Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. №
64 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.
Образувано е по жалба, подадена от К.С.К.
срещу отказ № 20200102153407-2/06.01.2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на промени по
партидата на дружеството.
Жалбоподателят обжалва отказа като неправилен,
необоснован и постановен при съществени нарушения на действащите
процесуалноправни и материалноправни разпоредби. Счита,
че са нарушени субективните потестативни права на
напусналия съдружник – К.С.К., която е изпълнила изискванията на ТЗ, в
процедурата по чл. 125, ал. 2 ТЗ да прекрати участието си в „Г..Б“ ООД с
писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на
прекратяването, като за целта е направила искане за освобождаване, от което са
изминали повече от 3 месеца, след което не е заличена като съдружник. Поддържа,
че оспорването на представителната власт на напусналия съдружник да иска
заличаване на участието си в дружеството е по съществото си поставяне на
допълнителни условия, извън тези посочени в ТЗ, а именно извършване на активни
действия от дружеството, които са невъзможни за изпълнение и противоречат по
смисъл на нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Твърди, че е нарушен основен принцип на
ЗТРРЮЛНЦ, чл. 2а, ал. 1 – публичността на търговския регистър. Счита, че са
допуснати и съществени нарушения на процедурните правила. Предвид изложеното
иска да се отмени отказа и да се дадат задължителния указания на Агенцията по
вписванията да извърши исканото заличаване на К.С.К. като съдружник в „Г..Б“ ООД.
Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ
и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е
изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по
регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка
дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му
със закона, което се установява от представените със заявлението документи,
съответно дали заявлението изхожда от оправомощено
лице – чл. 21, т. 3 ЗТР.
В конкретния случай е подадено
заявление, приложение № А4 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене,
съхранявани и достъп до търговския регистър и РЮЛНЦ от съдружник К.С.К., с
което е заявено вписване на прекратяване на участието на съдружник поради
напускане на дружеството „Г..Б“ ООД.
В обжалвания отказ е прието, че заявлението
не е подадено от оправомощено лице по смисъла на чл.
15 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като за прекратилия участието си съдружник не е предвидена
възможност сам да заяви за вписване в търговския регистър това обстоятелство.
Съгласно разпоредбата на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ
вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от търговеца или от негов
пълномощник, от друго лице в предвидените от закона случаи или от адвокат с
изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата,
за представителство пред Агенцията по вписванията.
В конкретния случай заявлението е
подадено от съдружник К.С.К.. Съдружникът обаче не е оправомощено
лице по смисъла на цитираната разпоредбата да бъде заявител. Нормата на чл. 15
ЗТР е императивна и изрично регламентира кой може да поиска вписване,
заличаване или обявяване в търговския регистър, като съдружникът не е сред
легитимираните от закона лица. Случаите, в които се дава право на друго лице да
иска вписване са изрично посочени от законодателя, както е предвидено например
в чл. 141, ал. 5 ТЗ, като те не могат да се прилагат разширително.
В този смисъл са решения на Софийски апелативен съд – решение № 790/13.05.2011
г. по т.д. № 1372/2011 г. на САС, ТО, 6 състав; решение № 2413/30.12.2013 г. по
т.д. № 4657/2013 г. на САС, ТО, 11 състав; решение № 1811/12.09.2016 г. по ф.д.
№ 3900/2016 г. на САС, ТО, 6 състав; решение № 1429/21.06.2017 г. по т.д. №
570/2017 г. на САС, ТО, 3 състав; решение от 09.10.2018 г. по т.д. № 3888/2018
г. на САС, 9 състав; решение от 04.10.2018 г. по т.д. № 4193/2018 г. на САС, 3
състав; решение от 30.04.2018 г. по т.д. № 6672/2017 г. на САС, 5 състав и др.
С оглед изложеното съдът намира, че
отказът на длъжностното лице, с който е прието, че заявлението не изхожда от оправомощено лице е правилен и законосъобразен, поради
което жалбата следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата,
подадена от К.С.К.
срещу отказ № 20200102153407-2/06.01.2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на промени по
партидата на дружеството.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: