Р Е Ш Е Н И Е

№ 182

 

гр. Русе, 15.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

     ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ

 

    като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 249 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.

  Делото е образувано по жалба на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.П.“ № **, представлявано от управителя Р. В., чрез юр. М. К. – взискател по изпълнително дело № 20108320400636, срещу постановление на съдебния изпълнител от 21.11.2019 г., с което на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК е прекратено изпълнително дело № 20108320400636 по описа на ЧСИ И. Х., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Русенски окръжен съд.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното постановление. Твърди се, че взискателят многократно е подавал молби за извършване на имуществено проучване на длъжника и извършването на изпълнителни действия, с които успешно е прекъсван срокът по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Сочи се, че за прекъсването на давността не е необходимо способът да е успешно приложен от съдебния изпълнител, както неправилно е приел съдебният изпълнител.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили възражения от длъжниците по изпълнителното дело.

ЧСИ И. Х.е изготвил мотиви по повод на подадената жалба, в които се излагат съображения за неоснователност на същата. Сочи се, че съобразно мотивната част на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС образуването на изпълнително дело, връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и пр. не представляват изпълнителни действия и не прекъсват давността. В този смисъл се посочва, че за времето от 08.05.2013 г. до 27.03.2017 г. не са предприемани изпълнителни действия и е настъпила перемпция по силата на закона.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

По основателността на жалбата Русенски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20108320400636 по описа на ЧСИ И. Х., рег. № 832 на КЧСИ, с район на действие Русенски окръжен съд, е образувано по молба на първоначалния взискател „ПроКредит Банк (България)“ АД, въз основа на изпълнителен лист срещу длъжниците Н.Р. М., ЕГН ********** и С.К.М., ЕГН **********. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал пълно имуществено проучване на длъжниците, възложил е на съдебния изпълнител да определи способа на изпълнение, като му е възложил и правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. На 17.5.2010 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на двамата длъжници. На 25.05.2010 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжниците.

Постъпили са доброволни плащания от страна на длъжниците, както следва: на 09.07.2010 г. сумата от 252 лв., на 05.08.2010 г. сумата от 267.85 лева,  на 01.11.2010 г. сумата от 178.57 лв., на 31.01.2011 г. сумата от 89.28 лв. и на 25.07.2011 г. сумата от 89.28 лв.

На 25.04.2012 г. е наложен запор върху превозно средство с рег. № Р****РН, собственост на длъжника Н.М..

С постановление от 08.05.2013 г. като взискател по делото на мястото на „ПроКредит Банк (България)“ АД е конституиран жалбоподателят „Кредитреформ България" ЕООД.

След конституирането на „Кредитреформ България“ ЕООД по изпълнителното дело са постъпвали молби за извършване на имуществено проучване на длъжниците и извършване на изпълнителни действия, както следва:

На 27.09.2013 г. е постъпила молба от взискателя за справка в Имотен регистър за притежавани от длъжниците недвижими имоти и искане за налагане на възбрана. Справките са извършени, но не е открито недвижимо имущество, което да бъде възбранено.

На 05.05.2015 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на справка в НОИ за декларирани банкови сметки от длъжниците и искане за налагане на запор върху откритите банкови сметки.

На 07.07.2016 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на пълно имуществено проучване на длъжниците и искане за налагане на запор и/или възбрана върху налично движимо или недвижимо имущество. От извършеното проучване не е открито движимо или недвижимо имущество по отношение на което да бъдат предприети действия по принудително изпълнение.

На 22.03.2017 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на справка в служба ГРАО за родствени връзки на длъжниците и съответна справка по данни на наследодателите и с. в ОД „Земеделие и гори“ и съответната община за имущество, собственост на длъжниците, придобито по наследство и/или в режим на СИО. С молбата е направено искане при наличието на имущество същото да бъде запорирано или възбранено.

На 27.03.2017 г. е наложен запор върху банкова сметка *** М., открита в „Централна кооперативна банка“ АД.

На 06.04.2017 г. е наложен запор върху банкова сметка *** С.М. в „Юробанк България“ АД.

На 26.03.2018 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на справки в Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ за наличие на банкова сметка/*** С.М. и искане за налагане на запор при наличието на такава.

На 17.04.2018 г. е наложен запор върху банкова сметка *** С.М. в „Юробанк България“ АД и на 19.04.2018 г. в „Общинска банка“ АД.

На 21.11.2019 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на справки в Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ за наличие на банкова сметка/*** М. и искане за налагане на запор при наличието на такава.

Въз основа на така установените факти, въззивният съд намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

От материалите по изпълнителното дело се установява, че за периода от образуването на изпълнителното дело до настоящия момент и в частност за периода, посочен в мотивите на съдебния изпълнител от 08.05.2013 г. до 27.03.2017 г. взискателят регулярно е подавал молби за извършване на изпълнителни действия, като по някои от тях съдебният изпълнител е извършвал изпълнителни действия. Така, двугодишният срок след 25.07.2011 г., която датата съдебният изпълнител сочи като дата на последното предприето изпълнително действие, е прекъсван многократно въз основа на подаваните от взискателя молби за извършване на изпълнителни действия. Действително, както посочва в мотивите си съдебния изпълнител, съобразно даденото тълкуване в т.10 на тълк. решение искането за извършване на справки по изпълнителното дело не прекъсва погасителната давност по отношение на вземането, но в случая с всяка молба за извършване на имуществено проучване на имуществото на длъжника взискателят е поискал и извършването на изпълнителни действие върху това имущество. За срокът по чл. 433, ал.1, т.  от ГПК не е необходимо да бъде предприето конкретно изпълнително действие в рамките на двугодишния срок, а за прекъсването му е достатъчно взискателят да проявява процесуална активност посредством отправени от него искания за извършване на изпълнителни действия.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че не са настъпили предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата се явява основателна, а обжалваното постановление неправилно и незаконосъобразно.

Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:  

ОТМЕНЯ постановление на съдебния изпълнител от 21.11.2019 г., с което на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК е прекратено изпълнително дело № 20108320400636 по описа на ЧСИ И. Х., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Русенски окръжен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                              

  2.