производствата по ЗЗДН- чл.§1 от ЗР на ЗЗДН доказателствената тежест е на молителя
да установи обстоятелствата, на които основава молбата си за защита от осъществено
спрямо него домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН като
доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие е
предвидена декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която се подава към молбата за защита
и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото
лице. На декларацията по чл.9, ал.ІІІ от ЗЗДН е придадено доказателствено значение и
в случай на липса на други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание така приложената декларация, доколкото в нея се
съдържа конкретно и ясно описание на извършения акт: датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН, тъй като в много от случаите актовете на насилие са
извършвани, без да има свидетели. Доказателствената тежест при направено оспорване
на молбата за защита лежи на ответника в производството. Ответникът е този, който
следва да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложеното в
декларацията и да разколебае нейната доказателствена сила. В конкретният случай
представената от ищеца декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно данни,
2
че е налице домашно насилие по см. на чл.2 от закона. В нея са посочени конкретни
фактически действия /системно упражняване на психическо и емоционално насилие,
осъществявано чрез нанасяне на обиди и отправяне на заплахи за саморазправа/, както
и момента на тяхното извършване. Действията на ответника представляват домашно
насилие по см. на чл.2 от ЗЗДН. Безспорно е, че отношенията между страните са
влошени, както и че същите не са в състояние да разрешат личните си проблеми, а се
налага да търсят съдействието на органите на реда и съда. Рядкост са житейските
ситуации, в които актовете на домашно насилие се извършват в присъствието на
независими и незаинтересовани свидетели. По тази причина смисълът и духът на
закона е да предостави защита на жертвата на домашно насилие, макар и при липса на
безспорни доказателства. В конкретният случай ответникът не проведе такова
насрещно доказване на изложените факти в декларацията, още повече, че от събраните
доказателства, по безспорен начин се установи, че на твърдяната дата и място
действително между страните по делото е имало конфликт.
Поради което, събраните по делото доказателства, сочат на извода за
осъществено домашно насилие спрямо молителя, което е основание за налагане на
мерки за защита по ЗЗДН. Съдът намира, че дори и поведението на Г. С. У. да е било
провокирано по някакъв начин от други обстоятелства, обострили отношенията между
страните, това по никакъв начин не може да оправдае извършваните от него актове на
насилие, изразяващ се във психическо насилие спрямо лице, което е брат на
извършителя /чл.3, т.6 от ЗЗНД/, поради което в случая са налице предпоставките за
предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН и ответника следва да понесе
отговорността, предвидена в закона.
По делото няма данни спрямо ответника по молбата да са налагани и друг път
мерки по ЗЗДН, същия не се води на отчет в психо-диспансер и е многократно
осъждан.
По изложените причини съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат
наложени мерките по чл.5, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН за един средно продължителен срок от
6 месеца /чл.5, ал.2 от ЗЗДН/, през който съдът намира, че същия би могъл да свикне да
съобразява поведението си със закона и правилата на морала и най-вече с оглед
предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на
извършваното спрямо молителя от ответника домашно насилие
С оглед императивната разпоредба на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника
задължително следва да бъде наложена и глоба, която съдът определя в минималния
посочен в закона размер от 200 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН в тежест на
3
ответника е и дължимата за производството държавна такса, която съдът, съгласно чл.3
от ТДТССГПК, определя в размер на 50 лева, вносими по сметка на РРС. Ищецът е
претендирал направените от него по делото разноски в размер на 400 лв, които следва
да бъдат заплатени от ответника с оглед изхода на делото.
Така мотивиран и на основание чл.15, ал.1 от ЗЗДН, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита
от домашно насилие, извършено спрямо Ц. С. Ц., ЕГН **********, от Г. С. У., ЕГН
**********– брат на молителя, като
ЗАДЪЛЖАВА Г. С. У., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо своя брат - Ц. С. Ц., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА за срок от 6 /шест / месеца Г. С. У., ЕГН **********, да
приближава пострадалото лице – своя брат Ц. С. Ц., ЕГН **********, както и да
приближава жилището, в което същия живее – къща, находящо се в гр.Русе, кв.
Долапи ул.”Стремление”, № 3, както и местата за социални контакти и отдих на Ц. С.
Ц., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН Г. С. У., ЕГН **********,
че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския орган,
констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА, на осн.чл.5, ал.4 ЗЗДН, Г. С. У., ЕГН **********да плати глоба в
размер на 200 лева, както и държавна такса в размер на 50 лева, по сметка на Русенския
районен съд.
Да се издаде заповед за защита срещу Г. С. У., ЕГН **********, по реда на чл.15,
ал.2 ЗЗДН, в която се впишат последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.3 ЗЗДН.
Решението и заповедта за защита, на осн.чл.16, ал.3 ЗЗДН, да се връчат на
страните.
Препис от решението и заповедта да се изпрати и на Първо РУП при ОД на МВР
– Русе за изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5