Решение по дело №2820/2020 на Районен съд - Русе

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………

 

гр. Русе, 19.05.2021 год.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенски районен съд в публично заседание на двадесети април през две хиляди и двадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2820 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение второ от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от И.Х.Г., ЕГН ********** против ОНЕКС ТУР ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П*, район Ц*, ул. А* № **, представлявано от управителя А* Н* за заплащане на сумите: 1213.00 лева, платена по прекратен договор за организирано туристическо пътуване от 11.06.2018 г. и 222.05 лева лихва за забава за периода 25.09.2018 г. – 14.07.2020 г.

Ищецът твърди, че сключил на 02.02.2018 год. с ответника договор за организирано туристическо пътуване № ANT80502BJ, по силата на който туроператорът се задължил да предостави туристическо пътуване наименовано „Загадките на древна Ликия“, което да се осъществи от ищеца и С* С*  със самолетен транспорт с дата на тръгване  02.05.2018 г. и дата на връщане 09.05.2018 г., срещу цена 620 евро в тяхната левова равностойност, платима на два пъти – 50% до 07.02.2018 г- и другите 50 % до 30 дни преди отпътуването на 02.05.2018 год. Впоследствие на второто ползващо се лице по договора било проведено оперативно лечение и издаден болничен лист, което наложило изпращане на ел. писмо от 19.04.2018 г., с което туроператорът бил уведомен, че туристите няма да могат да се възползват от уговорената екскурзия. След проведени допълнителни разговори и последвала кореспонденция между страните, потребителят заявил желание да промени дестинацията на избраната екскурзия и вместо К**, със своята спътничка да посетят Е** с круиз по река Н* по програма от 03.10.2018 год., а платената до момента сума да бъде приета за капаро за тази друга екскурзия. Последвала кореспонденция между страните, в която те уговорили плащанията и маршрута, датите на заминаване и датите на връщане, съответно новата цена, която била 1106,62 евро с левова равностойност  2164,33 лева, от които предплата в размер на 1213 лева- прехвърлено плащане по предходния договор и доплащане от 951.33 лева, платими в срок 30 работни дни преди началото на туристическото пътуване. Впоследствие в началото на септември 2018 год. потребителят на туристическата услуга разбрал, че  неговата придружителка е служебно ангажирана в периода, в който трябва да се проведе пътуването от 3 до 10 октомври 2018 год., поради което туроператорът бил уведомен по ел. поща с писмо, че се отказват от пътуването и същия ден ответникът отговорил, че резервацията е анулирана, с което  договорът бил окончателно прекратен.

Ищецът претендира заплащане на депозираната сума от 1213 лева, тъй като счита, че туроператорът е длъжен да възстанови на пътуващия потребител всички туристически услуги по прекратения договор за туристически пакет, всички  плащания, направени от пакета на пътуващия, като това следва да бъде сторено в срок не по- дълъг от 14 дни след прекратяване на договора. Поради прекратяването на договора ищецът претендира и лихва за забава в размер на 222.05 лева от деня на забавата- 25.09.2018 год. до датата на подаване на исковата молба- 14.07.2020 год. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът  в своя отговор оспорва предявения иск. Счита, че не е приложима посочената в исковата молба правна норма, като посочва, че преди предявяване на иска ищецът е изпратил покана за връщане на дадената сума, която в поканата е различна от претендираната в исковата молба. Ответникът счита, че в случая са приложими разпоредбата на чл. 89 от Закона за туризма и по- точно ал. 2 и ал. 1, както и Глава ІV, чл. 18 от Общите условия на ответното дружество за организирани туристически пътувания и тяхната продажба на крайни клиенти - туристи, които са част от процесния договор за организирано туристическо пътуване от 11.06.2018 год. Претендираната сума в исковата молба, според него, е недължима, тъй като отказът от пътуване е направен в интервал 29 до 16 дни  преди пътуването и следователно дължимата неустойка от ищеца е в размер на 70 % от пълната стойност на туристическото пътуване, която е  2164.33 лева, а 70 % от нея са 1515.03 лева. Поради изложеното дружеството не само не следва да дължи връщане на парична сума на ищеца, а има право да претендира още 301.97 лева. Поради това моли искът да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

            Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени  доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че между тях са възникнали валидни облигационни отношения, породени от сключен договор за организирано туристическо пътуване № ANT80502BJ, по силата на който туроператорът се задължил да предостави туристическо пътуване наименовано „Загадките на древна Ликия“, което да се осъществи от ищеца и С* С*  със самолетен транспорт с дата на тръгване  02.05.2018 г. и дата на връщане 09.05.2018 г., срещу цена 620 евро в тяхната левова равностойност, платима на два пъти – 50% до 07.02.2018 г- и другите 50 % до 30 дни преди отпътуването на 02.05.2018 год. Впоследствие на второто ползващо се лице по договора било проведено оперативно лечение и издаден болничен лист, което наложило изпращане на ел. писмо от 19.04.2018 г., с което туроператорът бил уведомен, че туристите няма да могат да се възползват от уговорената екскурзия.

Не се спори и че след проведени допълнителни разговори и последвала кореспонденция между страните, потребителят заявил желание да промени дестинацията на избраната екскурзия и вместо К*, със своята спътничка да посетят Е* с круиз по река Н* по програма от 03.10.2018 год., а платената до момента сума да бъде приета за капаро за тази друга екскурзия. Последвала кореспонденция между страните, в която те уговорили плащанията и маршрута, датите на заминаване и датите на връщане, съответно новата цена, която била 1106,62 евро с левова равностойност  2164,33 лева, от които предплата в размер на 1213 лева- прехвърлено плащане по предходния договор и доплащане от 951.33 лева, платими в срок 30 работни дни преди началото на туристическото пътуване. Впоследствие в началото на септември 2018 год. потребителят на туристическата услуга разбрал, че  неговата придружителка е служебно ангажирана в периода, в който трябва да се проведе пътуването от 3 до 10 октомври 2018 год., поради което туроператорът бил уведомен по ел. поща с писмо, че се отказват от пътуването и същия ден ответникът отговорил, че резервацията е анулирана, с което  договорът бил окончателно прекратен.

