Р Е Ш
Е Н И Е - 167
Гр.Самоков 14.09.2021
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в открито
съдебно заседание ,проведено на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1178/2019 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
„А.С.В.“ ЕАД,със седалище и адрес на управление –гр.С.,бул.
„Д-р П.Д.“ № .., офис сграда Л., ет.2 ,чрез пълномощника си юрисконсулт И.Н., е
предявило срещу С.Я.М. *** искове за признаване за установено по отношение на
него ,че дължи на ищцовото дружество следните суми: 6 200 лева главница,
за периода от 20.06.2017 г. до 20.03.2021 г. от 20.06.2017 год. до 20.03.2021
год. /по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост ,считано от
25.06.2019 год./, сумата 5 553,86 лева договорна /възнаградителна
лихва/,за периода от 20.06.2017 год. до 20.03.2021 год. /по отношение ,на които
е обявена предсрочна изискуемост, считано от 25.06.2019 год./,сумата
1 981,85 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от
21.06.2017 год. до 30.06.2019 год./денят ,предхождащ датата на подаване на
заявлението по пощата/,ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда -03.08.2017 год. до окончателното изплащане на
вземане.
При условията на евентуалност ищецът е предявил
осъдителен иск срещу ответника за заплащане на сумата в размер на 6 200
лева –главница по договора за кредит ,за периода от 20.06.2017 год. до
20.03.2021 год., сумата в размер на 5 553,86 лева договорна
/възнаградителна лихва/, за периода от 20.06.2017 год. до 20.03.2021 год.,
сумата 2 203,05 лева лихва за забава ,за периода от 20.06.2017 год. до
датата на подаване на исковата молба в съда ,ведно със законната лихва ,считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащан на
вземането.Претендира направените по делото разноски.
В исковата
молба се сочи ,че на 22.02.2017 год. между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД ,като кредитор и С.Я.М.
като кредитополучател ,е сключен договор за потребителски кредит № PLUS -14530473,при спазване на разпоредбите на Закона
потребителския кредит .Редът и условията ,при които кредиторът е отпуснал
кредит на кредитополучателя се уреждат от договора за потребителски кредит.Размерът
на предоставения с този договор кредит е равен на сумата ,посочена в поле „Общ
размер на кредита“, а именно 6 200 лева .Страните са постигнали съгласие
да бъде сключена застраховка на плащанията ,при която застраховката да бъде
платена директно на застрахователния агент „Д.С.“ ЕАД, като застрахователната
премия ,която е в размер на 1 666,65 лева е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни
вноски“,част е от всяка месечна погасителна вноска ,посочена в поле “месечна
погасителна вноска“ и съгласно погасителния план на договора за заем е включена
в размера на договорната лихва.С подписването на договора за кредит
,кредитополучателят и ответник по делото се е съгласил да заплати на кредитора
и такса ангажимент ,която е в размер на 217.00 лева ,срещу която кредиторът
фиксира лихвения процент за срока на договора ,при съдържащите се в този
документ услови я,размери и срокове.Таксата се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита ,като кредиторът удържа сумата ,посочена в поле „такса
ангажимент“ от общия размер на кредита.
Сочи се ,че предоставянето на посочената по-горе сума
съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и
създава задължение за кредитополучатея да заплати на кредитора погасителни
вноски ,указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле
„брой погасителни вноски“.Погасителните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита ,ведно с надбавка ,покриваща разноските по кредитора по подготовката и обслужването на кредита и
определена добавка ,съставляваща печалбата на кредитора ,като лихвения процент
е фиксиран за срока на договора и е посочен в него,при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 13 714,08 лева.Така
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 7 514,08
лева.
На основание сключения между страните договор за
потребителски кредит ,кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора
сумата по кредита в срок до 20.03.2021 год. ,на 48 броя равни месечни
погасителни вноски ,всяка от които по 285,71 лева ,при първа погасителна вноска
-20.04.2017 год.,съгласно погасителен план ,посочен в Договора за кредит ,в
който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 20.03.2021 год./датата на последната погасителна вноска,съгласно
погасителен план ,неразделна част от договора за кредит/,но предвид
обстоятелството ,че ответникът и кредитополучател не е изпълнявал в срок
задължението си за заплащане на погасителните вноски ,кредиторът е приел,че по
отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.В конкретния случай,
поради допусната от страна на кредитополучателя забава за плащане в срок на две
месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано от
20.06.2017 г., която дата представлява падежа на втора погасителна вноска.
