Решение по КНАХД №311/2025 на Административен съд - Враца

 

 

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Ч.Б.М. от гр. Враца, чрез адв. В.К.Д., срещу Решение №136/02.06.2025 г., постановено по АНД №204/2025 г. на Районен съд – Враца, ІІІ наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №25-0967-000088/04.02.2025 г., издадено от началник сектор при ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, както и отнемане на 15 контролни точки.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на оспореното решение. Изложени са аргументи, за неправилна оценка на доказателствата от въззивния съд, твърди се, че жалбоподателят не е управлявал автомобила, а е бил пътник, и че е налице нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН.  Наведени са доводи за липса на качество „водач“и поради това нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП. Възразява се за неправилна преценка на показанията на свидетелите и липса на доказателства за надлежно връчване на талон за медицинско изследване. Иска се отмяна на решението от настоящата инстанция и постановяване  на друго, с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление.     

Ответникът по касация, Началник група към ОДМВР Враца сектор ПП, редовно призован не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

                Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, а оспореното решение намира постановено при правилно приложение на материалния закон, като моли да бъде оставено в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

            Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема  за установено следното:

            Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на касационна проверка е Решение №136/02.06.2025 г., постановено по АНД №204/2025 г. на Районен съд – Враца, ІІІ наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №25-0967-000088/04.02.2025 г., издадено от началник сектор при ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, както и отнемане на 15 контролни точки.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 11.01.2025 г. около 21:15 ч. в ***, като водач на лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № ******** е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“, както и отказал да даде кръв за химическо изследване, с което е осъществил състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма и в установения срок, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на оспорения санкционен акт. Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора е надлежно индивидуализирано, с изчерпателно описана фактическа обстановка, обоснована с приетите писмени и гласни доказателства, при правилно посочване на нарушените законови разпоредби и съответните санкционни норми, като наложените наказания са с фиксиран в закона размер.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и в съответствие с тях правилно е възприел фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за доказаност на визираните в НП административни нарушения на посочените правни основания. В тази връзка доводите в касационната жалба, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон не се подкрепят от доказателствата по делото и се явяват напълно неоснователни.  

За съставомерността на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 е достатъчен фактът на отказ от страна на водача за извършване на проверка и по двата начина посочени в Наредба № 1 от 28.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози и обстоятелството дали лицето е употребило алкохол или не е без правно значение. От друга страна посочването и на двете осъществени форми на съставомерното изпълнително деяние по чл. 174, ал. 3 за което са представени доказателства, не е нито вътрешно противоречие при формулировката на обвинението, нито неяснота за какво деяние е санкционирано лицето.

Предвид обстоятелството, че наложените административни наказания са фиксирани в закона по вид, размер и продължителност, правилно въззивният съд не е обсъждал въпроса за индивидуализацията им.

По безспорен начин са установени по делото правнорелевантните факти и обстоятелства, на базата на които са направени и изводите на съда. От събраните по делото доказателства – АУАН, наказателно постановление, талон за медицинско изследване, свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля, както и от писмените доказателства, приложени по административната преписка, се установява по несъмнен начин, че на 11.01.2025 г. в *** полицейските служители *** и *** извършили проверка на лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с посочения регистрационен номер, управляван от жалбоподателя. При поканата да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер 7510“, същият категорично отказал без да посочи уважителна причина. Издаден му бил талон за медицинско изследване №0157622, но отказал и да даде кръвна проба. Съставен бил АУАН, който жалбоподателят отказал да подпише. Отказът е удостоверен с подписа на свидетел по чл.43, ал.2 ЗАНН. Относно твърдението в касационната жалба за липса на качество „водач“ настоящият съд намира това възражение за неоснователно. По смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или има намерение да го управлява. От доказателствата безспорно се установява, че именно жалбоподателят е бил зад волана на автомобила при извършената проверка. Свидетелските показания на служителите *** и *** са категорични в тази насока. Следователно, районният съд правилно е приел, че М. е бил водач на МПС към момента на нарушението. Възражението за нарушения при връчване на талона за медицинско изследване е неоснователно. От АУАН и приложените доказателства е видно, че на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване, но той е отказал да го получи и да подпише, като отказът е удостоверен по реда на чл.43, ал.2 ЗАНН. Отказът от получаване не води до опорочаване на процедурата, тъй като съставянето на талона е надлежно документирано и отказът е надлежно удостоверен от свидетел. Следователно, процедурата по съставяне и връчване е законосъобразна. Във връзка с  оплакването за неправилно тълкуване на чл.174, ал.3 ЗДвП следва да се посочи, че разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП предвижда административна санкция за лице, което като водач откаже проверка за употреба на алкохол или наркотични вещества с техническо средство или откаже да даде кръвна проба. Законът предвижда алтернативни хипотези, като реализирането на която и да е от тях съставлява нарушение. В случая жалбоподателят е отказал и двете проверки, поради което е осъществен съставът на нарушението в пълен обем. Не са допуснати и процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. Актът и наказателното постановление съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Не се установяват процесуални нарушения, водещи до тяхната незаконосъобразност. Съставени са от компетентни длъжностни лица в рамките на установените срокове.

Районният съд е извършил обективна и пълна преценка на доказателствата, анализирал е всички релевантни факти и е изложил мотиви, които са ясни, логични и съответстват на доказателствата. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд. По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него  касационна жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

От страните в настоящото производство не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН Административен съд – Враца 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №136/02.06.2025 г., постановено по АНД №204/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено наказателно постановление №25-0967-000088/04.02.2025 г., издадено от началник сектор при ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.