Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260712
23.11.2020 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На пети ноември две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 3279 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от *****, действащо чрез пълномощника
си юрисконсулт *****, срещу С.И.Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, с
която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4293/16.11.2018 г. по
ч.гр.д. № 8338/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, сумата 434. 91 лева –
главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена
вода до абонатен № ***** и имот, находящ се на адрес: *****, за
периода от 08.03.2016 година до 12.09.2018 година, за която в периода от 25.04.2016
година до 25.09.2018 година са съставени фактури, сумата 36. 33 лева,
представляваща лихва върху главницата, начислена за периода от 26.05.2016
година до 05.11.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от 434.
91 лева, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на 13.11.2018 година до окончателното й
плащане.
Основанията за дължимост на горните
суми се основават на твърдения, че ответницата е потребители на ВиК услуги,
титуляри по партида за обект, находящ се в *****, с абонатен номер *****, като
се сочи, че задълженията за горепосочения отчетен период не са заплатени.
В хода на производството е починала
ответницата, като нейното място на основание чл. 227 от ГПК са конституирани
законните й наследници – децата й А.С.Ч. и С.С.Ч., като търсените от нея суми
се претендират от тях в размер на ½ част от всеки.
По делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответниците, чрез назначения им особен представител адвокат Д..
Излагат се доводи за неоснователност на исковете, тъй като липсвали
доказателства за това, че тяхната наследодателка е потребила вода в търсената
стойност. За част от сумите по фактурите се депозира и възражение за изтекла
погасителна давност.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището
на ответните страни по нея и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано ч.гр.д. 8338/2018
г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск по
настоящото дело, като съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и
обосновава правният интерес на ищеца от водене на установителния иск по
настоящето производство.
За процесния отчетен период от 08.03.2016
година до 12.09.2018 година са начислени 168 куб.м. вода т.е. средно месечно по
9. 33 куб.м. вода. Видно от справката извлечение на отчета, извършен с мобилно
устройство, водомерът е бил засичан от инкасатора, като само 4 пъти данните са
въз основа на предоставена от потребителя информация за потреблението. Въз
основа на този отчет са издадени и процесните фактури в периода от 25.04.2016
година до 25.09.2018 година, като същите остойностяват изразходеното количество
вода в периода от 08.03.2016 година до 12.09.2018 година.
По делото като
свидетел е разпитана Б.Д., изпълняваща длъжността *****към ищцовото дружество и
обслужваща района, където попада процесния водоснабден имот. Същата разяснява
принципно каква е процедурата по отчитане. Сочи, че в случая се спомня много
добре жената, която почти винаги й е осигурявала достъп до жилището си, като
там къде е отбелязано „от клиента“ данните са й били предоставени по телефона
или поставени на входната врата на водоснабдения имот.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на
претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали
ответникът респективно ответниците са собственици на водоснабдения имот.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2,
букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като
потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г.,
която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са
собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните
собственици на имоти в етажната собственост.
При това съдът приема, че потребител и
съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо
услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на
право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни
ограничени вещни права, на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, или в случая С.Ч., която е придобила чрез покупко –продажба
процесния водоснабден имот на 04.02.2011 г., видно от представения по делото
нотариален акт. След смъртта си на ***** г. същата се наследява по равно от
децата си А.С.Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, и С.С.Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
които са съсобственици на имота при
равни квоти към настоящия омомент. След смъртта на майка си, в качеството си на
нейни наследници, за които липсват данни да са се отказали от наследството,
следва да отговарят за задълженията й по равно на основание чл. 60, ал. 1 от
Закона за наследството.
При тези данни съдът намира, че по
делото се установява, че в периода на претенцията е била изразходвана вода за
процесното жилище, като са извършвани реални отчети и количеството изразходена
вода е засечена от инкасатора със съответното мобилно устройство. Търсената
сума по фактурите съответства на изразходеното количество вода, при което съдът
намира, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени, при
все че не са представени доказателства за плащането на търсената главница, при
което съответно дължими са и мораторните лихви /аргумент чл. 33, ал. 2 от
общите условия на ВиК оператора/, както и законната лихва от датата на
депозиране на заявлението.
Неоснователно е депозирано
възражение за погасителна давност, при все че първата отчетна дата е 08.03.2016
г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на 13.11.2018 г. т.е.
преди изтичането на тригодишния давностен срок по чл. 11, б. “в“ от ЗЗД,
приложим за процесните вземания.
При този изход на делото и по
разноските, съдът намира следното:
Дължими са направените в заповедното
производство разноски в размер на 75 лв., които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат приседни
в настоящото производство.
Основателна се явява претенцията на
ищцовото дружество за присъждане на направените по настоящото дело разноски и
следва да се осъдят ответниците да му заплатят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 330 лв., включваща заплатената по делото държавна такса в размер
на 75 лв., внесения депозит за особения представител в размер на 150 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и 5 лева за
издадено съдебно удостоверение.
При това общата дължима сума за
разноските е в размер на 405 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че А.С.Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, и С.С.Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
в качеството им на наследници на С.И.Ч.
с ЕГН **********,***, починала на 09.05.2019 г., дължат разделно на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от *****, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4293/16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 8338/2018 г. по описа на Бургаския
районен съд, сумата 434. 91 лева – главница, представляваща неплатена цена
за доставена, отведена и пречистена вода
до абонатен № ***** и имот,
находящ се на адрес: *****, за периода от 08.03.2016 година до 12.09.2018
година, за която в периода от 25.04.2016 година до 25.09.2018 година са
съставени фактури, сумата 36. 33 лева, представляваща лихва
върху главницата, начислена за периода от 26.05.2016 година до 05.11.2018
година, ведно със законната лихва върху главницата от 434. 91 лева, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на 13.11.2018 година до окончателното й плащане, като всеки от тях дължи ½ част от горните
вземания.
Осъжда А.С.Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, и С.С.Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
да заплатят разделно на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
представлявано от ***** сумата от 405 лв.
/четиристотин и пет лева/ за
направените разноски, от които 75 лева за ч.гр.д. № 8338/2018 г. и 330 лева
за гр.д. № 3279/2019 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.