РЕШЕНИЕ
№ 1321
гр. *****, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110115288 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 440,15 лв.– - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот с адрес: ***************** аб. № 280027, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2022 г., до окончателното
плащане, мораторна лихва в размер на 93,37 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 19.04.2022 г.,
както и суми за дялово разпределение 9,36 лв. –главница за периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 14.09.2022 г. до изплащане на вземането и 2,35 лв. – лихва за периода от
31.05.2019 г. до 19.04.2022 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 26.10.2022 г., издадена в производството по ч.гр.д. №
50040/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение, което било възложено на /фирма/, поради което
последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач,
предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на
исковете.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищецът /фирма/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт И., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът В. Т. Д., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /фирма/, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби
в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и
периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 50040/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при
дадени изрични указания от съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1,т.2 от
ГПК.
Съдът с протоколно определение от 14.11.2023г. на основание чл. 146, ал.1,т.4 от
ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните факти и
обстоятелства: наличието на облигационна връзка между страните по доставка на топлинна
енергия в рамките на процесния период, количеството на реално доставената в имота
топлинна енергия и размера на нейната цена, както и всички релевантни за спора факти и
обстоятелствата, свързани с акцесорните претенции. Последното е продиктувано от
процесуалното поведение на ответника, на който въпреки, че е връчена исковата молба и
приложенията към нея, в срока по чл. 131 от ГПК не е подал отговор на иска, с който да
релевира възражения срещу исковете, не се явява в открито съдебно заседание.
От приетата по делото, справка, изискана по реда на Наредба № 14/2009г. се
установява, че ответника В. Т. Д. е единствен законен наследник на Ц.Х.Б., починала на
21.10.2019г. От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 18.10.2007г., се установява, че
собствениците на самостоятелни обекти в сградата на ж.к. *********** са взели решение за
сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са
упълномощили конкретно лице да подпише договор с /фирма/. Като необжалвано решението
е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС,
включително и техните правоприемници, какъвто е ответника. За ап.24 списъка към
протокола е подписан от ответницата, обстоятелство, което не се оспори в настоящото
производство. Приет е по делото договор, сключен между ищеца и третото лице – помагач
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
2
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от
ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение
по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на
топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно
право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното
правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия,
какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от /фирма/ на потребители в град ***** според която „купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните
разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник
към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите,
когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да
ползва и да се разпорежда с вещта.
В конкретиката на случая, съдът приема, че ответника има качеството „потребител“
на топлинна енергия, доколкото не оспорва титула си на собственост по отношение на
процесния имот по силата на универсално правоприемство, което неоспорване
кореспондира на останалия, коментиран по-горе доказателствен материал.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и чл.10 от Общите условия на договорите между „/фирма/ ****“
/фирма/ и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което, от своя
страна, заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение
Отделно не се оспорва, както съдът посочи по-горе количеството на доставената в
имота топлинна енергия и размера на нейната цена в рамките на процесния период.
Горепосоченото мотивира съда да приеме главните искове за доказани по основание
и по размер.
С оглед периода за който се претендира лихвата и доколкото тогава вече са
действащи ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-01/27.06.2016г., то в ОУ е установен
падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл.
32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Така
ответникът е изпаднал в забава, поради срочността на задължението, което обосновава
извод, че не е нужна покана, поради което следва да отговаря и за заплащане на дължимата
мораторна лихва, върху главничните вземания. Сумите са станали изискуеми с изтичане на
45 дневен срок от издаване на фактура № **********/31.07.2019г., тоест от 15.09.2019г., от
който период се претендира и лихвата. Иска не се оспорва по размер, поради което и следва
да бъде уважен.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът. При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На ищеца в
3
заповедното производство следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 75,00 лева. В
исковото производство ищецът е заплатил разноски за държавна такса в размер на 25,00
лева, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ следва да му се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева. Или на ищеца в исковото производство
следва да му се присъдят разноски в размер на 125,00 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
/фирма/, ЕИК ************** срещу В. Т. Д., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че В. Т. Д. дължи на /фирма/, сумата в размер на 440,15 лв.– - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот с адрес: ***************** аб. № 280027, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2022 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 93,37 лв. за периода от 15.09.2019 г.
до 19.04.2022 г., както и суми за дялово разпределение 9,36 лв. –главница за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2022 г. до изплащане на вземането и 2,35 лв. – лихва за
периода от 31.05.2019 г. до 19.04.2022 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.10.2022 г., в производството по ч.гр.д. №
50040/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА В. Т. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК **************,
сумата в размер на 75,00 лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Т. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК **************,
сумата в размер на 125,00 лева, деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /фирма/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /фирма/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4