Кредитополучателят е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с
уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Съгласно условия към
договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече
месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 21.06.2017 г. /денят, следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в
съда, която е в общ размер на 1 981,85 лева.Длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството.Погасената до настоящия момент сума е в
размер на 571,42 лева –договорна
лихва.
Съгласно чл.5 от Условия към договора за кредит ,при
просрочване на две или повече месечни вноски ,считано от падежната дата на
втората погасителна вноска ,вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер ,включително всички ,определени от този договор надбавки ,ведно
с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането
,без да е необходимо изплащане на съобщение от кредитора за настъпване на
предсрочна изискуемост.Сочи, че независимо от това ,до длъжника е изпратено
уведомително писмо,с което е уведомен, че по отношение на вземанията по
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,считано от 25.06.2019 год./
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е било образувано ч.гр.д.№ 643/2019
год. на РС-С.Съдът уважил заявлението с издаване на заповед за изпълнение, а с
оглед прилагането на заповедта като връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът указал на ищеца на основание чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК да предяви
иск за установяване съществуването на вземането си.Ищецът спазил срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК.Това обуславя твърденията на ищеца за правният му интерес от
предявяване на иска като установителен.
В срока по чл.131 от ГПК В срока по чл. 131 от ГПК
адв.Л.Д., назначена за особен представител на ответника С.Я.М. на основание
чл.47, ал.6 от ГПК, е представила отговор на исковата молба, в който е изразила
становище за допустимост , но за неоснователност на предявените искове ,които
оспорва по основание и размер.Поддържа ,че между страните не е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Оспорва
факта ,че ответникът е потребител по смисъла на Закона за потребителски
кредит.Оспорва автентичността на подписа на кредитополучателя върху всички
представени документи.Особеният представител е направил възражение за нищожност
на договора за потребителски кредит и поради противоречие със Закона за
задълженията и договорите ,противоречие с добрите нрави и противоречие със
Закона за защита на потребителите ,както и поради неравноправност на клаузите
по смисъла на чл.143 от ЗЗП.Поддържа се ,че договорът за потребителски кредит е
сключен при явни неизгодни за ответника условия.Прави възражение за нищожност
на договора за кредит поради прекомерност на възнаградителната лихва и излага
съображения.Релевира възражение ,че не е настъпила предсрочна изискуемост на
вземането и оспорва връчването на поканата за предсрочна изискуемост.Счита ,че
не е налице валидно уведомяване на ответника от страна на ищеца за предсрочната
изискуемост на кредита и такава не е настъпила.
Ищецът в съдебно заседание не се
представлява ,като чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.Н. е
депозирал молба от 10.02.2021 год.,в която изразява становище ,че поддържа
предявените искове и изразява становище за неоснователност на релевираните в
отговора на исковата молба възражения от особения представител на ответника.
В съдебно заседание адв.Д.–особен
представител на ответника оспорва предявения иск и поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът ,след като обсъди събраните по
делото във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
По делото е представен Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит ,издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-14530473, сключен
на 22.02.2017г. между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и С.Я.М., по силата на който заемодателят
се е задължил да предостави в заем на заемателя –ответника сумата от 6 200 лева
на 48 месечни погасителни вноски в размер на 285,71 лева всяка ,като съгласно
погасителния план, неразделна част от договора първата погасителна вноска е на
20.04.2017г., а последната- на 20.03.2021г.Годишният процент на разходите по
договора е бил 45.25%,а лихвеният процент-35.69 %.Общата стойност на плащанията
по договора за кредит е в размер на 13 714,08 лева.
На 27.07.2017 год. е сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „А.С.В.“ ЕАД и „Б.П.П.Ф.“ ЕАД,
по силата на който вземането ,произтичащо от договор за потребителски паричен кредит PLUS-14530473, сключен на 22.02.2017 между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД
и С.Я.М. ,е прехвърлено в полза на „А.С.В.“ ЕАД ,ведно с всички
привилегии,обезпечения и принадлежности ,включително и всички лихви,такси
,комисионни и други разноски.
Видно от представеното по делото
пълномощно „А.С.В.“ ЕАД е упълномощена от цедента ,в качеството си на цесионер
по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017
год. да изпраща уведомления за извършената цесия,съгласно пълномощно от
законния представител на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД.В качеството си на пълномощник на
цедента ищецът е изготвил до ответника и
са изпратени няколко писма чрез Български пощи по постоянния адрес на длъжника,
посочен в договора за паричен заем и видно от известията за доставяне, уведомленията
не са получени от ответника .Върнати са в цялост ,като неполучени.Изпратени са
Уведомление за извършена цесия с изх.№ УПЦ—П-БНП/ PLUS-14530473 от 18.12.2017 год.,Уведомление за извършена
цесия и уведомление за предсрочна изискуемост с изх.№ УПЦ—С-БНП/ PLUS-14530473 от 24.06.2019 год. и Уведомление с изх.№
УПЦ—С-БНП/ PLUS-14530473 от
04.11.2019 год.
Препис от уведомленията и известията за доставяне чрез
Български пощи до длъжника са представени с исковата молба и са връчени на
ответника ,ведно със съобщението по чл.131 от ГПК ,при условията на чл.47,ал.5
от ГПК, както и на назначения му особен представител.
По делото е извършена съдебно –счетоводна експертиза
,от заключението на която се установява следното:
На ответника С.Я.М. съгласно сключен договор за
потребителски паричен кредит с „Б.П.П.Ф.“ ЕАД му е предоставена сумата в размер
на 6 200 лева .На 23.02.2017 год. с платежно нареждане чрез Централна
кооперативна банка ,му е преведена сумата в размер на 5 983.00 лева ,като
от отпуснатата сума е приспадната сумата 217 лева ,представляваща „Такса
ангажимент“ по сключения договор за паричен заем.
До датата на сключения договор за цесия /27.07.2017
год./, по договора за потребителски кредит № PLUS-14530473 от 22.02.2017 год., са направени следните
плащания : на 05.05.2017 год. сумата 285.71 лева и на 25.05.2017 год. сумата 285.71 лева .Общо
преведена сума 571,42 лева ,като от тях
-501.98 лева погасена лихва и 69,44 лева погасена застраховка по кредит.
Видно от заключението на вещото лице размерът на
дължимата главница за периода от 20.06.2017 год. до 20.03.2021 год. е
6 200 лева.Размерът на дължимата възнаградителна лихва за същия период е
4 854,56 лева.Размерът на неплатената главница за периода от 20.06.2017
год. до 20.06.2019 год. /датата на последната падежирала вноска към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 2 321,34
лева ,а неплатената възнаградителна лихва за същия период е 4 455,39 лева.Размерът
на неплатената главница по договора за потребителски паричен кредит ,за периода
от 20.07.2019 год. /датата на първата падежирала вноска след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до 20.03.2021 год. /датата на
последната погасителна вноска/ е 3 878,66 лева ,а неплатената
възнаградителна лихва за същия период е 1 392,13 лева.
Съгласно заключението на вещото лице размерът на лихвата
за забава върху главницата от 6 200 лева ,за периода от 21.06.2017 год. до
датата на подаване на исковата молба в съда -25.11.2019 год. е 1 529,33
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД.
Искът е допустим с оглед установените от приложеното
ч. гр. д. № 643/2019 г. на РС – С. обстоятелства, че издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение е приложена като връчена на длъжника -
настоящ ответник при условията на чл.47,ал. 5 от ГПК, поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя - настоящ ищец е указана възможността
да предяви установителен иск за вземането по заповедта за изпълнение в
едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен.
По основателността на иска съдът намира следното:
Установи се ,че между ищеца и ответника валидно е
възникнало облигационно отношение, основано на сключен договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-14530473 на 22.02.2017 год. ,за
сумата от 6 200 лева на 48 месечни погасителни вноски в размер
на 285,71 лева всяка ,като съгласно погасителния план, неразделна част от
договора първата погасителна вноска е на 20.04.2017г., а последната- на 20.03.2021г.
Годишният процент на разходите по договора е бил 45.25%, а лихвеният
процент-35.69 %.Общата стойност на плащанията по договора за кредит е в размер
на 13 714,08 лева.
Установи се също,че с представеният по делото договор
за цесия - Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / ,сключен на
27.07.2017 г. „Б.П.П.Ф.“ ЕАД ,е прехвърлило свои вземания на ищеца „А.С.В.“
ЕАД, описани в Приложение №1 към договора, представено по делото, видно от
което в него фигурира вземането по процесния договор за паричен заем.Съдът
счита също, че договорът за цесия е надлежно съобщен на длъжника с връчването
на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея , въпреки че това е
станало по реда на чл. 47 ал.1 ГПК-чрез залепване на уведомление.За
уведомяването на длъжника, законът не изисква спазването на особена форма и
нарочен ред за връчване на съобщенията до него. В хода на висящ исков процес
връчването на съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила.Когато ответникът не е открит на постоянния и настоящия си адрес и
не е установено да полага труд по трудово правоотношение или да осъществява
стопанска дейност като регистриран търговец, са налице предпоставките за
залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 ГПК, като с изтичането на двуседмичния
срок по ал. 2, съобщението до него се смята за редовно връчено. Фингираното
връчване на съдебните книжа не засяга редовността на уведомяването,тъй като в
случая е налице недобросъвестно поведение от страна на длъжника, от което
същият не може да черпи права.Ответникът не пребивава на регистрираните си
постоянен и настоящ адрес ,не е посочил и регистрирал в съответната общинска
служба нов адрес. Същият сам се е поставил в невъзможност да бъде уведомен
лично за извършеното прехвърляне, поради което не може, чрез особения си
представител,да противопоставя възражения за ненадлежното си уведомяване по
чл.99 ал. 3 ЗЗД.Възражението на ответника за ненадлежното му уведомяване за
цесията не засяга придобитите от ищеца права по силата на процесния договор за
прехвърляне на вземания.Ето защо към момента на приключване на съдебното дирене
в настоящата инстанция, следва да се приеме, че ищецът е титуляр на дълговете
на кредита, както и че прехвърлянето на вземането е противопоставимо на
ответника и има действие спрямо него.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът и
ответникът са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
потребителски кредит. Спрямо процесния договор се прилагат разпоредбите на ЗПК
и ЗЗП.Съдът е длъжен служебно да следи за наличието или липсата на неравноправни
клаузи в договорите за предоставяне на заем. В съответствие с разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител.С разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗПК законодателят е
определил необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като с
оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата
реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът
е недействителен.Съгласно разпоредбите на чл. 11,ал.1, т.7-12 и т. 20 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: общия
размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и
нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за
стока или услуга или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвеният процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент;ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти (т. 9); годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (т. 10),условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т. 11);информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; дължимото
съдържание на погасителния план (т. 12), т. 20 - наличието или липсата на право
на отказ на потребителя от договора, срокът, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.
29, ал. 4 и 6. Съдът, при подробната преценка и съпоставка на клаузите в
процесния договор за кредит с разпоредбите на ЗПК намира, че сключеният с
ответника договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно
изискванията на чл.22 от ЗПК. В него е посочен общият размер на кредита,
съгласно чл.11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита, съгласно
чл.11,ал.1, т.9 от ЗПК, определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР
към ЗПК, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК-в случая 13 714,08 лева.,както и останалите изискуеми
от разпоредбите на чл.11, ал. 1, т. 11 и т. 20 ЗПК реквизити. В случая е налице
погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит - с
посочени 48 бр. месечни погасителни вноски, с фиксирана точна сума (285,71 лева),
с точни дати за погасяване на отделните вноски, във вноските е включен
посоченият фиксиран лихвен процент.За да е действителен договорът, за който
няма променяща се лихва,а тя е договорена точно, не е необходимо погасителният
план да съдържа разбивка на това вноската какви части от лихвата и главницата
погасява. Съгласно разпоредбата на чл.11, т.11 ЗПК договорът трябва да съдържа
"информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски".Това е изискването на закона,а второто предложение
касае случаи при вноски, дължими при различни лихвени проценти, какъвто не е
настоящият случай.Именно затова договорът не противоречи на закона .С оглед
изложеното, съдът приема,че договорът за заем, съобразно изискванията на ЗПК, е
действителен.
На следващо място неоснователно е и възражението за
прекомерност на договорения лихвен процент между страните .
На първо място, не е спорно по делото, че при този
размер на годишния процент на възнаградителната лихва, а именно 35.69 %,
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 45.25 %, както е посочено в
договора. С други думи, с тази клауза максимално допустимият праг на ГПР
съгласно императивната разпоредба на чл.19, ал. 4 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК) не е надвишен при действието на чл. единствен от ПМС №
426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения (обн. ДВ, бр. 106/2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и тя не
е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
На следващо място, договорната клауза за
възнаградителна лихва не накърнява добрите нрави, поради което не е нищожна на
основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Ищецът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал.1 от Закона за кредитните институции и Наредба № 26/2009
г. за финансовите институции, приета от УС на БНБ (обн. ДВ, бр. 36/2009 г.).
Това, което отличава дейността му от тази на банките е, че отпуска заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими начини, т. е. финансира дейността си изцяло от лихвите по
предоставените заемни средства, поради което и размерите на тези лихви са
чувствително по-високи от лихвите по банкови кредити. Наред с това, в кратък
срок от подаване на заявлението на ответника за кредитиране ищецът му е
предоставил един напълно необезпечен кредит при не кратък срок за пълно
погасяване.От това следва, че при сключване на договора за ищеца е съществувало
не само очакване за печалба от кредита, но и по-висок риск от загуба, на който
е напълно съответна и непротиворечаща на добрите нрави клаузата в договора,
определяща размера на договорната възнаградителна лихва.
Относно
твърдението на ищеца за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане по
кредита и съответно възражението на особения представител на ответника, че не е налице обявена от ищеца
предсрочна изискуемост на договора за кредит.
Видно от представения по делото договор
за потребителски паричен кредит ,съгласно т.5 от условия по договора е
договорено ,че при просрочване на две или повече месечни вноски ,считано от
падежната дата на втората непогасена вноска ,вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер и настъпва автоматично обявяване на
предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща покана или
уведомление.
С
оглед задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да
получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на
длъжника срок налага позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен
като основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до
длъжника.
Независимо
от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да
намери приложение по аналогия.Същото следва да се прилага не само за настъпване
на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по
същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна
изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които
престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника
е разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи, които да са основание
за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите /заемите/,
отпускани от небанкови финансови институции/ и тези, отпускани от търговските
банки.Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да
бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение
спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя
сметка и на собствен риск. Отделно - кредитополучателите по договори, сключени
с небанкови финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
Поради
изложените съображения съдът счита, че и при вземания по договор за кредит с
кредитор финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, съдържащ клауза за
предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната
изискуемост не настъпва автоматично,а е необходимо преди подаване на
заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление трябва да е достигнало до
длъжника. Срокът
за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора
за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на
договорна клауза, но и изявление на правоимащия /кредитор/,че се възползва от
това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми.Постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника - кредитополучател. В този смисъл е и Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 1831/2017 г., II т. о., ТК,/, в което се приема, че предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 от ЗЗД,
уредена в нормата на чл. 71 от ЗЗД, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно
волеизявление, което обаче следва да достигне до насрещната страна и поражда
действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
В настоящия случай не се установява при
условията на пълно и главно доказване приложеното към исковата молба
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до
ответника-кредитополучател .
В Тълкувателно
решение № 8/2017 от 02 април
В
постановената след 02.04.2019 г. съдебна практика на ВКС се приема, че в
случай, че не се установи по делото по предявен иск по чл. 422 ГПК, че на
длъжника е връчено уведомление за предсрочна изискуемост, то предявените искове
следва да се уважат до размера на падежиралите вноски, въпреки че съгласно
Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК
на ВКС разбиране, че решението на съда трябва да отразява правното положение
между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното
дирене. (В този смисъл Решение № 3 от
17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК/
Предвид
гореизложеното съдът счита, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.От погасителния план в договора ,се
установява падежа на всички
вноски по погасителния план, като падежът на последната предвидена вноска е 20.03.2021г.В процесния случай действително не може да се
приеме,че договорът е обявен за предсрочно изискуем към момента на подаване на
заявлението.Срокът на договора не е изтекъл към момента на приключване на
съдебното дирене в настоящото производство,а е изтекъл на 20.03.2021 год., след
приключване на съдебното дирене.Не е нестъпил окончателния падеж на всички
вноски по договора към момента на приключвани на съдебното дирене.Ответникът дължи
връщане на заетата сума за падежиралите вноски по процесния договор преди и
след подаване на заявлението към момента на приключван на съдебното дирене..
Предявеният
иск за установяване на главница в размер на 6200 лева се
явява частично основателен до размера от 5 628,58 лева.-/сбор
от дължимите неплатени погасителни месечни вноски в размер на по 285.71 лева, за
периода от 20.06.2017 год. до 20.01.2021 год. /погасителната вноска по договор за
кредит с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното
дирене, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2019
г. – датата на подаване по пощата на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр. д. № 643/2019 г. по описа на РС – Самоков, до окончателното
й изплащане.За разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 6 200 лева- главница искът
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Искът за дължимостта на договорна лихва за периода
20.06.2017г. до 20.01.2021г. е основателен за сумата в размер на 4 843,56
лева и следва да се отхвърли В ЧАСТТА за разликата над 4 843,56 лева до
претендирания размер от 5 553,86 лв.
Претенцията за лихва за забава е частично основателна
.
Посредством използване на автоматизирана система за
изчисляване на законна лихва (www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) се
установява, че за периода от 21.06.2017 г. до 30.06.2019 г. (денят, предхождащ
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. № 643/2019 г. по описа на РС – Самоков) обезщетението
за забавено изпълнение на задължението за главница в размер 6200 лв. е 1 274,47
лева.До този размер искът по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД
следва да бъде уважен като основателен и доказан, а за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 1981,85 лева за същия период – отхвърлен.
По разноските.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
На
основание чл.78,ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част
от исковете.
Ищецът е направил разноски в
заповедното производство за държавна такса в размер на 274,71 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и разноски в исковото
производство за държавна такса в размер на 274,71, 830 лева възнаграждение за
особен представител ,250 лева възнаграждение за вещо лице.Претнедира
юрисконсултско възнаграждение. Относно претендираните разноски в настоящото
исково производство обаче съдът счита, че претенцията е частично основателна,
доколкото съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл.37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от
100 до 300 лева.Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа,
като в настоящия случай съдът определя възнаграждението в размер от 250 лева. Съразмерно
на уважените искове в полза на ищцовото дружество следва да се определят
разноски по съразмерност в заповедното и исковото производство, както следва:
сумата от 320,44 лева- разноски в заповедното производство съразмерно на
уважения размер на исковете и сумата от 1372.00 лева - разноски в исковото
производство, съразмерно на уважения размер на исковете.
Воден от горното ,съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Я.М. *** ,че
дължи на „А.С.В.“ ЕАД,със седалище и адрес на управление –гр.С.,бул. „Д-р П.Д.“
№ , офис сграда Л., ет.2 сумата от 5 628,58 лева.-/сбор от
дължимите неплатени погасителни месечни вноски в размер на по 285.71 лева, за
периода от 20.06.2017 год. до 20.01.2021 год. /погасителната вноска по договор за
кредит с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното
дирене, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2019
г. – датата на подаване по пощата на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр. д. № 643/2019 г. по описа на РС – С., до окончателното й
изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 6 200 лева като неоснователен , самата от 4 843,56 лева договорна
лихва ,за периода от 20.06.2017г. до 20.01.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 5 553,86 лева като неоснователен,
сумата от 1 274,47 лева лихва за
забава върху главницата ,за периода от
21.06.2017 г. до 30.06.2019 г. (денят, предхождащ подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № 643/2019 г. по описа на РС – С.) ,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
този размер до пълния предявен размер от 1981,85 лева за същия период.
ОСЪЖДА С.Я.М. ***
да заплати на А.С.В.“ ЕАД,със седалище и адрес на управление –гр.С.,бул. „Д-р П.Д.“
№ 25, офис сграда Л., ет.2 направените разноски в
заповедното производство за държавна такса в размер на 274,71 лева и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение и направените в
исковото производство разноски за държавна такса в размер на 274,71 лева ,250 лева
възнаграждение за вещо лице ,830 лева възнаграждение за особен представител и
250 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 25 от НАРЕДБА за заплащането на правната
помощ.Съразмерно на уважените искове в полза
на ищцовото дружество следва да се определят разноски по съразмерност в заповедното
и исковото производство, както следва: сумата от 320.44 лева-разноски в
заповедното производство съразмерно на уважения размер на исковете и сумата от
1372.00 лева - разноски в исковото производство, съразмерно на уважения размер
на исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: