Р Е Ш
Е Н И Е
№ 991
гр.Бургас, 10.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД,
XLIII–ти наказателен състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД №1823 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по жалба на М.Й.В., ЕГН: **********,
адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 431а-858/05.07.2017 г., издадено от И.Й.
ИВАНОВ на длъжност началник Първо РУ при ОД на МВР град Бургас, с което на жалбоподателя, за извършено
нарушение по чл. 38, ал.
1 от ЗНССПЕЕН 112, на осн. чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112
се налага глоба в размер на 5000лв.
С жалбата се моли за
отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В провелото
се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание за жалбоподателя,
редовно уведомен, се явява адв.П, която поддържа жалбата.
За административнонаказващият
орган, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа страна следното:
На
17.01.2018г. около 21,14 часа в гр.Б.на ****, М.Й.В.,
ЕГН: **********, използвал единен европейски номер 112. В. набрал така
посочения номер и провел разговор с оператор от телефонния апарат на своя син,
с номер: ****. В хода на разговора той съобщил, че е служител във военната база
„А.“ и е наблюдавал извозване на дървен материал посредством камиони от
територията на същата. При зададен въпрос от оператора относно имената му, той
се представя под чуждо име – Цветан Макавеев.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. При извършване преценка в тази връзка съдът намери, че обжалваното
наказателно постановление не е връчено на жалбоподателя надлежно, като за
издаването му, същия е разбрал едва при получаване на Съобщение за доброволно
изпълнение на оси. чл.221 от ДОПК с изх.№ С 180002-048-0104663/26.03.2018 г. от
публичен изпълнител при ТД на НАП град Бургас, получено по куриер с препоръчано
писмо на 05.04.2017г.
Безспорно е, че разпоредбата на чл.58,
ал.2 ЗАНН съдържа една правна фикция като приравнява правните
последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното
постановление. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява
отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл.11,
ал.2 ЗНА, нейното тълкуване е само ограничително. Следователно, за
да е осъществен фактическия състав на чл.58,
ал.2 ЗАНН, е необходимо да са налице точно посочените в нормата
предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият
адрес да е неизвестен. /Решение № 6232
от 28.05.2015г. на ВАС по адм.д. № 8897/2014г., VII о., докладчик съдията Соня
Янкулова/. Във връзка с установяване извършени опити за връчване на
процесното НП по делото е представена една единствена докладна записка, касаеща
едно посещение на адреса на жалбоподателя. Според настоящия съдебен състав
обаче фактът на едно единствено посещение на адреса, неясно в кой апартамент на
трети етаж в блока и неясно на коя дата, не може да се приеме за отговарящо на
изискванията на чл.58, ал.2 ЗАНН. Посочената норма, като отклонение от общото
правило за лично връчване, не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя.
Още повече, че неясно остава какво точно е установил мл. инспектор С. при
посещение на адреса – имало ли е живущи на него лица, кои са те, жалбоподателят
обитава ли адреса и т.н. Не са били снети сведения и от съседи, което
съставлява отклонение от обичайната практика на служителите на МВР при
изготвяне на подобни докладни записки да събират възможно най – много данни от
живущите на адреса и от съседи. Действително докладната записка е от
07.09.2017г., но така посочената дата съставлява дата на съставянето й, а
датата на извършеното посещение остава неясна. Нещо повече, както правилно се
посочва в жалбата липсват данни в насока пребиваване на жалбоподателя на адрес,
различен от този в ***,
което да обоснове извършването на връчван по чл.59, ал.2 ЗАНН. В горната насока
са и показанията на свидетелките К. и Ч., като последната – негова съпруга заяви,
че обитава така посочения адрес заедно с него непрекъснато от 2006г. до
настоящия момент. И двете свидетелки отричат лицето да е отсъствало от дома си
или да е било търсено във връзка с връчване на процесното НП. Изложеното
съставлява основание настоящия състав на БРС да приеме иницииралата настоящото
производство жалба за депозирана в срок.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните
съображения:
Във връзка с липсата на компетентността на АНО.
Настоящият състав на БРС
намира, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи. По преписката не е
представена заповедта, с която АНО е упълномощен да издава НП, тъй като чл.32,
ал.2 от ЗНССПЕЕН 112 наказателните постановления се издават от директора на
дирекция „Национална система 112“ или от директора на ОДМВР, или оправомощените
от тях длъжностни лица.
В НП АНО не е отбелязал да
е оправомощен да издава наказателни постановления във връзка с процесното
нарушение, като не е посочил и заповедта респ. нормативния акт, от който
следват тези му правомощия. Съдът даде изрични указания с разпореждането си за
насрочване на делото от 25.04.2018г. в насока представяне на доказателства
относно компетентността, които указания обаче не бяха изпълнени. При това
положение съдът няма основания да приеме, че издателят на НП – началника на 01
РУП при ОД на МВР гр.Б.е компетентен да издава НП. Последният със заповед
определя служителите от МВР, които да осъществяват контрол за допуснати
нарушения на ЗНССПЕЕН 112, съгласно чл.30, ал.1 от с.з. чл.32, ал. 1 от същия
закон оправомощава служителите определени в чл.30, ал.1 при установяване на
нарушение да съставят АУАН. В настоящия случай не са представени доказателства,
че свидетелят А., на длъжност младши полицейски инспектор при 01 РУП при ОД на
МВР гр.Б., е определен със заповед на министъра на вътрешните работи да
осъществяват такъв контрол, съгласно чл.30, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.
Във връзка с липсата на пълно и точно описание на
вмененото на жалбоподателя нарушение.
Дори да се приеме, че
АНО и актосъставителят са компетентни да издадат съответно НП и АУАН, съдът намира,
че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Видно от съставения акт и издаденото
въз основа на него наказателно постановление, вмененото на наказаното лице
деяние не е индивидуализирано и не съдържа конкретно посочени действия и
поведение, осъществяващи състава на приетото за извършено административно
нарушение. Като нарушена е посочена нормата на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН-112,
която разпоредба в диспозитива си предвижда няколко забрани – телефона да не се
ползва по предназначение, да не се избира автоматичното от електронни
устройства и да се пускат предварително записани съобщения, както и да се
предават неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. В случая, така, както е описано деянието не
става ясно за коя от хипотезите, предвидени в нарушената разпоредба, е наложено
наказание, тъй като са възпроизведени две самостоятелни хипотези от текста на
чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН-112, а именно – ползване на телефона не по
предназначение и предаване на неверни данни, като същевременно не е посочено
какво е съдържанието на конкретното съобщение или сигнал за помощ, за да се
прецени дали същото е невярно, заблуждаващо или че телефона се ползва не по
предназначение. Също така, за така описаните две деяние от законодателя са
предвидени две различни наказания в нормите на чл.37 и чл.38, ал.1 от
ЗНССПЕЕН-112, а от наказващият орган е наложено едно наказание, което е в
нарушение и на чл.18
от ЗАНН, съгласно който „Когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях“. Нещо
повече, очевидна е допуснатата от АНО грешка при даване правна квалификация на
нарушението и подвеждането му под съответната санкционна норма. Като нарушена е
посочена санкционната норма на чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН-112, а като санкционна е
посочена материално – правната норма на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН-112. Така
посочената неточност е въведена още с АУАН, а в последствие е била
възпроизведена и в НП и безспорно ограничава допълнително възможността както на
жалбоподателя, така и настоящия съдебен състав да разбере, във връзка с кое
точно нарушение и на какво основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Непълното описание на
конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението,
непълното отразяване на признаците от състава му и непосочване на нарушените
виновно разпоредби, нарушава изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на
наказателното постановление и обосновава отмяната му като незаконосъобразно.
На следващо място,
актосъставителят А. е съставил акта без да извърши каквато и да е проверка на
случая, изцяло по данни на колегата си Р.Т.. Същият заяви в съдебно заседание,
че негови колеги от отдел „Криминална полиция“ са работели по преписката, а на
него е било възложено съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, тъй като те не разполагат с такива правомощия. Актосъставителят не си
спомня въз основа на какви доказателства е съставил акта, нито лично е проверил
дали действително е бил подаден сигнал на тел. 112. Очевидно той е възприел
безкритично изводите на своите колеги, без да извърши самостоятелна проверка по
случая. С това на практика се подменя волята на актосъставителя. В закона
изрично са посочени лице, компетентни да съставят актове за установяване на
административни нарушения. От самото наименование на акта като властническо
волеизявление следва, че ролята на актосъставителя е да установи извършено ли е
административно нарушение. Не се изисква в тази първоначална фаза на
административнонаказателното производство той да извършва пълно разследване на
случая, каквото правомощие има наказващият орган. Все пак обаче възлагането на
дейността по съставяне на акта само на строго определени от закона лица
означава, че е релевантно именно тяхното волеизявление по установяване на
нарушението. Ето защо актосъставителят трябва да направи лични изводи и
констатации, които да основе на наличните данни за извършено нарушение. Тези
констатации може да почиват на непосредствените впечатления на други лица и
дори на разследване, извършено от други лица. Не е допустимо обаче
актосъставителят изобщо да не извърши самостоятелна дейност по преценка на
събраните данни и извеждане на собствени заключения, както в случая.
Във връзка с липсата на осъществено нарушение от
обективна страна.
Съдът не приема за
установена и посочената в НП фактическа обстановка. Действително, видно от
звукозаписа от обаждането на номера за спешни повиквания, както и от писмото от
Дирекция „Национална система 112“ жалбоподателят В. се е обадил на тел. 112 на
посочената в НП дата. Въпреки това наказващият орган не доказа по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е предал неверен и заблуждаващ сигнал.
На първо място, както беше подробно посочено по - горе, в случая не става ясно, кое от двете нарушения - ползване на телефона не по предназначение или предаване на неверни данни, се твърди да е осъществил жалбоподателя. Въпреки това, съдът намира, че в случая не е осъществено нито едно от посочените нарушения. В § 1, Т.1 от ЗНССПЕЕН-112 е посочено, че „единен европейски номер за спешни повиквания 112 (ЕЕН 112) е единен европейски телефонен номер, определен в Националния номерационен план, който се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите.“ В случая жалбоподателят е имал за цел да сигнализира компетентните органи, за да извършат проверка и установят твърдените от него факти. С оглед на изложеното и при налични съмнения относно извършване на незаконосъобразни действия /било то нарушения или престъпления/ не бива да се ограничава възможността за достъп на всеки един български гражданин до този номер за спешни повиквания. Тъкмо напротив, видно от съдържанието на самото обаждане /възпроизведено в съдебно заседание пред страните – диск на л.24 от НАХД 1959/2018г. на БРС, приложено към настоящото дело/ е, че В. единствено посочва, че е станал свидетел на изнасяне на дървен материал от военната база в „А.“ и моли за извършване на проверка относно законосъобразността на тези действия и липсата респ. наличието на разрешително в тази връзка. Не става ясно, кое от изложеното АНО е приел за неверни данни – твърденията, че е извършвана сеч, твърденията за липса на разрешително в тази връзка /въпреки, че такива твърдения в самия сигнал не се излагат/ или някакво друго обстоятелство, посочено от жалбоподателя. Единственото невярно обстоятелство, което едновременно е посочено в АУАН и НП и се установява от събраните по делото доказателства е фактът, че В. се представя се представя под чуждо име. Този факт сам по себе си обаче не съставлява невярно или заблуждаващо съобщение. За да бъде квалифициран като такъв сигналът следва да е неверен и заблуждаващ относно фактите, във връзка с които се твърди, че е необходимо ангажиране ресурси на държавата като – изпращане на екип на бърза помощ или на пожарната например. Само по себе си посочването на невярно име на депозиралия сигнала съставлява единствено опит за прикриване самоличността на лицето, но не води до извода, че сигналът е неоснователен. Тези действия не осъществяват състава на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение, доколкото съдържанието на подадената от него информация, а не неговата самоличност могат да съставляват „невярно или заблуждаващо съобщение“. При това положение БРС намира, че деянието се явява несъставомерно по текста от ЗНССПЕЕН-112, под който е подведено.
В тази връзка следва да се има предвид също така, че видно от показанията на свидетеля Т. /който всъщност е извършвал проверка по случая/ този свидетел не е извършил проверка относно подадената от В. информация, а единствено касателно името под което той се е представил и действителната му самоличност. Този свидетел заяви пред съда както следва: „Това, че сигналът е неверен, не съм го установявал. Именно В. каза, че той се е представил с това име. Аз съм установил, че той се е обадил на телефон 112. Това дали сигналът е неверен аз не съм го установявал. … Аз не съм се запознавал с материали от военна полиция.“ От изложеното по един безспорен начин се установява, че нито за актосъставителя, нито за свидетеля – очевидец по акта е било ясно дали подадената от жалбоподателя информация е била вярна или не и те са пристъпили към съставяне на АУАН при неизяснена фактическа обстановка.
От всички събрани доказателства
не се доказа извършването на нарушението. Недопустимо
е лицата да носят административнонаказателна отговорност въз основа само на
предположения дали е извършено вмененото нарушение. Тъй като
адмонистративнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен начин,
неправилно е издадено обжалваното наказателно постановление. Наказаващият орган
е следвало да се убеди категорично в неверността на сигнала. По този начин би
се възпрепятствала целта на ЗНССПЕЕН 112, а именно – реакция в спешни случаи и
защита на гражданите, а не последните, под страх от отговорност, преди да се
обадят да трябва да си обезпечават доказателства, че действително имат нужда от
помощ.
Отделно от горното,
неясно остава и какви са аргументите на АНО да наложи санкция в максимално
предвидения от законодателя размер от 5000лв. Освен неаргументирано НП в тази
му част се явява и неправилно с оглед липсата на данни за извършени предходни
нарушения от страна на В., в това число и по ЗНССПЕЕН 112, и поради влошеното материално положение, в което той се
намира /същият е уволнен във връзка с процесния случай/. При това положение
съдът намира, че така наложената глоба няма да послужи за изпълнение целите на
наказанието, а в случая са
налице и предпоставките за приложение на чл.28
от ЗАНН.
По тези съображения съдът приема,
че са налице множество основания, които налагат отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 431а-858/05.07.2017 г.,
издадено от И.Й. ИВАНОВ на длъжност началник Първо РУ при ОД на МВР град Б., с
което на жалбоподателя - М.Й.В., ЕГН: **********, адрес: ***, за извършено
нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, на осн. чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН
112 се налага глоба в размер на 5000лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Б.в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.