Решение по дело №114/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 ноември 2021 г.
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20212230100114
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 260477

01.11.2021 г., гр. Сливен

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                          VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на двадесет и трети април 2021г., в следния състав:

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

 прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело № 114 по описа за 2021 година.

 

В исковата си молба К.С.Н. излага, че изпълнявал длъжността “началник“ на отделение „Административно“ във военно формирование /военно поделение/ 22 190-Сливен, когато със заповед на министъра на отбраната от 08.06.2005г. бил освободен от нея и даден в разпореждане на Военно -окръжния прокурор Сливен, считано от 27.05.2005г. Посочва, че не му било изплатено обезщетение по чл.227 ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили /ЗОВС/, въпреки че към него момент имал трудов стаж от повече от 27 години.

Също, че с решение на Висшия съдебен съвет от 18.05.2005г. бил назначен на длъжност „военен следовател“ при Военно-окръжна прокуратура Сливен, във Военно-следствен участък Сливен, а с решение по протокол №33 от 23.09.2020г. на Прокурорската колегия на ВСС бил освободен, на осн.чл.160 от Закона за съдебната власт и по подадена от него оставка по чл.165 ал.1, т.2 от същия нормативен акт, считано от 01.10.2020г. и от тази длъжност, като в него момент имал ранг „следовател в НслС“. Считано от същата дата бил освободен, със заповед на заместник Военно-окръжния прокурор-Сливен, на осн.чл.262 ал.2 от ЗОВС от военна служба, като с нея било предвидено да му се изплати еднократно парично обезщетение в размер на 15 брутни месечни възнаграждения по чл.225 от ЗСВ- колкото са прослужените му години в органите на съдебната власт. Н. обаче счита, че му се следва обезщетение от двадесет такива възнаграждения и предявява иск за разликата от пет- при месечно БТВ от 5 921.84лв. Счита, те му се дължат, защото според макар и магистрат, е изпълнявал военна служба, от която е бил освободен едва от 01.10.2010г. По тази причина според него обезщетението е трябвало да му се изплати по ЗОВС. В друга част от исковата си молба пък излага виждане, че обезщетението от 20 БТВ му се следва така- петнадесет от тях заради службата му в Министерството на отбраната и пет- за работата му в органите на съдебната власт.

Н. намира, че тъй като въпросните пет обезщетения не са му изплатени, с бездействието си ответника е изпаднал в забава и поради това му дължи лихва за периода на забавата, началото на който е датата 01.10.2020г., а края- датата на депозиране на исковата молба пред съда.

При това положение предявява два иска- първия да бъде осъден ответника да му заплати сумата 29 609.20лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане, а втория- да му заплати сумата 847.15лв., представляваща обезщетение за забавата в която ответника е изпаднал в изплащането на сумата по главния иск

Претендира разноски по делото.

 

Ответната страна своевременно депозира писмен отговор, в който намира исковете неоснователни. Счита, че дължимото на Н. обезщетение е от 15 БТВ- колкото са годините, прослужени от него в органите на съдебната власт.

В проведените по делото съдебни заседания ищеца присъства лично и с пълномощник -адвокат, като исковите се поддържат изцяло. Ответникът бе представляван от процесуален представител по пълномощие-юрисконсулт, като се поддържат съображенията против исковете, изложени в писмения отговор.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № КВ-581/ 08.06.2005г. на министъра на отбраната на РБългария, К.С.Н., с чин подполковник, е освободен от заеманата длъжност „началник“ на отделение „Административно“ в поделение 22 190-Сливен и е даден в разпореждане на Военно-окръжния прокурор гр.Сливен, считано от 27.05.2000г. От удостоверението с рег.№ 283-2633/ 18.09.2020г., издадено от Оперативния архив на българската армия се установява, че тогава не му е било изплатено обезщетение по чл.227 ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили.

Видно от извлечение от протокол №33 за проведено на 23.09.2020г. заседание, Прокурорската колегия на ВСС е освободила, на осн.чл.160 във вр. с чл.165 ал.1, т.2 от ЗСВ, К. Н. от заеманата длъжност „следовател“ във Военно-окръжна прокуратура- Сливен, считано от 01.10.2020г.

Това решение е последвано от заповед РД-08/ №192  от 30.09.2020г. на адм.ръководител на военно-окръжна прокуратура –Сливен, с която е прекратено действието на акта от 27.05.2005г. за заемане на длъжност от К.Н. и той е освободен от военна служба и длъжността „военен следовател“ при ВОП-Сливен, считано то 01.10.2020г., а със заповед РД-08/№210 от 22.10.2020г. военен следовател Н. е отчислен от списъчния състав на Военно-окръжна прокуратура Сливен, считано отново от 01.10.2020г.

Видно от справката с изх.№ 545/ 11.01.2021г. на Военно-окръжна прокуратура-Сливен, на о.з.полк.К.Н.  е изплатено парично обезщетение по чл.225 ал.1 от Закона за съдебната власт в размер на 15 брутни месечни възнаграждения от по 5 921.84лв. или общо 88 827.60лв.

Документите, представляващи листи № 12 и 15-22 вкл. от материалите по настоящото дело съдията-докладчик няма да обсъжда, защото те представляват водена по процесния казус, преди да бъде поставен за разглеждане от съда, кореспонденция/писмени становища на различни органи, но те разбираемо не обвързват съда.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са два осъдителни оценяеми иска, за парични вземания. Първият от тях главен и с цена 29 609.20лв., формирана от неизплатени, но дължими му според ищеца обезщетения /пет/ и акцесорен на него иск с цена 847.15 лв., представляваща обезщетение за забавата, в която ответника е изпаднал в изплащането на паричната сума.

По първият иск- становището на съда се различава от развитите от Н. разсъждения в исковата му молба и поради това го намира неоснователен. Така е, защото според съдията -докладчик в случая се касае за две обезщетения, макар и дължими все поради престирането от служителя на трудовата му сила/умения в полза на един и същ работодател в продължение на определен брой години. Съдът е съгласен с изразеното в исковата молба, че това обезщетение е един вид благодарност от работодателя към работника/служителя за това, че толкова много години „му е останал верен“ и само на него е отдавал работната си сила. Съдът обаче счита, че ищеца има право на два вида такива, подобни, но не сходни, обезщетения. Правото за първото от тях е придобил когато е бил освободен от длъжността “началник“ на отделение „Административно“ във военно формирование /военно поделение/ 22 190-Сливен, със заповед на министъра на отбраната от 08.06.2005г. Тогава е следвало да му се изплати обезщетение по ЗОВС така, както е бил регламентиран въпроса в него момент. Второто дължимо на Н. обезщетение е за работата му в органите на съдебната власт. Това е сторено, от военно-окръжна прокуратура-Сливен, и се равнява на 15 бутни трудови възнаграждения, в общ размер на 88 827.60лв. Нито ответника, нито друг орган на съдебна власт обаче не е и не може да бъде отговорен за неизплатеното му от Министерството на отбраната през 2005-та година обезщетение. С риск да се повтори, съда отбелязва- с отхвърлянето на главния иск не се отрича правото на Н. на обезщетение при освобождаването му от военна служба /през 2005-та година/; то просто не му се дължи от ответника по настоящото дело. Към онзи момент Н. е бил кадрови военно-служещ- офицер-чл.115 ал.2 от ЗОВСРБ/отм./ и при освобождаването му от кадрова военна служба е следвало да получи еднократно обезщетение. Щом стажът му като такъв е бил повече от 27 години, то обезщетението е трябвало да възлезе на максималния по закон размер- 20 БТВ- чл.237 ал.1 от действалия тогава ЗОВСРБ /сега отменен/.

Съвсем правилно е отбелязано в заповед № КВ-581/ 08.06.2005г. на министъра на отбраната на РБългария, с която К.С.Н., с чин подполковник, е освободен от заеманата длъжност „началник“ на отделение „Административно“ в поделение 22 190-Сливен, че договора с него за кадрова военна служба се счита за прекратен с встъпването му в длъжност във Военно-окръжна прокуратура.

Както и сам заявява на стр.първа от исковата си молба, Н. е бил назначен в органите на съдебната власт  с решение на ВСС от 18.05.2005г. Това е вярното и от тази дата започва да се брои стажа му в органите на съдебната власт. Съвсем логично поради това, със заповед № РД-08/ №192 от 30.09.2020г. е прекратено действието на акта за заемане на  длъжност от 27.05.2005г. След като е освободен, считано от 01.10.2020г., то стажа му в орган на съдебната власт /Военно-окръжна прокуратура –Сливен/ е петнадесет години и обезщетение в размер на точно толкова на брой брутни трудови възнаграждения му се е полагало- чл.225 от ЗСВ. Според съда, за да заведе този иск Н. е бил подведен от третия /последен/ абзац в отговора на Администрацията на главния прокурор на РБългария, чрез главния секретар М.Райковска до адм.ръководител на Военно-окръжна прокуратура-Сливен, че „Предвид …обстоятелството, че липсват данни за изплащане на обезщетение при предишно освобождаване, дължимото на основание чл.225 от ЗСВ обезщетение при освобождаването на военен следовател Н., … следва да се определи в размер на 15 брутни трудови възнаграждения.“ Липсата на данни за изплащане на обезщетение при предишно освобождаване не е и не може да бъде основание за размера на следващото се обезщетение. Такова основание е единствено и само разпореденото от закона, с чл.225 от ЗСВ – при освобождаване от длъжност, съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години на такава длъжност има право на парично обезщетение в размер на толкова брутни трудови възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не –повече от 20. Т.е., основанието за изплащането на това обезщетение е службата в органите на съдебната власт. В тях, а не службата в министерството на отбраната- военна служба.

Съгласно чл.262 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ, действал през 2020г., когато Н. е освободен от длъжността „следовател“ и от военна служба, военната служба във военните съдилища и военните прокуратури се изпълнява при условия и ред, определени с този нормативен акт и със ЗСВ. Те получават, за сметка на бюджета на съдебната власт, основни и допълнителни месечни възнаграждения, определени от ВСС, както  и обезщетения по ЗОВСРБ, ако ЗСВ не предвижда друго. В чл.227 ал.1 от ЗОВСРБ е записано, че при освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова БТВ, колкото прослужени години имат, но съгласно чл.225 от ЗСВ, право на обезщетение при освобождаване от длъжност има съдия, прокурор или следовател, който има повече от 10 години прослужено време в органите на съдебна власт. Т.е., ЗСВ предвижда по въпроса „нещо друго“, различно, от предвиденото в ЗОВСРБ. Да се признае тезата на ищеца означава да му се признае правото на обезщетени едновременно и по ЗОВСРБ и по ЗСВ, но не това е смисъла на двата закона. Иначе ще се окаже, че Н. би имал право не само на 5, а даже на 15 обезщетения по  ЗОВСРБ /и още толкова- по ЗСВ/.

Вторият иск е акцесорен по отношение на първия и поради това следва неговата съдба- т.е. и той е неоснователен и като такъв ще бъде отхвърлен.

При този изход на делото и с аргумент за противното от ал.1 на чл.78 ГПК, на ищеца не се следват разноски.

 

При изложеното, Сливенски районен съд

 

              Р    Е    Ш    И    :

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на К.С.Н. с ЕГН ********** и адрес-*** да бъде осъдена ВОЕННО-ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА -Сливен да му заплати сумата 29 609.20лв., представляваща сбора на пет на брой брутни трудови възнаграждения, явяващи се разликата между получените от него петнадесет и следващите му се според него по закон- чл.227 ал.1 и чл.262 ал.7 от ЗОВСРБ, двадесет на брой такива възнаграждения като обезщетение при освобождаване от военна служба, която сума се претендира заедно със законната лихва, считано от 12.01.2021г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на К.С.Н. с ЕГН ********** да бъде осъдена ВОЕННО-ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА -Сливен да му заплати сумата 847.15лв., представляваща обезщетение за забавата, в която ответника е изпаднал в плащането на сумата 29 609.20лв., за периода 01.10.2020г.- 12.01.2021г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на К.С.Н. с ЕГН ********** да бъде осъдена ВОЕННО-ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА -Сливен да му заплати направените от него разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване- пред Сливенски окръжен съда, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок чрез районния съд, който за всяка страна тече от момента, в който й бъде връчено.

        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: