Решение по дело №2756/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1914
Дата: 13 октомври 2022 г.
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20225330202756
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1914
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330202756 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 13 от 18.04.2022г., издадено
от Д. И. И., на длъжност *** на Община Марица, с което на М. З. Т., ЕГН:
**********, с адрес – ***, на основание чл.74, ал.1 от Наредба за условията и
реда за изхвърляне, събиране, включително разделно, транспортиране,
претоварване, оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни
отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци и масово
разпространени отпадъци на територията на Община „Марица” е наложено
административно наказание - глоба в размер на 300 /триста/ лева, за
нарушение на чл.74, ал.1, т.1 от Наредба за условията и реда за изхвърляне,
събиране, включително разделно, транспортиране, претоварване,
оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци,
включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци и масово разпространени
отпадъци на територията на Община „Марица”.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, като взема становище в този смисъл и предлага
наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
1
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Д. поддържа
жалбата на изложените основания, взема становище по същество и предлага
наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени
направените от жалбоподателя разноски.
Ответната страна – *** на Община Марица, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт П. оспорва жалбата като сочи, че същата е
неоснователна, в който смисъл взема становище. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено дължимото
юрисконсултско възнаграждение.
Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 04.05.2022г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
11.05.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.02.2022г., около 09:40 часа, в ***, обл.Пловдив, ***, свидетелите
С. И. С. и Г. И. Г., в качеството ми на служители на Община Марица, на
длъжност – ***, извършили проверка, при която констатирали, че на същото
място имало съдове за битове отпадъци, които били празни, а до тях били
изхвърлени битови отпадъци – хартия, кашони и пластмасови опаковки,
включително – фактури, протоколи, договори, тестове, учебни пособия и др..
Свидетелите С. и Г. констатирали, че на много от същите документи
съдържали личните данни на жалбоподателя М. З. Т., както и на други лица –
нейни близки. Последните свидетели потърсили жалбоподателя в дома и, но
2
не я намерили, след която я призовали и същата се явила в кметството. Там
пред свидетелите жалбоподателя Т. не отрекла, че това са нейни отпадъци, но
посочила, че ги е изхвърлила в кошовете, а не отвън.
На 22.03.2022г. свидетелят М. Д. Т., в качеството и на *** в Община
Марица, в отсъствието на жалбоподателя Т. съставила срещу нея АУАН с №
24Е/2022 за нарушение на чл.74, ал.1, т.1 от Наредба за условията и реда за
изхвърляне, събиране, включително разделно, транспортиране, претоварване,
оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци,
включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци и масово разпространени
отпадъци на територията на Община „Марица”. За последното действие по
съставяне на АУАН жалбоподателят Т. не била поканена, доколкото същата
получила Покана с изх.№ 94-00-584/15.03.2022г. на 01.04.2022г. (съгласно
оформеното известие за доставяне) – или след датата на съставяне на АУАН -
22.03.2022г.. В последствие – на 04.04.2022г. препис от АУАН с № 24Е/2022
бил връчен на жалбоподателя Т..
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели – С. И. С., Г. И. Г. и М. Д. Т., които
помнят случая от показанията на които се установява – извършената проверка
и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН.
Съдът намира показанията на свидетелите С. И. С., Г. И. Г. и М. Д. Т. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране твърдяното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Съдът съобрази и приложените по делото писмени доказателства –
оригинали на Покана с изх.№ 94-00-584/15.03.2022г. и Известие за доставяне
на същата – от които се установява дали/кога жалбоподателя е поканена за
съставяне на АУАН, Констативен протокол от 21.02.2022г. – от които се
установява факта на извършената проверка и сторените при същата
констатации.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени
от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия,
3
то съставените АУАН и съответно – издаденото въз основа последния НП не
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административнонаказателното производство, както и
ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
Установява се, че в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН е
съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, без
същевременно да са налице предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно
- нарушителят да е известен, но не може да се намери или след покана да не
се яви за съставяне на акта.
В този смисъл следва да се съобрази, че макар до жалбоподателя да
била изпратена покана да се яви за съставяне на АУАН, а именно – Покана с
изх.№ 94-00-584/15.03.2022г., то същата получена от жалбоподателя слд
датата на съставяне на АУАН (22.03.2022г.), а именно – получена е на
01.04.2022г. съгласно приложеното по делото известие за доставяне.
В този смисъл не би могло да бъде подкрепено становище, че съставяне
АУАН в отсъствието на жалбоподателя, в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН
не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото лицето има 3 -
дневен срок от подписване на акта да представи писмени възражения.
Съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН – „Освен възраженията при съставяне на
акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и
писмени възражения по него.“. Дори единствено от прочита на последната
разпоредба е видно, че предвидения в ЗАНН ред за съставяне на АУАН
предвижда два отделни процесуални момента, в които лицето, срещу което е
съставен АУАН, може да стори възражения и да представи доказателства във
връзка с последния – при самото съставяне на акта – съгласно чл.42, т.8 от
ЗАНН, както и в тридневен срок от подписването му – съгласно чл.44, ал.1 от
ЗАНН. Очевидно е още, че при съставяне на АУАН в на нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят е лишен от първата си възможност, а именно –
тази по чл. 42, т.8 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че предвид ясно разписания в чл.42, т.8 от ЗАНН и
чл.44, ал.1 от ЗАНН процесуален ред, съвсем произволно би се явило едно
становище на съда в смисъл – дали и само възможността по чл.44, ал.1 от
ЗАНН се явява „достатъчна“ за да не бъдат съществено нарушени правата на
4
жалбоподателя и други подобни. Нарушението реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН
има формален хакер и очевидно напълно спекулативно и не подлежащо на
изследване е едно предположение, че след като не е сторил възражения в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, то жалбоподателят не би направил такива и ако
присъстваше при съставяне на акта, от която възможност в случая е бил
незаконосъобразно лишен.
Така описаното нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН
следва да се прецени като такова от категорията съществените процесуални
нарушения, доколкото жалбоподателят е лишен от правото му да присъства
при съставяне на АУАН и съответно – да даде обяснения и да направи
възражения както по реда на чл.42, т.8 от ЗАНН, а също и по чл.44, ал.1 от
ЗАНН, доколкото последният жалбоподател не се явява и редовно уведомен
за съставения срещу него АУАН.
Последното съществено процесуално нарушение мотивира отмяната на
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Отделно от горното и с оглед изчерпателност следва да се посочи още,
че по делото не се установяват и достатъчно данни относно това,
жалбоподателят М. З. Т. да е извършила на На 21.02.2022г., в ***,
обл.Пловдив от супективна страна нарушение на чл.74, ал.1, т.1 от Наредба за
условията и реда за изхвърляне, събиране, включително разделно,
транспортиране, претоварване, оползотворяване и обезвреждане на битови и
строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци и
масово разпространени отпадъци на територията на Община „Марица”.
В този смисъл съдът намира, че единствено констатирането на факта, че
сред намерените разхвърлени отпадъци имало документи с името на
жалбоподателя Т. (каквито обаче имало и на други лица – нейни близки), не е
достатъчен за да обоснове несъмненото заключение, че именно Т. е
изхвърлила този отпадък, при това – изхвърлила го е не в съдовете за смет, а
извън тях.
Още прави впечатление, че според показанията на свидетелите С. И. С.
и Г. И. Г. – при разговор с тях жалбоподателят Т. не отрекла, че това са нейни
отпадъци, но посочила, че ги е изхвърлила в кошовете, а не отвън, последното
сторило друго лице. Последното твърдение на Т. съставлява единствените
данни по делото, от които може да се направи извод, че изобщо тя е лицето,
5
което е изхвърлило отпадъците на същото място. Но ако това е така, то
непонятно остава основанието на логиката, по която едната половината от
твърдението на Т. (че тя е изхвърлила отпадъците) се кредитира като истина,
но другата половината от твърдението на Т. (че тя ги е изхвърлила в съдовете,
а не извън тях) се игнорирана. По делото няма никакви данни, от които може
да се направи несъмнен извод за невъзможност изхвърления в съдовете за
смет отпадък да е бил в последствие разхвърлян извън тях от други лица –
независимо от причините и способа за това. Отново следва да се посочи, че
административнонаказателната отговорност следва да бъде установена по
несъмнен начин, а не да почива на житейско предположение.
Последното би мотивирало съда на отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно – неправилно по същество, дори да не
бе констатирано вече коментираното съществено процесуално нарушение,
във връзка с реда за съставяне на АУАН.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 300 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна защита и
съдействие /лист 3/.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 13 от 18.04.2022г., издадено
от Д. И. И., на длъжност *** на Община Марица, с което на М. З. Т., ЕГН:
**********, с адрес – ***, на основание чл.74, ал.1 от Наредба за условията и
реда за изхвърляне, събиране, включително разделно, транспортиране,
претоварване, оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни
отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци и масово
разпространени отпадъци на територията на Община „Марица” е наложено
6
административно наказание - глоба в размер на 300 /триста/ лева, за
нарушение на чл.74, ал.1, т.1 от Наредба за условията и реда за изхвърляне,
събиране, включително разделно, транспортиране, претоварване,
оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци,
включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци и масово разпространени
отпадъци на територията на Община „Марица”.

ОСЪЖДА Община Марица да ЗАПЛАТИ на М. З. Т., ЕГН:
********** сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща извършени
разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7