Р Е Ш Е Н И
Е № 260455
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 01.12.2021г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Ваня Казакова, като разгледа
докладваното от съдията търг. д. № 943 по описа на съда за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът - „МАКС СОЛВЕСТ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“
№ 56, ет. 2, офис 265, представлявано от управителя Б.П., чрез адв. И.П.Д. ***
твърди, че експлоатира фотоволтаична централа с обща мощност до 98 kWp, построена в УПИ 017062 – за фотоволтаична електроцентрала № 4, масив 017,
по КВС на с. Дуванлии, м. “Юртлука“, общ. Калояново и в качеството си на
производител на електрическа енергия e сключил с
ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 977/30.01.2013 г.
В договора било уговорено, че произведената активна енергия от възобновяеми
източници се изкупува от купувача по определената от ДКЕВР преференциална цена,
действаща в конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в
съответствие с вида на енергийния обект, който се определял от продавача, чрез
подаване до купувача на Декларация по образец - Приложение 2 и дължимата по
предоставената фактура сума се дължала в срок до десет работни дни от
получаване на оригинална фактура, придружена с подписан от продавача протокол
за количеството произведена ел.енергия. След сключването на договора между
страните, с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР били определени временни
цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, които да
бъдат заплащани от производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници. Решението било отменено с влязъл в сила съдебен акт на Върховния
административен съд, поради което последиците от решението на КЕВР следвало да
се считат също за отменени с обратна сила. На основание § 17 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 56
от 2015 г.) е прието Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., с което Комисията (КЕВР) установила нетното специфично производство (НСП) на
електрическа енергия, въз основа на което били определени преференциалните цени
в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на ЗИД на ЗЕ.
Произвежданата от фотоволтаичната централа на ищцовото дружество ел.енергия се
изкупувала на цена 567,41 лв./MWh без ДДС (електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW) и същата попадала в обхвата на т. 2.14 на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР.
Твърди, че на тази цена ответното дружество изкупувало произведената енергия от
централата на ищеца до размер на 1 188 kWh, а количеството произведена енергия
над този размер се изкупувала на по - ниски цени, позовавайки се на посоченото
решение на КЕВР. Сочи, че размерът на
разликата между реално платените суми и дължимата преференциална цена върху
цялото количество произведена електрическа енергия от централата била, както
следва: за месец ноември 2016г. - 4033.81 лв.; за месец декември 2016г. -
4047.40 лв.; за месец септември 2017г. - 3056 лв.; за месец октомври 2017г. -
6342.33 лв.; за месец ноември 2017г. - 3125.84 лв.; за месец декември 2017г. -
3618.96 лв.; за месец септември 2018г. - 1783.09 лв.; за месец октомври 2018г.
- 5935.70 лв.; за месец ноември 2018г. - 2507.26 лв.; за месец декември 2018г.
- 2961.21 лв., за месец септември 2019 г. - 4806.19 лв. или в общ размер за
периода от 01.11.2016г. до 30.09.2019 г. -
42 217.77 лв. Дължимата мораторна лихва върху забавеното плащане
на главниците, съобразно уговорените в договора падежи на съответните
задължения възлизали на сумата от общо 6947.41 лв за периода 01.01.2017
г. до 07.11.2019 г.. Твърди, че решение № СП-1 от 31.07.2015 г., в
частта му по т. 2.14, с която било установено нетното специфично производство
на електрическа енергия за посочения тип централи било обжалвано по съответния
ред и отменено. Сочи, че в практиката на ВКС се приема, че отмяната на
незаконосъобразно издаден от КЕВР индивидуален административен акт, извършена с
влязлото в сила решение на ВАС, има
обратно действие и отменя последиците от решението на ДКЕВР. Това според ищеца
означава, че цялото произведено количество електрическа енергия от съответните
производители следва да бъде заплатена по преференциални цени, а не само до
определен размер, както било при действието на Решение № СП-1/31.07.2015г. на
КЕВР. Настоява съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 42 217,77 лв., представляваща
дължима цена на продадената и неплатена ел.енергия по горецитирания договор
между страните за периода 01.11.2016 – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на ИМ в съда до датата на плащането на
задължението, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от общо 6947.41 лв., представляваща дължимата мораторна
лихва за периода от 01.01.2017г. до
07.11.2019 г. върху забавеното плащане на главниците, представляващи дължима
цена на продадената и неплатена електрическа енергия по Договора, посочена от
сбора на вземанията, съгласно молба вх. №35880/02.12.2019 г. Претендира направените
в производството разноски.
В
двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД (ЕВН ЕС), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: 4000 Пловдив, ул. "Хр. Г. Данов" №
37, чрез юрк. Щ.Р., депозира отговор на исковата молба, с който признава
сключването на договор № 977 от 30.01.2013г. между страните, както и факта, че
ищецът е производител на електрическа енергия и експлоатира обект ФЕЦ в с.
Дуванлии. Признава и факта, че с Решение № СП-1 от 13.07.2015г. КЕВР е отменено
в частта му, касаеща ФЕЦ на ищеца. Твърди обаче, че след отмяната на Решение
СП-1, КЕВР приела ново решение, с което се определяло нетно специфично
производство (НСП) за обекти за производство на електрическа енергия като този
на ищеца и то било в същия размер, както това, прието с Решение СП-1, а именно
1 188кWр - Решение № СП-2/06.3.2019 г. (Решение СП-2), с което се определяло НСП
за обекта на ищеца, считано от 31.7.2015 г. и затова сочи, че не отговаря на
истината твърдението на ищеца, че към настоящия момент за ищцовия ФЕЦ нямало
определено НСП. На следващо място се сочи, че от всички посочени периоди,
договорът за изкупуване действал само през следните периоди - м. ноември и м.
декември 2016; от 01.9.2017 до 15.9.2017; от 01.9.2018 до 11.9.2018 (“първи период“), както и че за останалите
посочени периоди (от 16.9.2017 до 31.12.2017; от 01.9.2018 до 31.12.2018 и от
12.9.2019 до 30.9.2019 – “втори период“) – дружеството е продавало
произведената електрическа енергия на трети лица - търговци на електрическа
енергия, т.е. през тези периоди договорът за изкупуване не бил действащ, ЕВН ЕС
изобщо нямали задължение да изкупуват произведената от обекта енергия и
съответно - не са я изкупували. Твърди, че приложима за процесните количества,
произведени през “първия период“ била цената по чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ,
тъй като НСП се прилагало по отношение на обекта на ищеца, дори и след отмяната
на Решение №СП-1, освен това сумите, изплатени на ищеца били заплатени въз
основа сключения между страните договор за изкупуване, а не на основание на
Решение №СП-1. Сочи, че в сключения между страните договор била определена
цената, по която се изкупува произвежданата от ФтЕЦ “Макс Солвест -4- Дуванлии“
ел.енергия съобразно нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ към датата на сключване
на договора, като последният предвиждал също, че освен решението на КЕВР за
определяне не преференциалната цена, приложима за обекта, следвало да се вземат
предвид и другите законови разпоредби, които влияят върху цената, в случай че
по силата на нормативен или административен акт на компетентен орган се
променят условията, при които се
сключва договорът (срок, преференциална цена и др.) и новите условия са задължителни за страните, то те щели да се прилагат в
отношенията между страните, без да е необходимо подписване на допълнително
споразумение, като в настоящия случай било налице точно такова законово
изменение, което променяло условията на договора, като били предвидени различни
цени, по които се изкупувала електрическата енергия преди достигане на НСП и
след този момент. След отмяна решението КЕВР приела ново Решение
№СП-2, с което, считано от 31.07.2015 г. било установено същото НСП за
процесния ФЕЦ, а и НСП дори и да липсвало, можело да бъде определено от КЕВР.
Оспорва исковете като неоснователни,
тъй като КЕВР била определила НСП в същия размер като този, определен с
отмененото Решение №СП-1, както и че обжалването на решенията на КЕВР не
спирало изпълнението им, нещо повече - искането за спиране изпълнението на оспорено
по съдебен ред решение било недопустимо в настоящия случай, поради което
исковете за “първи период“ били неоснователни и като такива следвало да бъдат
отхвърлени изцяло. Сочи съдебна практика, според която средногодишното
производство се прилагало и при липса на конкретно решение на КЕВР, с която то
се определяло, като по инициатива на съда се назначавала съдебно-техническа
експертиза, която да го определи, като дори и ако бъде отменено Решение СП-2,
то пак нямало логика да се приеме, че цялата електрическа енергия, произведена
от процесния обект следва да се изкупува по преференциална цена, а НСП можело
да се определи по изчислителен път, тъй като били налице всички необходими за
това стойности. Ответникът е направил изчисления, които достигат до резултата,
че НСП за година било 116 424 kWh. Това количество електрическа енергия било
достигнато от процесния ФЕЦ, както следва - през 2016 г. на 17.09.2016 г.; през
2017 г. на 15.9.2017 г.; през 2018г. на 23.9.2018 г. и през 2019г. - на
09.9.2019 г., поради тази причина били извършени извънредни отчитания на
средството за търговско измерване, отчитащо електрическата енергия,
произвеждана от ФЕЦ на ищеца, като количеството произведена енергия над прага
на НСП било заплатено по “цена за излишък“. По тези съображения ответното дружество счита, че дори да бъде
отменено решението, с което се определя НСП, това не означавало автоматично, че
цялото количество произведена ел.енергия трябвало да се заплаща по
преференциални цени, а напротив. На следващо място, в отговора на ИМ се
твърди, че за посочения “втори период“ договорът за изкупуване между страните
не действал, тъй като за това време ищецът бил сключил договор на основание чл.
100, ал. 1 ЗЕ с избран от него търговец на електрическа енергия и продавал
количествата електрическа енергия по свободно договорени цени и не бил член на
балансиращата група на ЕВН ЕС и не е продавало произвежданата електрическа
енергия на последните, а на друго лице - търговец на електрическа енергия - по
свой собствен избор. В заключение считат претенциите за неоснователни и
настоява да бъдат отхвърлени. Претендират сторени в производството по делото
разноски.
В срока
по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от „Макс
Солвест“ ЕООД, чрез процесуалния представител на дружеството, с която изразяват
становище, че възраженията на ответника в ОИМ са изцяло неоснователни, в т.ч.
че не се касаело за множество обективно съединени искове, а за 2 обективно
съединени такива - за заплащане на
дружеството - ищец сумата, представляваща дължима цена на продадена и неплатена
ел.енергия по Договора за изкупуване на енергия №977/30.01.2013 г. за посочения в
ИМ период, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
ИМ, както и за заплащане на дължимата мораторна лихва върху гореописаната
главница за посочения в ИМ период. Счита, че съдът следва да извърши инцидентен
съдебен контрол за законосъобразност на Решение № СП-2/06.03.2019 г. и да бъде
съобразено обстоятелството, че то е нищожен съдебен акт, издаден в противоречие с влязло в сила
решение на съда, и като такъв не бил породил правно действие. Сочи, че
оспорваното решение било постановено във връзка и по повод Решение №
4923/20.07.2017 г. на АССГ по адм. д. №3247/2016г., потвърдено с Решение №
14886/03.12.2018 г. по адм д. №10757/2017г. на ВАС, с което била отменена т.
2.14 от Решение № СП -1 от 31.07.2015 г., в която било определено
нетното специфично производство на електрическа енергия за електрически
централи с фотоволтаични модули над 30kWp до 200 kWp в размер на 1 188 kWh,
въз основа на което били определени, считано от
01.07.2011г. преференциални цени за продажба на електрическа енергия от
електрически централи с фотоволтаични модули, определени в т. 14 на Решение №
Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР на 567.41 лв./MWh без
ДДС. В решението си съдът отменял решение №СП-1, поради нарушение на
изискването за форма на административните актове – липса на мотиви и съществени
нарушения на процесуалните правила. Сочи, че Решение №СП-2 е постановено с
оглед отменителното решение на АССГ, но то било издадено отново, без да се
съберат конкретни доказателства за собствените нужди от ел.енергия на
производителите. Установеното в решението НСП не било определено съобразно
законовото изискване на § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, а на базата на показатели,
технически и икономически параметри, критерии, послужили за определяне на
преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия в решение № Ц - 18
от 20.06.2011 г., или без данни за размер/стойност на енергията за собствени
нужди. По този начин се преразглеждал въпрос,
разрешен с влязъл в сила административен акт, поради което новият административен акт бил нищожен,
поради излизане извън рамките на административната компетентност и липса на
материалноправно основание за издаването на повторен акт по разрешен вече
въпрос. КЕВР не притежавала компетентност да придава обратна сила на своите
актове, аргумент за нищожност на решението поради липса на времева
компетентност. КЕВР черпила своята материална компетентност за установяване НСП
по силата на пар.17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., обаче
законодателят бил ограничил времево това законово правомощие – до 31.07.2015
г., като след изтичането на този срок, тя не можела да се сезира служебно.
Освен това решението било незаконосъобразно, тъй като било постановено при
липса на мотиви, доколкото освен прочит и тълкуване на решенията на АССГ и ВАС,
били възпроизведени мотивите на отмененото Решение СП -1/2015 г., при липса на
анализ на фактите и обстоятелствата към постановените решения за определяне на
преференциални цени относно приетите с тях ценоообразуващи елементи и
параметрите им. Разпоредителната част на процесното решение определяло
максималния размер, до който да се изкупува електрическа енергия на
определените в т. 14 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. преференциални цени
след влизането му сила., т.е. имало обратно действие. Определеният максимален
размер се отразявал върху изкупуваното количество електрическа енергия от
възобновяеми източници, като по този начин и намалявало размера на печалбата на
производителите. То представлявало конститутивен административен акт, тъй като
внасяло правна промяна във вече съществуващи обществени отношения. С отмяната
на Решение №СП-1, в частта му по т.2.14, било отпаднало основанието, на което
ответното дружество заплащало по преференциална цена в размер на 567,41 лв./MWh
енергията само за определеното с посоченото решение НСП. Не споделя разделянето
на исковия период на “първи“ и “втори“, както е направил ответникът, както и
твърдението му, че договорът за изкупуване, сключен между страните, не бил
действащ през “втория“ период. Поддържа тезата, че след като липсва валидно
решение на КЕВР, с което НСП да бъде определено, то цялото количество
произведена електрическа енергия от централата следвало да се изкупува по
преференциалната цена по силата на сключения между страните договор.
Оспорва твърдението на ответното
дружество, че условията по договора за изкупуване се били променили по силата
на нормативен акт - изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, направено със ЗИДЗЕ (обн.
ДВ, бр.26 от 2015г.). Цитираната норма не можела сама по себе си да промени
уговорената цена по договора за изкупуване, до момента, в който с валиден
административен акт КЕВР не определяла НСП, а до момента това не било сторено.
В заключение поддържа изцяло предявените искови претенции с ИМ, като
претендират и разноски в производството.
В срока
по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба.
Изразява се становище по аргументите, с които ищецът е изразил несъгласието по
няколко техни възражения, направени в отговора на ИМ. Поддържат направените в
ОИМ обяснения защо считат, че към настоящия момент имало определено НСП за
процесния обект, което било в същия размер като това, определено с отмененото
решение СП-1. По отношение на направеното искане на ищеца съдът да подложи на
инцидентен съдебен контрол за законосъобразност Решение №СП-2/06.03.2019 г. считат, че, след
като е извършен пряк съдебен контрол на административния акт, то е недопустимо
извършването на косвен съдебен контрол в исково производство, още повече, че
ищецът бил участвал като страна в административното производство. Отделно сочат,
че гражданският съд се произнасял инцидентно по валидността на
административните актове, като нямал правомощието да прогласява нищожността им.
Поддържат изцяло изложените в ОИМ твърдения относно възможността да се определи
НСП без решение на КЕВР, както и изложеното относно действието на договора за
изкупуване.
С Определение №163/22.01.2020 г. съдът е приел за съвместно
разглеждане обратни искове от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД (ЕВН ЕС), по
чл. 219, ал. 3 от ГПК против „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, (НЕК) ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица" № 8, представлявано
от И. Й. - изпълнителен директор – трето лице помагач на негова страна, за
заплащане на суми, формирани от общия сбор от разликата в цената,
по която ЕВН ЕС са продали на НЕК ЕАД закупените количества ел. енергия по реда
на чл. 31, ал. 11 от ЗЕВИ и преференциалната цена, по която според ищеца по
първоначалния иск следвало да бъдат изкупени всички, произведени и продадени от
него, количества енергия, както и за заплащане на неустойки за забава върху
всяка една от главниците. Претендира също законна лихва върху
главниците, от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и сторените в производството разноски. Претенциите са
предявени като евентуални, в зависимост от изхода на спора по първоначалния
иск.
В законовия срок от третото лице-помагач е постъпил
писмен отговор, с който искът е намерен
за допустим, но неоснователен. Излагат съображения относно основателността на
първоначалния иск, който считат за неоснователен, тъй като бил в противоречие с
чл. 31, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Сочат,
че възприемането на твърдението на ищеца, че крайният снабдител, респективно
общественият доставчик, дължи плащане по преференциална цена и за количествата
над определеното с решение на КЕВР НСП, давало възможност производителят да
генерира допълнителни приходи и възвръщаемост в повече от приходите, необходими
за покриване на разходите му, включително и инвестиционните и от нормата на
възвръщаемост, които били послужили за определяне на съответната преференциална
цена, в който смисъл са и мотивите към проекта на Закона за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката (№ 554-01-124 от 07.07.2015 г., 43-то НС),
в частта в която се предвиждало изменение и допълнение на ЗЕВИ. На следващо
място твърдат, че отмяната на Решение № СП-1/ 31.07.2015г. няма за последица
отпадане на нетното специфично производство за конкретните обекти, тъй като в
ЗЕВИ законодателят бил посочил изчерпателно кои обекти са изключени от
приложението на нетното специфично производство, като в тях не попадат
фотоволтаичните електрически централи,/ФЕЦ/, каквато била централата на ищеца.
Решение №СП-2/06.03.2019
г. има обратно
действие и подлежи на предварително изпълнение, поради което следва да се
прилага и към конкретния казус, тъй като КЕВР с приемането му установила,
считано от 31.07.2015г., нетно специфично производство на електрическа енергия
в размер на 1188 kWp, въз основа на което е определена преференциална цена на
фотоволтаични електрически централи с мощност над 30 до 200 kWp в размер на
567,41 лв. на мегаватчас. Споделят доводите на ответника по първоначалния иск,
че през “втория период“, когато ищецът е продавал ел.енергия на свободния
пазар, договорът за изкупуване не е действал. “НЕК“ ЕАД счита, че претенциите
на ЕВН ЕС за обезщетение за забава били неоснователни, тъй като главниците,
върху които се претендират лихвите, посочени в пункт Б т. 1-5 не са изискуеми -
същите не били фактурирани от крайния снабдител и за тях не течал срок за
плащане, което не се и отрича от ищеца по предявения обратен иск. Настоява съда
да постанови решение, с което да остави без разглеждане предявените обратни
искове на ЕВН ЕС срещу НЕК ЕАД, поради неосъществяване на вътрешнопроцесуалното
условие, под което са предявени, а именно - неоснователността на предявените
искове от „МАКС СОЛВЕСТ“ ЕООД (главни и акцесорни) срещу “ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД или в случай, че първоначалните искове на ,,МАКС
СОЛВЕСТ“ ЕООД бъдат уважени изцяло или частично, предявените обратни искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни, като претендират юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 31, ал.5 ЗЕВИ и по чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите, както и обратен иск за вземането на
ответника по първоначалния иск в условията на евентуалност срещу третото лице -
помагач с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 94 ЗЕ и чл. 92 ЗЗД.
Възраженията на ответника по главния иск са с правна
квалификация чл. 31, ал.1 и ал.5 от ЗЕВИ, § 1, т.29 ЗЕВИ и чл.100, ал.1 ЗЕ.
Възраженията на ответника по обратния иск са с правна
квалификация чл. 31, ал.5 ЗЕВИ и § 1, т.29 ЗЕВИ.
