Р Е Ш Е Н И Е
№ …./…….08.2020г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на осми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1364 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430
от ТЗ от „ЕКСПРЕСБАНК"
АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Варна, бул. „Владислав
Варненчик" № 92, срещу Т.Н.Х. ЕГН ********** и Р.К.А. - Х., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес ***, за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 38 006.23 лева, представляваща главница по Договор за кредит
„Експресо" № 351073/30.08.2013г., възнаградителна лихва за периода от 30.08.2016г.
до 19.08.2019г. в размер на 5 692.17 лева и наказателна лихва за същия период в
размер на 2 241.09 лева ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба до изплащането на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 30.08.2013г. e
сключен между
„Експресбанк" АД като кредитор, Т.Н.Х. като кредитополучател и Р.А. - Х.
като съдлъжник, договор за кредит „Експресо" № 351073, съгласно който
кредиторът се е задължил да предостави по разплащателната сметка на
кредитополучателя сумата от 43 700 лева, а кредитополучателят се е задължил да
върне предоставения кредит ведно с уговорената между страните такса усвояване
от 874 лева, лихви за целия срок на договора от 21 502.13 лева и премии за
застраховка „Живот" на кредитополучателя от 1568.27 лева за период от 120
месеца, считано от 30.09.2013г. до 30.08.2023г., на равни месечни (анюитетни)
вноски, всяка с размер от 556,42 лева, изчислена съгласно формулата за анюитет
при уговорен номинален лихвен процент в договора - 8.5 % и разход за
застраховката „Живот" — 0.62 %.
Твърди се, че на 30.08.2013г. кредиторът „Експресбанк" АД е превел
по сметката на Т.Н.Х. сумата от 43 700 лева. Първите 16 анюитетни погасителни
вноски по уговорения погасителен план били успешно заплатени. След това
кредитополучателят използвал 3 месеца гратисен период, съгласно предоставената
му от банката възможност и платил дължимата лихва за тези три месеца, като
заплатил и следващите 6 погасителни вноски. Вноската с падеж 30.10.2015г. обаче
така и не била платена, с което кредитополучателят изпаднал в просрочие.
Твърди се, че след този
момент кредитополучателят не е заплащал дължимите месечни
вноски и всички останали дължими суми, с оглед на което с исковата молба е
отправено изявление от „Експресбанк" АД за обявяване с исковата молба за
предсрочно изискуеми всички вноски по главницата на кредита, чийто падеж не е
настъпил към датата на подаване на настоящата искова молба.
С допълнителната искова молба се оспорват
наведените в отговора възражения за недействителност на договора, както и за
ненастъпила предсрочна изискуемост, като се сочи, че кредиторът е упражнил
предвиденото си в договора право при неизпълнение на задълженията да поиска
предсрочно погасяване.
В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Т.Н.Х. е депозирал писмен отговор,
в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва се изцяло
задължението на ответника по кредита, ведно с претендираните възнаградителни и
наказателни лихви. Оспорва се договора за кредит като несъответстващ на чл.5,
ал.4 от ЗПК.
В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Р.А. -Х. чрез назначения особен представител е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва се наличието на предпоставките за обявяване на
предсрочна изискуемост, сочи се също, че липсват доказателства за връчване на
уведомление на кредитополучателя. В евентуалност, ако се приеме, че е настъпила
предсрочна изискуемост, се твърди недействителност на договора на основание
чл.22 от ЗПК поради несъответствие с изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, поради
което на основание чл.22 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита, без
претендираните възнаградителни и наказателни лихви.
С допълнителните отговори се
поддържат направените с отговорите възражения относно предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост
Съдът, като прецени по реда
на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство
по делото договор за кредит експресо № 351073 от 30.08.2013г., се установява,
че банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
43 700 евро. Договореният кредит е предвидено да бъде погасен чрез 120 месечни
анюитетни вноски в размер на 556,42 лв., като в договора е предвидено
начисляването на възнаградителна лихва при номинален лихвен процент в размер на
8,5% и наказателна надбавка върху просрочени погасителни вноски 6 пункта над
номиналния лихвен процент по т.8. Посочено е, че при сключване на договора
лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 14,5%. Представен
е по делото погасителен план - приложение 1, видно от който крайната дата на
издължаване на кредита е 30.08.2023г.
Представени са покани за
доброволно изпълнение по процесния договор и изявление за предсрочна
изискуемост на задълженията, отправени от „Експресбанк" АД
до Т.Н.Х.
като кредитополучател и Р.А. - Х. като съдлъжник, към които са приложени
разписки, че пратките не са потърсени от получателите.
Назначена и приета по делото
е съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда
като изчерпателно и обективно дадено, се установява, че на 30.08.2013г. банкова
сметка *** Т.Х. е заверена със сумата 43700 лв. Всички вноски за главница с
падежи до 30.09.2015г. са погасени изцяло с последно плащане на 22.10.2015г.,
вноската за главница с падеж 30.10.2015г. е погасена частично на 15.01.2016г. с
непогасен остатък 55,60 лв., като след тази дата няма погашения по главницата.
Според изчисленията на вещото лице към датата на ИМ – 19.08.2019г. непогасената
главница по кредита възлиза на 38 006,23 лв., вкл. 2142,86 лв. падежирала
непогасена главница по вноски с падежи 30.10.2015г. – 30.05.2016г. и
35 863,37 лв. предсрочно изискуема главница. Според изчисленията на вещото
лице към датата на ИМ – 19.08.2019г. е настъпил падежът на месечни вноски с общ
размер на главницата 15 063,54 лв. Последната погасена месечна вноска за
договорна лихва е тази с падеж 30.10.2015г., платена на 15.01.2016г. Според
изчисленията на вещото лице непогасените задължения за възнаградителна лихва по
погасителни вноски с падежи от 30.08.2016г. до 30.07.2019г. възлизат на
5 571,72 лв. За периода 31.07-19.08.2019г. възнаградителната лихва в
размер 8,5% съобразно условията на договора върху остатъчната главница към
31.07.2019г. възлиза на 108,34 лв., а при прилагане на ГЛП в размер на 6,3%
съобразно преразглеждането на кредита на 30.06.2015г. дължимият размер за този
частичен период е в размер 80,30 лв. Според изчисленията на вещото лице
наказателната лихва за периода 30.08.2016г. – 19.08.2019г. е в размер на
6866,46 лв., ако се приеме предсрочна изискуемост на цялата остатъчна главница
от 38006,23 лв., считано от 16.06.2016г., и в размер на 2 537,09 лв., ако
се изчислява с падежиране на месечни вноски до датата на ИМ. От заключението се
установява, че на 16.06.2016г. в системата на банката е счетоводно отразено
„събитие по изискуемост“, с което като изискуема е обявена цялата дължима към
този момент главница, вкл.2142,86 лв. падежирала непогасена главница по вноски
с падежи 30.10.2015г. – 30.05.2016г. и 35 863,37 лв. непадежирала към този
момент главница.
При така установените факти и
обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
По предявения иск с правно
основание чл.79 от ЗЗД подлежат на главно и пълно доказване от ищцовата страна
следните обстоятелства: наличието на възникнало между страните
договорно правоотношение, изпълнение на поетото от ищеца задължение по него, настъпила
изискуемост на вземанията спрямо ответника и техните размери, изпадането в
забава на насрещната страна и размера на претендираната лихва. При установяване на посочените обстоятелства
ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.
Съдът намира, че
събраните в хода на производството писмени доказателства са в състояние да
обусловят безспорния извод, че страните са били обвързани по силата на валидно
сключен договор за кредит от 30.08.2013г. От ответниците се оспорва
действителността на сключения договор, като се твърди неспазване изискванията
на чл.5, ал.4 и чл.10, ал.1 от ЗПК.
Настоящият договор за
предоставяне на потребителски кредит е сключен след приемане на ЗПК, обн. ДВ бр. 18 от 5.03.2010
г., в сила от 12.05.2010г., но конкретните разпоредби, на които се основават
възраженията на ответниците, в действащата към датата на сключване на договора
редакция, не съдържат изискване шрифтът да бъде не по-малък от 12. Разпоредбата
на чл.5, ал.4 от ЗПК, преди изменението през 2014г., съдържа изискване преддоговорната
информация да се предоставя на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията
се представят с еднакъв по размер, вид и формат шрифт. Освен това неспазването
на изискванията на чл.5, ал.4 не водят до нищожност на договора, тъй като не
попадат в приложното поле на чл.22 от ЗПК. Същевременно действащата към момента
на сключване на договора разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗПК, преди измененията от
2014г., съдържа изискване договорът за потребителски кредит да се сключи в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Липсва изискване за конкретен размер на шрифта
на договора, както и основание за обратно действие на последвалите изменения. С
оглед на изложеното съдът преценява релевираните от ответниците възражения
относно действителността на договора като неоснователни.
В
настоящия случай не са ангажирани твърдения, както и доказателства за
увеличаване на лихвения процент едностранно от кредитора, поради което липсва и
основание за служебна проверка от съда за неравноправност на договорните клаузи
относно олихвяването на кредита, дължима поради повелителния характер на
нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неправноправния характер на клаузи в
потребителски договор, дори ако тяхното нарушение не е въведено като възражение
от ответника.
При извода за възникнало
облигационно правоотношение между страните, както и качеството на банката –
кредитор като изправна страна по договора поради изпълнение на задължението си
да предостави на заемополучателя уговорената парична сума на доказване подлежат
твърденията на кредитора за настъпила предсрочна изискуемост на основание чл.11 от ОУ
към договора. Предвидената в цитираната клауза
предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост, а именно непогасяване в
срок на някоя от вноските съгласно погасителния план, се установява от
заключението на вещото лице по СЧЕ – първата частично неизплатена вноска е с
падеж 30.10.2015г., след което не са извършени други погасявания. За да
настъпят правните последици на предсрочната изискуемост за длъжника, е
необходимо това потестативно по своето правно естество право на кредитора да
бъде упражнено с нарочно изявление, което да достигне до длъжника. Предсрочната
изискуемост се счита настъпила на датата, на която това волеизявление на
кредитора е достигнало до длъжника /в този смисъл т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, както и трайно установената съдебна практика/ В настоящия случай
изявлението в този смисъл е обективирано в исковата молба, съответно е получено
от длъжника на датата, на която е получен преписа от исковата молба – 24.09.2019г.
от Т.Х. и на 21.11.2019г. от адв. П. като особен представител на ответника Р.Х..
Твърденията на ищцовата страна, че предсрочната изискуемост е настъпила в
по-ранен момент, а именно след първата неизплатена вноска с отправени към
ответниците покани за доброволно плащане, се явяват неоснователни с оглед
разрешението на цитираното ТР. Действително в поканите е обективирано изявление
за обявяване на задълженията по договора за предсрочно изискуеми, но доколкото
не са достигнали до адресата, не са произвели действие.
С оглед установяване размера
на предявените искове съдът кредитира заключението на назначената ССчЕ, съобразно което
неизплатената главница е в размер на 38 006,23 лв., включваща падежирала
непогасена главница към датата на завеждане на производството и главница с
ненастъпил падеж, вземането за която е обявено за предсрочно изискуемо. Предявеният
на това основание иск следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума.
Размерът на дължимата
възнаградителна лихва е изчислен от вещото лице в два варианта – съобразно
условията на договора в размер на 8,5% и съобразно установеното на място
преразглеждане на кредита, в резултат на което приложимият ГЛП е в размер на
6,3%. Настоящият състав намира, че следва да възприеме вторият вариант,
установен от вещото лице в счетоводството на ищеца, доколкото не се твърди
счетоводна грешка или друг пропуск. Искът се явява основателен за размера от 5
652 лв., представляващ непогасената възнаградителна лихва за периода от
30.08.2016г. до 19.08.2019г. и следва да бъде уважен в този размер, като
съответно се отхвърли до претендирания размер от 5 692,17 лв.
Съобразно
извода за обявяване на предсрочната изискуемост с исковата молба по отношение
на наказателната лихва следва да се възприеме заключението на вещото лице по
вариант 2, при който наказателната лихва се начислява върху всяка падежирала
непогасена вноска до датата на ИМ. При изчисления по описания начин се
установява за исковия период от 30.08.2016г.
до 19.08.2019г. размер на дължимата наказателна лихва от 2537,09 лв. В
съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес претенцията следва да
бъде уважена в предявения размер от 2 241,09 лв.
Основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва от завеждане на исковата молба.
Съобразно изхода от спора и поради направеното искане на ищцовото дружество
следва да бъде присъдена съобразно представените по делото писмени
доказателства сумата от 3 184,80 лв., включваща съответна на уважената
част от исковете част от разноските по делото за заплатена по исковото
производство държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лв., определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК. В
полза на ответника Т.Х. не следва да се присъждат разноски съобразно
отхвърлената част поради липса на представени доказателства.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Н.Х. ЕГН ********** и Р.К.А. - Х., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес *** солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ
на основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, уп. "Московска" №19
/правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК" АД, ЕИК *********/ следните суми: 38 006.23 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит „Експресо" № 351073/30.08.2013г., 5 652 лв. неизплатена възнаградителна
лихва за периода от 30.08.2016г. до 19.08.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
претендирания размер от 5 692,17 лв., 2 241,09 лв., представляваща
неизплатена наказателна лихва за периода от 30.08.2016г. до 19.08.2019г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
ОСЪЖДА Т.Н.Х. ЕГН ********** и Р.К.А. - Х., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
уп. "Московска" №19 /правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК"
АД, ЕИК
*********/ сумата 3 184,80 лева, представляваща разноски в настоящото производство
съобразно уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението може да бъде
обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: