Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 27.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и първи
септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Г.С., разгледа търговско дело № 3658 по описа за 2016г. и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 66, ал. 6
ЗБН, образувано по възражение на В.Г.А. срещу решение №ЗБН66-181 от
12.01.2016г. на синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), с което е
оставено без уважение възражение вх. №ЗБН66-181/01.09.2015г., подадено срещу
списъка на приетите вземания на кредиторите на банката в частта му относно
определения ред за удовлетворяване на приетото вземане на В.Г.А. за сумата
68 062,73 лв. (в списъка е допусната очевидна фактическа грешка – вместо
сумата 68 062,73 лв. е записана сумата 136 041,56 лв., която е поправена
с процесното решение №ЗБН66-181 от 12.01.2016г.).
Заявеният с възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН
петитум е списъкът да бъде изменен в частта му, с която е определен ред за
удовлетворяване на вземането по чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН, вместо което да бъде
определен ред за удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4б ЗБН.
Фактите, от които е възникнало вземането на В.Г.А.
за сумата 68 062,73 лв. (договор за цесия от 14.10.2014г., с който В.В.М.
прехвърля на В.Г.А. част от вземанията си срещу „К.т.б.“ АД по рамков договор
за платежни услуги за потребители от 03.14.2014г. и анекс №129217 от
03.01.2014г. за сумата 68 000 лв.; уведомяване на банката от цедента на
23.10.2014г. и откриване от банката на служебна сметка на цесионера за
цедираната сума), не са спорни между страните, поради което и по аргумент от
обратното на чл. 153 ГПК не се нуждаят от доказване в производството.
Спорът между страните не касае съществуването,
основанието и размера на вземането на възразилия кредитор, а приложимия ред по
чл. 94, ал. 1 ЗБН за удовлетворяване на вземанията, придобити по силата на
договор за цесия с вложител в банката.
Искането на кредитора вземането му да бъде
прието с ред за удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4б ЗБН поначало не може да
бъде уважено, тъй като разпоредбата е приета с §11, т. 8 от ПЗР към ЗВПКИИП
(обн. ДВ, бр. 62 от 2015г., в сила от 14.08.2015г.) и съгласно §12 от същия
закон не се прилага за производствата по несъстоятелност, открити преди влизане
в сила на закона, което означава и за производството по несъстоятелност на „К.т.б.“
АД, открито с решение от 22.04.2015г. по т.д. №7549/2014г. на СГС.
По отношение на реда за удовлетворяване на
кредиторите на „К.т.б.“ АД приложение намират правилата на чл. 94, ал. 1 ЗБН в
редакцията на разпоредбата преди изменението с ДВ, бр. 62 от 2015г.
Съгласно цитираната разпоредба вземанията на
вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете, са
включени в четвърти ред заедно с вземанията, в които се е суброгирал фондът за
гарантиране на влоговете в банките.
Според съображенията, изложени от името на
синдиците на „К.т.б.“ АД в процесното решение №ЗБН66-181/12.01.2016г. и в
отговора, подаден по делото срещу възражението на кредитора В.Г.А.,
предвидената в чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН (редакция преди изменението с ДВ, бр. 62
от 2015г.) привилегия е лична и не се прилага по отношение на цесионери на
вземания за плащане на суми по влогове в банката.
Съображенията са мотивирани с определенията
за „влог“ и „вложител“, дадени с §1, т. 1 и 6 от ДР на ЗГВБ (обн. ДВ, бр. 62 от
2015г.), определението за „вложител“, дадено с §1, т. 4 от ДР на ЗБН, както и с
правилата на чл. 2 от Наредба №3/16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение
на платежни операции и за използване на платежни инструменти.
Разпоредбите на новия ЗГВБ (обн. ДВ, бр. 62
от 2015г.), включително допълнителните му разпоредби, с които се дават легални
определения на понятията „влог“ и „вложител“, обаче са поначало неприложими към
процесния случай, тъй като съгласно §5 от преходните и заключителните му
разпоредби, законът не се прилага по отношение на производствата по изплащане
на влогове, започнали преди влизането му в сила.
Освен това предмет на регулиране от ЗГВБ са правоотношенията
по изплащане на вземания на вложители с гарантирани вземания, а не
правоотношенията по изплащане на вземанията на кредиторите на банка в
производство по несъстоятелност, които са предмет на уредба именно от правилата
на ЗБН, в това число и от правилата на чл. 94 ЗБН.
От значение за наличие на привилегия по чл.
94, ал. 1, т. 4 ЗБН (редакция преди изменението с ДВ, бр. 62 от 2015г.) е
легалното определение за „вложител“, дадено с §1, т. 4 от ДР на ЗБН - лице,
което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи
паричните средства по банкова сметка ***, произтичащи от временните положения в
резултат на обичайни банкови сделки.
Основателни са съображенията на синдиците на
„К.т.б.“ АД, че цесията на вземане по банкова сметка ***, но причинната връзка
между възникването на правото на кредитора и обичайна банкова сделка е
предвидена от разпоредбата на §1, т. 4 от ДР на ЗБН като елемент от
определението за вложител само по отношение на правата на вложителя за
получаване на парични суми по кредитни салда, произтичащи от временни положения,
не и по отношение на правата за получаване на паричните средства по открита
банкова сметка.
***е за получаване на суми по банковата
сметка поражда право на цесионера върху паричните суми по сметката –
обстоятелство, което покрива първата хипотеза на §1, т. 4 от ДР на ЗБН и
определя цесионера като вложител по смисъла на закона.
Действието на цесията по отношение на банката
е обусловено единствено от уведомяването й по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не и
от други обстоятелства, включително съгласие на банката или откриване на нова
сметка на цесионера. Ето защо и правилата на чл. 2 от Наредба №3/16.07.2009г.
за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти, които са цитирани в отговора на синдиците на банката
срещу процесното възражение и които предвиждат право на банката да откаже
сключване на договор за откриване на платежна сметка, не могат да обусловят
извод, че цесионерът няма качеството вложител по смисъла на §1, т. 4 от ДР на
ЗБН и не се ползва с привилегията по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.
Независимо
от изложеното и дори да се приеме, че цесионерът няма качеството вложител по
смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН, предвидената в разпоредбата привилегия по
отношение на праводателя му по договора за цесия, по силата на общото правило
на чл. 99, ал. 2 ЗЗД се прилага и по отношение на цесионера.
Обратно разрешение (а именно привилегията по
чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН се прилага само по отношение на цедента-вложител, не и
по отношение на цесионера) ще има за неизбежна последица ограничаване на
правата на цесионера, но и на правата на цедента, който при призната от закона
привилегия на вземането му, ще е лишен от възможността за разпореждане с
вземането по начин, съответен на пълния обем на правата, произтичащи от това
вземане. Ограничаването на правото на собственост, включително върху вземане, обаче
може да бъде извършено само при конституционно предвидените основания за това и
с изрична законова разпоредба, а нито в ЗБН, нито в друг закон е предвидена
разпоредба, която да изключва приложението на общото правило на чл. 99, ал. 2 ЗЗД по отношение на привилегията по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН на вземанията на
вложители в банка в несъстоятелност.
По изложените съображения подаденото възражение е
основателно и като последица от уважаването му вземането на кредитора следва да
бъде включено в списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН с привилегия по чл. 94, ал. 1, т.
4 ЗБН.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА на основание чл. 68, ал. 3 ЗБН списъка
на приетите вземания срещу „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с вземане на В.Г.А. с ЕГН ********** и адрес ***, произтичащо от договор за цесия от
14.10.2014г., с който В.В.М. прехвърля на В.Г.А. вземания срещу „К.т.б.“
АД по рамков договор за платежни услуги за потребители от 03.14.2014г. и анекс
№129217 от 03.01.2014г., с ред на удовлетворяване на вземането по чл. 94, ал. 1,
т. 4 ЗБН (редакция
преди изменението с ДВ, бр. 62 от 2015г.) и размер на вземането
68 062,73 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: