Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 18. 12. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на първи декември през двехиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3632 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от Л.Г.К. от гр. П. против П.К. „***“ ***. В молбата се твърди, че на
*** год. ищецът е бил избран за председател на ответната кооперация. Твърди се,
че на 01. 09. 2010 год. е било сключено споразумение по реда на чл. 107 от КТ
за възникналото въз основа на избора на ищеца трудово правоотношение. Твърди
се, че след тази дата ищецът започнал да получава трудово възнаграждение.
Твърди се, че ищецът останал председател на ответната кооперация до 23. 11.
2018 год., когато в търговския регистър бил вписан друг председател. Твърди се,
че по време на действие на трудовото правоотношение между страните
възнаграждението на ищеца е било увеличавано многократно с допълнителни
споразумения. Твърди се, че в периода от 01. 08. 2017 год. до 23.
11. 2018 год. на ищеца не е било заплащано трудово възнаграждение поради липса
на средства в кооперацията, като общият размер на неизплатената сума възлиза на
6 842, 68 лв. Твърди се, че тази сума е била вписана в оборотната ведомост
към 30. 11. 2018 год. като дължима сума на персонал. Твърди се, че при
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца не са му били изплатени
дължимите се обезщетения по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на две брутни трудови
възнаграждения, както и по чл. 224 ал. 1 от КТ за общо 40 дни неизползван
платен годишен отпуск за 2017 и 2018 години. Твърди се, че на ищеца не е била
възстановена и внесената от него дялова вноска в размер на 1 500 лв., като
с прекратяването на трудовото му правоотношение като председател е било
прекратено и членството му в ответната кооперация. Твърди се, че на 10. 10. 2018
год. ищецът внесъл в касата на кооперацията от свои лични средства сумата от
436, 67 лв. за заплащане на изкоп на канал от 60 м. до пункта за дестилация и
изплащане на наем за стопанисване на същия, за части, монтаж и поставяне на
тръби, като до настоящия момент тази сума не му е възстановена. В заключение ищецът
моли съда да осъди ответната кооперация да му заплати следните суми:
-сумата от 6 842, 68
лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. август
2017 год. до 23. 11. 2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 2 022, 39
лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение
за периода от 01. 09. 2017 год. до
03. 08. 2020 год.;
-сумата от 1 397, 40
лв., представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на две брутни
трудови възнаграждения, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 1 500, 00
лв., представляваща внесена дялова вноска в ответната кооперация, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 1 397, 40
лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за 40 дни за
2017 год. и 2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 436, 67 лв.,
представляваща внесени собствени средства за заплащане на данъци в касата на
ответната кооперация, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът, чрез своя
процесуален представител, ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от направената
служебна справка в търговския регистър се установява, че до 23. 11. 2018 год.
ищецът Л.Г.К. е бил председател на ответната П.К. „***“ ***.
Основният спорен въпрос по делото е било ли е
налице трудово правоотношение между страните през процесния период от 01. 08.
2017 год. до 23. 11. 2018
год. и дължат ли се на ищеца претендираните трудови възнаграждения, мораторна
лихва и обезщетения по Кодекса на труда. По въпроса за характера на отношенията
между кооперацията и нейния председател е налице обилна и непротиворечива
практика на ВКС на РБ /срв. решение № 268- 2013- IV г. о.,
определение № 160- 2013- IV г. о., определение № 601- 2014- III г. о., определение № 630- 2016- - IV г. о. и
много други/, чиито правни положения се свеждат до следното: с разпоредбата на
чл. 83 ал. 1 от КТ е предвидено, че длъжностите, които се заемат въз основа на
избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. В
конкретния случай нито в закона за кооперациите, нито в акт на МС, нито в
приложените два устава на ответната кооперация е предвидено, че между
кооперацията и председателя следва да възникне трудово правоотношение въз
основа на избора на последния. След като в посочените актове няма изрично
предвиждане на избор на председател като основание за възникване на трудово
правоотношение, то не може да се приеме, че такова правоотношение е
съществувало. Създаденото въз основа на избора от общото събрание
правоотношение между председателя и кооперацията не е трудово по смисъла на чл.
357 от КТ независимо от представените по делото споразумение № 1/ 01. 09. 2010
год. по чл. 107 от КТ и допълнителни споразумения към същото, а нормите на КТ,
регламентиращи избора като специфично основание за възникване на трудово
правоотношение са неотносими към разглежданото правоотношение. Действително
разпоредбата на §2 от ДР на КТ предвижда кодексът да се прилага и към трудовите
правоотношения на член- кооператори в производствени кооперации, доколкото в
закон или устав не е предвидено друго. Посочената законова разпоредба обаче,
както е в указано и в горецитираните актове на ВКС на РБ, е относима за
редовите член- кооператори, които работят в кооперацията по трудов договор, но
не и за председателя на кооперацията, чието правоотношение, както беше
посочено, не е трудово. В този смисъл са и разясненията, дадени в тълкувателно
решение № 4/ 05. 04. 2006 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, постановено по тълк. дело
№ 4/ 2005 год.
