№ 396
гр. Плевен , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20214430201034 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 480994-F513139 от
28.11.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново в
ЦУ на НАП, с което на основание чл.53, ал.2, във връзка с чл.27 /чл.83/ и
чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
чл.185, ал.2 вр с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ на „***” АД, БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление ***
и *** е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева за
нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, който е редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк.Младенова,
който моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди издаденото НП.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
1
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 31.10.2019г. от
свидетел М. М. М. акт за установяване на административно нарушение серия
АN № F513139 против дружеството жалбоподател, за това че в хода на
извършване на проверка на 13,09.2019г.****, стопанисван и експлоатиран от
***" АД с ЕИК:*** по чл.16а, ал.З от Наредба №Н-18/2006г. съвместно с
органите на БИМ, се установи, че в наличната в обекта КДФО се съхраняват
дневни финансови отчети от ЕСФП: ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ
№05001697 и ИН на ФП №58001697 и ЕСФП: ОЙЛ СИС 2.0-Д-КЛ с ИН на
ФУ №05005877 и ИН на ФП №58005877. Съгласно свидетелство за
регистрация №4245391 ЕСФП: ОЙЛ СИС 2.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №05005877 и
ИН на ФП №58005877 е регистрирано от 17.06.2019г. При проверка в
информационната система на НАП е установено, че ЕСФП: ОЙЛ СИС 1.0-Д-
КЛ с ИН на ФУ №05001697 и ИН на ФП №58001697 е дерегистрирана на
13.06.2019г. При проверката са изискани и представени клен от 28.06.2019г.
до 08.07.2019г., от 31.07.2019г. до 07.08.2019г. и от 30.08.2019г. до
07.09.2019г. от ЕСФП: ОЙЛ СИС 2.0-Д-КЛ ИН на ФУ №05005877 и ИН на
ФП №58005877. Установено е, че липсват месечни финансови отчети за юни,
юли и август. От ЗЛ са изискани с ПИП сер.АА №0373424/13.09.2019г.
кленове за периодите: от 31.01.2019г. до 07.02.2019г., от 28.02.2019г. до
07.03.2019г„ от 29.03.2019г. до 08.03.2019г., 29.03.2019г. до 08.04.2019г., от
30.04.2019г. до 07.05.2019г. и от 31.05.2019г. до 07.06.2019г. Поради
огромния размер на кленовете, същите са представени по електронен път
подписани с електронен подпис, тъй като ЕСФП: ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ с ИН на
ФУ №05001697 и ИН на ФП №58001697 е бракувано и се намира при
2
сервизната фирма.На 03.10.2019г. упълномощено лице предостави обяснение
за работния процес на ведомствената бензиностанция „***"Не отпечатвайки
съкратен отчет на фискалната памет от действащото към момента ЕСФП:
ОЙЛ СИСД-КЛ с ИН на ФУ №05001697 и ИН на ФП №58001697 в обекта за
периода 01.03.2019г. - 31.03.2019г. в срок до 7 дни от изтичане на месец март
(до 07.04.2019г.), ***" АД е нарушило състава на Чл. 41, ал. 1, от Наредба
№Н-18/2006г. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на
основание чл. 110, ал. 4 във вр. чл.50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена
проверка №0373424/13.09.2019г. Нарушен е /осъществен е/ състава на ЧЛ.41,
АЛ. 1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ.
Срещу съставения АУАН е постъпило възражение с вх.
№13688/07.10.2019г., което е разгледано по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е
преценено за неоснователно. За да се определи административното наказание
са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи
обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане
на чл.28 от ЗАНН.
Актът е съставен в присъствието на упълномощено от дружеството
лице, което след запознаване със съдържанието му го е подписал. Актът е
подписан и от другите посочени в него лица. На датата на съставяне на акта е
връчен препис от него на упълномощеното от дружеството лице, надлежно
удостоверено с разписка за това, явяваща се неразделна част от акта. В
законоустановения срок пред ТД на НАП Плевен е внесено писмо –
възражение от страна на дружеството по отношение на АУАН и установеното
като нарушение, посочва се че дружеството от 2009 година не осъществява
дейност и се прави искане за обективност при произнасяне от АНО. На
основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по
идентичен с АУАН начин е дадено описание на нарушението, както и
нарушената правна норма. С издаденото НП е ангажирана административната
отговорност на дружеството като за нарушение на разпоредбата на чл.41, ал.1,
от Наредба № Н-18/2006г. е наложена имуществена санкция в размер на 700
/седемстотин/ лева. Издаденото НП е било връчено на дружеството на
упълномощено лице на 12.10.2020г. В срок пред РС Плевен е обжалвано
издаденото НП. Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят
М.М. потвърди авторството на съставения АУАН, както и че е установил
3
нарушение при извършена проверка, е бил сам в проверявания обект.
Свидетелят посочи, че в хода на проверката са били представени документи,
поискани от проверяващите и въз основа на които са установени
нарушенията, а именно – че при проверка на място на обекта се установява,
че липсват и не са издадени в установения срок подробно описани в
Констативния протокол и АУАН осем броя месечни финансови отчети.
Свидетелят посочи, че актът е съставен в присъствието на представител на
фирмата, както и че при съставянето на акта като свидетели присъствали на
съставянето на АУАН и връчването колеги на актосъставителя, които работят
в един и същи офис, свидетелите Н.П. и Р.Й..
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М. М. М., Н. П. П.
и Р. Г. Й., от които се установява, времето и мястото на извършеното и
личността на извършителя. Безспорно не бе установена различна фактическа
обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.
Фактическата обстановка не се оспорва и от страна на жалбоподателя.
Образуваното административнонаказателно производство е проведено
правилно и законосъобразно. Въз основа на акта за нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, като административнонаказващият
орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта.
Съдът счита за неоснователно становището в жалбата, че е налице
нарушение при връчването на НП, а именно повече от една година след
издаването на АУАН № F513139 от 03.10.2019г., съставен от Инспектор по
приходите в ЦУ на НАП. Не е налице такова.
Съдът счита за неоснователно и становището в жалбата, че е налице
нарушение на правата на жалбоподателя, поради издаване на НП в определен
срок. Липсва нарушение на ЗАНН.
Допуснатото от жалбоподателя нарушение не се отличава от останалите
нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно
незначителна. Правилно е била определена и санкционната норма.
В наказателното постановление и в акта за установяване на
административно нарушение правилно е посочена като нарушена
4
разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г. на МФ.
Съобразно чл.118, ал.4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с
която се определят: 1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане /извеждане във/ от експлоатация, регистрация/
дерегистрация, отчитане, съхранение на документи, издавани /във връзка с
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; 3.
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Национална агенция за приходите; 4. Издаването на
фискални касови бележки от фискалното устройство и касови бележки от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да се съдържат; видът на подаваните
данни, формата и сроковете на подаването им. С други думи, чл.118, ал.4
ЗДДС дава легитимация на министъра да регламентира посочените
обществени отношения с подзаконов акт- наредба, като посочването на тази
разпоредба във вр. с чл. 41, ал.1 от Наредбата не нарушава по никакъв начин
правото на защита на наказваното лице. Съдът счита, че тъй като допуснатото
нарушение е такова с правна квалификация чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г., както правилно е посочена в НП, ирелевантно се явява, дали е
посочена връзката на тази норма с чл.118, ал.4 ЗДДС. Така посочената норма
на чл.118, ал.4 ЗДДС не очертава състава на допуснатото нарушение, а
очертава компетентността на министъра да издаде подзаконовия акт, поради
което и няма как да се приеме, че непосочването било на същата в цялост,
било на съответния нормативен акт, в който се намира тя, ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Материално-правната норма от тази наредба,
посочена като нарушена правна норма и очертаваща състава на посоченото
по-горе нарушение е чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ. Тази
разпоредба създава задължение на лицето да отпечатва пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през
който в устройството са регистрирани продажби. В т.см. е и реш. №222 от
26.04.21г. по КАНД 161/21г. на РАС-Плевен, постановено при предходно
разглеждане на делото от ПлРС.
При проверката на цялото административнонаказателно производство,
която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и
5
материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира
нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 480994-F513139 от
28.11.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново в
ЦУ на НАП, с което на „*** ”АД, БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на
управление ** “ № 2, представлявано от *** , ЕГН *** и *** на основание
основание чл.53, ал.2, във връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.185, ал.2 вр с чл185
ал1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
административна санкция ГЛОБА в размер на 700 /седемстотин/ лева, за
нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен
съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6