О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Бургас, 04.02.2014г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия : Боряна Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 452 по описа за 2013 година, на
основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на “Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път” № 260, представлявано от Петя Николова Димитрова – изп.
директор, Димитър Борисов Шумаров – изпълнителен директор; Милена Ивайлова
Ванева – прокурист – съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от
прокурист заедно с изпълнителен директор чрез адв. З.И.К. – САК със съдебен
адрес:*** против „Хар Мил България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Бургас, ж.к. „Изгрев”, бл. 68, вх. 1, ет. 3, представлявано от
М.И.Б. и против М.И.Б., ЕГН **********,***, с която се иска да се приеме за установено по отношение на
ответниците, вземането й за сумата от 151 715,46 лв. – главница
по договор за кредит, ведно със законната лихва от 26.07.2010г. и сумата от
5 957, 94 лв.- лихви за периода 21.05.2010г.- 21.07.2010г., както и
направените в производството разноски.
Съдът е изпратил препис от исковата
молба и приложенията към нея на ответниците, на които е указано да подадат
писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на
отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.
В предоставения на ответниците срок за писмен отговор,
такъв е постъпил от същите , като наред с него, са депозирали и насрещна искова молба. С нея ответниците М.И.Б.
и „Хар Мил България” ООД чрез адв. В.В. са предявили насрещен иск срещу
първоначалния ищец „Юробанк България” АД., с посочено от ответниците правно
основание чл. 55 от ЗЗД и цена на иска 5000 лв, с искане
съдът да обяви нищожността на клаузи от
договора за кредит и да бъде осъдена “Юробанк България” АД да им заплати сумата от 4000 лв.,
представляваща разликата между предварително договорената лихва в размер на 10%
годишна лихва и заплатените от тях суми в завишен размер за периода 25.01.2007г.
до завеждане на иска. Заявили са и евентуална претенция за осъждане на
ответника да им заплати сумата от 4000 лв. като недължимо платена, поради
неправилно изчисляване на лихвата от банката за периода от 25.01.2007г. до
датата на завеждане на иска. Предявили са и
иск за осъждане на банката да им заплати сумата от 1000 лв.,
представляваща недължимо платени „автоматични такси” по кредита за периода от
25.01.2007г. до датата на завеждане на иска.
С Определение № 1177/20.10.2013 година, постановено по
настоящото дело, по аргумент от разпоредбата на чл.104, ал.1 т.4 , чл.103 вр.
чл.211 ГПК, насрещният иск не е приет за
разглеждане от настоящия съд, като същият е изпратен за разглеждане по подсъдност на
Бургаския районен съд.
Отговорът на ответниците е изпратен на
ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.
В предоставения двуседмичен срок по
чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал
допълнителна искова молба.
Същата е изпратена на ответниците с
възможността за подаване на допълнителен отговор. Ответниците са депозирали по
делото допълнителен отговор.
При това положение съдът намира, че
книжата по делото са разменени редовно.
Искът е предявен съобразно правилата за
родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за
предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до
настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че
са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални
предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374,
вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Обстоятелства, на които ищецът основава
претендираните права и предявените искове:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата си молба,
че на 25.01.2007г. бил сключен договор за банков кредит между ,,Юробанк
България”АД от една страна и ,,Хар Мил
България”ООД, представлявано от М.И.Б., от
друга. По силата на чл.1,ал.1 от договор
№ BL 4258- продукт ,,Бизнес револвираща линия”, на кредитополучателя- ответник
по настоящото дело бил отпуснат кредит в размер на 150 000 лева(сто и петдесет
хиляди лева) за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.