При съобразяване на гореизложеното и предвид
обстоятелството, че в уставите на ответната кооперация не е предвидено изрично,
че с председателя се сключва трудов договор, съдът приема, че между страните
през процесния период не е било налице валидно трудово правоотношение, поради
което претенциите на ищеца за заплащането на трудово възнаграждение, мораторна
лихва върху неизплатеното такова, обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ и
обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ се явяват изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на предявения иск за заплащане на
сумата от 1 500 лв., представляваща дяловата вноска на ищеца в ответната
кооперация, съдът счита, че същият е основателен. От представените по
делото и неоспорени от ответника по реда
на чл. 193 от ГПК квитанция към приходен касов ордер № 305/ 29. 11. 2017 год. и
извлечение от членската книжка на ищеца за внесени дялови вноски през 2009 год.
и 2017 год. се установява по категоричен начин, че размерът на дяловата вноска
на ищеца е в претендирания размер. Изискуемостта на това вземане е обусловена
от приемането от общото събрание на кооперацията на годишния финансов отчет за
годината, през която е настъпило прекратяване на членственото правоотношение с
бившия член- кооператор. В случая членственото правоотношение на ищеца е
прекратено през 2018 год., а по делото не се твърди, че годишният финансов
отчет на ответника за тази година не е приет по надлежния ред, поради което
следва да се приеме, че в полза на ищеца е налице изискуемо и ликвидно вземане,
което следва да се уважи.
Различно е положението с последната от исковите
претенции- тази за заплащането на сумата от 436, 67 лв. Тук е мястото да се
отбележи, че в твърденията на ищеца съществува неяснота и противоречие относно
основанието за заплащането на тази сума: докато в обстоятелствената част на исковата
молба се посочва, че това са лични средства за заплащането на изкоп на канал,
изплащане на наем за стопанисване на същия, за части, монтаж и поставяне на
тръби, в петитума на молбата сумата е отразена като средства за заплащане на
данъци в касата на ответната кооперация. С отговора на исковата молба тази
претенция е обвързана със съвсем различно основание- граждански договор № 1 от
01. 08. 2018 год. за ВИК услуги, сключен между ответника и В.Л.Г., като в
оформения към договора приемателен протокол възнаграждението за възложената
работа е определено на 100 лв. Независимо от това какво е фактическото
основание за претендираната сума правната квалификация на претенцията за
възстановяването й следва да се търси в института на доброволно водене на чужда
работа без пълномощие /чл. 61 от ЗЗД/. Заплащането на разходи, които са
свързани с дейността на ответната кооперация и поначало следва да се поемат от
същата, водят до неоснователно разместване на блага, при което ищецът обеднява,
а ответникът се обогатява за негова сметка. По делото обаче от страна на ищеца
не са представени никакви документи /напр. разписка за изплатено
възнаграждение, счетоводно записване и т. н./, нито са ангажирани съответните
гласни доказателства, установяващи внасянето на такива лични средства на
процесната дата /10. 10. 2018 год./ и размера на същите. Поради това следва да
се приеме, че не е проведено пълно главно доказване на твърдените факти, поради
което предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.
1 и 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски
по компенсация в размер на 611, 71 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.К. „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от председателя ***, да заплати на Л.Г.К. ***, ЕГН **********, сумата от 1 500, 00 лв., представляваща дялова
вноска в ответната кооперация, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба
/03. 08. 2020 год./ до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Л.Г.К. ***, ЕГН
**********, против П.К. „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от председателя ***, искове както следва:
-иск по чл. 242 във вр. с чл. 128 от КТ за
заплащане на сумата от
6 842, 68 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 01. 08. 2017 год. до 23. 11. 2018 год.;
-иск по чл. 245 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 86 ал. 1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 022, 39 лв., представляваща лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01. 09. 2017
год. до 03. 08. 2020 год.;
-иск по чл. 222 ал. 3 от КТ за заплащане на сумата
от 1 397, 40 лв., представляваща неизплатено обезщетение в размер на две
брутни трудови възнаграждения;
-иск по чл. 224 ал. 1 от КТ за заплащане на сумата
от 1 397, 40 лв., представляваща обезщетение за 40 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2017 год. и 2018 год., и
-иск по чл. 61 от ЗЗД за заплащане на сумата от
436, 67 лв., представляваща внесени собствени средства за заплащане на данъци в
касата на ответната кооперация.
ОСЪЖДА Л.Г.К. ***, ЕГН **********, да заплати на П.К. „***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от председателя
***, деловодни разноски по компенсация в размер на 611, 71 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: