Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 23.11.2020 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Лиана Тенекева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 58 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание 422 ГПК, вр. чл.
79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Производството по делото е образувано по
повод изпратен по подсъдност иск от Софийския районен съд с правно основание на
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от „….“ ЕАД ЕИК 1…. седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „Х. К.“ № …, сграда Автоюнион център, ет. 5 срещу Д.И.С. ЕГН ********** за установяване на съществуване на вземане
в размер на 3110,16 лева, представляваща дължимите лизингови вноски до момента
на прекратяване на лизингов договор № 01004360/001 от 10.01.2008 г., сумата от
149,90 лева неустойка за забава на платени в забава лизингови вноски, както
и сумата от 2500 лева, представляващи
част от договорната неустойка за забавено плащане на незаплатени лизингови
вноски, сумата от 1601,26 лева незаплатени застраховки за лизинговия автомобил,
788,26 лева незаплатен данък МПС за 2009 г. и 2010 г. и сумата от 1824,99 лева за отстраняване на увредите на
автомобила Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен
договор за финансов лизинг № 01004360/001 от 10.01.2008 г. с предмет
предоставяне на финансов лизинг на автомобил „….“ рег. № …., по силата на който
ответницата се е задължила да изплаща за автомобила 60 лизингови вноски съгласно
погасителен план. Лизингополучателят изпълнявал лошо задълженията си – в забава
и на части. На 05.06.2009 г. било подписано споразумение към договора с нов
погасителен план, което също било изпълнявано неточно. Било подписано друго
споразумение от 10.02.2010 г., по силата на което А. Ге. З. встъпил в
задълженията на лизингополучателя. Не били заплатени лизинговите вноски за
месец януари 2010, юни, юли и август 2010 г. С нотариална покана от 24.08.2010
г.. лизингополучателят и солидарният длъжник били поканени да изплатят
изискуемите месечни лизингови вноски и неустойки, като от тази дата договорът
за финансов лизинг е прекратен. Автомобилът, предмет на договора е бил предаден
от ответницата, без да са отстранени щетите по автомобила, за които тя е
получила застрахователно обезщетение на 13.05.2010 г. Претендират се заплащане
на лизингова вноска за месец януари 2020 г. в размер да 983,12 лева, лизингова
вноска за месец юни 2020 г. в размер на 488 лева, лизингова вноска за месец юли
2020 г. в размер на 488,33 лева и лизингова вноска за месец август 2020 г. в
размер на 1150,71 лева. Освен това се претендира неустойка за забавено плащане
на лизингови вноски за всеки ден забава в размер на 0,25 % на ден върху
просрочената сума, а именно 39,18 лева неустойка за забава от 38 дни за
лизингова вноска с падеж 01.11.2009 г., сумата от 22,24 лева неустойка за
забава от 22 дни за лизингова вноска с падеж 01.12.2009 г., сумата от 36,32
лева неустойка за забава от 72 дни на вноска с падеж 01.03.2020 г., сумата от
20,46 лева неустойка за забава от 41 дни на вноска с падеж 01.04.2010 г., и
сумата от 31,70 лева неустойка за забава от 27 дни на вноска с падеж 01.05.2010
г. Претенцията за заплащане на неустойка на незаплатените лизингови вноски е
предявена като частични искове, а именно – за сумата от 800 лева от цялата сума
от 7080,92 лева, съставляваща неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
01.01.2010 г.; за сумата от 400 лева от цялата сума от 3300,60 лева,
съставляваща неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 01.06.2010 г.; за
сумата от 400 лева от цялата сума от 3296,23 лева, съставляваща неустойка за
забава на лизингова вноска с падеж 01.07.2010 г.; за сумата от 900 лева от
цялата сума от 7678,11 лева, съставляваща неустойка за забава на лизингова
вноска с падеж 01.08.2010 г.
За заведения иск пред Софийския районен съд ответницата
не е уведомявана на регистрирания й постоянен адрес, като по разпореждане на
съдия-докладчика й е назначен особен представител, който в подадения отговор
оспорва иска, като прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
Оспорва се съществуването на договорни отношения с ответника. Оспорва се и
исковете по основание и размер
При връчването на исковата молба и доказателствата на
ответницата С. от Районен съд – Ихтиман , тя не взема становище по исковете.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице
правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. №
82894/2017 по описа на Софийския районен
съд, по което срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 01.12.2017 г. за сумата от 9974,57
лева, представляваща задължения по договор за финансов лизинг от 10.01.2008 г.,
ведно със законната лихва от 22.11.2017 г. Във връзка с нередовно уведомяване
на длъжника в съответствие с действащата към 2017 г. разпоредба та чл. 415, ал.
1 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за установяване на
вземането..
От
представения по делото договор за финансов лизинг № 01004360/001/10.01.2008 г. се установява,
че ищеца е предоставил за ползване на ответницата лек автомобил „….“, рег. № ….,
като С. в качеството си на лизингополучател се е задължила да изплати
автомобила на 60 лизингови вноски. Във връзка с лизинговия договор са сключени
допълнителни споразумения от 05.06.2009 г. и от 10.02.2010 г. В договора
страните са уговорили /т. 2.11/ неустойка за забавено плащане на вноска за
всеки ден забава в размер на 0,25 % на ден върху просрочената сума.
Видно
от общите условия на „….“ АД – гр. София по договори за финансов лизинг
лизингополучателят за срока на договора дължи заплащане на дължимите премии по
застраховка „Гражданска отговорност“ и „Каско“ /т. 13.2/, както и всички местни
данъци за ползвания автомобил /т.12.2, б. „г“/.