С
договор за поръчителство от 08.12.2009г., М.И.Б. се
задължила да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя ,,Хар Мил
България”ООД по горепосочения банков кредит. Същият бил изменен и допълнен с
Анекс№1 от 08.12.2009г.(подписан и от поръчителя), чрез който страните предоговорили
остатъчния дълг по кредита и бил въведен облекчен ред за погасяване на съществуващите
вземания. Съгласно анекса, кредотополучателят ползвал шестмесечен период на
облекчено погасяване на кредита, през който са заплащали само част от
начисляваните лихви, а остатъка от дължимите лихви заплащал на датата на изтичане на периода. След
изтичане периода на облекчено погасяване, кредитополучателят се задължавал да погасява дължимите суми на месечни вноски
за срок до 15.02.2017г.(чл.6 от Анекс№1/08.12.2009г.). Съгласно чл.8 от анекса,
било предвидено, че ако кредитополучателят не заплати една месечна
вноска за главница и/или лихва, банката има право да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем.
Било
договорено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както
и при предсрочна изискуемост, дължимата от кредитополучателя лихва следвало да
се увеличи автоматично с наказателна надбавка(неустойка) за просрочие на
главницата в размер на 10 пункта(чл.4 от договора).
Поради
просрочване на дължимите вноски, ищецът обявил кредита за предстрочно изискуем
на 29.06.2010г., като изпратил нотариална покана до длъжника.
Предвид поведението на ответниците, ищецът депозирал заявление пред
РС-Бургас за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които
впоследствие били издадени по образуваното ч.гр.д.№5958/2010г. по описа на БРС
за следните суми:151715.47 лева(сто петдесет и една хиляди седемстотин и
петнадесет лева и четиридесет и седем стотинки)- дължима главница по договора
за кредит, ведно със законната лихва от 26.07.2010г.; 5957.94 лева(пет хиляди
деветстотин петдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки)- лихви за
периода 21.05.2010г.- 21.07.2010г., както и за сумата 8018.04 лева(осем хиляди
и осемнадесет лева и четири стотинки)- разноски за адвокатски хонорар и
държавна такса по заповедно производство.
Образувано било изпълнително дело при ЧСИ Таня Маджарова, рег.№803 на
Камарата на ЧСИ.
Ответникът оспорил съществуването на дълга, поради което за ищеца се
породил правен интерес от предявяването на настоящия иск. Представя
доказателства. Претендира разноски.
Правна квалификация: Предявените искове са с правно основание в чл.422 от ГПК,вр.с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ответниците, чрез процесуалния си
представител- адв.В.В.- САК, оспорват изцяло предявения иск като неоснователен
и недоказан и като такъв молят да бъде отхвърлен.
В
отговора се твърди, че ищецът няма основание за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита, тъй като не e налице
фактическият състав за това, а цитираните в исковата молба клаузи- чл.8 от
анекс №1 и чл.25 ,б.,,г” във вр. чл.26,б.,,в” от договора за кредит, не касаsj предсрочната изискуемост.
Излага се твърдение, че на 21.05.2010г. e направено плащане в размер на 2000 лева- вноска,
многократно надвишаваща дължимото по договора; на 23.06.2010г.- в размер на 2000лв.; на 21.07.2010г. била
внесена сума по кредита в размер на 1700 лева, а на 10.08.2010г.- 1800лева.
Поради горното, ответната страна намира, че е налице точно изпълнение на
договора за кредит, като дори за целия период- от подписване на договора до
обявяването му за предсрочно изискуем, били надплащани суми на банката.
Излага се още, че ответниците не са
уведомявани за настъпила предсрочна изискуемост, въпреки задължението на ищеца
да стори това, нито е връчвана нотариална покана. Изразява се несъгласие с
претенцията за главница по кредита в размер на 151 715,47 лева, тъй като
банката била отпуснала кредит в размер на 150 000 лева.
Твърдят, че са плащани суми за
„автоматични такси”- неуговорени предварително в договора, но начислявани и
удържани без основание.
