№ 5629
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110213082 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управителите на ,,Билла България“ ЕООД,
***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 55 чрез
пълномощника им –адв.Д. Л. против Наказателно постановление №
002153/24.04.2023 г., издадено от директор на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към
ГД“Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл.210в, вр. чл.68г,
ал.4 вр.чл.68ж, т.5 вр.чл.68в от Закона за защита на потребителите на
дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
35 000 (тридесет и пет хиляди) лева за нарушение по чл.210в от ЗЗП.
В жалбата се релевират доводи, че при издаване на обжалваното
наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че
описаната фактическа обстановка била неясна, което затруднявало
санкционираното лице адекватно да упражни правото си на защита. Навеждат
се аргументи, че описаното в текста на наказателното постановление не
представлявало нелоялна заблуждаваща търговска практика, както и
неизпълнение на Заповед № 246/13.04.2018 г. на Председателя на КЗП.
На следващо място, в жалбата се твърди, че при издаване на
обжалваното НП неправилно е посочена като нарушена разпоредбата на
чл.68ж, т.5 от ЗЗП вр.чл.68в ЗЗП, тъй като такива факти не били описани в
обстоятелствената част на НП, което представлявало процесуално нарушение
по чл.57, ал.1, т.6 от ВАНН.
1
По същество на нарушенията, за които е ангажирана административно –
наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, в жалбата се сочи,
че при закупуването на артикула „суджук за сушене в тарелка“ потребителят
е следвало да заплати на касата сумата от 4,27 лева (намалената цена с 25%),
каквато е била и информацията на етикетите, поради което в случая изобщо
не била налице подвеждаща, заблуждаваща и/или невярна информация.
Относно артикула „Бяло саламурено сирене Боженци“ проверяващите
органи от КЗП констатирали разминаване между цената на двата етикета,
като на етикета върху стоката било посочено 440 гр. - 9,46 лв. и цената на
килограм -21,49 лв.; а на етикета, поставен в близост до стоката била
посочена цена 21,59 лева за килограм, по която цена стоката била маркирана
на каса.
В жалбата се сочи, че в случая контролните органи не били установили в
хода на извършената проверка дали етикетът, наличен върху опаковката на
стоката е бил поставен от търговецът „Билла“ или е бил поставен от
производителя, като необосновано е било прието, че е поставен от търговеца.
По –нататък, в жалбата се развиват пространни аргументи за неправилно
приложение на разпоредбата на чл.210в от ЗЗП, както и за неправилно
индивидуализиране на размера на наложената имуществена санкция на
дружеството в средния предвиден в закона размер от 35 000 лева.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление. В
условията на алтернативност се иска намаляване на наложената имуществена
санкция до законоустановения минимум. Претендира се присъждане на
направените в съдебното производство разноски.
В съдебното заседание, проведено по делото дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, се представлява от пълномощника си –
адв.Димитрова, която в дадения ход по същество пледира за отмяна на
атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, предвид изложените
в жалбата аргументи. Моли в полза на жалбоподателя да се присъдят
направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение, за които
представя списък и доказателство за извършеното им плащане.
Административно-наказващият орган се представлява от адв.Андреева,
която оспорва жалбата и изразява становище, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено от съда, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за изготвеното и депозирано в съда становище по жалбата. В
същото се прави възражение за прекомерност на претендираните от страна на
дружеството-жалбоподател разноски, ако същите надвишават минималния
размер, установен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
2
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.02.2023 г. била извършена проверка от контролните органи на
КЗП в търговски обект, стопанисван от ,,Билла България“ ЕООД и находящ
се в гр. София, ул.“Славянска“ № 5.
Проверени били два вида хранителни продукти, като било установено
следното:
За бяло саламурено сирене „Боженци“ на етикета на опаковката било
записано 21,49 лева за килограм, нето количество 440 гр.- 9,46 лв. На етикет,
поставен пред сиренето било записано: „Боженци“, краве сирене, за 1 кг. -21,
95 лв.
Направена била контролна покупка на касата, като на касовия бон било
записано: 0.44 х 21.95, Б -9.66 лв. На опаковката разфасовка от 440 гр. била
записана продажна цена 9.46 лв. Продажната цена от 9,66 лв. на касовия бон
никъде не била обявена на опаковката, като потребителят научавал за по-
високата цена на разфасовката на касата.
За суджук за сушене в опаковка от тарелка, на тарелката бил поставен
жълт етикет с данни: -25% намаление BILLA. На етикет пред суджука било
записано: Суджук за сушене 360 гр.- 5.69 лв.
На опаковката тарелка бил поставен етикет с данни: Карабунар, нето
количество 0.360 kg. Най-добър до 17.02.2023 г.
Направена била контролна покупка на касата. На касовия бон било
записано: суджук за сушене 5.69 лв., корекция цена 25%, -1.42 лв.
На етикета пред суджука била обявената старата цена, преди
намалението, а именно 5.69 лв. Новата цена след намалението никъде не била
обявена и потребителят сам трябвало да си я изчисли.
За резултата от проверката бил съставен Констативен протокол № К -
2758913/16.02.2023 г., приложен по административнонаказателната преписка,
както и снимков материал на съответните етикети.
Във връзка с направените при проверката констатации на 16.03.2023 г.
св. Е. –главен инспектор в КЗП съставила срещу ,,Билла България“ ЕООД,
***, АУАН № 002153 за извършено на 16.02.2023 г. нарушение по чл.210в от
ЗЗП.
Актосъставителят приел, че дружеството –жалбоподател използва
заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1,
предл.1 от ЗЗП, тъй като предоставя невярна подвеждаща информация, във
вр.чл.68д, ал.2, т.4 (относно цената или нейното изчисляване) във вр.чл.68г,
ал.4, вр.чл.68в ЗЗП.
Актосъставителят установил още, че по отношение на „Билла България“
ЕООД била издадена Заповед № 246/13.04.2018г. от председателя на КЗП, с
която се забранявало при упражняване на своята търговска дейност
дружеството да използва нелоялна търговска практика, а именно: При
3
упражняване на своята търговска дейност „Билла България“ ЕООД да
предоставя невярна информация и подвеждаща предварителна информация за
потребителите/чрез етикета, поставен пред стоката/ с текст: „СУПЕР ЦЕНА
4
„Соса Cola“, промо пакет 2x2 л„ вместо 4.19 - 6% 3.49 лв' за конкретен
период, а в последствие „Соса Cola“, промо пакет 2x2 л. да се продава на цена
4.19 лв., вместо обозначената на етикет пред стоката цена 3.49 лв.
Ето защо, бил направен извод, че по описания начин „Билла България“
ЕООД увреждало икономическите интереси на потребителите и
осъществявало състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68в,
във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал.1, предложение 1/ съдържа
невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с чл.68д,
ал.2,т.4 / цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на
специфично предимство по отношение на цената/ от Закона за защита на
потребителите. „Билла България'' ЕООД не изпълнявало Заповед №
246/13.04.2018г. по чл.68л, ал.1 във връзка с чл.68в, във връзка с чл.68г,ал.4,
във връзка с чл.68д, ал.1, предложение 1 /съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща/, във връзка с чл.68д,ал.2,т.4 / цената или начина
на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по
отношение на цената/ от Закона за защита на потребителите, като по този
начин извършило нарушение по чл.210в от ЗЗП.
Актът бил предявен и връчен на пълномощник на дружеството-
жалбоподател, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал
без възражения.
Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е било
депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН.
Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното в
настоящото съдебно производство НП № 002153/24.04.2023 г., с което при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на
основание чл.210в, вр. чл.68г, ал.4 вр.чл.68ж, т.5 вр.чл.68в от ЗЗП на
дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на
35 000 лева за извършеното нарушение.
Наказателното постановление било връчено на представител на
жалбоподателя срещу подпис на 11.08.2023 г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от гласните
доказателствени средства: показанията на свидетеля –актосъставител
Елизабет Цонева; както и от приложените писмени доказателства и снимков
материал, приобщени към доказателствената съвкупност на делото по реда на
чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви и в своята съвкупност изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира с доверие показанията на св.Цонева, тъй като са
последователни и логични, без вътрешни противоречия, в които свидетелят
изложи своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
4
проверката и констатираното нарушение, за което е съставил процесния
АУАН.
В случая следва да се отбележи, че между страните липсва спор относно
правнорелевантните факти, налице е такъв относно приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран е процесуално допустима.
Същата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице и е срещу административно –наказателен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
длъжностни лица в пределите на тяхната материална и териториална
компетентност, съгласно чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с приложените
към материалите на делото Заповед № 365/30.03.2023 г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите и Заповед № 319ЛС/22.04.2015 г.
Спазена е предвидената от закона писмена форма и съдържание, както
и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
за съставяне на акт и издаване на наказателно постановление. Налице е
редовна процедура по връчване на АУАН и НП на представител на
дружеството–жалбоподател. Налице е съответствие между обстоятелствената
част на акта за установяване на административно нарушение с
обстоятелствената част на наказателното постановление.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в АУАН и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В
случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е
юридическо лице – правно образование, което не може да има собствено
психическо отношение към деянието, поради което отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна.
Следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т.е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК
обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до
доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно-
5
наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има
извършено административно нарушение. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени и императивните изисквания на ЗАНН относно
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретиката на настоящия казус липсва спор между страните
относно установените при проверката факти и направените констатации във
връзка с цените на двата проверявани продукта в търговския обект,
стопанисван от „Билла България“ ЕООД. Това обстоятелство, обаче не
представлява основание да се ангажира отговорността на дружеството за
нарушение на чл. 210в от Закона за защита на потребителите, доколкото
съдът споделя изложените аргументи в жалбата, че в случая липсва
осъществен състав на нелоялна заблуждаваща търговска практика по см.
на чл. 68ж, т. 5 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице съществен порок в
процедурата по издаване на наказателното постановление, тъй като
административно – наказващият орган е отчел предлагането на артикула
„суджук за сушене“ само и единствено в проверявания търговски обект на
веригата, а не в цялата магазинна мрежа или поне в няколко на брой
търговски обекта на територията на града. Факт е, че посочената промоция на
продукта (намаление с 25 %), както и издадената Заповед № 246/13.04.2018 г.
на председателя на КЗП се отнасят за всички търговски обекти на
дружеството "Билла България" ЕООД на територията на Република България,
като органът не е направил обследване относно наличието на количество от
предлагания артикул и начинът на формиране на неговата цена на
територията на цялата магазинна мрежа или поне на една представителна част
от нея. Аналогичен извод касателно нарушението по чл.210в ЗЗП може да се
направи и по отношение на другия проверяван продукт –бяло саламурено
сирене „Боженци“ само в един търговски обект, стопанисван от дружеството-
жалбоподател.
По –натътък, съдът споделя изложеното в жалбата, че нито в АУАН,
нито в НП са описани фактически констатации и/или твърдения, че
търговецът е отправял до потребителите покана за продажба стоки, които не
са били налични в съответния магазин, в който е била извършена проверката
и които търговецът не е доставил или не е опитал да достави с оглед
отправеното предложение, респективно не е осигурил равностойни стоки.
По този начин е допуснато несъответствие между описаното нарушение
по чл.210в от ЗЗП, изразяващо се в неизпълнение на Заповед №
246/13.04.2018 г. на председателя на КЗП по чл.68л, ал.1 вр.чл.68в, вр.чл.68г,
ал.4, вр.чл.68д, ал.1, предл.1 вр.чл.68д, ал.2, т.4от ЗЗП и приложената
санкционна норма –чл.210в, вр.чл.68г, ал.4 вр.чл.68ж, т.5 вр.чл.68в от ЗЗП,
което винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като нарушителят не е в състояние да разбере за извършване на какво
6
точно нарушение е ангажирана отговорността му.
С оглед изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да
бъде отменено.
При този изход на правния спор основателно е искането на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на
сторените по делото разноски. Ето защо, и на основание чл.63д ЗАНН вр.чл.
чл. 36 от Закона за адвокатурата вр.чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2014г. за минималните адвокатски възнаграждения, на жалбоподателя
следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 3180 (три хиляди сто и осемдесет) лева, съобразно обжалвания
материален интерес и предвид приложените по делото доказателства за
извършеното им плащане.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН и
чл.63д, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 002153/24.04.2023 г.,
издадено от директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД“Контрол на пазара“ при
КЗП, с което на основание чл.210в, вр. чл.68г, ал.4 вр.чл.68ж, т.5 вр.чл.68в от
Закона за защита на потребителите на ,,Билла България“ ЕООД, ***, е
наложена имуществена санкция в размер на 35 000 (тридесет и пет хиляди)
лева за нарушение по чл.210в от ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите /КЗП/ сума да заплати
на ,,Билла България“ ЕООД, ***, разноски в размер на 3180 (три хиляди сто и
осемдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата
съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7