От
приложената по делото нотариална покана рег. № 11821, том 5, № 65 на нотариус В.Г.,
рег. № 340 в Регистъра на Нотариалната камара от 24.08.2010 г. се установява,
че на 26.08.2010 г. лизингополучателят е
бил поканен да заплати съществуващите задължения по договора. В нотариалната
покана се съдържа и уведомление за прекратяване на договора неизпълнение на
задълженията на лизингополучателя.
От
приложената по делото фактура № **********/30.12.2010 г. се установява, че след връщането на
лизинговия „….“, рег. № ….. от страна на лизингодателя е заплатен ремонт на
лекия автомобил на стойност 2288,88 лева
От правна
страна
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си
срещу него. В настоящото производство доказателствената тежест за спорните
факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно
и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от
ответника – в случая, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение във връзка със сключен договор за финансов лизинг, по което
ищецът е изпълнил своето задължение, а ответникът не е изпълнил насрещното си
задължение, като следва да бъде установен и неговият размер.
Съдът
приема, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че
между страните е съществувало облигационно правоотношение във връзка с договор
за финансов лизинг.
Съгласно
чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят
се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от
лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Сключеният помежду страните договор за финансов лизинг
е прекратен поради неизпълнение на задължения от страна на лизингополучателя,
като лизингодателят претендира заплащането на дължими лизингови и други вноски,
както и други задължения, произтичащи от договора – неустойка за забава по
лизинговите вноски, застрахователна премия по застраховка „Гражданска
отговорност“ и „Каско“, както и дължим местен данък за автомобила.
Според настоящия състав от събраните по делото
доказателства бе установено, че вземанията на ищеца съществуват, но същите са
погасени по давност.
В случая независимо, че във връзка със задълженията на
ответницата е било образувано арбитражно производство, това производство нито е
прекъснало, нито е спряло давността за вземането.
Макар и в договора за финансов лизинг да е имало
арбитражна клауза, с§ 8 от ПЗР на ЗИДГПК ДВ бр. 8,
в сила от 24.01.2017 г., са въведени изменения в ЗМТА, като е създадена ал. 2 на чл. 47,
съгласно която арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които
не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Такива спорове са
имуществените, които имат за предмет вещни права или владение върху недвижим
имот, издръжка или права по трудово правоотношение, както и спорът, по който
една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите - така чл. 19 ГПК.
Според §
6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, висящите пред арбитражен съд производствата по
неарбитрируеми спорове се прекратяват. В случая арбитражното
решение е постановено на 23.01.2017 г., т.е. преди влизане в сила на
изменението, но тъй като нормата на § 8 от ПЗР на ЗИДГПК е
процесуална и следва да се приложи и за заварените случаи, още повече, че към
момента на изменението на закона то не е влязло в сила. След като е постановено
нищожно арбитражно решение, което не
поражда присъщите на съдебното решение правни последици, а производството не е
било прекратено пред арбитражния съд, то не може да се приеме, че образуваното
арбитражно дело е спряло давността за вземането по смисъла на чл.
115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, още по-малко, че давността е била прекъсната по
смисъла на чл. 116, б. „б“ ЗЗД според която давността се прекъсва с предявяване на иск за вземането. В случая вземането на ищеца
е възникнало на 26.08.2010 г. когато е бил прекратен лизинговия договор и то е
било погасено на 26.08.2015 г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 23.11.2017 г.,т.е. почти две години след погасяване на
вземането по давност.
Ето
защо съдът приема, че така предявеният иск за установяване на вземане е
неоснователен, доколкото задълженията на ответницата са погасени по давност.
По
разноските
С
оглед изхода на спора и в съответствие с чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има ответницата, но след като същата не претендира такива то не следва да бъдат
присъждани.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОТХВЪЛЯ
ИСКА НА „….“ ЕАД ЕИК …. седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „….“ № …., сграда Автоюнион център, ет. 5 срещу Д.И.С. ЕГН ********** за установяване на съществуване на вземане за
сумата от 3110,16 лв. /три хиляди сто и десет лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща дължими лизингови вноски по договор за финансов лизинг №
01004360/001 от 10.01.2008 г., сумата от 39,18 лв. /тридесет и девет лева и
осемнадесет стотинки/, представляваща неустойка за забава от 38 дни за
лизингова вноска с падеж 01.11.2009 г., сумата от 22,24 лева неустойка за
забава от 22 дни за лизингова вноска с падеж 01.12.2009 г., сумата от 36,32 лв.
/тридесет и шест лева и тридесет и две стотинки/, представляваща неустойка за
забава от 72 дни на вноска с падеж 01.03.2020 г., сумата от 20,46 лв. /двадесет
лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща неустойка за забава от 41
дни на вноска с падеж 01.04.2010 г., сумата от 31,70 лв. /тридесет и един лева
и седемдесет стотинки/, представляваща неустойка за забава от 27 дни на вноска
с падеж 01.05.2010 г., сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/, представляваща
част от сумата от 7080,92 лева, съставляваща неустойка за забава на лизингова
вноска с падеж 01.01.2010 г.; сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/
представляваща част от сумата от 3300,60
лева, съставляваща неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 01.06.2010
г.; сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща част от сумата от
3296,23 лева, съставляваща неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
01.07.2010 г.; сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща част от
сумата от 7678,11 лева, съставляваща неустойка за забава на лизингова вноска с
падеж 01.08.2010 г., сумата от 1601,26 лв.
/хиляда шестстотин и един лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща дължими застрахователни премии по застраховка
„Гражданска отговорност“ и „Каско“, сумата от 788,26 лв. /седемстотин осемдесет
и осем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща данък МПС за 2009 г. и
2010 г. и сумата от 1824,99 лв. /хиляда осемстотин двадесет и четири лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща получено застрахователно
обезщетение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)