Р Е Ш Е
Н И
Е № 261104
гр. Пловдив, 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 17.03.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 10098 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с
чл.415. ГПК.
Образувано е по искова молба от “Кредисимо” ЕАД срещу П.Д.Д.,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми – 1500 лева непогасена главница по договор за кредит № ***, 72.36 лева – административни
разходи; 355.80 лева – договорна лихва
за периода 10.03.2015 г. до 10.03.2016 г., 515.76 лева – наказателна лихва за периода
11.04.2015 г. до 25.02.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 06.03.2019 г. до окончателното
плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 3729/2019 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски
за исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
да е сключвал процесния договор за кредит, в това число, че му е предоставена и
е усвоена заемната сума. Оспорва да е заявявал искане за отпускане на кредит.
Оспорва да е получавал договора по имейл, както и да е заявявал този договор и
да го е потвърждавал. Оспорва да му е предоставена преддоговорна информация,
както и да е спазена процедурата по сключване на договора. Оспорва, че е
запознат с общите условия, да е уведомяван по телефон или друг начин за
договора. Оспорва представените с исковата молба документи, доколкото не са
подписани от него. Наред с това прави възражение за недействителност на
договора поради липса на съгласие за сключването му. Счита, че не са спазени
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.1, 7, 6, 9, 10, 11 и 12 от ЗПК, поради което
договорът е недействителен. Счита, че клаузите уговорени в общите условия за
начисляване на разходи за уведомявания и наказателна лихва са нищожни на
основание чл.143, т.19, вр. с чл.10а, ал.2 ЗПК. Счита, че клаузата за неустойка
по чл.2 е нищожна и поради заобикаляна на закона – чл.19, ал.4 ЗПК, както и
противоречи на добрите нрави. Счита, че клаузата, която урежда договорната
лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото надхвърля повече
от 3 пъти законната лихва. Иска се
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 3729/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл.414 ГПК е подал възражение
срещу вземанията по заповедта. Исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са
обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация: чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр.
чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6 ЗПФУР във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр.
чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи наличие на посоченото облигационно правоотношение
– договор
за кредит № ***, сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно
законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация
на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора/, предаването на уговорената сума на ответника,
уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва,
уговорката за заплащане на такса гарант, размер на вземанията си, настъпването на изискуемостта на претенциите.
Съгласно
чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние.
Разпоредбата
на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът
за електронния документ и електронния подпис. В
настоящия случай
се твърди, че кореспонденцията между
кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис, в
редакцията му към 16.10.2015 г., електронен документ е електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано.
Електронното изявление е представено в цифрова
форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация ,
съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. - ДВ, бр. 34/в сила от 7.10.2001
г. Същото може да бъде възпроизведено и върху хартиен носител, което не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, то се представя по делото именно върху такъв
носител, като препис, заверен от страната. В настоящия случай обаче от
представените по делото договори не се удостоверява извършването от ответника
на посоченото в исковата молба електронно потвърждение, за да се приеме, че ответникът
е дал съгласие за сключване на договор за заем с описаните в исковата молба
параметри.
Не може да се приеме, че това обстоятелство се
установява от представените договори, тъй като ищецът посочва, че същите са
част от изпратената на ответника информация, но самото електронното изявление
на последния за сключването им се удостоверява с допълнително обстоятелство -
активирането на изпратения линк за потвърждение и натискане на бутон
"подпиши". Тези обстоятелства не са доказани по делото.
Съгласно
чл. 9 ЗЕДЕП електронното изявление е
изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на
автора. В тази връзка липсват и доказателства, че електронно изявление в насока
сключване на процесните договори за кредит е изпратено, по смисъла на цитирана
разпоредба, както и че е изпратено от именно от ответника.
Дори и да се приеме, че ответникът е дал съгласие
за сключване на договора, като за неквалифициран електронен подпис да се
приемат отразените индивидуализиращи данни на ответника в попълнено до ищеца
заявление за сключване на договора и да е изразил съгласие за сключване на
договор за заем, то доколкото договора за заем е реален, същият се счита
сключен с предаването на заемната сума.
В исковата молба ищецът твърди, че предоставеният
на ответника заем по процесния договор е в размер на 1500 лева, изплатен по
следния начин 922.82 лева са преведени от „Кредисимо“ ЕАД за погасяване на
съществуващ заем на ответника по друг договор с ищеца и 577.18 лева са платени
в брой чрез касите на Изипей.
По делото е представено удостоверение /л.26/,
изхождащо от ищеца с което последният удостоверява, че с част от отпуснатия по договора от 10.03.2015
г. заем е рефинансирано остатъчно задължение на ответника по друг договор за
заем от 13.02.2015 г. в размер на 922.82 лева, както и че ответникът П.Д. е
получил разликата от заемната сума в размер на 577.18 лева, съгласно разписка.
Този документ е подписан единствено от ищеца и с
него се удостоверяват обстоятелства в интерес и изгодни за ищеца, поради което
не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена стойност. Липсва
подпис на ответника, както и изявление от негова страна, че признава посочените
плащания.
По делото липсват доказателства, че между ищеца и
ответника е съществувало друго заемно правоотношение от дата 13.02.2015 г., въз
основа на което да е предоставян заем на ответника, който да е бил погасен с
опуснатия от процесния договор заем.
Въпреки усилията на ищеца и на съда да се изиска и
представи от трето неучастващо по делото лице „Изипей“ АД документ,
удостоверяващ получаването от страна на ответника на сумата в размер на 577.18
лева, с основание договор за заем от 10.03.2015 г., това обстоятелство не се
установи. Поради изтичане на съответния законов срок, в който трето неучастващо
по делото лице „Изипей“ АД е съхранявало исканите документи, същите са
унищожени, като не е запазено отразяване в счетоводството на това трето лице на
плащане на сума в размер на 577.18 лева в полза на ответника /л.178/.
Следва да се посочи, че съдът не е длъжен и няма
правомощия да указва на страните, че сочените от тях доказателства не са
достатъчни за установяване на твърдените от тях обстоятелства.
Предвид изложеното по делото не се установи,
ответникът да е дал съгласие за сключване на процесните договори за кредит,
както и да се е съгласявал за заплащане на административни разноски, не се и
установи и такива действително да са направени. Представеният от ищеца Протокол
за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочени задължения /л.24/
също представлява изходящ от ищеца документ, с който последния удостоверява
изгодни за себе си обстоятелства, не е подкрепен с доказателства и не се ползва
с обвързваща съда доказателствена стойност.
Дори и да се приеме, че ответникът е дал съгласие
за сключване на договора, то не се установява, да е получил в заем процесните
суми, същите реално да се постъпили за погасяване на стари задължения на
ответника и да са платени в брой, поради което и исковете се явяват неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
По делото ответникът се е представлявал от Адвокатско
дружество „К. и Д.“, които са поискали присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38 ЗА.
Представен е договор за правна помощ и съдействие /л.148/, съгласно който
на ответника е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА Адвокатско
дружество „К. и Д.“ в исковото производство. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с
ДДС, определено въз основа на отхвърлената претенция, което ще се присъди в
пълен размер на Адвокатско дружество „К. и Д.“.
Съгласно т.12 на
ТР 4/2013 г. на ОСГТК съдът, който се произнася по същество на спора дължи
произнасяне и за разноските, направени от страните в заповедното производство
Претендира се адвокатско възнаграждение за заповедното
производство за оказано процесуално представителство на ответника – длъжник по
реда на чл.38 ЗА. В заповедното производсвто ответникът е подал възражение в
срок, чрез Адвокатско дружество „К. и Д.“. Представен е и договор за
правна защита и съдействие за оказване на безплатна правна помощ.
Съдът счита, че дължимият
адвокатски хонорар за подаденото възражение в заповедното производство възлиза
на 315.57 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредбата съобразно
половината от претендираната стойност – /половината от 2444.94 лева е 1222.47 лева/,
във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, като доколкото Адвокатско дружество „К.
и Д.“ са поискали адвокатско възнаграждение в размер на 267 лева с ДДС, съгласно списък на разноски /л.147/, именно тази
сума ще се присъди.
Ищецът е направил своевременно
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, което е
неоснователно, доколкото същото и в исковото и в заповедното производството е
определено от съда в размер на минимума, посочен в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от "Кредисимо" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Витоша № 146
срещу П.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове за
признаване за установено, че П.Д.Д., ЕГН ********** дължи на "Кредисимо" ЕАД, ЕИК *********
сумата в размер на 1500 лева
непогасена главница по договор за кредит № ***, 72.36 лева – административни разходи; 355.80 лева – договорна лихва за периода
10.03.2015 г. до 10.03.2016 г., 515.76
лева – наказателна лихва за периода 11.04.2015 г. до 25.02.2019 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 06.03.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3729/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА "Кредисимо"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 146 ДА
ЗАПЛАТИ НА Адвокатско дружество „К. и Д.“, БУЛСТАТ: ********* сумата в размер на 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в исковото
производство и сумата в размер на 267
лева с ДДС – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА по ч.гр.д. №
3729/2019 г. по описа на Районен съд
– Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския
окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