В писмения отговор се заявява, че след подписване на договора за банков
кредит на 25.01.2007г. и започнатото усвояване, било установено, че удържаните
от сметката месечни вноски за олихвяване на кредита били необичайно високи,
като с всеки изминал месец олихвяването се увеличавало. При отправено запитване
към кредитора, било обяснено, че покачването е в резултат на едностранното
вдигане на лихвата от страна на банката(противно на установената с договора
годишна лихва в размер на 10%). Първоначалното олихвяване било в размер на
845.83 лева. Няколко месеца по- късно, вноската нараснала до размер 896.30
лева, т.е. с 50.47 лева в повече от първоначално договореното. Последвало
увеличение в размер на 938.88 лева, докато достигнала до 1762.50 лева, т.е.
повече от два пъти от първоначално договореното.
Посочват се четири клаузи от процесния договор-чл.3,ал.1;
чл.3,ал.3; чл.4 и чл.20, за които се твърди, че накърняват договорното равноправие, поради
което са нищожни, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, която разпоредбата считат, че
намира приложение и при търговските сделки по правилото на чл.288 от ТЗ. Излагат
се подробни съображения в тази насока. Също така: при уговорките за едностранно
вдигане на лихвите се нарушава принципа
на справедливостта, поради неравностойност на насрещните престации по договора;
липсата на краен размер за повишаването й, обуславя противоречието й с добрите
нрави. Въпреки подписването на договора, ответниците твърдят, че нищожните по
горните съображения клаузи не пораждат задължения за тях.
По
отношение на ответницата М.Б. се навеждат доводи, че посочените клаузи от
договора за кредит и от допълнителното споразумение били неравноправни по
смисъла на чл.146,ал.2 от Закона за защита на потребителите. За
неравноправността на клаузите свидетелствали и данните от проверките на
Комисията за защита на потребителите при извършване на проверка на Общите условия и договорите на всички банки в България. Без посочване на обективни критерии, банките
въвеждали възможност за промяна на лихвения процент по договорите за потребителски
и ипотечни кредити, определяли лихви за забава, несъобразени със съществуващата
нормативна уредба, както и обявяване на потребителски и ипотечни кредити за
предсрочно изискуеми при неизчерпателно изброени обстоятелства. В процесния
договор и допълнителните споразумения съществували именно такива клаузи.
Посочва се още, че ответниците нито били уведомени от банката за
вдигането на лихвата, нито имали възможност да се откажат от него.
Горепосочените клаузи от договора за
кредит и допълнителното споразумение противоречали и на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. Излагат се подробни съображения в тази насока.
Относно Анекс №1 от 08.12.2009г. към договора
за банков кредит, в писмения отговор се твърди, че в чл.5 от същия било налице
начисляването на лихва върху лихва- анатоцизъм. Уговорката за анатоцизъм по своето естество била нищожна.
Изцяло е оспорена претенцията в размер
на 2957.94 лева, представляваща лихва за периода 21.05.2010г.-21.07.2010г, тъй
като нямало изпадане в забава на плащанията. Освен това, ответниците не били подписвали Общи условия към договора. Не
било известно и как е формирана лихвата(методиката
на изчисляване).
Не били налице и условията за вдигане
на базовия лихвен процент, тъй като
всички външни индекси, включително Софибор паднали драстично след
подписване на договора. С едностранното вдигане на вноската, банката
прехвърляла изцяло риска върху кредитополучателите.
В отговора на исковата молба се съдържа
особено искане- чрез налагане на обезпечителна мярка по чл.397,ал.1,т.3 от ГПК,
да бъде постановено спиране на незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№5958/2010г. на БРС.
Ангажират се доказателства. Претендират
се разноски.
Ищецът, с допълнителната си искова молба взема
отношение по депозирания отговор.
Оспорват се като неверни твърденията на
ответниците за редовно и точно
заплащане на дължимите вноски, както и надплащане на суми от тяхна страна.
Посочва, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 29.06.2010г.( видно
от приложеното по делото извлечение от
счетоводни книги от 21.07.2010г.), като за главница просрочената вноска била с
падеж 21.06.2010г(№40 по погасителен план), а за лихва- 21.05.2010г(№39 по
погсителен план). На основание чл.24,б.,,г” от договора, банката имала право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Длъжниците просрочили плащането по кредита,
поради което вноската в размер от 1800
лева (бордеро№225025/10.08.2010г) била с цел неговото погасяване. Последната
вноска от длъжниците била направена на 10.08.2010г., като със същата сума били
погасени частично съдебни разноски (бордеро№8219/17.09.2010г.).
Поддържа изложеното в исковата молба във връзка с
уговорените условия между страните по
кредита и анекса към него. Пояснява, че на основание чл.3 и чл.5 от анекса,
банката имала право да преоформи цялата натрупана сума, като кредитополучателят дал съгласието си за извършване на банковата
операция.
Оспорва наведените доводи на
ответниците за нищожност на клаузи от договора.
Ищецът намира, че твърдението за
нищожност на договорни клаузи на осн.чл.26,ал.1 от ЗЗД по отношение на ответника ,,Хар Мил България”ООД било в
разрез с императивните разпоредби на
Търговския закон. Посочва, че търговецът- кредитополучател доброволно се
е съгласил с първоначално уговореното в договора.
Счита, че в конкретния случай,
Закона за защита на потребителите не бил приложим, включително и по отношение
на ответника- физическо лице- М.Б., като се обосновава.
По отношение клаузите в Анекс №1
от 08.12.2009г., ищецът заявява, че облекчението било реално, тъй като кредиторът
се съгласил за период от шест месеца да
получава фиксирана между страните вноска, в размер, по- нисък от дължимия.
Неоснователни били и твърденията за
недопустимост на олихвяване на изтекли лихви- съгласно разпоредбата на
чл.294,ал.2 от ТЗ, горното изрично се допускало. Още повече, в конкретния
случай се предвиждало просрочените суми по кредита да бъдат прехвърляни към
непросрочената главница, което по същество било не олихвяване на лихви, а
капитализирането им.
Ищецът оспорва и твърдението на ответниците, че в чл. 3 от
анекса било посочено, че същите изплатили цялата сума по договора. Подчертава,
че с горната разпоредба било уговорено, че ответното дружество се
задължавало да погаси натрупаните до момента просрочия по кредита(главница,
лихви, такси, комисионни, застрахователни премии), като в случай на неплащане
на забавените суми, същите следвало да бъдат капитализирани от банката чрез
прибавянето им към непросрочената остатъчна част от главницата.
Излага доводи, че за предоставения кредит
се дължала месечна лихва. Съгласно
разпоредбата на чл.430,ал.2 от ТЗ, за банката не съществувала правна възможност за неначисляване на лихви.
Намира за неоснователни и неотносими
към спора доводите, наведени в писмения отговор за несъгласие с Общите условия,
неяснотата за начина на начисляване на БЛПМФ и сриването на всички външни
индекси, включително и Софибор. Посочва, че на основание чл.3,ал.2 от договора
за кредит, кредитополучателят, а след това и поръчителят се съгласявали уговорената клауза, като всяка промяна на
БЛПМФ ставала задължителна за страните. Що се отнася до методиката на
изчисляване и размера на БЛПМФ, ищецът подчертава, че информацията би могла да
бъде получена от интернет страницата или от всеки служител на банката
Излага
становище и във връзка с оспорването на представените с исковата молба
доказателства.
Ответниците, с допълнителния отговор на исковата молба са взели отношение по депозираната допълнителна
искова молба. На първо място се излагат съображения, че физическото лице-
поръчител на кредитополучателя ,,Хар Мил България”ООД, безспорно имало качеството,,потребител”
съгласно §3,т.1 от Закона за защита на потребителите.
Във връзка с
възраженията на ищеца относно размера на
месечната вноска, се посочва, че в договора за кредит не било отразено какво
съдържа БЛПМФ и при какви обстоятелства може да бъде изменян(съобразно
чл.58,ал.1,т.2 от ЗКИ). Оспорват се твърденията, изложени в допълнителната
искова молба по отношение методиката за промяна на БЛПМФ.
Поддържат се
твърденията за нищожност на клаузите от договора за кредит и анекс №1,
излагайки доводи в тази насока.
По отношение
на поръчителството, ответниците считат, че съгласно чл.147,ал.1 от ЗЗД,
поръчителят оставал задължен и след падежа на главното задължение, само в
случай на предявяване на иск против
длъжника в течение на шест месеца.
Относно
начислените такси по кредита, в допълнителния отговор се заявява, че същите не
били уговорени в договора, поради което са ангажирани доказателства.
По доказателствените искания на
страните и доказателствената тежест: Съдът намира направените от ищеца
доказателствени искания- за приемане на представени от тях при предварителната
размяна на книжата писмени доказателства, за относими към предмета на делото,
тъй като посредством тях той заявява, че ще установява наличието на посочените
по- горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като
законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяването
на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Ответниците също са представили писмени
доказателства, които са допустими, необходими и относими към спора, поради което
следва да се допуснат, а извлеченията от протоколи на КЗП – за сведение.
Ответниците възразяват по начина на
поставяне на въпросите от ищеца към СИЕ, оспорват клаузите на Анекс
№1/08.12.2009 относно капитализиране на лихвата, възразяват да се приеме погасителния
план от 12.08.2013г., защото документът е антидатиран, неясен и едностранно съставен, възразяват
против приемането на справка по кредитна сделка 687397 и нотарилната покана,
тъй като не са ги получавали. Молят да се допусне съдебно-икономическа
експертиза, като са поставили 12 въпроса.
Ищецът, от своя страна, в допълнителното
искане възразява по допускане на част от въпросите на ответниците, като също
излага съображения.
Безспорно съдебно-икономическа
експертиза е необходима по делото и , ако се допуснат въпросите на ищеца така,
както са зададени, определено не следва извода, че се приема тезата на банката,
още повече, че същественият въпрос №1 и на двете страни е идентичен по
същността си. Вярно е също така, че някои от въпросите на двете страни се
припокриват. Както бе посочено по-горе и на основание чл.154 ГПК, всяка страна
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения,
в който смисъл въпросите и на двете страни са допустими, съобразявайки доводите
на всяка една. Съдът обаче счита, че за изясняване на делото от фактическа
страна, на основание чл.7 ГПК, без да изменя същността и целта на въпросите,
има право да преформулира и поставя нови такива, за да получи обективните
специални знания, от които има нужда, за да се разреши казуса. Съдът счита, че
въпросът на ответниците в допълнителния отговор, означен като 1.3. не следва да
се допуска към настоящия момент по начина, по който е зададен, както и защото
по смисъл вече е зададен с първоначалния отговор и допуснат. Наличието на
„надплащане” всъщност
все още е твърдение и то без размер, така че първо следва да се установи, дали
изобщо съществува такова и на какво се дължи то, ако е налице.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл. 154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и
чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл.
154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
При предявен иск с правно основание
чл.422,ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането,
произлизащо от договор за кредит. В тежест на ответниците е да докажат своите
възражения.
По отношение на особеното искане на
ответниците за налагане на обезпечителна мярка: Ответниците, с отговора на
исковата молба са направили искане за налагане на обезпечителна мярка „спиране на незабавното изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№5958/10 на РС-Бургас”, на
основание чл.389 ГПК вр. чл.397, ал.1, т.3 ГПК..
Така направеното искане е
недопустимо. То е отправено до съда от ответниците. Ищецът е този, който
разполага с правото във всяко положение на делото, до приключване на съдебното
дирене във въззивното производство, да иска от съда, пред който делото е
висящо, да допусне обезпечение на иска- чл.389 ГПК. Само
на това основание, поради недопустимостта на искането като направено от
ответната страна, която не разполага с такова право, на основание чл.389 и сл. ГПК, искането следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, на основание
чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК и на
основание чл.389 ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.03.3014г. от
09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА
представените към исковата молба и
към отговора на ответника писмени доказателства, с изключение на протоколите на
КЗК, извадка от и-нет по повод проведен
брифинг на КЗК, съдебни актове на др.съдилища, които оставя за сведение.
ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която
да отговори на следните въпроси:
1.
Какъв е размерът
на усвоения кредит- каква сума, кога и
как е усвоена; каква сума (по главници, лихви и т.н.) и как е погасена от
датата на подписване на договора 25.01.2007г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение?
Да се посочат в таблица направените от длъжниците погасителни вноски,
като се отбележат в нея последната платена в цялост погасителна вноска, първото
и следващи неплащания на падеж- пълни или частични и точно какво, кога и колко
не е платено.
Да се посочи като краен резултат каква част от
главницата е погасена и какъв е остатъкът към датата на извлечението от
счетоводните книги- 21.07.2010г.
2.
Как е формирана
главницата от 151 715,47 лв. ? На
какво се дължи разликата между тази сума, претендирана като главница и сумата
по т.1.1. от договора- 150 000 лв.
3.
Колко е месечното
олихвяване? Има ли разлика между извършваното олихвяване и колко е следвало да
бъде, според уговорката в чл.3, ал.1 от Договора- 10%, и ако има- да се посочи
колко е и на какво се дължи тази разлика.
4.
Какъв е размерът
на дължимите лихви за периода 21.05.2010г.- 21.07.2010г., съобразно договора?
5.
Има ли надплащане
над първоначално договорената годишна лихва в размер на 10% от момента на
сключване на договора- 25.01.2007г. до датата на подаване на заявлението за
заповед за изпълнение? Ако има такова, на какво се дължи?
6.
Какви компоненти
конкретно включва БЛПМФ и как те са се отразили на изменението, ако е имало
такова, по отношение на лихвата. Да се посочат конкретно в цифри за периода
25.01.2007г. до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
7.
Каква е
методологията и методиката на Банката- ищеца за изчисляване на Базов лихвен
процент- малки фирми за лева през периода 25.01.2007г. до датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Според тези методология и/или
методика каква следва да бъде месечната вноска за периода 25.01.2007г. до
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение .
Отговорът да бъде даден в таблица и ако се установи надплащане, да бъде
отбелязано за всеки месец или както следва.
8.
Съществувало ли е
основание и какво е то, БЛП за въпросния период да бъде намален и с колко.
9.
Какъв е размерът
на начислените от банката „автоматични такси” за процесния период? Какво
представляват те? Същите включени ли са в общата дължима за месеца сума? Вещото
лице да включи в отделна колона на таблицата тези такси като посочи значението
им за размера на дължимите суми.
10.
Предвид
отговорите на въпросите, касаещи лихвата- изменението й съобразно компонентите
на БЛПМФ, налице ли е просрочие и в какъв размер към датата на подписване на
Анекс №1
11.
Какъв е размерът
на капитализираната лихва
НАЗНАЧАВА за вещо лице Събина Арабаджиева от списъка на вещите
лица към БОС.
Определя
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лева, платим поравно
от страните в едноседмичен срок от връчването на настоящото определение, по
сметка на Бургаски окръжен съд .
Да се връчи на ищеца препис от допълнителния отговор
на ответниците.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на
ответниците „Хар Мил България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Бургас, ж.к. „Изгрев”, бл. 68, вх. 1, ет. 3, представлявано от
М.И.Б. и против М.И.Б., ЕГН **********,*** , подадено чрез адв.В.В.,*** за
допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на
изпълнението” като се спре незабавното
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№5958/10 на
РС-Бургас”.
Определението в частта, в която е
оставено без разглеждане искането на ответниците за допускане на обезпечение,
подлежи на обжалване с частна жалба през Бургаски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчване на настоящото определение.
В останалата част Определението не
подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение
Окръжен съдия: