№ 543
гр. София , 24.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно търговско
дело № 20211001000783 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на А.
Н. Д. и К. Х. М. – синдици на „КТБ“АД /н/ насочена против Определение №
263396/22.06.2021 г., постановено по т.д. № 701/2020 г., с което първоинстанционният съд е
прекратил производството по посоченото дело, поради неговата недопустимост, както и
против Определение № 263488/28.06.2021 г., постановено по същото дело, с което „КТБ“АД
/н/ е осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса по прекратеното производство в
размер на 9 378 352,40 лв., дължима от масата на несъстоятелността.
В жалбата, инициирала настоящето производство, се поддържа неправилност и на двете
атакувани определения, като постановени при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, както и необоснованост на същите.
Твърди се, че вкл. след обявяването на противоконституционност на разпоредбата на
чл.60а ЗБН с Решение № 8/27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г. от Конституционния съд на
РБългария, предявеният от синдиците иск с посоченото правно основание бил процесуално
допустим, поради наличието на всички положителни и отсъствието на отрицателните
процесуални предпоставки, касаещи надлежното упражняване на правото на иск, а въпросът
относно противоконституционността на нормата имал значение за основателността на
предявения иск.
По подробно изложени доводи в подкрепа на това становище се иска отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В условието на евентуалност и в случай, че настоящата инстанция потвърди последното,
се иска отмяна на Определението с № 263488/28.06.2021 г., с което ищецът-жалбоподател е
осъден да заплати по сметка на първоинстанционния съд дължимата се ДТ по
производството в размер на 9 378 352,40 лв.
Твърди се във връзка с това искане, че в случая жалбоподателят не дължал ДТ по
производството, защото същото било образувано при упражнено от синдика на „КТБ“АД /н/
1
притезателно право, въз основа на предвидени в закона разпоредби, отменени в
последствие, като противоконституционни. Действието на отмяната обаче било занапред, а
присъждането на ДТ в тежест на ищеца при тези обстоятелства означавало да се придадат
последици на обявените за противоконституционни разпоредби, за което липсвало законово
основание.
В условието на евентуалност се поддържа в случай че решаващият състав приеме, че
ДТ се дължи, то тя не била определена правилно, т.к. цената на иска в случая била 7 403 100
лв., посочена в допълнителната искова молба, и спрямо същата дължимата се ДТ е в размер
на 296 124 лв.
Затова обжалваното определение следвало да се отмени изцяло, а в условието на
евентуалност – над размерът от 296 124 лв.
В срока за отговор насрещната страна, чрез процесуалния си представител поддържа
правилност на обжалваните определения.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния
жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно активно процесуално легитимирана
страна – частните жалбоподатели са ищци по прекратеното от първоинстанционния съд
производство. Жалбата е насочена срещу съдебни актове, подлежащи на последващ съдебен
контрол.
Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното определение, с
което първоинстанционното дело е прекратено, настоящата инстанция приема за
несъстоятелни, по следните съображения:
Общоизвестен факт е, че с Решение № 8/27.05.2021 г., постановено по к.д. № 9/2020 г.
на Конституционния съд на РБългария, разпоредбата на чл.60а, ал.1 ЗБН /обн. ДВ бр. 22 от
2015 г., доп. бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./ е обявена за противоконституционна и
по арг. от чл.151, ал.2 от Конституцията тя губи правното си действие занапред. Последното
означава, че нормата не се прилага по отношение заварените/висящите съдебни
производства, вкл. когато е пряко приложима към правоотношението /защитимото с нея
право е пряк предмет на производството/ или е приложима към други правоотношения,
имащи преюдициален характер спрямо главния предмет.
Доколкото преди влизането й в сила аналогична разпоредба в приложимия материален
закон - ЗБН, която да легитимира активно процесуално синдикът да предявява искове пред
съда по несъстоятелността за връщане в масата на несъстоятелността на получено
имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в изрично посочените в т.1 и т.2
случаи не е съществувала то следва, че след отмяната на разпоредбата занапред в правния
мир не съществува материално-правна норма, легитимираща активно синдика да предявява
иск за защита на уреденото с нея право.
Ето защо и в негово лице не съществува нито правен интерес, нито призната от
действащия материален закон надлежна активна процесуална легитимация да предяви иск с
правно основание чл.60а, ал.1 ЗБН – т.е. налице са две от абсолютните отрицателни
процесуални предпоставки, препятстващи надлежното упражняване на правото на иск.
Последното предпоставя недопустимост на предявения иск и изводът на
първоинстанционния съд в тази насока е правилен, а доводите на частния жалбоподател в
обратната насока – несъстоятелни.
Поради последното и жалбата му срещу определението, с което производството по
2
първоинстанционното дело е прекратено, поради недопустимост на предявения иск, се явява
неоснователна.
Неоснователна според решаващият състав се явява и жалбата срещу определението, с
което по реда на чл.77 ГПК /а на по чл.248 ГПК, която хипотеза изисква искане на някоя от
страните за изменение на постановен от съда акт/ първоистанционният съд е определил и
постановил събирането на дължимата се по прекратеното производство държавна такса .
На първо място, прекратяването на производството поради недопустимост на
предявения иск не е основание за освобождаване на ищеца от заплащането на следващата се
държавна такса, в каквато насока няма спор нито в теорията, нито в практиката
/Определение № 126/15.03.2013 г., по ч.гр.д. № 1193/2013 г., II г.о, ВКС, Определение №
459/06.07.2012 г. по ч.т.д. № 226/2012 г., I т.о., ВКС, Определение № 209/14.03.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 1125/2014 г., III г. о., ГК, Определение № 167 от 14.04.2021 г. на ВКС по ч.
т. д. № 766/2021 г., I т. о., ТК, и др./.
Решаващият състав изцяло споделя и се присъединява към разбирането, че след като в
процесуалният закон не се съдържа изрична норма сочеща, че при прекратяване на
производството по вече образувано дело поради недопустимост на предявения иск ДТ не се
дължи, то заплащането й се следва на общо основание – арг. чл. 71 ГПК и чл.73, ал.3 ГПК.
Посоченото въведено от процесуалния закон правило е приложимо и за иска по чл.60а,
ал.1 ЗБН, доколкото нито ГПК, нито ЗБН предвиждат друго, вкл. преди и/или след
обявяването на нормата за противоконституционна.
Разпоредбата на чл.60а, ал.2, която не е предмет на конституционното решение,
обсъдено по-горе и е действаща, въвежда изключение от общите правила относно момента
на заплащане на ДТ по съдебните производства – то не изключва изобщо дължимостта на
ДТ по иск с посоченото правно основание, а въвежда изключение само относно момента на
внасянето й от лицата по чл.62, ал.1 ЗБН – същият е отложен до приключване на
производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. Ясно е указанието в текста й обаче,
че държавната такса се дължи, вкл. и кой е задължен за плащането й.
В случая няма спор, че производството по т.д. № 701/2020 г. по описа на СГС е
образувано при действието на чл.60а, ал.1 ЗБН, по иск на синдиците на „КТБ“АД /н/, поради
което и същите са освободени от предварителното заплащане на ДТ. С оглед последващото
прекратяване на делото обаче, ДТ ще следва да се събере от масата на несъстоятелността.
Идентично разрешение е възприето и в Определение № 394 от 9.07.2018 г. на ВКС по
т. д. № 1426/2018 г., II т. о., ТК, касаещо прекратяване на производството по предявен иск по
чл.59, ал.7 ЗБН, при което правилата за дължимост и заплащане на ДТ по производството са
аналогични. В същото изрично е застъпено и споделяното от настоящия състав становище,
че приетото от законодателя правило, че таксата се събира съответно при уважаване на иска
- от осъдената страна и при отхвърляне на иска - от масата на несъстоятелността, дава
отговор и на въпроса за дължимостта на държавната такса, когато ищецът е освободен от
предварителното й внасяне, не само при нормалното развитие на съдебното производство, т.
е. при решаване на спора по същество, но и при приключване на делото без произнасяне по
същество, т. е. при връщане на исковата молба и прекратяване на производството
Като е съобразил горното, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила приемайки, че в случая държавна такса по производството се
дължи независимо, че основанието за прекратяване на производството поради
недопустимост на иска е настъпило в неговия ход, вкл. и че тя трябва да бъде събрана от
масата на несъстоятелността.
Същият обаче неправилно е определил размера на тази такса, с оглед установеното от
данните по делото, че с допълнителната искова молба в срока по чл.373, ал.1 ГПК ищецът-
3
жалбоподател действително е извършил изменение на цената на предявения иск, а именно –
7 403 100 лв.
Това му процесуално действие е процесуално допустимо и редовно извършено, поради
което и следва, че размерът на дължимата се държавна такса следва да бъде определен
именно с оглед на посочената като последна от ищеца цена на иска, и е в размер на 296 124
лв.
Изложеното налага частична отмяна на обжалваното определение, като банката
жалбоподател ще дължи сумата от 296 124 лв., представляваща дължимата се държавна
такса по прекратеното производство, която да се събере от масата на несъстоятелността, а за
сумата над посочения размер, като неправилно, първоинстанционното определение следва
да се отмени.
По изложените съображения и на посочените основания, Софийският апелативен съд,
Търговска колегия, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263488/28.06.2021 г., постановено по т.д. № 701/2020 г. по
описа на СГС, ТО в частта му, с което „Кооперативна търговска банка“АД /в
несъстоятелност/ е осъдена да заплати държавна такса по производството по посоченото
дело по сметка на Софийски градски съд на осн.чл.60а, ал.2 ЗБН разликата над сумата от
296 124 лв. до сумата от 9 378 352,40 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Кооперативна търговска банка“АД /н/, ЕИК *********, представлявана от
синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса по производството по т.д. № 701/2020 г. в размер на 296 124 лв., която сума да се
събере от масата на несъстоятелността.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263488/28.06.2021 г., постановено по т.д. №
701/2020 г. по описа на СГС, ТО в останалата му обжалвана част.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок
от връчването му на жалбоподателя по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4