№ 211
гр. гр. Д., 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на първи декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500686 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 5608/26.07.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на
ищеца „ ***“ ЕООД, град Д. чрез адвокат М.И. от АК – Варна срещу Решение
№ 214 от 23.06.2021 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 746/2021 г.,
отхвърлящо предявен от него осъдителен иск за парично вземане в размер от
17 000 лева от невърнат заем.
Във въззивната жалба има оплаквания, подробно посочени в доклада на
въззивния съд, свеждащи се до неправилност на изводите на съда относно
последиците на извършените от ответника по гр.д.№ 1971/2017 г. по описа на
ДРС процесуални действия – насрещен иск и допълнителна молба . Обратно
на приетото в обжалваното решение въззивникът счита, че заявеното от
ответника с допълнителна молба възражение за прихващане не е неясно, не е
евентуално и съставлява признание на същото вземане по член 116,б.„а“ от
ЗЗД , като за наличието на признание не е необходимо да е настъпило
действието на прихващането.
Въззиваемият Г. ГР. Г. от град Д. не е подал отговор на въззивната
1
жалба. В съдебно заседание я оспорва, чрез упълномощения си адвокат М.И.
от ДАК като неснователна. При проверката на обжалваното решение с оглед
оплакванията в жалбата, доводите, изразени от въззиваемия в съдебното
заседаие и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е
валидно, допустимо и правилно.
Наред с твърденията за фактите, от които произтича вземането : сключен
на 25.01.2016 г. договор за паричен заем ; получаване на сумата от 17 000 лева
от ответника с разходен касов ордер от същата дата и поето от него
задължение за връщането й в десетдневен срок ,още в исковата молба ищецът
- „ ***“ ЕООД, град Д. - се е позовал на факта за извършено от длъжника
признание на вземането – със заявените от него като ответник по гр.д.№
1971/2017 г. по описа на ДРС насрещен иск и възражение за прихващане .
В отговора ответникът противопоставил възражение за погасяване на
вземането по давност и отрекъл осъществяването на основание за прекъсване
на давността по липса на извършено „ признание на иска “ по т.д.№ 186/2016
г. по описа на ДОС.
Първоинстанционният съд отхвърлил иска, като приел, че
претендираното вземане е възникнало, изискуемостта му е настъпила на
4.02.20216 г. , не е погасено чрез плащане или чрез съдебно прихващане
поради прекратяване на производството по гр.д.№ 1971/2017 г. по описа на
ДРС, по това дело няма признание на вземането, извършено от длъжника с
„ непосредствено “ изявление или с надлежно заявено възражение за съдебно
прихващане поради неяснота на допълнителната молба относно предмета му -
между кои насрещни вземания се прави компенсацията, а с оглед
прекратяването на делото на основание член 231,ал.1 от ГПКследва да се
счете , че възражението за прихващане е неизвършено и следователно
давностният срок не е прекъснат .
Признанието по член 116,б. „а“ от ЗЗД е недвусмислено и ясно изразена
от длъжника воля за съществуване на вземане срещу него от определен
фактически състав и в определен размер. Другите условия за настъпване на
прекъсващия давността ефект на признанието е то да е извършено преди
изтичането на давностния срок и да е адресирано до кредитора. В закона няма
предвидена форма за валидното му извършване. Освен това може да се бъде
направено извън процеса за вземането или в процеса за него във формата на
2
процесуално действие на длъжника . Признатите от страните права се
посочват в доклада – член 146,ал.1,т.3 от ГПК. От изискването за безусловно
потвърждаване на вземането следва, че признание няма, когато ответникът
заявява евентуално възражение за съдебно прихващане. С него той желае да
бъде признато настъпилото погасяване на насрещните вземания по член
104,ал.2 от ЗЗД , само ако не бъдат уважени другите негови оспорвания и
възражения срещу иска, а те са несъвместими с признанието на вземането. За
съществуването на признание, извършено с процесуално действие по висящ
процес, няма значение дали последното е надлежно осъществено, дали е
зачетено от съда и дали процесът е прекратен поради недопустимост. Дори
когато признанието е съчетано с процесуално действие, то е отделен факт (
отделно изявление ), на който законът придава самостоятелно
материалноправно действие . В нарушение на закона първоинстанционният
съд е обвързал преценката за наличие на признание с надлежното извършване
на възражение за прихващане и с уважаването му с влязъл съдебен акт.
Същото вземане за сумата от 17 000 лева на същото основание -
невърнат заем от 25.01.2016 г. - е претендирано от ищеца „ ***“ ЕООД, град
Д. срещу ответника Г. ГР. Г. по гр.д.№ 1971/2017 г. по описа на ДРС. С
насрещен иск, заявен с отговора с вх.№ 21115/17.07.2017 г. и „ допълнително
уточнение“ от 8.08.2017 г. Г. , е претендирал присъждане на 13 000 лева, сбор
от невърната част в размер от 3 000 лева от „ втори “ заем и невърнат изцяло в
размер от 10 000 лева „ трети заем “ при твърдения, че Г. е заемодател на
дружеството по три договора за заем, всеки за сумата от 10 000 лева,
сключени на 1.07.2011 г., 9.09.2011 г. и 1.11.2011 г. Ответникът е оспорил , че
сумата от 17 000 лева му е предадена в заем, вместо това е посочил, че му е
платена в изпълнение на задължението на дружеството за връщане на първия
заем изцяло и на втория такъв частично. В „ допълнителното уточнение “
ответникът е обяснил, че разходният касов ордер („
разписка“ ) и трите договора са съставени / сключени във връзка с „
наличието на търговски отношения , взаимоотношения по размяна и помощ в
отделни периоди от дейността им и неуредени отношения по връщане на
дадените на заем суми както от ищеца на ответника, така и обратно “ .
Препратил към „ отговора и насрещния иск “ и към заявеното с него „ искане
за прихващане на сумата по първоначалния иск с насрещния за разликата
между 30 000 лева и 17 000 лева “ .
3
В подадения заедно с насрещната искова молба отговор по гр.д.№
1971/2017 г. по описа на ДРС ответникът Г. е оспорил възникването на
претендираното от дружеството вземане. Не е заявил възражение за съдебно
прихващане между вземането по иска и негово насрещно вземане.
Действително в „ допълнителното уточнение “ е потвърдил възникването на
правоотношения по взаимно предаване на суми в заем. Това изявление обаче
е общо, не може да се определи като признание на факт по член 175 от ГПК
от предмета на първоначалния иск , още по – малко като признание на
вземането по него. Следователно нито едно извършените от ответника
процесуални действия по гр.д.№ 1971/2017 г. по описа на ДРС не съдържа
изявление за признаване на вземането. Започналият да тече на 5.02.2016 г.
петгодишен давностен срок за вземането не е прекъснат и е изтекъл на
5.02.2021 г. Искът за вземането по настоящото дело е предявен на 9.03.2021 г.
след завършване на давността . С оглед основателността на възражението на
ответника за погасяване на вземането по давност искът за него подлежи на
отхвърляне . Обжалваното решение, с което е постановен същия резултат,
следва да се потвърди.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 214 от 23.06.2021 г. на Д.кия
районен съд по гр.д.№ 746/2021 г.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4