Страните спорят относно обстоятелството дали е нищожна клаузата в общите условия на ответното дружество, предвиждаща неустойка в процент от стойността на туристическото пътуване при отказ на туриста по причини, които не са свързани с неизпълнение от туроператора на негови задължения, както следва: повече от 3 месеца преди датата на пътуване- 0 %, от 3 месеца до 30 дни- 50 %, от 29 до 16 дни- 70 %, от 15 до 10 дни- 100 %, по- малко от 10 дни до началото на пътуването- 100 % от пълната стойност на пътуването. Ищецът прави възражение за нищожност на тази клауза (чл. 18 от ОУ) поради противоречие със закона, тъй като чл. 89, ал. 3 от ЗТ се предвижда единствено възможност за начисляване на разумни по размер такси за прекратяване на договора, изчислени въз основа на момента, в който се прекратява договорът преди започването на изпълнението на туристическия пакет, и на очакваните икономии на разходи и приходи от алтернативно извършване на туристическите услуги.

Действително законът дава възможност на туроператора да поиска заплащане на такса в случай на прекратяване на договора от пътуващия преди започване на изпълнението. В общите условия обаче такава не е предвидена. Чл. 18 от ОУ касае заплащане на неустойка. Няма пречка да бъде уговорена неустойка, въпреки че ЗТ предвижда такса, и тази уговорка не би била в противоречие със закона. В тази връзка съдът не споделя съображенията на процесуалния представител на ответника, изразени в съдебно заседание, че такса и неустойка са аналогични правни фигури. Таксите винаги предполагат извършването някаква услуга от страна на получателя й, докато неустойката обезпечава кредитора при неизпълнение на задължението на длъжника, като установява предварително размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение. Вредите, чийто размер покрива неустойката, не е необходимо да бъдат доказвани.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Предвид обстоятелството, че сключеният между страните договор за организирано туристическо пътуване не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, клиентът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Същевременно туроператорът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП. С оглед на това нормите на ЗЗП регулират спорното правоотношение.

Съгласно нормата на чл. 143, т. 4 ЗЗП регламентира, че неравноправна е клаузата, която позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика.

На основание чл. 145, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Втората алинея на посочената норма регламентира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

В случая оспорената клауза от ищеца на чл. 18 се съдържа в общите условия на търговеца, поради което същата не е индивидуално уговорена. Както в договора за организирано туристическо пътуване  от 11.06.2018 год., така и в Общите условия за организирано пътуване, не е предвидено право в полза на потребителя на обезщетение на същата стойност при неизпълнение на договора от страна на търговеца. Ето защо разглежданата клауза от Общите условия на търговеца е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 4 ЗЗП. Същевременно на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни.

След като клаузата за заплащане на неустойка не е произвела правно действие, то не е налице и основание търговецът да задържи заплатената от потребителя сума в размер на 1213.00 лева. Ето защо предявеният иск се явява изцяло основателен.

Дори да се приеме, че общите условия имат предвид такса, а не неустойка, тази клауза също  е нищожна, както поради противоречието й със закона, така и поради прекомерност. От една страна, текстът на чл. 89, ал. 2 от ЗТ предвижда, че таксата, която в случая се дължи при подобно прекратяване, трябва да бъде "подходяща и обоснована". Т. е. тя не се налага самоцелно, а с нея се компенсират разходи на туроператора, които са направени. В хода на кореспонденцията между страните не се мотивира какви са тези разходи, които да обосноват 70 % задържане на цената. Такива разходи не се и твърдят в отговора на исковата молба, нито са ангажирани доказателства дали са били заплатени суми към контрагентите на ответника- хотели и превозвачи, платени самолетни билети и хотелски резервации, платени визи и други подобни.  При това положение таксата, която ответникът е задържал не е реално дължима, защото липсва обосновка на законовото изискване тя да е подходяща и обоснована. Именно в тази връзка тя се явява прекомерна, защото без да доказва направено изпълнение, ответникът получава 70 % от цената на услугата, която в крайна сметка не извършва спрямо ищеца. Така той се обогатява неоснователно за чужда сметка, което не е допустимо от установения правен ред, тъй като води до несправедливо разместване на имуществени блага.

Изложеното мотивира извод за основателност и на претенцията за мораторна лихва в размер на 222.05 лева за периода от деня на забавата- 25.09.2018 год. до датата на предявяване на иска- 14.07.2020 год.

Тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото и не признава иска, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебно- деловодни разноски в размер на 430.00 лева за заплатени държавна такса и адвокатски хонорар.

         Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОНЕКС ТУР ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П*, район Ц*, ул. А* № *, представлявано от управителя А* Н* да заплати на И.Х.Г., с ЕГН **********, адрес: ***.00 лева, платена по договор за организирано туристическо пътуване от 11.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска- 14.07.2020 год. до изплащане на задължението, както и сумата 222.05 лева- лихва за забава за периода от 25.09.2018 г. до 14.07.2020 г.

ОСЪЖДА ОНЕКС ТУР ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П*, район Ц*, ул. А* № *, представлявано от управителя А* Н*да заплати на И.Х.Г., с ЕГН **********, адрес: *** сумата 430.00 лева, представляваща направените по делото разноски.

 Банкова сметка, ***: IBAN: ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: