№ …
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове: Михаил
Малчев
Калина
Станчева
при участието на секретаря Алина Тодорова като
разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 8340 по
описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД
срещу решение от 16.04.2020 г. по гр. д. 73415 на СРС, III ГО, 88
състав, с което е отхвърлен частично предявения от „Т.С.“ ЕАД иск срещу Д.Н.Т.
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Д.Н.Т. дължи на
ищеца сумата от 3 833.65 лв. – главница, представляваща стойността на доставена
и незаплатена топлинна енергия и такса
за дялово разпределение за периода м. 02.2016г. до м. 04.2018 г. за
топлоснабден имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 686.12 лв.
– мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 30.03.2016г. до
27.02.2019г. С решението се отхвърля иска за главницата за разликата до пълния
предявен размер от 4907.47 лв., за които суми в производството по ч.гр.д.№
13733/2019г. на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Въззивникът обжалва първоинстанционното съдебно решение и в частта за
разноските по исково и заповедно производство. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния
закон.
Въззиваемата страна Т.Н.Т. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не представя отговор.
Третото лице-помагач "Т.С. " ЕООД в срока за
отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба
относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият
случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. СРС е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК предявени
кумулативно съединени искове против Д.Н.Т., с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника в
качеството си на ползвател на имота, дължи на ищеца сумата от 4852.48 лв. –
главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия
и сумата от 54.99 лв. – такса за дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 08.03.2019 г. до окончателното им изплащане,
както и начислената върху всяка от главниците мораторна лихва, съответно в
размер на 675.29 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 27.02.2019 г., и в размер
на 10.83 лв. за периода от 30.03.2016г. до 27.02.2018г.
С оглед влязлото в сила решение в частта за уважаване
на исковете за главници за топлинна енергия и за дялово разпределение и лихва,
предмет на въззивното производство е единствено размерът на претендираните
главница за топлинна енергия и лихва за забава по предявените от дружеството -
жалбоподател срещу Д.Н.Т..
СРС е уважил частично исковете, като е приел, че по
делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните по продажба на топлинна
енергия, като е приел, че потребител на топлинна енергия за битови нужди,
респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател
на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Видно от доказателствата по
делото Д.Т. е била собственик на процесния имот.
Първоинстанционният съд правилно е
преценил, че от събраните по делото доказателства се установява, че
между страните са съществували договорни правоотношения по сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при действието на приети Общи
условия от ищцовото дружество. Безспорно е между страните, че ответникът е
ползвал топлинна енергия през процесния период, доколкото не се спори, че
такава е била предоставяна в притежаван от него в собственост имот. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на Закона за енергетиката, потребител на енергия
за битови нужди е собственикът или ползвател на имота, в който се ползва
топлинната енергия, като същевременно е потребител и на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация в общите части и такса мощност /чл. 143 ЗЕ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150,
ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответниците да са се
възползвали от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
Съдът правилно
е преценил, че с оглед характера на вземането на периодично такова при
еднородни плащания, с установен в приетите Общи условия падеж, в случая
приложима е кратката тригодишна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 111,
б. „в” ЗЗД,. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Така, началният момент, от който започва да тече
давностният срок, е предвиден в разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, като е обвързан с
настъпване на изискуемост на вземането, като в случая – с определения падеж,
предвид на плащанията като периодични такива. В настоящия случай падежът е бил
установен в Общите условия, съгласно клаузите на които потребителят дължи
плащане на сумите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Поради това, съдът е приел за погасени по давност вземанията на
ищцовото дружество за периода три години назад от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.03.2019 г., с която
свързва последиците от подаването на исковата молба, каквито, предвид
установения падеж, са вземанията за периода преди м. 02.2016г. Доколкото не е бил
налице спор между страните относно вписаните като начислени суми в счетоводните
документи при ищеца, съдът е приел същите като съответни на потребеното
количество топлинна енергия за периода. В този смисъл съдът е приел за дължима
и непогасена по давност сумата за стойността на потребената топлинна енергия /с
включена такса за дялово разпределение/ от 3 833.65 лв. – дължима по
фактурирани суми и изравнителни сметки за периода от м. 02.2016г. – м.
04.2018г.
Други оплаквания не са релевирани с жалбата.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да
бъде оставена без уважение.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и
липсата на доказани разноски за процесуалното представителство не се държат
разноски във въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
16.04.2020 г., постановено по гр. д. № 43798/2019 г. по описа на СРС, III ГО,
88 състав в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО в
останалата си част е влязло в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца "Т.
С. " ЕООД.
Председател:
Членове: 1.
2.