Ищецът по първоначалните искове е процесуалноправно
легитимиран – твърди, че е продавач по Договор за изкупуване на електрическа
енергия (№987/30.01.2013 г.), по силата на който има вземане за
цената на произведената и продадена на ответника ел.енергия, което е в размер
на разликата между преференциалната и реално изплатената цена по договора,
както и вземане за обезщетение за забава в размер на мораторната лихва.
Ищецът по обратния иск е процесуалноправно легитимиран
по него, тъй като твърди, че в качеството си на краен снабдител продава на
обществения доставчик (НЕК) и ответник по обратния иск количествата
електрическа енергия, които е закупил по чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по
която ги е закупил и ако бъде осъден по първоначално
предявения иск, за него би възникнало правото да търси разликата в цените от
третото лице помагач.
При условията на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е
указал, че следните права и обстоятелства се признават от страните: ищецът експлоатира
фотоволтаична централа с обща мощност до 98 kWp, построена в
УПИ 017062 – за фотоволтаична електроцентрала № 4, масив 017, по КВС на с.
Дуванлии, м. “Юртлука“, общ. Калояново; съществува валидно сключен договор
№ 977/30.01.2013
г. за изкупуване на електрическа енергия между страните по първоначалния иск; ответникът ЕВН ЕС е изкупувал
количествата ел.енергия за т.нар от тях “първи период“ по “цена за излишък“,
както и че разликата между стойността на произведената енергия, изчислена по
цена за излишък и по преференциална цена е тази, посочена от ищеца в ИМ. Няма
спор относно приложимата по отношение процесния обект за производство на
ел.енергия преференциална цена.
При условията на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е указано,
че всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите
твърдения или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. Ищецът носи
доказателствената тежест да установи, че цялото посочено в исковата молба
количество електроенергия, произведено през посочения период е изкупено от
/доставено на/ ответника на основание сключения договор, както и че дължимата
цена, по която следва да се заплаща енергията, е именно в размера, посочен в
исковата молба – преференциална цена. В доказателствена тежест на ищеца по
главния иск е да докаже и че е настъпил падежът за плащане на вземането. В
тежест на ответника по главния иск е да докаже възраженията си за позитивни
факти. Ищецът по предявения
обратен иск следва да докаже, че по силата на учреденото правоотношение с
ответника и на посоченото от него основание дължи заплащане на преференциална
цена за цялото количество ел. енергия и за процесния период, както и че е
настъпил падежът на вземанията, респ., че ответникът е в забава и размера на
неустойката. В тежест на ответника по обратния иск стои да установи твърдението
си, че за процесния период е определено нетно специфично производство на
електроенергия с решение на КЕВР, до размер на което се дължи заплащане на
преференциална цена.
По
силата на чл.1, ал.1 от процесния договор страните по главния иск са се
съгласили ищецът като продавач да произвежда електрическа енергия от
фотоволтаичната си централа, а ответникът като купувач да изкупува по
преференциални цени цялото количество произведена и доставена от продавача
активна ел. енергия от възобновяемия източник, с изключение на количествата,
които ищецът ползва за собствени нужди, по свой избор ползва за собствено
потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти, или продава
по свободно договорени цени по реда на глава девета, раздел седми на ЗЕ и/или
на балансиращия пазар.
Съгласно
чл. 3, ал.1 договорът е със срок от 20 години. Уговорената в чл. 5, ал. 1 цена
за изкупуване е по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в
конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида
на енергийния обект. С чл. 27 е постигнато съгласие, когато по силата на
нормативен или административен акт на компетентен орган се променят условията,
при които се сключва договорът – срок, преференциална цена и др. и новите
условия са задължителни за страните, те да се прилагат в отношенията между тях,
без да е необходимо подписване на допълнително споразумение.
Между
страните няма спор, че електроцентралата на ищеца е въведена в експлоатация,
произвежда електроенергия и тя се изкупува от ответника, доказателства за което
се съдържат, както в представените от ответника протоколи и фактури за исковия
период, така и в заключенията на СТЕ и ССчЕ, които съдът възприема като
обективно и професионално изготвени, а и неоспорени от страните.
В договора не е посочен конкретен размер на преференциалната цена, но
между страните няма спор, че тя е в размер на 576.50лв. на МВтч съгласно т.III
на Решение № Ц – 18 от 20.06.2011г. на ДКЕВР така, както ищецът твърди в
исковата молба, признава се от ответника и се посочва в заключението. ФЕЦ на
ищеца е с инсталационна мощност 98 kWp, което го определя като ФЕЦ с
инсталационна мощност над 30кВтр до 200кВтр по решението от 2011г. на ДКЕВР, за
които с това решение е определена преференциална цена от 576.60лв./МВтч. На
основание чл.32 ал.2 от ЗЕВИ преференциалната цена
на електрическата енергия от възобновяеми източници се определя за целия срок на договора за
изкупуване по чл. 31, като след изтичане на този срок преференции за цените не
се предоставят.
Поради това се налага извод, че за процесните искови периоди на 2016г., 2017г.,
2018г. и 2019г. договорът е действащ и при размер на преференциалната цена 576.60лв./МВтч.
Правният спор между страните е
какво количество от произведената от ищеца електроенергия от неговия ФЕЦ
подлежи на заплащане по преференциалната цена.
Уговорката
в чл.1, ал.1 от договора за количеството електрическа енергия, която ответникът
се задължава да изкупи, обективно възпроизвежда нормата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ
към датата на сключване на договора. Според последния ответникът не изкупува
цялото количество произведена елекроенергия от ФЕЦ, а само това, което ищецът
произвежда, но не ползва за собствени нужди или за нужди на негови обекти и не
продава на свободния пазар.
С
изменението с ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., текстът на чл.31
ал.5 т.1 от ЗЕВИ вече предвижда, че по преференциални цени се изкупува ел.
енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа,
съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цената за конкретния производител,
като над това количество ел. енергията се изкупува по утвърдената от ДКЕВР цена
за обществения доставчик, на която той продава ел. енергия на крайните
снабдители и електроразпределителните дружества. Произведеното от възобновяемия
източник количество ел. енергия, подлежащо на продажба, се намалява с това,
ползвано за собствени нужди, за снабдяване на собствени обекти и продадено на
свободния пазар.
С
изменението с ДВ бр.56/2015г., в сила от 24.07.2015г., е направена
законодателната промяна, породила спора между страните. С нея чл.31 ал.5 от
ЗЕВИ е изменена, като вече предвижда, че изкупуваната ел. енергия, произведена
от възобновяеми източници, е по преференциални цени до размера на нетното
специфично производство /НСП/, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а над този размер е по
цена за излишък на балансиращия пазар. Тази редакция е запазена и действа и към момента въпреки
последващи изменения на чл.31 от ЗЕВИ. С ДВ бр.56/2015г. , в сила от
24.07.2015г., е създадена и т.29 на пар.1 ДР на ЗЕВИ, даваща легална дефиниция
на нетно специфично производство на електрическа енергия, според която това е средногодишното
производство на електрическа енергия от 1 кW инсталирана мощност съгласно решението на
КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди.
Също така е изменен и Законът за енергетиката, като е създаден пар.17 към ПЗР
към ЗИД ЗЕ с ДВ бр.56/2015г., в сила от 24.07.2015г., с който параграф е
указано, че в срок до 31 юли 2015г. в съответствие със ЗЕВИ, КЕВР приема
решение, с което установява НСП на ел. енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на този закон, като чл.14 не се прилага в случая.
Горните законодателни изменения са в
сила и към момента. С тях обективно се създава право за ответника количеството
произведена ел. енергия, изкупувана по преференциални цени, да се ограничат до нетното специфично производство /НСП/ според вида
производител.
За размера на НСП законодателят препраща към
решението на бившия ДКЕВР, сега КЕВР, с което са определени преференциалните
цени. Това означава, че по вече сключени договори към датата на изменението на
чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., се счита, че има НСП и то е
посочено в решението на КЕВР, с което е определен размерът на преференциалната
цена, приложима по договора за целия срок на неговото действие, съгласно чл.32
ал.3 от ЗЕВИ.
В
конкретния случай приложимото към договора на страните е Решение № Ц – 18 от
20.06.2011г. на ДКЕВР, с което преференциалните цени за ФЕЦ с инсталационна
мощност над 30кВтр до 200 кВтр са определени при изброени по вид и размер
технически и икономически параметри /чл.32 ал.2 ЗЕВИ/, като там под т.5 е
посочено средно – годишна продължителност на работа на централата в размер на
1250 часа годишна ангажираност – 14.27%. Решението не съдържа пряко информация за
„средногодишното производство на електрическа енергия
от 1 кW инсталирана мощност“ по смисъла
на т.29 на пар.1 от ДР на ЗЕВИ. Поради това с пар.17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ КЕВР е
задължена в срок до 31.05.2015г. да приеме решение, с което „установява НСП на
ел. енергията, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните
решения на комисията.“
Налага се изводът,
че законодателната промяна се позовава на стойности на НСП, които счита, че
вече са взети предвид и са залегнали в решенията на КЕВР при определяне на
преференциалните цени, /а не се изчисляват или не би трябвало да се изчисляват
като нови стойности/, като възлага на КЕВР с ново решение да ги установи.
Определянето на преференциалните
цени за изкупуване на ел. енергия от възобновяеми източници е от изричните
правомощия на КЕВР на основание чл.32 от ЗЕВИ, което означава, че
„установяването“ на един от компонентите, взети предвид в изчисляване на тези
цени във вече издадени решения, и то със задна дата, отново е от правомощията
на КЕВР. Именно поради това пар.17 ПЗР ЗИД ЗЕ възлага на КЕВР да установи с
решение какви стойности на НСП е взела предвид при вече определените
преференциални цени. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че НСП могат да бъдат изчислени от всеки, включително чрез
експертиза и затова не е необходимо да има решение на КЕВР. Споделя се тезата
на ищеца, че определянето на размера на НСИ е изцяло и единствено от
правомощията на КЕВР по силата на чл.32 от ЗЕВИ, защото с тази норма е
възложено правомощието по определяне на преференциалната цена само на КЕВР.
Съответно установяването на един от компонентите, въз основа на които е
изчислена преференциалната цена, за какъвто законодателят приема и дефинира
НСП, също остава изцяло в правомощията на КЕВР.
Тази законодателна техника изменя сключените
и действащи договори за изкупуване на ел. енергия от възобновяеми източници към
датата на приемането й, като променя условията за това. Доколкото ищецът не
възразява по приложението на редакцията на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015г.
към договора му с ответника, като същевременно с чл. 27 страните са се
съгласили при нормативна промяна на условията на договора относно срок,
преференциална цена и други, без да подписват допълнително споразумение, да
прилагат в договорните си правоотношения новите условия, следва да се приеме,
че е налице съгласие с изменените условия за изкупуване на произведената ел.
енергия съгласно последната законодателна промяна, в сила от 24.07.2015г.
Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че ищецът е обжалвал последващото
решение на КЕВР от 2019г. за определяне на НСП, жалбоподател е в образуваното
административно производство пред съда и следователно оттук приема, че
решението на КЕВР действа и по отношение на него и го засяга. Административният
съд в това производство по отношение на ищеца не е прекратил делото поради
липса на интерес, напротив, приел е, че обжалваният акт на КЕВР засяга негови
права. Затова следва да се приеме, че въпросната законодателна промяна на чл.31
ал.5 от ЗЕВИ и въведените с нея НСП са станали част от договорното
правоотношение и се прилагат между страните.
Спорът, който ищецът повдига, е по определяне
размера на НСП, като при липса на решение на КЕВР твърди, че цялото произведено
от него количество ел. енергия следва да се изкупи по преференциални цени.
Първият установен от КЕВР размер
на НСП за ФЕЦ, като тази на ищеца, по вече определени преференциални цени, е с
т.2.14 на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г., приложими от 31.07.2015г., на
основание пар.17 ПЗР ЗИД ЗЕ. Определената НСП е 1188кWh. Няма спор, че това решение е отменено от
ВАС при обжалването му. В производството по адм.д. № 3247/2016г. на АдмС София
град решението на КЕВР е обжалвано. С Решение № 4937 от 20.07.2017г. на АдмС
София град т.2.14 на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г. на ДКЕВР е отменено. По
адм.д. № 10757/2017г. на ВАС с Решение № 14886 от 03.12.2018г. е потвърдено
решението на АдмС София град за отмяна на решението на ДКЕВР в обжалваната
част.
Създадената съдебна практика
еднозначно приема, че решенията на ДКЕВР, сега КЕВР, издадени по чл.32 ЗЕВИ и
пар.17 ПЗР ЗИД ЗЕ, са индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК и отмяната им, съгласно чл.177 ал.1 от АПК, има действие по отношение на
всички. Решенията на КЕВР в случая са ИАА, защото се прилагат многократно, а не
еднократно, за разлика от общия административен акт. Отмяната на ИАА по
отношение на всички по смисъла на чл.177 ал.1 от АПК означава, че създадените с
решението права се отричат и то спрямо всички правни субекти, а не само по
отношение на участниците в производството, както и че отмяната на ИАА има обратно
действие т.е. все едно правата не са съществували.
Отмяната на т.2.14 на Решение №
СП – 1 от 31.07.2015г., издадено от КЕВР на основание пар.17 ПЗР ЗИД ЗЕ, с
което е било определено НСП в размер на 1188кWh, е правният аргумент на ищеца да претендира
доплащане от ответника на остатък от произведена ел. енергия над така
определеното и отменено като стойност НСП по преференциални цени за исковия
период.
Между страните няма спор, че
произведената от ищеца електроенергия от ФЕЦ за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.
до размера на приетата стойност на НСП от 1188кWh е продадена на ответника, респективно
закупена от него и платена по преференциалната цена от 567.41лв./мвтч. Спорът е
за количеството произведена електроенергия над годишния размер на НСП за този
период, която ищецът твърди и претендира, че следва в пълен размер да се плати
от ответника по преференциална цена.
Споделя се първото възражение на
ответника, че не цялата произведена електроенергия от ищеца за заявения исков
период е продадена на ответника, като за част от него тя е продадена на
свободния пазар и/или балансираща група, в който смисъл са, както представените
протоколи, фактури и декларации, изготвени между страните за отчетени и
закупени от ответника количества електроенергия от ищеца; уведомителни писма до
ответника за смяна на координатора на балансираща група, така и представените от
ищеца по реда на чл.190 от ГПК писмени доказателства – Договор за покупко –
продажба на електрическа енергия, сключен на 10.07.2017г. между ищеца и „ЕВН
Трейдинг Саут Ийст Юръп“ със срок на действие от 01.08.2017г. до 31.12.2017г.;
Договор за покупко – продажба на електрическа енергия, сключен на 29.12.2017г.
между ищеца и „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ със срок на действие от
01.01.2018г. до 31.12.2018г.; протоколи и към тях фактури от 30.09.2017г., от
31.10.2017г., 30.11.2017г., 31.12.2017г., 31.10.2018г., 30.11.2018г.,
31.12.2018г., издадени от ищеца на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД за
произведена и отдадена в електроразпределителната мрежа електроенергия от
процесния ФЕЦ; Договор за покупко – продабжа на електрическа енергия от
30.04.2019г., сключен между ищеца и „Енерджи МТ“ ЕАД с Допълнително
споразумение № 1 към него и издадена по договора от ищеца фактура от
30.09.2019г. на това дружество.
От възприетите експертни изводи се установява,
че от 01.08.2017г. до 31.12.2017г. и през цялата 2018г. ищецът е член на
балансиращата група на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД. За 2017г. в периода
от 01.01.2017г. до 31.07.2017г. и от септември 2019г. ищецът е член на
балансиращата група на ответника. Съответно подробно по периоди е изчислено
какво е количеството произведена от ищеца ел. енергия над НСП, закупена от
ответника или от третите неучастващи по делото лица по цена на излишък.
Според сключения договор и
актуалната редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ ответникът закупува и заплаща
произведената електроенергия, която ищецът не е продал на свободния пазар и/или
в друга балансираща група, което означава, че ищецът по силата на договора има
право да продава произведената електроенергия от ФЕЦ на други лица, но в този
случай за ответника не се поражда задължението да я закупи и заплати, защото в
противен случай ищецът би се обогатил без основание при получаване два пъти на
цена за едно и също количество електроенергия. В резултат на това за
продадените на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД и „Енерджи МТ“ ЕАД количества
електроенергия за исковия период ищецът няма вземане към ответника по силата на
сключения между тях договор.
Неоснователна е тезата на
ответника и помагача, че договорът не действа и е прекратен за тези периоди. Същият
действа за срок от 20 години от сключването му, като не се доказва да е
настъпило правопрекратително основание, поради което правоотношението между
страните съществува валидно, включително при произвеждане и продаване от ищеца
на електроенергия на трети лица, в който случай обаче за ответника не се
поражда задължение да изкупи и плати така продадената на трети лица електроенергия.
За електроенергията, произведена
от ищеца в исковия период като стойности над НСП за всяка от процесните години,
закупена и платена от ответника по цени на излишък, които не са преференциални
цени, ответникът възразява, че не дължи плащане поради определяне стойността на
НСП с Решение № СП – 2 от 06.03.2019г. на КЕВР за ФЕЦ на ищеца в размер отново
на 1188 кWh, считано от 31.07.2015г. Няма
спор, че решението на КЕВР е обжалвано по административен ред, като в
образувания процес участват главните страни в настоящото производство - адм.д. № 3661/2019г. на АдмС София град, III отделение, 71 състав. С Решение № 8239 от
19.12.2019г. на АдмС София град е отхвърлена жалбата срещу Решение № СП – 2 от
06.03.2019г. на КЕВР. С Решение № 7152 от 14.06.2021г. на ВАС по адм.д. №
4746/2020г. е оставено в сила Решение № 8239 от 19.12.2019г. на АдмС София град
по адм.д. № 3661/2019г. на АдмС София град, III отделение, 71 състав, като решението на ВАС
е окончателно. Това означава, че е налице влязло в сила съдебно решение, с
което жалбата против решението на КЕВР е отхвърлена. В резултат на това в
отношенията между страните решението на КЕВР намира приложение. То е правното
основание ответникът да откаже да доплати преференциална цена на закупената от
ищеца електроенергия за част от исковия период, платена по цени за излишък, тъй
като определя стойностите на НСП, до чийто размер се дължи изкупуване по
преференциални цени. От заключенията на вещите лица се установява и страните не
спорят, че ответникът е закупил по преференциални цени за исковия период
произведената от ищеца електроенергия до достигане на НСП за всяка година.
Липсва правно основание за разликата над НСП електроенергията, продадена на ответника,
да се доплаща по преференциални цени с оглед редакцията на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ и
приетото от КЕВР решение за определяне стойности на НСП.
Ето защо претенцията на ищеца е
изцяло неоснователна и ще се отхвърли. При
отхвърляне на главните искове не възниква процесуалното условие за разглеждане
на обратните искове, предявени като евентуални, поради което по тях съдът не
дължи произнасяне.
При
този изход на спора и претенцията за това ищецът дължи на ответника разноски по
делото в размер на общо 950 лв: 500 лв - депозит за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв, определено по реда на чл. 25, ал. 2,
предложение второ вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
съобразно материалния интерес по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, който
препраща към чл. 37 ЗПП, а последният – към Наредбата за заплащането на
правната помощ, съобразно
списък на разноските на л. 271 и доказателствата за действително направен
разход в този размер.
Затова съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МАКС СОЛВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет.
2, офис 265 против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, искове за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата от 42
217,77 лв. - главница, представляваща дължима цена на продадената и неплатена
ел.енергия по сключения между страните договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 977/30.01.2013 г, за периода 01.11.2016г – 30.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на ИМ в съда до
окончателното плащане, както и сумата от общо 6947.41 лв., представляваща дължимата мораторна лихва за
забава плащането на главницата за периода от 01.01.2017г. до 07.11.2019 г.
ОСЪЖДА „МАКС СОЛВЕСТ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Капитан Райчо“ № 56, ет. 2, офис 265 да
заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 направените
по делото разноски в размер на 950 лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника
НЕК ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Триадица“ № 8.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: